Най-пресният пример за това са БДЖ. Премиерът обяви, че железниците са поразени от "гангрена, която заплашва да убие този организъм, и сега тук е ролята на хирурга Борисов". В случая Борисов е прав – България притежава нерентабилни, разпадащи се железници, които стават единствено за скрап, но ние ги използваме за превозване на дълготрайни товари и непретенциозни пътници. Компанията тегли заеми, които предварително е ясно, че няма как да обслужва. Дължи милиони и кредиторите й вече губят търпение. Затова 2000 съкратени и 500 пенсионирани са най-малкото, което трябва да се случи в БДЖ. Товарните превози на БДЖ трябва да се приватизират, а редица дейности да се аутсорсват. И колкото и да се ежат синдикатите, дилемата е ясна – или се реже до дъно, или на улицата остават всички работещи в железниците. В този случай нездравият синдикален натиск е по-лош и от политическия. Защото никой не бива да толерира неефективна структура. Който отлага решаването на проблемите, рано или късно свършва като Гърция.
В операционната зала на държавната икономика обаче не стоят само железниците. Под шапката на транспортното министерство стоят и "Български пощи" – структура, сравнима по състав и проблеми с БДЖ. И докато реформите в БДЖ тръгнаха, макар и със скърцане, то тези в пощите са все още в мъртвата точка. Поради което дружеството затъва бързо и сигурно. Миналата седмица то обяви, че спешно трябва да вземе заем, за да се разплати с голяма част от клиентите си. За първите седем месеца на годината "Български пощи" е на червено с 6,3 млн. лв. при планирана загуба от 89 хил. лв. Като причина се сочи неочакваният спад в приходите на дружеството, предизвикан от намалените услуги за бизнеса. В същото време компанията има висок процент фиксирани разходи (над 80%) и събира вземанията си по-дълго. "Това поставя компанията пред опасността да изпадне в неплатежоспособност", се посочва още в мотивите за обявяване на обществена поръчка за избор на банка кредитор. "Български пощи" има оперативни задължения към редица клиенти и доставчици като VIVACOM, "Мтел", ЧЕЗ, "Петрол" и др. От VIVACOM вече са изпратили на държавната компания съобщение за принудително събиране на дълг от 4,65 млн. лв., който "Български пощи" е трябвало да им преведат до края на август т.г.
Дори и да се намери банка, която да отпусне заема, това по никакъв начин няма да промени ситуацията в дружеството, ако там също не почнат реформи. До този момент в "Български пощи" само се сменят хора и се чертаят грандиозни планове. Шефът на компанията Деян Дънешки, който е бивш директор на ИА "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи", очевидно не смее да предприеме нищо без по-висшестояща санкция. А по високите етажи е ветровито – на 19 май бе сменен министърът на транспорта, точно преди изборите бе уволнен и ресорният зам.-министър Първан Русинов. Новият министър Ивайло Московски пък дава разнопосочни сигнали - ту пощите ще се приватизират, ту няма. Депутати от ГЕРБ първо изкарваха "Български пощи" от забранителния списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол, после ги върнаха обратно.
По едно време (преди пет месеца) министър Московски поиска външен консултант да проучи възможностите за развитие на дружеството. Какво е препоръчал той, се пази в дълбока тайна. Но може лесно да се предположи – ако мерките не бяха болезнени и неудобни, вече щяха да се прилагат, а не да тънат в секретност. Антикризисните мерки на мениджмънта се изразяват в продажба на няколко апартамента на пощите и увеличаване на директорите в централното управление.
"Изборите бяха вот за моята политика", обясни Борисов, след като бюлетините бяха пуснати. Едва ли избирателите са подкрепили точно такава политика. До скалпела пак ще се стигне. И по-добре рано, отколкото късно.
Мрачно бъдеще
"Български пощи" имат:
- Най-неефективната клонова мрежа в Европа – среден приход на клон в ЕС – 1400 хил. евро, среден приход на клон в България 27 хил. евро;
- Най-малък процент население, обслужван от един клон в Европа – 6 хил. души средно на един клон в ЕС, 2,5 хил. души средно за България;
- Най-неефективната транспортна и сортировъчна мрежа на пощенски оператор в ЕС;
- Липса на единна комуникационна свързаност на клоновата мрежа;
- Най-неефективна административна структура на пощенски оператор в ЕС – 17% от състава е зает в администрацията;
- Единственият пощенски оператор в ЕС, който е реализирал загуба за 2010 г. (нетна финансова загуба от 1,595 млн. лв.);
- Едно от най-силно натоварените с дълг пощенски дружества в Европа.
Коментарът е публикуван във в. "Сега".
1 коментар/a