"Имам информация, че при някои от сделките в ББР е имало конфликт на интереси. Например човек от ръководството на банката е отпуснал кредит на дъщерно дружество на банката, на което управлява. През 2016 г. председателят на Управителния съвет на банката е гласувал да се отпусне този кредит на дружество, на което е изпълнителен директор. Кредитът не е толкова голям като тези на осемте фирми, но самата практика показва, че има нарушения на законовите разпоредби. Не бих казал, че става въпрос за изолиран случай", заяви Каримански.
Той коментира, че дори част от фирмите, на които са раздавани огромни кредити, да отговарят на изискванията за малки и средни фирми, то има икономическата свързаност между компаниите и така те надхвърлят този обявен праг.
"Давам пример с две фирми - "Роудуей кънстракшън" АД и "Пътстрой", те формират към 2019 г. някъде около 25% от тогавашния капитал на банката. Връзката им е, че едната фирма купува другата с кредит от ББР. Друг проблем са залозите са концесии, които са предоставени с решение на МС. В същото време към ББР има отдел, който се занимава с концесиите", каза Каримански.
Обяснението му за по-ниския лихвен процент на ББР спрямо частни банки за определени фирми, за който съобщи икономическият министър Кирил Петков е, че управителният съвет на банката не е търсил ефективност при работата ѝ.
Източници: БТВ, "Дневник"