Кафявите мечки - новата касичка на еколозите

Тома Белев и Веселина Кавръкова

Налагането на мораториум върху лова на кафяви мечки преди повече от десет години, чиято квота бе ежегодно определяна в зависимост от популацията им и контролирана изключително стриктно, даде поле за действие на всички бракониери, които я доведоха почти до изтребление за този кратък период. Когато ловът е контролиран, с опазването на видовете са ангажирани не еколози, а ловни дружини, чиято работа е да не допускат нахлуване на бракониери в зоните на животните. Квотата за ловци е съобразена с популацията и ако тя намалява поради някакви причини, не се отпускат разрешения. От друга страна, именно цената, която се заплаща за отстрел на селектирани видове, допринася за финансиране на дейности, свързани с опазването на животинското многообразие. Наблюдението в природата не е разходка, а носи риск за живота на ловците, защото срещу тях не са любители с прашки, а опасни мъже, въоръжени с карабини.

Така, както ловни дружини през зимата събират в специални огради сърни и малките им, за да не стават лесна плячка на вълците в снега, така същите тези хора в продължение на години пазят популацията от други животни срещу посегателствата на бракониерите.

Е, сега дойде време еколозите да заемат позата на герои и то чрез спасяването на мечки, чието изтребление не е по вина на ловците, а защото ловците са лишени от механизми да бъдат техни пазители.

Идеята на Белев & co е да формират Спасителен мечешки отряд (звучи така чаровно!) и ще преместват (?!) екземпляри, навлезли в селища и ще се грижат за пострадалите.

Планът звучи почти толкова наивно, колкото и да направят ограда за случайно оцелели динозаври, за да не пречат велосирапторите на населението.

С типично празнословие Веселина Кавръкова, шеф на WWF- България, обяснява, че се „откроява нуждата от по-добро прилагане на законодателството, по-добро местно управление, насочване на повече човешки капацитет, както и по-добро разбиране на значението на биологичното разнообразие и дивата природа.“

Празнословието обаче веднага се облича в кампания за набиране на средства и то на ново поколение кралимарковци, които с голи ръце ще ловят мечки и ще ги „местят“ – каквото и да значи това. По думите на Кавръкова, проблемът идвал от…“конфликт, създаден между човека и мечката“. От наблюдението обаче не става ясно кой започва пръв – мечката или човекът.

Експертът по мечките на WWF Костадин Вълчев обяснява, че „неправилното изхвърляне на отпадъци в селата е привлекателен за мечките". Странно тогава защо от WWF не сформират бойни дружини по правилно преместване на отпадъци от селата, а ще гласят команда, която да мести мечки?

Оттук насетне обаче, ще последва остра необходимост от финансиране на начинанието и тя започва с назначаване на експерти-мечкоброячи. След това ще се добавят „говорещи с мечки“, които благо да ги убеждават да се качат на камион, например, за да бъдат отведени някъде, където няма село и няма направилно изхвърлени боклуци.

С малко повече хитрост и убедителност, мечките могат да бъдат доброволно заселени в Пирин, в близост до ски зоната, за да може на следващ етап да бъде изяден скиор и това да е доказателство, че зимните спортове са вредни за здравето.

После ще се окаже, че въздухът в Пирин е най-подходящ за изграждане на приют, където Кавръкова, експертът по мечки Вълчев и приятели, да се грижат за пострадали мечки и осиротели мечета. За целта ще е нужно да бъде изградено лечебно заведение, оборудвано с пълния набор за извършване на оперативни и лечебни манипулации, а това означава огромна нужда от още повече финанси. И като знаем колко милиона бяха нужни за броенето на патици и паяци, повече от сигурно е, че за мечки ще трябват много повече.

В подкрепа на благотворителната акция, досущ като запазения знак на WWF – мечето панда, у нас ще се разгърне небивала продажба на кафяви пухкави мечета, произведени в Китай, чрез които да се финансира тяхното залавяне и „пренасяне“. Към колекцията можем да добавим фанелки, шапки, посуда, а на следващ етап и плакати: „Аз съм мечка, която живее в ски зоната на Пирин“.

Защо Тома Белев, Веселина Кавръкова и всички, които са се самообявили за защитници на природата у нас могат да заемат стартова позиция за набиране на средства по своите всеобхватни инициативи: с избора за президент на Джо Байдън, всички теми, свързани с финансирането на екологията ще бъдат възобновени. Силно ненавижданият Тръмп заради оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение за климата, ще бъде забравен като враг на световната екология, а притихналите любители на природни активности отново ще се обявят за защитници на света.

В настоящия момент на ковид-криза, която все повече е икономическа и социална и все по-малко медицинска, финансирането на отделни микро проекти, като спасяване на мечки чрез „преместване“ е първи тест дали в обществото е останала готовност за празнословна активност, подкрепена обаче с финансов ресурс.

Какво стои зад призива хора да „осиновяват“ мечки? На първо място: търсене на симпатичност. Лицето на внушителна и красива мечка, а още повече на малко мече, възбужда светкавично милозливото у хората. По време на пожарите в Австралия бе доказано, че от всички пострадали животни, най-много реакции в социалните мрежи и съответно най-много пари привлякоха коалите и то заради симпатичните си муцунки и лапички, които силно напомнят на човешки ръце. Мечката може да осмисли псевдо борбата за отричане на наличната планинска инфраструктура, предвидена за хората и тяхното пребиваване и спортуване в планините. На заден план остава въпросът защо именно еколозите у нас не ратуват за създаване на лифтове навсякъде, където попълзновението с автомобили само по себе си е екологична катастрофа?

На Витоша например от години трябва да бъдат поставени бариери и сред планината да минават само автобусите на градски транспорт и то докато не заработят лифтове от няколко страни, за да е удобно за жителите на всички части на столицата.

Екосистемите са под най-голяма угроза тогава, когато хората получават безконтролна свобода за навлизане където им харесва и чрез агресията на автомобилите, които гонят животните далеч от пътната инфраструктура.

Защо в американските национални паркове туристите, които могат да навлязат на територията им не само го правят единствено пеша, но също така представят на рейнджърите на входа на парка своя маршрут и екипировка, която включва кутии за храна, които не излъчват мирис на съдържимото в тях, за да не привличат мечките? Защото не просто всеки е длъжен да опази живота си от естествената агресия на дивите животни, а защото управата на парковете следи самите животни да не се превръщат в жертви на човешката глупост.

Разликата между нашите природни паркове и американските е, че там за всяка планина се плаща немалка такса, а рейнджърите получават достойно възнаграждение за това да обикалят и да следят за глупостите на безотговорните хора.

Въпреки постоянното набиране на средства обаче българските еколози не правят програми за рейнджъри, например, които да бъдат обучени, екипирани и щом ловните дружинки не пазят дивите животни, те да се заемат с тази неблагодарна, уморителна, рискова и тежка работа. Те също така не сформират отряди, които да следят за незаконни сметища, които привличат всякакви животни и често някои от тях стават и жертва на опасни предмети или отровни храни.

Нашите еколози, начело с WWF, Кавръкова и Белев ще „местят“ мечки далеч от всичко, с което всъщност според дейността си би трябвало лично да се борят и да оглавяват като дейност.

Преди години, когато ловците активно следяха за бракониери именно на мечки, спасиха осиротяло мече на няколко седмици и го прибраха в ловното стопанство. Мъничето бе така уникално сладко, правейки всички чаровни бебешки щуротии, като се търкаляше през глава, лапаше малките си лапички и дъвчеше дрехите на своите спасители, че всяка медия в България пожела лично рандеву с мечето. До един получиха отказ и освен любителските записи на ловците, никой не получи достъп до мечето – целта не бе то да се превърне в пухена играчка за оглупели от възторг репортерки, а възможно най-бързо да укрепне, да се върне сред природата и да забрави за хората.

Как мислите в наши дни се прави отчет за „преместени“ мечки? Какво да бъде отчетено? Брой превозни средства за транспорт на мечки? Брой пушки за упойващи стрели? Брой мечешки шофьори?

Несъмнено завръщането на демократите начело на Америка дава силна доза оптимизъм за всички играчи на полето на природните неща, облечени в програми с правилно разработен алгоритъм.

Какво е общото между идеята за добруването на мечките и излъчения от бТВ репортаж за "Хелпкарма", която набира милиони уж за лечение на болни деца, за които всъщност плаща държавата? Това е знамето за „полезността“ на дело, което отлично имитира грижа, а всъщност става дума за яки, за много яки печалби и лична облага.

Мецани, пазете се – сега иде и WWF!