- Автор: Лияна Панделиева
- 03 Дек 2021
- 2092
- 15
Дигитализация и екология
За второто, ориентираните към „зелената“ тема, получават страхотна бустерна доза подкрепа от последната среща на министрите на Световното туристическо изложение WTM в Лондон от ноември, 2021, където, от потребност да се равнят със световните лидери на срещата СОР-26 в Глазгоу, министрите на туризма елегантно се хлъзнаха край темата за Ковид, макар именно вирусът да строши туризма по целия свят, а говориха само за екологичен транспорт и екологични форми на пътуване и светло екологично бъдеще след 50-тина години.
Що се отнася до дигитализацията (за нея преди шест години Николина Ангелкова съобщи на същата среща на министрите в Лондон, че у нас дигитализацията е приключена, защото в хотелите са пуснали безплатен Wi-Fi), една от най-бъбривите родни туристически организации вече заложи реален бюджет за целта, с надежда парите да бъдат получени по линия на
Плана за възстановяване и устойчивост.
Още предишното правителство не включи туризма в този план, но и двукратното превъртане на служебния кабинет не доведе до промяна в изключването. В същото време, от организацията настояват, че не държавата, а частният сектор трябва да се заеме със спасителната дейност по дигитализацията (вълшебна дума, която сложена в началото на проект би трябвало да носи пари).
Ето и част от предложенията на тази водеща туристическа организация, разписани с конкретни суми и подредени във възходящ ред и с кратко обяснение за най-впечатляващите предложения:
- „Повишаване на качеството и обхвата на образованието и обучението в туризма за адаптация на интелигентните технологии в туризма и произтичащите промени в пазара на труда“ е разделено на шест под-дигитализации, съответно на:
• Експертна комисия по категоризация на туристически обекти към МТ;
• Експертна комисия по категоризация на заведенията към МТ;
• Експертна комисия по регистрация на туроператори и турагенти;
• Експертна комисия за придобиване на правоспособност за упражняване на професията;
• Експертна комисия за придобиване на правоспособност за професията „Планински водач“
• Експертна комисия за правоспособност за „Ски учител“.
Тези шест дигитализирани групи са оценени съответно на три по 650 хиляди и три по 230 хиляди лева или общо – за 2,9 милиона лева;
Как се „дигитализира“ комисия, която издава сертификати за планински водачи или ски-учители? Комисията изпраща сертификатите по мейл? Кое в дейността на всяка от комисиите, когато са дигитализирани, се остойностява на близо 3 милиона лева?
- Създаване на дигитална карта на винените маршрути – 350 хил. лв.;
Напълно безплатно, българката Мария Ангелова, която е най-добрият автор на кратки и съдържателни текстове на английски за България в един от световните сайтове за туризъм, отдавна е изготвила тази информация и в търсачката Google тя излиза като втори резултат.
- Създаване на дигитална карта на балнео и спа маршрути – 350 хил. лв.;
- Създаване на дигитална карта на туристическите маршрути – 940 хил. лв.;
- Създаване на дигитална карта на фестивалите – 950 хил. лв.;
Тези дигитализации звучат като виц, ако не са част от сериозно предложение с което да бъдат взети пари от ЕК. Странно е как се защитава разходът от 350 хил.лв. за балнео и спа маршрути, след като подобно нещо не съществува? Кои туристически маршрути да бъдат дигитализирани, след като картите са факт от много отдавна? Какво още да бъде дигитализирано?
Как изглежда Дигитална карта на фестивалите? Тя и сега е факт.
- Дигитализация на туристическите сдружения към Министерство на туризма – 1,2 милиона лева;
Защо трябва да бъдат дигитализирани туристически сдружения? Ако те са адекватни на времето, то те вече са навлезли в дигиталната ера. Ако ще чакат пари от държавата, то явно и без това не вършат нещо полезно.
- Създаване на дигитална карта на събитията по календара за спортно-туристическа дейност – 1,2 милиона лева;
Рязко и неочаквано туризмът започна да промотира спорта и макар спортните събития да са надлежно отразени от съответните федерации, но явно някой трябва да ги „дигитализира“ под шапката на туризма.
- Създаване на Система за издаване на електронна виза при влизане в страната – 1,5 милиона лева;
Тайно и полека Министерство на туризма иззема функциите на Външно министерство и скрито от ЕС започва да издава електронни визи на летището на всеки, който ги пожелае.
- Дигитализиране на концесионираните обекти в туризма – 1,56 милиона лева;
Накратко: след като беше направена програма-GSM приложение за заетост на плажовете, която бе използвана от около 10 клиенти, сега, за над милион и половина лева, същите плажове ще бъдат…дигитализирани.
- Система за дигитално наблюдение на държавната помощ при чартирани полети – 1,8 милиона лева;
Важно уточнение е, че по мярката за подпомагане на чартиращите компании с по 35 евро на седалка, разрешената от ЕК сума е почти равна на тази, предвидена за дигиталното наблюдение.
- Дигитализация на смарт пътеки – 2,75 милиона лева;
Накратко: през 2021 година у нас се подготвяше направата на първата смарт пътека в обсега на Мальовица, като по пътеката ще бъдат сложени четири стълба със смарт устройства, захранвани със слънчеви батерии. На тези стълбове може да се зареждат мобилни телефони и ще са с инсталиран бутони за връзка с ПСС. За този проект от Българския туристически съюз и Университета по библиотекознание щяха да кандидатстват за финансиране от 180 хиляди лева. Липсват данни финансирането да е осигурено.
Ето тази неосъществена смарт пътека, а не пътеки, се нуждае от 2,75 млн.лв. за дигитализация, което е 15 пъти по-скъпо от предполагаемата цена за една пътека.
- Създаване на дигитална тол система за регистрация на 100-те национални исторически обекти – 2,8 милиона лева;
Не! Не се смейте! Тол система за 100-те национални исторически обекти вероятно е революционен пробив в тяхното представяне. Що ще точно „тол система“ за обектите, разпръснати из цялата страна и посещавани от над 50 години, остава дигитална загадка.
- Създаване на интелигентна среда в туристическите комплекси с обезпечаване на свързаност и Wi-Fi зони – 5 милиона лева;
Всички туристически обекти в България, които са в обсега на покритие от мобилен оператор, предлагат Wi-Fi. Страната ни традиционно е в първата десетка на света по скорост на мобилния интернет. За какво и как ще бъдат разпределени тези 5 милиона лева, след като свързаността е пряк резултат от покритието на мобилните оператори?
- Управление на онлайн репутацията на бранд България. Цялостен мониторинг на онлайн репутацията на всички туристически обекти в страната: хотели, къщи за гости, хижи и други средства за подслон и места за настаняване, заведения, летища, плажове, туристически атракции и изживявания, църкви, манастири, конферентни центрове, културни централи, пешеходни и велотурове, стадиони, голф центрове, яхтени пристанища, спа и уелнес центрове, винарни и други посещавани от туристите места – 15 милиона лева;
Накратко: едни хора ще вземат 15 милиона, за да „мониторират“ заведения, стадиони, велотурове и изобщо – всички места, където ходят и не ходят туристи?
Достатъчно е да отворят TripAdvisor – репутацията е вече там, напълно дигитализирана и не струва нито стотинка. Явно някой ще вземе 15-те милиона, за да чете платформи и да дава ТВ интервюта за това какво е прочел.
- Разработка и реализиране на програми за обучение на администрацията и туристическия бизнес – 10 милиона лева;
Нищо по-сладко няма на света от това да бъде обявена програма за обучение, да бъде отчетено обучението и парите да бъдат прибрани. Явно тази програма е различна от споменатата по-горе „Повишаване на качеството и обхвата на образованието и обучението в туризма“, която е на обща сума от 2,7 млн.лв. Колко опит, компетентност и административно знание ще бъде натрупано за почти 13 милиона!
- Създаване на единна система за категоризация на местата за настаняване, хранене и развлечение към Министерството – 16 милиона лева;
Системата съществува и сега, но явно нейната „дигитализация“ и́ добавя 16 милиона.
- Система за управление на туристически информационни центрове – 28 милиона лева;
Тези центрове най-често представляват маса с малко брошури и жена, която ги подава, ако някой влезе. Реално работещите туристически центрове се поддържат от общините и тяхната резултатност няма допирна точка с министерството. Цялата концепция, заложена в Закон за туризма за разработване на туристически региони, така и не проработи.
- Изграждане и надграждане на национална научноизследователска и иновационна екосистема, способстваща за възникването и развитието на пълноценни партньорства (и т.н) – 25 милиона лева;
Прочетете го на глас: изграждане и надграждане на научноизследователска екосистема… Не е ясно откъде този бисер е преписан, но някой вероятни счита, че лишени от разум хора в ЕК ще се съгласят, че това чудо струва поне 25 милиона.
- Дигитализация на службите по търговско-икономическите въпроси – 32 милиона лева;
Съвсем друга става дейността на търговско-икономическите служби, когато частно НПО ги извади на светло. За 32 милиона и целогодишни коледни лампички ще им сложат!
- Създаване на механизъм за насърчаване на публичните и частни инвестиции в научни изследвания и иновации в туризма чрез координация на държавните усилия и политики за оптимизиране на трансфера в изследователски резултати и технологии (това предложение край няма!) – 32 милиона лева;
- Институционално и административно изграждане на национална туристическа организация на принципа на публично-частното партньорство – 45 милиона лева;
Не става ясно какъв дял от 45-те милиона се падат на частното партньорство.
„Изграждането и надграждането на иновационни екосистеми и партньорства“, в комбинация с механизми за насърчаване на инвестиции и институционално изграждане на поредната национална туристическа организация (последните пет точки от проекта за финансиране), се закръгля на 162 милиона лева.
За сравнение, последната година с най-висок бюджет за реклама на туризма ни, възлиза на 20 милиона лева.
Какво предстои оттук насетне?
Всички създатели на аналитичен туристически тюрлюгювеч и на проекти за „усвояване“ на пари ще се хвърлят като лъвове, за да защитят потребността от съществуването на Министерство на туризма, чиито бюджет за реклама да се удвои и утрои; ще предлагат своите експерти, които да заемат ключови места във ведомството (или край него), откъдето произтичат права за разпределение на бюджети.
Популярните лица, които от години са гости в тв предавания като неработещи в туризма, но дълбоко запознати с него, ще се борят с всички сили за най-апетитните позиции на парични разпределители. Голямата цел е туризмът да бъде вписан в Плана за възстановяване и устойчивост, а това ще гарантира най-сетне безоблачния живот и щастливото пенсиониране на всеки, който успее да се „дигитализира“.
Накратко: министерството е ракета-носител за всички извън-министерски организации, които ще използват институцията, за да спечелят пари по проекти, които по същество нямат общо с туризма.
В същото време туроператорите и хотелиерите изнасят цялата криза на гърба си и всичко, което е свързано с възстановяване и спасяване на дейността е тяхно лично постижение. Те работеха успешно и по време на Агенция по туризъм, и когато туризмът бе в икономиката, и в енергетиката и оцеляха ВЪПРЕКИ Министерство на туризма и световната криза.
Ето добра идея откъде да започне съкращението на раздутата администрация – от излишното по същество ведомство, а в икономиката, заедно с работещите експерти от Министерство на туризма, ще създадат достатъчно голям капацитет, за да са успешни в прилагането на работещите мерки в подкрепа на туристическия бранш.
