Едва ли има меломан, който да не е чувал за един от най-ярките музиканти на ХХ век – великия Глен Гулд. Освен като инструменталист, той е известен също като композитор и радиоводещ, както и с крайно ексцентричния си характер. В съзнанието на широката публика Гулд е възприеман като най- добрия изпълнител на Йохан Себастиан Бах – признание, неувяхващо и до днес. И макар че клавирните пиеси на Бах заемат голяма част от неговото творчество, Гулд изпълнява множество творби на други автори от различни стилове и епохи: от викторианската музика (Бърд, Гибънс) през виенската класика и романтизма (Хайдн, Моцарт, Бетовен, Шуберт, Шуман, Брамс, Григ, Сибелиус) до автори от ХХ век като Рихард Щраус, Пол Хиндемит, Албан Берг и Арнолд Шьонберг. Освен неговите солови изпълнения са известни още и дуетите му с музиканти като Йехуди Менухин и Елизабет Шварцкопф. Работил е с диригенти от ранга на Леополд Стоковски и Ленард Бърнстейн, както и един-единствен път с Караян.
Поредица „Великите интерпретатори на ХХ век” – титанът Глен Гулд

 

По традиция започвам с един от най-гледаните му видеозаписи в YouTube – „Изкуството на фугата” от Бах:

 

 

Малко биография: Глен Гулд е роден на 25 септември 1932 г. в семейството на потомствени музиканти. Майка му е племенница на прочутия норвежки композитор Едвард Григ. Започва да учи пиано от малък при Алберто Гереро, а към пълнолетието си вече има световната слава на пианист виртуоз. Спечелва призовите места на множество международни конкурси, но след 8-годишна успешна кариера Глен Гулд внезапно се отказва от концертна дейност. „Аз не искам да се състезавам със 17-годишни абитуриенти, които със сигурност свирят по-добре от мен. Защото музиката не е въпрос на състезание, а е въпрос на любов”, твърди той, като допълва, че според него повечето хора посещават концерти, за да чуят нещо познато, докато той искал всяка среща с дадено произведение да е уникална. И действително, от многобройните записи, които е правил, е записал втори път единствено споменатите „Голдберг вариации” на Бах – нищо друго! Всъщност двата записа на вариациите отбелязват началото и края на кариерата му. Първият мащабен запис е именно на това произведение, последният – също. Скоро след като записва за втори път „Голдберг вариации”, на 4 октомври 1982 г., Гулд умира. Вижте най-гледаното му видео в YouTube с над 2 милиона и половина посещения – „Голдберг вариации” на Бах, последния запис на Гулд през 1981 г.:

 

 

Ексцентричността на Гулд е пословична. В ранните си години например той смята, че за всяко отделно произведение му трябва отделен роял. Впоследствие се отказва от тази своя прищявка, но неизменно носи със себе си на всеки концерт ниското столче, което някога е сковал баща му. (днес то се пази под кристален похлупак в Националната библиотека на Канада в Торонто). Ето и други негови прищевки: по време на активната си концертна кариера Гулд изисква от организаторите на концертите определена температура в залата; често излизал на сцената с ръкавици или отказвал да свири, докато на рояла не бъде поставена чаша с вода. Понякога Гулд иска от организаторите на сцената зад рояла да бъдат сложени масичка със списания и кресло, за да има възможност да чете между изпълненията, тъй като... му било скучно. Отменял концерти или изразявал недоволство от публиката; често влизал в конфликт с диригентите – широко известен е случаят с Ленард Бърнстейн, който дирижира Гулд с Първия клавирен концерт на Брамс, и преди началото на концерта Бърнстейн излиза на сцената и обявява пред публиката, че се разграничава от интерпретацията на концерта, че не знае какво точно ще се случи след малко, но само поради уважението си към мистър Гулд ще излезе да дирижира. Чуйте този култов запис:

 

 

 За изпълненията на Гулд е характерна чистота и педантична точност, но в същото време и свободна разработка на интерпретацията, особено що се отнася до темпото и агогиката. Освен интегралното изпълнение на творчеството на Бах Гулд записва в студио всички сонати и фантазии от Моцарт и повечето му концерти, петте концерта на Бетовен и интегралното изпълнение на неговите сонати. Клавирната преработка на Бетовеновите симфонии са друг връх в творчеството на Гулд. Знаменити са интерпретациите му на Брамс, Григ, Сибелиус, Шьонберг, Берг, Веберн; клавирните преработки на оперите на Вагнер. Гулд се изявява и като композитор – пише струнни квартети, вокални фуги, клавирни творби. Той води и музикални предавания по радиото, участва в образователни филми. Чуйте негова транскрипция на Вагнер:

 

 

Глен Гулд не обича публиката. Той спира да концертира на 32 годишна възраст (през 1964 г.), а за последен път се появява на концертния подиум през 1967 г. в Чикаго. „Хората ме разсейват и ми пречат да се концентрирам върху главното – музиката”, споделя в едно свое интервю. Освен това той обосновава това свое решение и с мнението си, че „във века на техниката концертният живот е осъден на умиране”. „Само записът – смята Гулд – дава на артиста възможност да създаде идеално изпълнение, а на слушателя – идеални условия за възприемане на музиката без разсейване, без случайности.” „Концертните зали ще изчезнат, ще ги заменят записите” – предрича Гулд. Така той посвещава следващите 20 години от живота си единствено на студийни записи, изпълнявайки почти цялото клавирно наследство на Бах, Моцарт, Ян Сибелиус, Жорж Бизе, Рихард Щраус, Пол Хиндемит и Арнолд Шьонберг. Уникалните му записи на клавирното творчество на Й. С. Бах са неговата запазена марка, както и изключителното техническо съвършенство, необичайната му музикална философия, ексцентричната персоналност и пианистична техника. За записите си приживе Гулд получава едва една награда „Грами”, а посмъртно – още три. Той е странник, изключително музикално (бих казал гениално) надарен, отдаден на фанатичния перфекционизъм, с който подхожда към всяко свое начинание; със странни отношения с хората и приятелите си; с манията си да води безкрайно дълги телефонни разговори; с фобиите му от контакт с непознати, от болести и от самолети; с интервютата му, давани най-вече по телефона; с внезапния му отказ да свири пред публика (въпреки блестящата му кариера) и пълното му отдаване на студийни записи. Това е Глен Гулд – един ексцентричен луд гений. „Аз съм музикант и композитор, който изразява себе си чрез пианото” – така окачествява себе си самият Гулд. Завършвам с един от трите документални филма за него: The Inner life of Glenn Gould:

 

 

Специални благодарности на г-н Милко Милков.

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

5 коментар/a

Rumyana Velkova на 07.04.2015 в 08:08
Na wqprosa \\\"Kakvo bi iskal da wzeme sqs sebe si ako se ozowe sqwsem sam na neobitaem ostrow ;Neugaus(Henrih Gustaw)-[prepodawatel w Moskowskata konserwatoriya na Sw.Rihter -5 godini i 2 god.-nata spezializaziya na E.Gilels;prof Sn,Barova-7 god ;K,Ganev ; Dg .Ganeva]ta Neygauz ;kakto e izwesten w Bulgaria otgowarya BACH-W IZPQLNENIE NA Glen Guld!!!
maria sofia на 07.04.2015 в 21:26
Gleen Gould ! Велик музикант, пианист и оригинална личност! Невероятен в концертите му на живо със цигулари- Бетовен сонатите за цигулка и пиано! Оригинален в записите му на изпълненията на Бах. Има само едно допълнение или отклонение. В интерпретацията му на Бах критиките се разделят категорично- много добро и превъзходно или другото мнение- безобразно! Това все пак не трябва да се премълчава, според мен!Аз съм му почитател, имам всичките му записи на Бах. Като по-млада мислех , че той е първия ,който свири така , по този начин Бах. Но с опита и със знанията си разбирам, че и преди него е имало пианисти, които са свирили по този начин. Но не всичко,както Гленн а само някои произведения. Мога да дам пример - Edwin Fisher , не изброявам други, но има. Поради това моето възхищение към един оригинален, новатор в интерпретация спадна! Разбира се за мен той си остава един много голям пианист и винаги ще го слагам в този лист на топ 20 най големи пианисти на 20 век.
Пианистка на 08.04.2015 в 01:30
Чудесно,дайте сега Оскар Питерсън.
Баща на пианист на 09.04.2015 в 21:04
Превъзходна рубрика! Браво на \"Гласове\"!
Спиноза на 11.04.2015 в 01:37
Глен Гулд ми е любим изпълнител, всъщност е бил аутист, представят го като \"ексцентричност\" но е от гениалния рядко срещан тип аутисти. За съжаление в прецизните му изпълнения липсва само едно - чувство, за да са перфектните, сякаш свири робот, защото увредения мозък на аутиста не може да прави емоционална връзка с другите хора, живее само с своя свят.

Напиши коментар