В книгата си „Covid-19: Голямото рестартиране“ Клаус Шваб говори за „трилемата на глобализацията“, позовавайки се от своя страна на книгата на Дани Родрик „Парадоксът на глобализацията“: „В началото на 2010-те години, когато глобализацията се превръща в чувствителен политически и социален въпрос, икономистът от Харвард обяснява защо би било неизбежна жертва, ако национализмът се издигне. Трилемата предполага, че трите понятия за икономическа глобализация, политическа демокрация и национална държава са взаимно несъвместими, основавайки се на логиката, че само две могат ефективно да съществуват съвместно във всеки един момент [78]. Демокрацията и националният суверенитет са съвместими, само ако глобализацията е ограничена. Обратно, ако и националната държава, и глобализацията процъфтяват, тогава демокрацията отстъпва, а ако демокрацията и глобализацията експандират, няма място за националната държава.“ (Schwab & Malleret 2020, 70). Родрик, Дани, Парадоксът на глобализацията, Oxford University Press, 2012).
Новата нормалност: ордолиберализъм и дигитална идентичност

Мария Велева преподава немска култура в Столичния университет за образователни науки (Universidad Metropolitana de las Ciencias de Educación), Сантяго, Чили. Защитила е докторат по философия в Pontificia Universidad de Chile. Следва философия и теология (философия на религията) в Albert-Ludwigs-Universität Freiburg, има и магистратура по изкуствознание от същия германски университет. В продължение на две години е научен сътрудник в Internationale Akademie der Philosophie, Liechtenstein, кампус Чили) и се занимава с изследвания в областта на феноменологията на изкуството. Завършила е Националната художествена гимназия "Акад. Илия Петров" в София. Обича да рисуваа и да прави текстилни колажи.  Член е на художествена асоциация в Барселона.

 

 

След повече от година и половина на строги мерки с превантивен и репресивен характер в Чили основите на новия модел по-устойчив капитализъм вече са положени. Резултатът e, че Чили се позиционира на първо място в региона що се отнася до новата „дигитална адженда“, както оптимистично оповестяват в началото водещият, Хосе Игнасио Дуняк, главен изпълнителен директор на Sky Airlines и "Кандела Беспросван", асоцииран технологичен партньор, Ernst&Young. Но за сметка на това е на първо място по психически проблеми заради пандемията в региона и на второ място в света. Ernst&Young, както ще бъде разяснено по-долу, е една от компаниите, които още през 2016 г., на срещата на върха на ООН полага началото на тази дигитална „адженда“ с учредяването на алианса ID2020.

 

Като цяло Латинска Америка има около 26 млн. безработни, 40 милиона от които са изпаднали в бедност, а много деца никога няма да се върнат в училище според доклад на УНИЦЕФ. След 17 месеца училищата отново отвориха врати, но само в 40% от обществените училища (тук те са към общините, не държавни) децата присъстват. В частните училища процентът е по-висок. По всичко се вижда, че тук ще успеят да наложат хибридното образование.
 

Чилийците имат опит в налагане на нови неолиберални модели. Преди, по времето на Пиночет, са малтретирали хората по стадионите, сега там ги ваксинират. И според моите наблюдения същата идеология, свързана с Кисинджър (учител на вече небезизвестния Клаус Шваб, основател и директор на Световния икономически форум, с когото се срещат редовно и по време на конференциите на "Билдерберг Клуб"), е както в основата на военните преврати в Латинска Америка, така и на „дигиталния преврат“, на който сме свидетели днес.

 

Ето няколко линка на статии в "Гардиън", посветени на „Операция Кондор“ и намесата на САЩ в Южна Америка преди десетилетия:

Operation Condor: the cold war conspiracy that terrorised South America

Italian court jails 24 over South American Operation Condor

European spies sought lessons from dictators’ brutal ‘Operation Condor’

 

Какво означава този „дигитален преврат“ за мен в личен план (да оставим настрана дългите карантини, затворените детски градини, работата от дистанция, липсата на отдих и социални контакти): като неваксинирана нямам право, въпреки че това е противоконституционно, да посещавам театър, библиотеки, спортни зали и мероприятия, дори да пристъпя работното си място без „зеления паспорт“. Странно защо мога да ползвам градския транспорт, да пазарувам в моловете и супермаркетите, както и да посещавам лечебни заведения. Във Франция зелените паспорти трябва да се представят и пред здравните институции.

 

Моята хипотеза е, че пандемията се използва, или дори е планирана, както ще се опитам да докажа, за „рестартиране“ (Schwab & Malleret, 2020) на капитализма към по-устойчив модел. Нещо като втора „перестройка“, основана на определени неолиберални икономически теоретици, сред които изпъква на преден план нобеловият лауреат по икономика, както и носител на ред други престижни награди, Израел Кирцнер. Той твърди, че „пазарното равновесие всъщност е изключение, тъй като няма пълна информация“ (Duthel 2015, 500). Duthel, H. (2015). Weltwirtschafts & Finanzcrash 2015 -I: «Die Welt-Wall-Street-Spieler-Regierungen» (1.a ed.). По-устойчив капитализъм е възможен съответно, когато има пълна информация, нещо постижимо в контекста на Революция 4.0. Доколкото устойчивият капитализъм е възможен, само ако е налична цялата информация, решаващите стъпки са дигитализацията (цифровизацията) на всички сектори и предоставянето на всеки отделен човек на цифрова идентичност. Друг важен елемент при Кирцнер е иновацията. В момента информацията и иновацията са парадигматични в икономиката.

 

Информацията е единственото явление във Вселената, което, поне за кратко, „побеждава“ ентропията, или в по-прост или по-близък до нас смисъл, безредието. Препоръчвам една интересна книга от Цезар Идалго: „Защо информацията расте: Еволюцията на реда, от атомите до икономиките“:

 

Според моите наблюдения капитализмът може да се трансформира (или преустрои) по този начин в

 

1) Надзорен капитализъм,

2) Ордолиберализъм.

 

(Бел.ред. - Социалноориентираната пазарна икономика след Втората световна война в Западна Германия е базирана на политическата философия на ордолиберализма на Фрайбургската школа. Ордолибералите популяризират концепцията за социалната пазарна икономика и тази концепция насърчава силна роля на държавата по отношение на пазара, която в много отношения се различава от идеите, свързани с термина неолиберализъм. По подобие на англосаксонските привърженици на френското laissez-faire („лесе-фер“), ордолибералите не допускат държавата да нарушава играта на пазара. Но германските „уредници“ смятат, че свободната конкуренция не се развива спонтанно. Държавата трябва да я организира, да изгражда юридическата, техническата, социалната, моралната и културната рамка на пазара. И да налага спазването на правилата. Това именно се нарича „ордополитика“ (Ordnungspolitik). )

 

Идеята за цифрова идентичност е лансирана като проект по време на встъпителната среща на високо равнище на ООН през 2016 г., на която се учредява ID2020, публично-частен съюз (алианс), по инициатива на Microsoft и Accenture, който насърчава целите на ООН за устойчиво развитие до 2030 г .

 

Целта е да се даде дигитална идентичност на 1.1 млрд. души по света, които нямат официални документи

 

Около една пета от световното население е без легална идентичност, което го лишава от достъп до здравеопазване, училища, подслон, правосъдие и други държавни услуги. Често засегнатите групи включват бежанци, разселени от войни, териториални спорове, жертви на глад, социални изгнаници, глобални безредици, политическа нестабилност, конкуренция за ресурси и изменение на климата.

 

Програмата за устойчиво развитие за 2030 г., приета от световните лидери през 2015 г., има всеобхватната цел да се даде възможност на всички хора, страдащи от правно, политическо, социално и икономическо изключване, да получат официална идентичност. В отговор на тази глобална нужда, срещата на върха ID2020 събра лидери и представители на частния сектор, правителства, международни организации, неправителствени организации, политически анализатори и лидери на мисълта за изграждане на междусекторни партньорства, които допринасят за осигуряването на всички невидими и уязвими хора с правна идентичност до 2030 г., за да ги направим видими и да ги възстановим в обществото. "

 

Целите на срещата са описани още в началото - как да се даде дигитална идентичност на всички хора на планетата, които нямат лични документи.

 

Именно в тези алианси се крие зараждащият се ордолиберализъм.

 

„Поуката от стремежа на германските ордо-либерали за ред без привилегии от 30-те до 50-те години на миналия век е, че веднъж в движение ре- феодализирането на обществото чрез преплитането на частна и държавна власт е много труднo обратим.“ (Колев, 2020)

 

През следващите години към алианса се присъединяват и други големи компании, а на срещата на високо равнище през 2020 г. стартира поредица от уебинари, на които бива изяснена визията на ID2020 за „добра цифрова идентификация за всички“ (ID2020 „Сесии на върха на върха“ 2020). Втората сесия има за основна тема „Цифрови имунизационни сертификати: Проектиране за нова ера в глобалното здраве“ (ID2020 „Сесии на върха“, уебинари, 2020 г.).

 

https://id2020.org/summit/2020-id2020-summit-sessions-webinar-series

https://www.prnewswire.com/news-releases/id2020-alliance-launches-inaugural-pilots-welcomes-new-partners-at-annual-summit-300713089.html

https://www.biometricupdate.com/201909/id2020-and-partners-launch-program-to-provide-digital-id-with-vaccines

https://id2020.org/

https://id2020.org/manifesto

https://www.goodhealthpass.org/

 

Оттук можем да предвидим риска, че дигиталната трансформация не е предназначена само да гарантира социалната интеграция и по-устойчив капитализъм на локално и глобално ниво, но и огромно натрупване на капитал и устойчив бизнес за големите технологични и фармацевтични компании. В противен случай защо населението не се информира по тези въпроси, явно така актуални във висшите кръгове на икономическата и политическа власт? Защо не опишат „новата нормалност“, за която говорят от самото начало на пандемията, новият модел общество? Логично трябваше да успокоят хората, че ще се върнем възможно най-бързо към нормалността.

 

„Дигиталното бъдеще вече е тук“ („The digital future is already here“) , само че ние гражданите още се прозяваме, примигваме с недоумение, докато други действат по въпроса от десетилетия.

 

https://www.un.org/en/chronicle/article/government-policy-internet-must-be-rights-based-and-user-centred

 

Както твърди Зубоф: "… надзорният капитализъм не е единствената актуална форма на информационния капитализъм, нито е единственият възможен модел за бъдещето. Бързото натрупване на капитал, което той позволява, и бързата институционализация го превръщат в стандартен модел на информационния капитализъм ”(Zuboff, 2016).

 

Според мен трябва да разглеждаме настоящата политика на правителствата и въвеждането на „зелени паспорти“ като част от тази глобална стратегия.

 

Въвеждането на тази цифрова идентичност обаче може да породи едностранна прозрачност и възможност за контрол, пирамидална структура, подобна на тази от средновековието. Феодализма, както знаем, също е бил доста устойчива система, просъществувала около едно хилядолетие. Още сега сме свидетели на пирамидалност и централизация на управлението, както на локално, така и на глобално ниво. Сякаш всичко се контролира от една инстанция, ООН, СЗО и отделните държави, вече загубили до голяма степен суверенитета си, потискат от своя страна гражданското общество.

 

Както казва Клаус Шваб сложните системи са трудно управляеми. Особено след като са забъркани такива политически и икономически каши през последните десетилетия, дори столетия. Пирамидалното общество от Средновековието е много устойчиво, самата пирамидална форма, познаваме това от египетските пирамиди, е може би е една от най-устойчивите форми на Земята.

 

Ако прегледаме отново цитираното от страницата на ООН, ще разберем, че зад този тип съюзи между частния сектор и публичния сектор се крие началото на ордолиберализъм на глобално ниво. Има и други опити за преплитане на публичния и частния сектор. Някои от тези инициативи са на Световния икономически форум.

 

В рамките на няколко години са създадени алианси като ID2020 (2016) CEPI (инициатива от Световния икономически форум 2016), GPMB (2018), (GAVI е от 2000 г., но партньорите са почти същите).

https://id2020.org/manifesto

https://www.weforum.org/press/2017/01/cepi-initiative-aims-to-prepare-vaccines-to-speed-up-global-response-to-epidemics/

https://cepi.net/news_cepi/172-countries-multiple-candidate-vaccines-engaged-in-covid-19-vaccine-global-access-facility/

https://www.gavi.org/

 

На уебсайта на CEPI се вижда кой контролира наратива:

 

„За актуализации относно COVID-19 и съвети за общественото здраве, за да се предпазите от коронавирус, посетете www.who.int и следвайте СЗО в Twitter, Facebook, Instagram, LinkedIn, TikTok, Pinterest, Snapchat, YouTube“.

 

Основно социалните медии прокарват централизираните решения на ООН и по-конкретно на СЗО. Всички тези услуги, които ползваме безплатно, всъщност не са съвсем безкористни. Те не само следят нашите вкусове, предпочитания, но и ги формират (това важи особено за по-младите), формират нашето мнение и светоглед, могат да ни радикализират и отдалечат от реалността, от истината.

 

Въпросът е: инструментализирана ли е пандемията за трансформирането на капитализма, или дори става въпрос за преднамерено предизвикана криза според принципа „целта оправдава средствата“, поне на думи, за да се постигнат устойчивите цели на ООН за 2030 г.? Или може би за да се избегне друга по-дълбока икономическа, а от там социална и политическа криза?

 

Във въпрос, изпратен до австрийския парламент през 2009 г. и адресиран до федералния канцлер Вернер Файман относно участието му в „Билдербергската среща“ от 14 до 17 май в хотел Nafsika Astir Palace в Вулиагмени (близо до Атина), Гърция, се посочва:

 

„Депресия или продължителен застой? (посочено в брошура, изпратена до участниците в подготовката за срещата) Билдерберг разглежда два варианта: Или продължителна и мъчителна рецесия, която осъжда света на десетилетия застой, упадък и бедност, или интензивна, но по-кратка криза, която проправя пътя, подготвен за нов устойчив световен икономически ред с по-малко суверенитет, но по-висока ефективност.“

 

https://www.parlament.gv.at/PAKT/VHG/XXIV/J/J_02089/index.shtml

https://www.parlament.gv.at/PAKT/VHG/XXIV/J/J_02089/imfname_158720.pdf

https://www.parlament.gv.at/PAKT/VHG/XXIV/J/J_02089/fnameorig_158734.html

 

Интересното е, че канцлерът отговаря на един от другите въпроси от запитването с думите, че се стреми да позиционира Австрия добре, подобен отговор чухме и от испанския президент по време на най-голямата здравна криза в Испания. За какво позициониране става въпрос? За позициониране в новия световен ред основан на информация?

 

Можем ли да жертваме демокрацията, свободата си, психическото си здраве, образованието на децата в името на устойчивата експанзия на икономиката?

 

Не е ли възможно и в рамките на един нов, по-устойчив икономически ред да запазим нашите хуманистични идеали, нашите права и свободи? Възможна ли е дигитална идентичност без нейното обвързване с непрекъснато и „задължително“ имунизиране, което е със съмнителен ефект, но носи сигурни печалби за фармацевтичните компании? Всеки трябва да има право на дигитална идентичност без дискриминиране или икономически облаги и интереси за определени фирми.

 

Гражданите трябва да са нащрек кои от новите иновационни продукти са наистина в техен интерес и кои са в интерес единствено на другите агенти от трилемата.

 

Друг важен въпрос е ще доведе ли устойчивото натрупване на капитал и до неговото по-справедливо разпределение, особено що се отнася до актуални проблеми, като парниковия ефект и миграционните кризи. Всяка нова технология има рискове и ползи за обществото. Въпросът е обществото да е информирано (и това не предполага цензуриране на информацията, нито манипулиране или индоктриниране с подходяща информация) и преди това: образовано.

 

В книгата си „Covid-19: Голямото рестартиране“ Клаус Шваб говори за „трилемата на глобализацията“, позовавайки се от своя страна на книгата на Дани Родрик „Парадоксът на глобализацията“:

 

„В началото на 2010-те години, когато глобализацията се превръща в чувствителен политически и социален въпрос, икономистът от Харвард обяснява защо би било неизбежна жертва, ако национализмът се издигне. Трилемата предполага, че трите понятия за икономическа глобализация, политическа демокрация и национална държава са взаимно несъвместими, основавайки се на логиката, че само две могат ефективно да съществуват съвместно във всеки един момент. [78] Демокрацията и националният суверенитет са съвместими само ако глобализацията е ограничена. Обратно, ако и националната държава, и глобализацията процъфтяват, тогава демокрацията отстъпва, а ако демокрацията и глобализацията експандират, няма място за националната държава.“ (Schwab & Malleret 2020, 70). Родрик, Дани, Парадоксът на глобализацията, Oxford University Press, 2012.

 

https://global.oup.com/academic/product/the-globalization-paradox-9780199652525?lang=bg&cc=il

 

Възможно ли е вирусът естествено да е скочил от прилеп върху човек на пазара в Ухан, при положение, че има над 4000 патента около коронавируси от 1999 г. до днес, както посочва д-р Дейвид Мартин от M-CAM, организация, която се занимава с мониторинг на иновационни продукти, с присъствие в над 160 държави?

 

https://odysee.com/@QuantumRhinoQ:c/David-E.-Martin-testifies-at-the-German-Corona-Inquiry-Committee-July-9th--2021:1

 

https://www.m-cam.com/about-us/

 

Възможно ли е Клаус Шваб, който участва в EVENT 201 заедно с фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, едва след като вирусът се разпространява навсякъде по света, изведнъж, сякаш от нищото, да е осенен от гениалната идея за  „перестройка“ на капитализма?

 

https://www.centerforhealthsecurity.org/event201/videos.html

https://www.weforum.org/great-reset/

 

Възможно ли е Бил Гейтс да говори за ваксинирането на 7-милиардното население на Земята като фараон, който говори за робите си? Възможно ли е Бил Гейтс да има пророческа дарба, прогнозирайки преди години, че вече няма да има войни (било то като реална заплаха, като фактор за сплашване, манипулиране на рисковете и инструментализиране на несигурността, както би казал Кисинджър, или като катализатор на промени, както казват Милтън Фридман и Клаус Шваб), а пандемии. Тук можем само да спекулираме.

 

Възможно ли е държавните глави да са омаловажили коронавируса и да са допуснали разпространението му от недоумение и липса на прозорливост? Къде беше СЗО в началото и защо наредиха едва по-късно да се затворят границите, при положение, че кадрите от болниците и карантината в Ухан бяха алармиращи?

 

Някои западни медии вече пишат за възможния натиск и влияние от страна на Китай върху СЗО да потули евентуалното изтичане от лабораторията във Ухан.

 

https://www.thetimes.co.uk/article/china-the-who-and-the-power-grab-that-fuelled-a-pandemic-3mt05m06n

 

Западни журналисти провеждат разследвания и документират очевидна корупция, конфликти на интереси, финансов натиск и влияние върху СЗО от страна на нейните спонсори, крупни фирми от хранителната, фармацевтичната промишленост, технологиите и енергетиката. Сред тях се открояват документалният филм „СЗО в ръцете на лобистите“, продукция на ARTE:

 

https://info.arte.tv/de/film-die-who-im-griff-der-lobbyisten

https://www.youtube.com/watch?v=dYlia_fQOLk

 

Както и документалният филм на OVAL Media „Довери се на СЗО“:

 

https://www.amazon.de/TrustWHO-German-Lilian-Franck/dp/B088JDWZ22/ref=sr_1_1?__mk_de_DE=%C3%85M%C3%85%C5%BD%C3%95%C3%91&dchild=1&keywords=trustWHO%21&qid=1621972294&s=books&sr=1-1-catcorr

https://www.bitchute.com/video/kEn3iVabHtao/

 

Моята лична позиция е следната: според мен е възможна съвместимост и диалектическо разрешение на трилемата, чрез диалог. Диалогът, както и конфликтите са част от едно демократично, отворено общество.

 

Нужна е ПЛАТФОРМА ЗА ГЛОБАЛЕН ДИАЛОГ, но не тази предоставена от ООН, и участието на всички будни хора, мобилизиране на гражданското общество, неговото консолидиране и защитата на интересите му в контекста на трилемата. Има много организации от учени, лекари, адвокати, психолози, политици в България, Германия, Австрия, Швейцария, Испания, Великобритания, ЮАР и САЩ, както и в много други държави, които не са съгласни с тази наложена пандемия, с централизираните мерки.

 

Какво наблюдаваме в момента? Централизирани решения, централизирана политика, централизиран опит за въвеждане на контрол. Това няма да доведе до нищо добро. Икономисти като Родерик и Шваб, за съжаление, нямат достатъчно въображение, за да могат да си представят модели, в които и трите: глобален капитал, държави и гражданско общество разговарят, обменят идеи, работят и взимат решения съвместно за едно по-добро бъдеще.

 

А може би само и единствено този глобален политически и икономически елит има правото да определя бъдещето,

 

Клаус Шваб явно има слабост към това и на страницата на Световния икономически форум, но и в книгата му, има много информация как да се определя или формира бъдещето на хибридното образование, на финансовите системи и т.н.

 

https://www.weforum.org/search?query=to+shape

https://www.weforum.org/agenda/2021/05/5-questions-to-ask-now-to-shape-blended-learning-of-the-future/

https://www.weforum.org/agenda/2020/10/the-future-of-work-is-the-future-of-people-this-is-how-to-shape-a-human-centred-jobs-reset/

https://www.weforum.org/whitepapers/realizing-human-potential-in-the-fourth-industrial-revolution

https://www.weforum.org/agenda/2021/01/3-priorities-shape-post-pandemic-financial-system/

http://www3.weforum.org/docs/WEF_Shaping_the_Future_of_Education_Gender_and_Work_2P_031116.pdf

 

Постоянно се подчертава сътрудничеството между публичната и частната сфера, акцентира се върху лидери и лидерство. Според Клаус Шваб взимането на важни решения ще се концентрира в ръцете на тесен кръг от хора и в няколко държави, можем да предположим, че това са тези държави, които се позиционират добре в новия глобален икономически ред. Гражданското общество е подценено, може би не напразно, защото огромен процент от населението е превърнато от самите тези глобалисти и политици в обслужващи техните интереси в консуматори. С или без посредничеството на държавите, които са отговорни за образованието, все по-голяма част от обществото се оставя да потъне в невежество, дори неграмотност. Една публично непровъзгласена плутокрация се настанява на мястото на демокрацията. Елитите съвсем очевидно вече пренебрегват гражданското общество и мнението на експерти, които са извън държавния репресивен апарат.

 

Можем да си обясним и актуалната ситуация в България в контекста на тази трилема. Понеже няма силна държавна власт, а липсва и доверие към държавните институции, гражданското общество все още не е съвсем обезличено и потиснато с евтини манипулации. Опитите да се въведе централизиран контрол трябва да се прекратят, специално в сферата на образованието и медицината трябва да се позволи на самите учебни заведения и клиники да разработят ефективни протоколи, същото се отнася и за общините. Този модел може дори да се наложи като най-ефективен на световно ниво, избягвайки вълни на гражданско неподчинение, на които сме вече свидетели в западния свят.

 

Вместо да се представят като филантропи, на милиардерите трябва да се наложат такива данъци, че да изпълняват дълга си към обществото и планетата. Това е дълг, а не благотворителност. С тази „благотворителност“ отгоре на всичко се оказва влияние върху международни институции като СЗО, които променят критерии и политики в интерес на тези „филантропи“. Бил Гейтс имаше в началото на пандемията под 90 милиарда, сега има над 150.

 

Да се обогатяваш по време на хуманитарна криза не е никаква филантропия, а гавра с човечеството.

 

Същото се отнася и до отказа на Бил Гейтс да дари патентите на ваксините, така че и по-бедните държави да могат сами да произвеждат ваксини. Претекстът за отказ беше жалък -  нямало как да бъдат сигурни в качеството на производството в Индия. Индия от десетилетия е водеща във фармацевтичната индустрия, много от задължителните ваксини в Чили са произведени именно в Индия. В западната преса се защитават, от една страна, принципите на „креативния капитализъм“, които с такъв филантропичен жест явно биват подкопани.

 

https://www.stern.de/digital/online/bill-gates-wurde-mit-einer-harten-strategie-reich--jetzt-wendet-er-sie-auf-das-covid-vakzin-an-30537836.html

 

Но има и доста критични гласове, някои от които подчертават, че тези патенти са развити благодарение на нашите данъци, на гражданите данъкоплатци. Парафразирам: за ваксината на Biontech Министерство на науката в Германия е отпуснало 375 млн. евро, а Доналд Тръмп е разпределил около 10 млрд. долара на различни компании, за да разработят ваксина.

 

https://www.cicero.de/wirtschaft/patente-impfstoffe-corona-oeffentlich-finanziert-subventionen

 

Нека не влизаме в подобни трилеми, лишени от всякаква фантазия. В тази трилема кристализират волята за устойчиво експандиране на капитала, неумелите политики на държавниците да посредничат или балансират между техните избиратели и глобалистите. Недоволството и разочарованието на гражданите също расте именно на тази почва. Решително се дистанцирам от националистически идеи и решения. Те по същество не са хуманистични и нямат бъдеще. Бъдещето е в диалога, в организирането на гражданското общество и може би замяната на тази система на представителна демокрация с директна демокрация, която също е възможна благодарение на новите технологии и социални мрежи. Те трябва да са за свободен достъп на информация, не за следене и манипулация. Алгоритми може да съпровождат политиците, които трудно могат да се преборят с толкова бюрокрация, с четенето на проекти и взимането на решение. Последното решение трябва да взимат гражданите, които за тази цел трябва да бъдат максимално образовани.

 

Участие на политици в тайни срещи или други инициативи при закрити врата трябва да бъдат забранени конституционно.

 

В тази трилема трябва да има равновесие, диалог, механизми за взаимен контрол.

 

Една затъпяла и оскотяла маса от консуматори не може да бъде гражданско общество.

 

Единствено солидното образование и възможността за развитие (особено на жените) може да доведе до намаляване на раждаемостта. Обратното: необразовани хора, особено жени, без перспективи за развитие, се ограничават с размножаването като цел и смисъл на живота. Образованието е единственият път към по-добро бъдеще на планетата Земя: силно, образовано гражданско общество. Това е друга тема, което трябва да се обсъди критично, образованието също трябва да се преустрои, но без да се налагат хибридни форми с единствената цел отваряне на пазара за иновациите в областта на образователните технологии. Латинска Америка е един от континентите, в които образованието, и особено децата и учениците, беше най-силно ощетено.

 

И когато компании като "Майкрософт" се появяват като нови завоеватели но на виртуалното пространство, с програми като „reimagine the education“, с експерти, които ни призовават да не се връщаме към старите присъствени форми, можем само се запитаме критично какъв е техният интерес и кое всъщност е в интерес на децата и младежите. Трябва да се максимално образовани, за да защитаваме интересите си. Цивилизация, ориентирана около принципите на креативния капитализъм, на информацията и иновацията, а не около хуманистични идеи и ценности, е обречена. Да не забравяме, че либералните учения на Австрийската икономическа школа са силно обвързани с етиката и ценностите. Капитализмът, обратното на казаното от Боно, (вокалистът на U2, редовен посетител в Давос, предизвикващ вече и проблеми с фондацията си в Африка), не може да си позволи да е иморален.

 

Икономическите интереси, колкото и да са важни, не могат да стоят над хуманистичните. Това ще доведе до деформация на обществото, вълни от депресии, самоубийства, които вече са факт сред населението на Чили, особено сред младежите. Явна е нуждата от преосмисляне на много ценности, права и свободи, на позитивното им фиксиране в националните конституции и интернационалните харти, именно в контекста на този дигитален преврат.

 

Факт е, че гражданското общество и на Запад е потискано от десетилетия, от момента, в който глобализацията се разрасна. С това се обяснява в цитираните по-горе книги и избуяването на националистическите идеи в ЕС. Искам да припомня за масовите протести срещу войната в Ирак през 2003 г., организирани от гражданското общество. Най-тъжното е, че същото това общество, което беше игнорирано от политическите лидери, явно обслужващи интересите на крупните капиталисти в сферата на оръжейната и петролната промишленост, сега търпи последствията от кризата, разразила се благодарение на ИСИ, най-очевидните от които са терористичните акции срещу мирно население в Испания, Франция, Германия и в други държави. Гражданите, а не политиците или магнатите, са тези, които са изложени на терористични акции. Ние, гражданите, които не искахме война, сега търпим  последствията от тази криза, приемайки бежанците от Близкия изток. Нито правителствата, нито крупните компании замесени с икономически интереси в тези конфликти, могат, а много дори не се и опитват да решат проблемите.

 

Особено важен е въпросът за образованието. Там се вижда най-добре, дали такива модели, спуснати отгоре,функционират или не. Образованието без съмнение трябва да се модернизира, но да се налага хибридна форма (blended learning, B-learning), без да се допитат до учители, родители и деца, дали изобщо се научава нещо, дали са щастливи, дали така си представят едно качествено образование, е абсурдно.

 

Библиография:

 

3 priorities to shape the post-pandemic financial system. (s. f.-b). World Economic Forum. Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.weforum.org/agenda/2021/01/3-priorities-shape-post-pandemic-financial-system/

5 questions to ask now to shape blended learning of the future. (s. f.). World Economic Forum. Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.weforum.org/agenda/2021/05/5-questions-to-ask-now-to-shape-blended-learning-of-the-future/

172 countries & multiple candidate vaccines engaged in COVID-19 Vaccine Global Access Facility. (s. f.). CEPI. Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://cepi.net/news_cepi/172-countries-multiple-candidate-vaccines-engaged-in-covid-19-vaccine-global-access-facility/

2089/J (XXIV. GP)—Teilnahme am «Bilderberg-Treffen» vom 14. - 17. Mai, im Nafsika Astir Palace Hotel, in Vouliagmeni (in der Nähe von Athen), Griechenland. (s. f.). Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://www.parlament.gv.at/PAKT/VHG/XXIV/J/J_02089/index.shtml

Accenture, Microsoft team up on blockchain-based digital ID network. (2017, junio 19). Reuters. https://www.reuters.com/article/us-microsoft-accenture-digitalid-idUSKBN19A22B

Alliance, I. (s. f.). ID2020 Alliance launches inaugural pilots, welcomes new partners at annual Summit. Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://www.prnewswire.com/news-releases/id2020-alliance-launches-inaugural-pilots-welcomes-new-partners-at-annual-summit-300713089.html 5

Amazon.de: TrustWHO (German) ansehen | Prime Video. (s. f.). Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.amazon.de/TrustWHO-German-Lilian-Franck/dp/B088JDWZ22/ref=sr_1_1?__mk_de_DE=%C3%85M%C3%85%C5%BD%C3%95%C3%91&dchild=1&keywords=trustWHO%21&qid=1621972294&s=books&sr=1-1-catcorr

An Agenda for Leaders to Shape the Future of Education, Gender and Work. (s. f.). World Economic Forum. Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.weforum.org/whitepapers/realizing-human-potential-in-the-fourth-industrial-revolution/

BioNTech-Pfizer elige Argentina para probar vacuna contra covid. (2020, julio 10). Excélsior. https://www.excelsior.com.mx/global/biontech-pfizer-elige-argentina-para-probar-vacuna-contra-covid/1393273

Burt, | Chris. (2019, septiembre 20). ID2020 and partners launch program to provide digital ID with vaccines | Biometric Update. https://www.biometricupdate.com/201909/id2020-and-partners-launch-program-to-provide-digital-id-with-vaccines

China, the WHO and the power grab that fuelled a pandemic | News | The Sunday Times. (s. f.). Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.thetimes.co.uk/article/china-the-who-and-the-power-grab-that-fuelled-a-pandemic-3mt05m06n

CEPI Initiative Aims to Prepare Vaccines to Speed Up Global Response to Epidemics. (s. f.). World Economic Forum. Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://www.weforum.org/press/2017/01/cepi-initiative-aims-to-prepare-vaccines-to-speed-up-global-response-to-epidemics/

COVID-19 Solidarity Response Fund for WHO. (s. f.-a). Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://covid19responsefund.org/en/

COVID-19 Strategic Preparedness and Response Plan (SPRP 2021). (s. f.). Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://www.who.int/publications-detail-redirect/WHO-WHE-2021.02

David E. Martin testifies at the German Corona Inquiry Committee July 9th, 2021 | Dr. David E. Martin | Sitzung 60: Die Zeit ist kein flacher Kreis. (2021, agosto 8). Odysee. https://odysee.com/David-E.-Martin-testifies-at-the-German-Corona-Inquiry-Committee-July-9th--2021:1227a04edd82985a90fedb7a3a6192e02f556327

Dunsch, J. (2016). Gastgeber der Mächtigen: Klaus Schwab und das Weltwirtschaftsforum in Davos. FinanzBuch Verlag.

Duthel, H. (2015). Weltwirtschafts & Finanzcrash 2015 -I: «Die Welt-Wall-Street-Spieler-Regierungen» (1.a ed.). Books on Demand.

European spies sought lessons from dictators’ brutal ‘Operation Condor’. (2019, abril 16). The Guardian. http://www.theguardian.com/world/2019/apr/15/operation-condor-european-spies-dictators-cia-documents

Event 201, a pandemic exercise to illustrate preparedness efforts. Even 201. Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.centerforhealthsecurity.org/event201/

Event 201 videos including discussions and a highlights reel. (s. f.-a). Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.centerforhealthsecurity.org/event201/videos.html

Festival de Innovación y Futuro UC: Innovar, emprender y colaborar—Pontificia Universidad Católica de Chile. (2021, junio 29). https://www.uc.cl/noticias/festival-de-innovaccion-y-futuro-uc-innovar-emprender-y-colaborar/

Film: «Die WHO - Im Griff der Lobbyisten?» (s. f.). ARTE Info. Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://info.arte.tv/de/film-die-who-im-griff-der-lobbyisten

Fname_158734.pdf. (s. f.). Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://www.parlament.gv.at/PAKT/VHG/XXIV/J/J_02089/fname_158734.pdf

Gavi, the Vaccine Alliance. (s. f.). Recuperado 3 de agosto de 2021, de https://www.gavi.org/

GPMB. (s. f.). Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://apps.who.int/gpmb/about.html

Global leaders to shape the Davos Agenda ahead of ‘crucial year to rebuild trust’. (s. f.). World Economic Forum. Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.weforum.org/press/2020/11/global-leaders-to-shape-the-davos-agenda-ahead-of-crucial-year-to-rebuild-trust-094a371ff1/

Good Health Pass Collaborative; A Safe Path to Global Reopening. (s. f.). Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://goodhealthpass.org//

Heinz-Christian Strache, Biografie. (s. f.). Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://www.parlament.gv.at/WWER/PAD_35518/index.shtml 6

ID2020 | Digital Identity Alliance. (s. f.). ID2020. Recuperado 2 de agosto de 2021, de http://id2020.org/

ID2020 | Manifesto. (s. f.). ID2020. Recuperado 2 de agosto de 2021, de http://id2020.org/manifesto

ID2020, held at the United Nations, features ‘lots and lots of Blockchain’ » Brave New Coin. (s. f.). Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://bravenewcoin.com/insights/id2020-held-at-the-united-nations-features-lots-and-lots-of-blockchain

Hidalgo, C. (2017). El triunfo de la información: La evolución del orden, de los átomos a las economías. DEBATE.

ID2020 holds Inaugural Summit at the United Nations—ID2020. (2018, noviembre 7). https://web.archive.org/web/20181107014813/https://id2020.org/news/2016summit

ID2020 Summit 2016 | United Nations Office for Partnerships. (2016, 05). https://www.un.org/partnerships/news/id2020-summit-2016

ID2020 / «Summit Sessions» Webinar Series. (2020). ID2020. Recuperado 2 de agosto de 2021, de http://id2020.org/summit/2020-id2020-summit-sessions-webinar-series

Imfname_158720.pdf. (s. f.-b). Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.parlament.gv.at/PAKT/VHG/XXIV/J/J_02089/imfname_158720.pdf

Inclusión Digital, un proyecto país—La Tercera. (s. f.). Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.latercera.com/laboratoriodecontenidos/noticia/inclusion-digital-un-proyecto-pais/DDXPVDGOERDADILEP7FPLW2H5I/

Italian court jails 24 over South American Operation Condor. (2019, julio 8). The Guardian. http://www.theguardian.com/world/2019/jul/08/italian-court-jails-24-over-south-american-operation-condor

Kolev, S. (2021, marzo 28). The Ordoliberal Quest for a Privilege-Free Order. ProMarket. https://promarket.org/2021/03/28/ordoliberal-privilege-free-order-walter-eucken-franz-bohm-germany/

M·CAM | About Us. (s. f.). Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.m-cam.com/about-us/

Microsoft Among Those Pitching Blockchain at U.N. Summit To End Identity Crisis—Redmondmag.com. (s. f.). Redmondmag. Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://redmondmag.com/blogs/the-schwartz-report/2016/05/microsoft-among-those-pitching-blockchain.aspx

Nations, U. (s. f.). Join the Conversation. United Nations; United Nations. Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://www.un.org/en/un75/join-conversation

Operation Condor: The cold war conspiracy that terrorised South America. (2020, septiembre 3). The Guardian. http://www.theguardian.com/news/2020/sep/03/operation-condor-the-illegal-state-network-that-terrorised-south-america

Parlamentarische Materialien. (s. f.). Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.parlament.gv.at/PAKT/VHG/XXIV/J/J_02089/fnameorig_158734.html

Patente für Corona-Impfstoffe—Was öffentlich finanziert wird, sollte auch öffentlich zugänglich sein. (s. f.). Cicero Online. Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.cicero.de/wirtschaft/patente-impfstoffe-corona-oeffentlich-finanziert-subventionen

real life TV. (2018, marzo 14). Die WHO - Im Griff der Lobbyisten—Doku HD. https://www.youtube.com/watch?v=dYlia_fQOLk

Rodrik, D. (2012). The Globalization Paradox: Why Global Markets, States, and Democracy Can’t Coexist. Oxford University Press. 7

Schwab, K. (2016). Die Vierte Industrielle Revolution (P. Pyka & T. Schmidt, Trads.; 6.a ed.). Pantheon Verlag.

Schwab, K. (2019). Die Zukunft der Vierten Industriellen Revolution: Wie wir den digitalen Wandel gemeinsam gestalten (P. Pyka, Trad.; Deutsche Erstausgabe Edition). Deutsche Verlags-Anstalt.

Schwab, K., & Malleret, T. (2020). COVID-19: The Great Reset. ISBN Agentur Schweiz.

Search. (s. f.). World Economic Forum. Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.weforum.org/search/

Seine knallharte Strategie machte Bill Gates reich, jetzt wendet er sie auf das Covid-Vakzin an. (s. f.). stern.de. Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.stern.de/digital/online/bill-gates-wurde-mit-einer-harten-strategie-reich--jetzt-wendet-er-sie-auf-das-covid-vakzin-an-30537836.html

THE 17 GOALS | Sustainable Development. (s. f.). Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://sdgs.un.org/goals

This is how to empower the workforce to shape the future of work. (s. f.). World Economic Forum. Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.weforum.org/agenda/2020/10/the-future-of-work-is-the-future-of-people-this-is-how-to-shape-a-human-centred-jobs-reset/

TrustWHO - Documentary on World Health Organization. (s. f.). Recuperado 8 de septiembre de 2021, de https://www.bitchute.com/video/kEn3iVabHtao/

UN Digital Solutions Centre – Agile Solutions for a Modern UN System. (s. f.). Recuperado 2 de agosto de 2021, de https://www.un-dsc.org/

WEF_Shaping_the_Future_of_Education_Gender_and_Work_2P_140916.pdf. (s. f.). Recuperado 8 de septiembre de 2021, de http://www3.weforum.org/docs/WEF_Shaping_the_Future_of_Education_Gender_and_Work_2P_140916.pdf

World Economic Forum. (s. f.). Livestream. Recuperado 8 de septiembre de 2021, de http://livestream.com/wef

Zuboff, S. (2016, marzo 5). Überwachungskapitalismus: Wie wir Googles Sklaven wurden. FAZ.NET. https://www.faz.net/aktuell/feuilleton/debatten/die-digital-debatte/shoshana-zuboff-googles-ueberwachungskapitalismus-14101816.html

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

140 коментар/a

е, и на 13.09.2021 в 10:29
За тази статия е похарчен толкова много ялов интелектуален труд. Истината е проста. Лъжата иска много думи. Нашите прости необразовани прадеди са живели векове, явно успешно, щом като днес ни има. С известни прекъсвания - когато са склонили към някаква форма на "отворено общество". Колкото е да е запленен местния и международния елит от карлпопъровата идея за позитивен глобален фашизъм, ние простите няма да им се вържем и ще вдигаме цената за постигане на техния успех винаги над търпимата от тях цена.
observer на 13.09.2021 в 10:34
Преди дигиталната революция и епохата на глобалната мрежа хората бяха лишени от възможността за достъп до всевъзможни теории и идеи. Налагаше се да разчитат на ограничените възможности на разговорите в кръчмите и пейките пред блока според пола си.
Светът се изражда с усилията на една група хора, които са потомци на същите онези извършители на болшевишката революция в Русия през 1917 г. на 13.09.2021 в 11:16
Чичко Сталин с цената на много репресии успя да ги изпрати извън СССР. Революционният болшевизъм на Ленин, Троцки и си е и социалдемокрацията на на Запад/Кауцки, Бернщайн и др. - няма да споменавам техния етнос/ бяха закърмени от налудничавата теория за класовата борба и диктатурата на пролетариата от чичко Карл Маркс. След като пролетариите се "обуржоазиха" , във Франфурт се роди една нова школа - дело на евреите - Адорно, Маркузе, Фром и др. Тя разви през 30 те години на 20 век своята теория, че революционната борба трябва да продължи, но този път нейни движещи сили трябва да бъдат малцинствата - етнически, расови, религиозни, сексуални и др., които виждаме днес на първа линия 100 години преди разработването на новия марксизъм и левичарство от посочената по-горе дружинка. След като чичко Хитлер започна репресиите срещу евреите , дружинката се озова в Източното крайбрежие на САЩ, където изгради своят база от кадри и "мисионери", а те след 20 г. се прехвърлиха и на Западното крайбрежие. Днес почти всички хуманитарни факултети на американските университети се ръководят от неомарксисти и левичари. Те започнаха да се месят в работата и на точните науки - математика, физика и др. Горепосочения Израел Кирцнер, тоже евреин, и редица идеолози като Кисинджър и интелектуалните и финансови кръгове около Ню Йорк таймс, Вашингтон Поуст, SNN, Асошейтес прес и др. са основните стълбове на планираната отдавна смяна на парадигмата на копитализма и вкарването му в руслото на глобалните идеи за събирането на управлението на света в ръцете на ограничен грът от уминици, които са твърдо решени да иземат ролята на БОГ ! Тези богоборци няма да се спрат пред нищо, защото световния и националните елити в по-голямата си част са купени и пеят същата песен. "Делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се"/Илф и Петров/.
Целта е невиждан, напълно непреодолим, тоталитаризъм от нацистки тип на 13.09.2021 в 11:23
Малоброен, много посредствен, но свръхбогат елит, от една страна, и останалите, от друга. Елит, който настанява правителствата, за да му служат за глобално налагане над останалите на хомогенизирано, нискоинтелигентно и затова лесно управляемо общество, което осигурява вечно господство и привилегии на въпросния елит. Методът за постигане, най-сетне, след различните глобални опити през двайсти век за налагане на няколко варианти на тоталитаризъм, на въпросната крайна историческа цел на този елит, се основава на безогледна цифровизация. Цифровизацията може да звучи примамливо, защото вече нямало да има лелки на гишетата, но същността ѝ е злокобна. Достатъчно е да осъзнаем, че премахването на анонимните фиатни пари, на долара, еврото, а и на непроследимите криптовалути и замяната им с проследими цифрови пари, които ще са единственият тендер за купуването на какво да е, ще бъдат отпускани на всеки под формата на “хеликоптерни пари”, в зависимост от послушанието му. А, послушанието му ще се определа от анонимен алгоритъм, който ще анализира всички цифрови данни за всеки, съхраняване някъде на незнаен сървър. Ако си купил бира, а не броколи, това ти се записва в сървъра и ти докарва черна точка. Няма нещо, което да направиш, което да не ти се запише и да не се запази във вечните покои на анонимния сървър, на който изграждаш сам собственото си досие. Ако издигнеш глас, и той се записва, и “хеликоптерните” ти пари намаляват, а ако много знаеш, и спират, което, за радост на елита, води до твоята смърт. Елитът и без друго иска по-малко хора. Това е накратко сценарият, който трябва да доведе новия ред до 2030-та година. Началото е поставено още през шейсетте на миналия век, но от Март 2020-та година беше специално катализирано чрез изкуствена криза и стимулирано обедняване на народите, за да започнат да просят от правителствата и последните милостиво да почнат да отпускат “хеликоптерни пари” (това не е непроследимият Универсален Базов Доход). Ако някой се интересува, то може да прочете повече по въпроса в книгата “No Great Reset”, която може да си свали от нета (например от https://bit.ly/2VHnX6g).
цензура на 13.09.2021 в 11:31
намерението правителствата да ползват пандемията в своя изгода бе обявено отдавна. итова естанало в давос.
До 11:16 на 13.09.2021 в 11:33
Всичко, което казваш е вярно, но е минало. Вече наистина му намериха цаката.
фи и пси на 13.09.2021 в 14:24
Шестица за редакцията за подбора на автор, тези и въпроси в този материал! Ето това са въпроси за гражданска дискусия, които най-силно противодействат на затъпяващите лозунги откъм ваксинатори и политици, изпълняващи клиентелистки поръчки. Отграничих поне 11 въпроса за дискутиране, спрямо които участници във форума биха могли да си кажат мнението. Като цяло равносметката от първо прочитане на текста е, че повечето от въпросите са били поставяни във форума на тоя сайт и са предлагани обмислени отговори със сериозни аргументи. Хубаво е такива материали да излизат именно на интернет-платформи на гражданското общество, а не да се залежават из страниците на строго научни дайджести и в експертни кабинети. Част от отговорите, които бихме предложили, биха звучали шокиращо, с оглед на клиширани очаквания и до болка познати императиви. Но нека се понатрупа маса от мнения, не е моментът сега...
кривата краставица на 13.09.2021 в 15:00
Ако искаш да бъдеш полезен на читателите, трябва да им пестиш времето. "Пандемията" е средство за налагане на новия световен ред, в който няма място за национални държави, демокрация и суверенитет. А капитализмът вече се е изчерпал. Колкото и нови имена да му слагат, няма как да възстановят потреблението.
"Решително се дистанцирам от националистически идеи и решения" на 13.09.2021 в 17:56
Авторката, която категорично се дистанцира от националното, е изхарчила доста "Думи, думи, думи", за да не си (включително и себе дори) признае, че е една обикновена глобалистка. Прочее, като се има предвид кой стои зад т.нар. "гражданско оПШТество", неговите крепители у нас, проявите им и финансиращите ги, идеите на авторката за неговото глобално върховенство над националното са точно толкова вредни, колкото билгейтсщината, която тя критикува. Объркана неомарксическа главица (неомарксизмът няма общо с марксизма, даже ако ви изглежда, че има. Става дума за нагла постмодернистка поДмяна).
Сульо на 13.09.2021 в 18:33
Много интересен материал. Само не мога да си представя диалог, в който да участва капиталът. Това е все едно да водиш диалог с алчността и да се надяваш на разумни отстъпки от нейна страна, при това в дългосрочен план. Както видахме в последните 7 десетилетия, капиталът може да се съгласи на отстъпки, но временно. Когато отсрещната страна се поуспокои и бъде приспана, той моментално, с безпогрешна точност избира момента, за да си върне всичко с лихвите. Свят основан на частна собственост върху земните ресурси е изначално сбъркан свят и крахът му е неизбежен, рано или късно. Още по-малко пък мога да си представя подобен диалог у нас, след като отдавна е известно, че болшинството от българските капиталисти са си диваци и варвари по природа. Тук проблемът е даже на генетично ниво. Те нямат идеология и за това ги наблюдаваме да изповядват най-различни ценности и да поддържат всякакви идеологии и партии, защото са усвоили до съвършенство изкуството да мимикрират и да създават илюзии в околните, че са верни на това или онова. Единствената им ценност са материалните облаги и парите. Нищо друго. С една дума, до диалог с капитала може да се стигне само след масови стълкновения на гражданското общество с капитала и изходът от тях в един момент не заплаши властта му. Само тогава капиталът може да се съгласи на диалог, но както посочих и по-горе, намеренията му в дългосрочен план няма да се променят.
ЦЕЛТА на 13.09.2021 в 18:40
Госпожата е преминала през много информация, в главата й е настъпила каша, мисълта й се блъска като врабче в газена тенекия... Няма подредба, има лутания. Всяка следваща информация в поднесената каша поражда нови въпроси.И всичко това защото търси тривиални отговори на екстраординерни въпроси... Целта ? Целта на всичко случващо се в момента е много ясна, дори средният, масов жител на планетата Земя започна да я прозира, започна да вижда дългите космети уши зад Целта. Тя е ни-повече, ни по-малко ДЕПОПУЛАЦИЯ на човешкото население. Драстично намаляне на хората до и под 1 милиард , холокост с невиждани размери. Защо , ще попита всеки ? Кой го иска, с каква цел ? Тук няма икономически мотиви, тук няма екологични мотиви, тук няма ЧОВЕШКИ мотиви. Мотивите са НАДчовешки, езотерични , и ако масата хора /а не малцината запознати/ разчупят мисълта си , ще осъзнаят зловещата рационалност на случващото се. Ще успеят да си обяснят необяснимите на пръв поглед неща от живота ни днес , ще разгадаят мотивите на групите и индивидите, стоящи зад Новото Нормално . Ние не сме сами във Вселената и никога не сме били. Човешката цивилизация е съвсем млада, тя е на няколко стотин хиляди години. Днешната цивилизация /7-ма подред човешка/ е само на 7-8 хиляди години и датира от Шумер. Преди нея е имало още 6 човешки цивилизации, които една по една са ЗАКРИВАНИ. Изчезвали са ! Рестартирани са, както би казал Швааб. Хомо Сапиенс не е плод на естествената еволюция на примати до разумен човек , както твърди Дарвин. Днешният човек е плод на изкуствена УСКОРЕНА еволюция. Някъде преди стотици хиляди години - може би 1 - 1,5 милиона години друга цивилизация, много по-напреднала, дошла от друга звездна система , е направила ДНК "инвестиции" в нашите предци маймуни, и за нищожно кратък в еволюционно отношение период , е селектирала хората, дала е първата човешка цивилизация. Тя не е била особено сполучлива, което е наложило да бъде закрита и рестартирана с по-нова "версия" , и така още 6 пъти същото. Атлантида не е мит , а смътен спомен от предишната човешка цивилизация, египетските пирамиди са строени преди 80 000 години, а не преди 5000 , те са наследство от предишните версии на човешки цивилизации. В епохата когато тези извънземни, да ги наречем "елохиди", се селектират хората, на земята и в близкото космическо простарнство присъстват представители на поне още няколко високоразвити цивилизации. Те са добре известни в уфологичните среди - Сивите от Зета Ретикули, с техните биороботи - зелените човечета , Драконите - рептилоиди от съзведието Дракон, а така също нашите земни рептилии , високоразвил се клон на юрските влечуги... Тук отваряме скоба. Катаклизмът на Земята от преди 65 милиона години, погубил динозаврите и още хиляди видове животни, огромният кратер над Юкатан /Мексико/ , не е удар от астероид, а взривена чудовищна бомба във война между противоборстващи цивилизации за контрол над земните ресурси. От тази епоха води еволюцията на дребните бозайници , но така също и еволюцията от дребни двукраки гущери , до изправени високоинтелигентни рептилии. Тази еволюция е протекла естествено не е ускорявана от външни въздействия. Тя е реалната еволюция, продължила около 40 милиона години, и днес живеещите /под/ земята Рептили с право претендират че именно те са законните собственици на Земята. С идването на елохидите преди около 1 милион години цивилизацията на земните рептили е притисната и репресирана. Нашите "създатели" /богове ?/ влагат в нас на ДНК ниво непоносимост и отвръщение към влечугите , змиите... нашите митове са пълни с борби с дракони, змия която изкушава Адам и Ева , конник който пронизва Змей и т.н. Ние сме създадени генетично да не понасяме влечугите. такъв е бил Божествения замисъл. Рептилиите са натикани под земната повърхност. Днес те обитават гигантски кухини на километри под земната повърхност, рядко излизат сред нас като могат напълно да приемат човешки образ /мимикрия/ , това те постигат като влияят на мозъчната функция на хората , лъжат сетивата ни. Преди 5000 години елохидите внезапно напускат Земята и близкия космос. На Земята остават Рептилиите , в околоземното пространство и най-вече на Луната са Сивите , извънземните рептили, и представителите на още няколко извънземни цивилизации, които общо взето са неутрални. Имат ролята на наблюдатели и научни изследователи. Земните "елити" , тайните общества, фамилиите /чистата кръв/ са в пряк контакт с Рептилиите , но също и със Сивите. Рептилиите и Сивите са във враждебни отношения и всяка от двете цивилизации цели да контролира Земята и да постави в пълно подчинение хората. За тази цел на тях не им трябват 7,5 милиона хора, а 15-20 пъти по-малко на брой. Тези сили са Тъмната Сила , те се асоцират със Сатаната. Повечето окултни човешки групировки, тайни общества, розенкройцери, илюминати, масони ... са техни служители и слуги. Политическите "елити" са слуги на слугите... Столетия наред те подготвят идването на Новия Световен Ред, през 20-ти век този процес на подготовка се ускорява. През последните двадесетина години процесът минава в спринт ! С "ковид 19" на процесът е даден старт, очевидно Задкулисието и неговите НЕчовешки господари БЪРЗАТ ! Всички те /техни представители/ говорят едно и също - "имаме прозорец от време в който трябва да извършим трансформацията" ! Т.е. те имат "прозорец от врме" в който трябва да изпълнят сатанистките скрижали от Джорджия и да редуцират населението до 500 милиона. Това е някъде до към 2030 години. Даже са трябвали да започнат по-рано, някъде към 2016-2017 , но идването на Тръмп на власт в САЩ /извънсистемен политик/ забави "трансформацията" и сега ще трябва да наваксват времето... Не се самозалъгвайте. Никакво икономическо възстановяване няма и не се планира. Никакво образование няма да има за масата деца по света , и не се планира. Зад "зелените икономики" се крие само и единствено ударна деиндустриализация. Готвят ни глобално и брутално обедняване и мизерия , ваксинационна смърт, липса на здравеопазване , триумф на перверзиите - джендаризъм, унищожаване на семейството , унищожаване на морала , разгром на църквата , премахване на хуманността ! И всичко това се дирижира от НЕХОРА, макар да го извършват хора.
Забра̀ви да кажеш, на 13.09.2021 в 18:52
че пустините не са спонтанни образувания, а са резултат на предишни ядрени войни, които са опустошили земята. Не, няма да стане така, С нобосновани фантазии няма да се разбере същността на ставащото, не че някой може нещо да направи, за да го спре.
Няма никакви фатазии на 13.09.2021 в 19:06
Информацията може да се намери, стига да се търси. Ви сте като Вути в зоопарка пред клетката със жирафа. Но хич и няма да ви убеждавам. Можете да се информирате, а може и да си затворите очите. Събитията се развиват със шеметна скорост. Предстои 1-Планетарен финансов срив /обир/ , който ще се предизвика чрез срив на интернет мрежата. 2-Предстои втора "Пандемия" , този път истинска. Многократно "ваксинираните" за Ковид 19 ще си заминат. Истински. 3-Предстои обявяване на съществуването на извънземна цивилизация. Истината ще се поднесе изкривена и съкратена. Целта - пълен контрол над останалите живи хора, за да бъдат "пазенеи" от пришълците. 4-Предстои закриване на Църквата. Това всичко ще стане в следващите 2-4 години.
петунията на 13.09.2021 в 20:12
Дигиталният преврат е обикновен фашизъм, това успя да измисли "гениалната глава" на Кисинджър, представяна от неговия доста посредствен ученик Шваб. Не можеш да оставиш старчоци и американски (а всъщност немски) евреи да оправят света, очевидно е, че още повече ще го разсипват. На американците им липсва въображение за абстрактни проекти, всичката им работа е "на парче", и най-вече външната политика. Нещастна нация, погледната отстрани, сиреч от позициите на една европейска културна саморефлексия, която не се е предала на либерастичната отрова.
До петунията на 13.09.2021 в 20:17
За съжаление, май вече се е предала. Особено пък Западна Европа.
шестоднев на 13.09.2021 в 20:23
"В момента информацията и иновацията са парадигматични в икономиката." - Уви, и двете понятия са празни, за да имат парадигматична стойност, защото икономиката е нищо без мислещ по определен начин и консумиращ човек - но за такъв начин на живот и себеустройване вече свършват ресурсите. А освен това и двете понятия имат само стойността на екстензии, т.е. зависят от количественото разрастване на живота, подчинен на стария икономически принцип, според който от едната страна са благата, а от другата - консуматорите. Но тази стара схема е прекалено класическа и изживяла времето си, за да продължи да работи в същата идеологическа ниша и да намества удобно въпросните понятия. Това са празни термини, произхождащи от болната американска академия и широко въвеждани в специализирания и широкомедиен дискурс поради вездесъщите финансови възможности на САЩ да плащат огромни пари, за да предопределят своя дневен ред в глобален мащаб. За съжаление малцина са дотолкова рефлексивни, та да схванат клишираната мизерия, която се крие над тия иначе достатъчно общи понятия, уви, все повече изпразващи се от хуманитарна стойност и качество. Защото икономиката се превърна последните две години в мракобес на хуманното състояние, и все повече виждаме, как не е в състояние да спаси човека, а напротив - го убива, за да продължи дори с един ден жалкото състояние на достоянията си, чиито измерения са само количествени - все по-разрастваща се статистика и екстензии.
фи и пси на 13.09.2021 в 20:42
1. И тъй, съществува ли субектност в пазара и може ли да отговори на изискванията за субектност? Пазарът е модерно-либерален фетиш, той функционира чрез митологично отдаване на субектност откъм нерадикално теоретизиращи агенти, поддържащи определена дискурсивна мода и режими в границите на матрицата. Така пазарът в контекста на либералните теореми, методологеми и идеологеми е превърнат в по-важен от конкретния субект на опита, който на принципа на самоотчуждение започва да търси спасението не в себе си, а в идеализирани фетиши, при това засилвани от само(д)ефектирането на екстензии и множества, които всякога ще изглеждат много повече от жалкото и принизено тяло на отделния либерален индивид. 2. Що се отнася до митологемата на Швааб и сие, че информацията щяла да побеждава ентропиите - това е заблуда по презумпция или направо откровена лъжа. Вижте какво мисли по въпроса например френският постмодерен философ Бернар Щиглер тук: http://glasove.com/categories/intervyuta/news/izkustveniya-intelekt-vsyshtnost-e-izkustvena-glupost // Информацията, в своето експоненциално количествено разрастване, само умножава глупостта сред съвременния хомо сапиенс, защото информацията е материална и обстоятелствена предпоставка за знание, но не е знание сама по себе си - липсват й качествени и синтетични свойства и определености, липсва й субектната обработка на постъпващото, пречупването през критика на въпросните реалности и обстоятелства. Напротив, информацията е рожба на ентропиите и тя ги умножава, когато не е под контрола на знанието, а на свой ред знанието - под контрола на критиката на чистия разум. Както казваше Лазарето, тоталната власт чрез информация не сработва като алгоритъм в условията на разрив, а разривът е състоянието на субекта, когато страда, мисли критично и оспорва идентичностите, т.е. не ги препотвърждава безусловно и репродуктивно (под път и над път) като развален грамофон.
фи и пси на 13.09.2021 в 21:07
3. Ордополитиката намира достойнство в "по-малката спонтанност", т.е. залага на регулациите или външното управление при тотална капиталистическа инклузивност, което си е форма на модерно робовладелство и даже по-лошо - бройлеровъдство отвсякъде. Красотата и живостта на живота, който плюе на икономическо планиране и предвидимост обаче е в обратното - повече ексклузивност и спонтанност, доколкото последната е признак на автентична свободна изява във всякакъв смисъл. От това матричарите и създателите на алгоритми няма как да не им треперят гащите, защото огромните усилия на тяхната посредственост, избиваща в матричарска милиционерщина и технологично моделиране на тълпи, се самообрича на провал. По-малката спонтанност у живите човешки индивиди е по-прозрачна управляемост на парите и по-настойчиво притискане на човешкото естество в името на бизнеса и цифрата. Така в управленчески план триумфира организацията с нейните извечни бихевиорални рационализации, но за сметка на това гарантирано изчезва индивидуацията, бележеща границите на действително конкретно-субектната световност, разбира се, в полза на отчуждената, фетишизирана такава, чието име просто е "техно матрицата". Впрочем, има и евфемистичен смисъл на термина ордополитика - политика спрямо ордата, която отново, както в митологичната древност на безкрайно ограничената или липсваща саморефлексия, се управлява с алгоритмична магия, сред цифрови сакралности, които повече не управляват човешки статус, понеже няма такъв - той е изличен или изпратен във ваксинационен концлагер и там пукнал от унижение и окончателна историческа забрава. 4. Цифрова идентичност - ето това е вече пълната и безусловна (окончателно извоювана) идентичност на фундаментализирания биоробот. И проблемът не е толкова в цифрата, колкото в некритицизираната и недеконструирана безусловност на концепцията за идентичност, която е класическа и отдавна вече не работи в тоя свят, изисквайки преучредяващи процедури, които обаче не могат да й бъдат дадени нито от все по-инклузивното и дигитализиращо се образование, нито от информационно-иновационните концептуални парадигми, които са всичко друго, но не и живо знание и жива вяра в полза на душеспасение. Защото няма предустановена идентичност, няма възосновна идентичност - има идентичност, която всеки миг се преучредява отговорно, и една такава идентичност, за да е отговорна, е безосновна, а не катехизисна или повключена към нечия доскоро удобна "родова" биография и история. Уви, едно такова удобство от днес нататък ще обслужва само цифрата, а не живия хуманен човек. Какъв е изходът: съпротива спрямо крайното фетишно оидентичностяване, подлагаща отделното ни себеотразяване на моментална критицизираща саморефлексия. Индивидът повече не може да схваща себе си като част от цяло, в противен случай множествата и тяхното "демократично" обществено мнение все повече ще го поглъща чрез цифрата и свързаната с нея абстрактна тоталност, отнемаща правата на всякак жива конкретност. А всяка жива конкретност, ако и да допуска идентичност, я допуска само ексклузивно и творчески, а не робски, като придатък на изкуствени нумерологии, чиито екстензии стават все по-влудяващи и човеконенавистни в хуманен аспект.
Gen Gurko на 13.09.2021 в 21:08
Докато я има Русия, че и Китай, няма страшно. Не се бойте. Прозорецът се затваря и влакът на Шваб и Сие замина в дерето. Не им стигат и никога няма да им стигнат повече силите.
Стефка Петрова на 13.09.2021 в 21:28
СЗО наистина умишлено не забрани придвижването от Китай в началото на пандемията. ООН и НАТО са същата свинщина. "Елита" на планетата си създава биологични оръжия, изкуствен интелект с дигитализацията, контрол и зомбиране на хората. Алчността за власт и пари на богаташи използващи световни организации и правителства, нямат край. Нужно е бързо обединение на цялото човечеството, на глобално ниво срещу новата измет, за да не го заробят и превърнат в слуги. Оставят ли се нещата да вървят така, действията представени във филма - Разрушителят - 1993 г., със Силвестър Сталоун ще се превърнат скоро в истинска реалност, за огромно съжаление!
фи и пси на 13.09.2021 в 21:29
5. Да, информацията, която се натрупва, е капитал, който нараства експоненциално. Да, тя е стока и услуга едновременно, тя е власт в ръцете на програмистите и най-вече на ония, които ги наемат, тя едновременно екстензифицира и интензифицира време, но това е времето на подаващите въпросната информация "на входа" - това все повече ще е време на ЛуЦифер, инклузивно-заробващо всяко самостоятелно живо, субектно и мислещо като форма на непрозрачна съпротива. Но информацията е сборка само за външните аспекти на живота; как чрез информация могат да бъдат погълнати ония, които имат богат и творчески, критичен и саморефлексивен вътрешен живот, който не се свежда до нищо външно? Ето това е големият проблем пред агентите на матрицата в тия дни, затова и балансите им избиват и започват да си вярват, че с масова задължителна ваксинация като форма на модерно колективно причастие вътрешният живот ще бъде потиснат от причиненото от жижите разболяване на тялото и генно-инженерно провокираната дисфункция на органите, което все повече ще отнема силите на мислещите да мислят, което значи - да се съпротивляват на великия им ресет, който ще спасява капитала, убивайки хуманни човеци. 6. Пирамидалната структура е надзорна, тук проблемът обаче е в сакралностите, доколкото за разлика от древността, днес робството е дешифрирано още преди да се прояви - затова се бърза, защото ексклузивният досегашен капитализъм постигна определени успехи във формирането на усет за свободен гражданин, а на свой ред философската саморефлексия не е египетско, а по-късно гръцко, макар и все още древно, изобретение. Самите властващи за първи път се сблъскват с подобен феномен - теориите на конспирациите и конспираторите просто провиждат плановете им с години напред, навярно така, както самите те строяха години наред своите конспиративни планове и чак сега дойде подходящото време да ги реализират, но без гаранции за успех. Така че пирамидалното като гарантиран надзор ще работи само когато няма (или временно изчезват) самоосъзнати в аспекта на свободата (но в екзистенциален, а не либерално-идеологичен план), и в този случай вече даже не е нужна статистическа биомаса, която да гарантира контраофанзивата - Човешкият Син слезе отново на Земята, за да поеме венеца си в Слава, т.е. да оглави биващото като себеприцелен, а не като ритуално или магично причастен, както беше досега.
Коренът на злото на 13.09.2021 в 21:50
До 19:06 За 1) и 2) съм абсолютно съгласен. Колкото до 3), просто не си струва да говорим. Тояа, че някаой някъде бил казал нещо и имало информация, която могло да се намери, не доказва абсолютно нищо. До 20:12 Съгласен съм. The Great Reset, е творение на тъпаци. Никога обаче не можеш да предвидиш какви нещастия свръхбогати тъпаци могат да ти стоварят на главата. Те са като “луд с картечница”. Най-малкото това не им минава на Китай, Русия и на мюсюлманския свят, но на въпросните тъпаци липсва даже единият ганглий, за да схванат тази семпла реалност.
фи и пси на 13.09.2021 в 21:53
7. Нека не забравяме и още нещо - устойчивостта на властта в древността се дължи на сакрално господстваща класическа рационалност или просто на вяра в световни универсалии извън именуващата роля на конкретно-мислещия. Днес обаче такъв тип рационалност е изправена пред огромен проблем, защото и тук важи принципът на съборната индивидуация, а не на псевдо(съборната) организация, както през времената на класиката. Защото нито една организация не умее да иманентизира биващото като последна дума, последната дума е всякога у суверенния субект на опита, който и да е той, стига да е самосъзнателен и с правилно ориентирана мисия. А той умее, освен да бъде организационно причастен в качеството си на обикновен модерен гражданин, също и да прицелва, с което и да заскобява (обезсилва, деконструира) разказите, глобалното време, всякакви истории, докато ги обезсили с будност на вниманието си, концентрирано не във фетиши, а именно в критическо себеприцелване. Така имплозията е в състояние да победи всякога грешната и недалновидна експлозия, но това е вече приложна будичност откъм самосъзнание, което умее да се самооовластява иконично, откъм актуална безкрайност, микрокосмичност, а не робска участ в абстрактно-тотализирания универсум на паноптичните потенции и некритицизираната математика, наричан макрокосмос. 8. С дигитализацията човекът все повече става функция на икономиката - това, впрочем, не е нищо ново спрямо робовладелството на античността с неговото "говорящо оръдие". Лошото е унижението, което търпи, изгубвайки постепенно под фашистки натиск откъм корпорациите статуса си на свободен гражданин, ала лошата вест ще си я поделим ние гражданите - с корпоратократите, доколкото унизен, но несамоосъзнат, е древен статус, но съвременният статус на осъзнато унижение само окарикатурява процеса на въвежданото дигитално рообовладелство, който предстои да избуява и същевременно да се сгромолясва пред очите ни - и всичкото това все повече ще зависи от нашата настойчивост за саморефлексивна съпротива и интензивен контранатиск, включително и в гражданските й форми... но не единствено чрез тях, разбира се.
До Стефка Петрова на 13.09.2021 в 21:28 на 13.09.2021 в 22:14
“Нужно е бързо обединение на цялото човечеството, на глобално ниво срещу новата измет, за да не го заробят и превърнат в слуги.” За съжаление, подобно обединение е невъзможно, защото всичко познато ни в историята като брожение или революция, е организирано от тях. И доктрините, и идеологиите са заплатени от тях и са внедрени също от тях (“тях”, това е тънкият много посредствен, но свръхбогат елит). В допълнение, вече е дошло времето, когато няма да можеш да станеш нито отшелник, нито да изпаднеш във вътрешна емиграция. Досега човечеството никога не е попадало под ботуша на толкова усъвършенстван, универсален фашизъм. Изживяваме последните години, в които можем донякъде свободно да обменим независими мнения, колкото и аргументирани да са тези мнения.
Костов на 13.09.2021 в 22:15
Невероятна боза. С претенции. Дачков, излагаш редакцията с такива публикации.
фи и пси на 13.09.2021 в 22:37
9. Относно диалога - той не е възможен широкопублично и в стария си, класически вид, доколкото все повече ще ни лишават от свободна медийност и все повече ще притискат средата на изявяващи се ексклузивни личности - капиталът днес в глобален аспект си спасява активите и бившата харизма "на пожар", поголовно въвеждайки либерална цензура и биофашизъм. Те са обаче отглас от обратнонасилващия апокалиптичен пожар откъм будичното поле, което прозря отвратителните лица зад маските и демаскира историята им, разобличавайки опорките, които се крепяха на измамното благоприличие на елитите. Притиснат, дяволът бе принуден да си свали маската и вехтата блудница Европа отново започна да бълва стария си фашизъм под нова мимикрия - разбира се, тук "Европа" не е просто континент, а колониален контент, който се простира общо-взето върху всичките точки на съвременния глобус в контекста на техногенната им глобализация. Апокалипсисът на нашите дни притиска капитала неистово, след като дешифрира конспирациите и машинациите откъм властта на дълбокото задкулисие, която се криеше и гнусеше от всякакви законови и идеологически легитимности - проблемът на капитала е, че е идеално модерен, но прекалено крехък, изложен на натиска на постмодерния непукизъм, който самия той провокира и създаде в името на идеологическите свободи, с които следваше да бъде пометен съветският и китайски комунизъм... само че като всяко отроче, тази свобода се оказа блуден син, доколкото създаде простор за радикализация на философския деструктивизъм на модерната представа за свободата и, уви, на самото модерно. А капиталът е силен само и все още в границите на модерна класичност; напротив, пред некласиката с нейната перманентна критика и постмодерното демаскиране на различията между желаещо производство и социално производство, той започва да изпада в ступор на обезсилването си, защото "самоиновиращите се" експлоатационни режими са възможни само при класически социум, но не и спрямо екзистенциална самоосъзнатост, която иманентизира социалното като модерно изобретен конструкт, и му отнема правата и прерогативите да ни функционализира, както биват функционализирани веществени и невеществени аспекти на капиталовите потоци. казано накратко: капиталът все по-трудно се възпроизвежда спрямо обратно насилващо познание спрямо първичността на желаещото производство спрямо социалното такова - защото тъкмо второто е катексис (пренасочена либидна енергия, превърната форма) и митологична фигура на първото, което на свой ред може да сменя много опасно парадигмата на интерпретация не просто на икономическо, а на диалектическо ниво, а това означава не просто "край на икономиката" в рамките на паноптичен исторически разказ, това означава моментална изложеност на самото корпоративно задкулисие, чиято нищета, продиктувана от демаскиран фетишизъм, коруптивно пропадане и псевдосубектност, лъсва с всички сили и осветява акторите (впрочем, хора съвсем като нас, ала поробени от рептили) вече съвсем карикатурно на авансцената в рамките на тези "последни времена". 10. Считам, че все пак гражданското общество, дори и да се превърне в организирана сила (а тя не е такава, защото основните й свойства са именно спонтанност и ексклузивност, недължащи се на широка представителност и нещо повече от идеализирана множественост), не може да реши проблема в рамките на качествен обществен диалог, доколкото продължава да разчита на вече контролирани публични и все по-задкулисно дигитално цензурирани платформи. И освен това, понеже основната идейна и парадигматична сила е философското вглеждане и прозрение, а то не се разбира и не се приема публично, неяснотата ще продължава да остава, а мъглата при опитите за всякакви колективни действия, ще продължава да тегне над главите на горките (все по социално-) либерални индивиди. 11. И накрая, относно образованието... Признавам образованието чрез измайсторяване на "образ" (Bildung по Хегел), но за съжаление отдавна в условията на масовизация и икономизация на образователния процес е изгубен този автентичен смисъл на образованието в качеството му на образ-опитващо, а не образ-копиращо (по демократичен каталог), и то е превърнато във функционал на професионалната (и каталожна) конюнктура на пазарното търсене и предлагане - ако ще продължава да остава такова, а не ориентирано като човековедение и пронизано от критическото жило на постмодерната хуманитаристика, образованието ще продължава да робува на класическите ограничености и предметно-символна вкамененост на господстващия природонаучен метод, чийто метафизически потенциал е толкова хилав и грозен, че няма какво да се обсъжда, след като сме принудени да обсъждаме дотолкова сериозни, сложни и многозначни въпроси и казуси с инструментите на толкова еднозначен метод, какъвто е този на чистите количества и екстензии, продължаващ да преобладава в естествознанието. Защото едно е ясно, за да неутрализираш противника, който е изначално хитър и се крие, не трябва да прибягваш до собствения му ограничен инвентар на знание. Трябва нещо неизмеримо по-различно, каквото око не е виждало и ухо не е чувало съобразно досегашната широко масмедийна почва.
Живка Павлова на 13.09.2021 в 22:43
Защо трябва да примем въпросната „трилема“ за аксиома? Защото я е рекъл Нобелов лауреат или въпросният „умник“ е станал Нобелов лауреат, защото това, което е рекъл устройва глобалистите? Как са съвместими глобализацията и демокрацията? Не виждам „логиката“. Санкциите срещу Китай и Русия проявление на демокрацията ли са, понеже със сигурност са проявление на „икономическата глобализация“? Решенията за санкции американският народ ли ги взима или една мнима демокрация, зад която се крият интересите на транснационалните – глобалните корпорации? Или ние сега сме демокрация и демократично решаваме да задоволяваме американските интереси, да си купуваме хвърчилки, докато цените хвърчат нагоре и не се знае половината ни народ как ще изкара зимата? Не можем да живеем без Кока-Кола и Макдоналдс и даваме мило и драго за мазните им и пресолени сандвичи?
До фи и пси на 13.09.2021 в 20:42 на 13.09.2021 в 23:08
Ако позволиш, ще се опитам да взема отношение по някои от въпросите ти. По точка 1. Пазарът не е нито модерно-либерален, нито изостанало-консервативен. Най-малкото пазарът е фетиш. Въображението ни може да го дари със свръхестественост и даже да го приеме за фетиш, но той е нещо колкото обикновено, толкова и древно, да не кажем скучно, средство за размяна срещу печалба (или загуба). Спомням си прозренията на Джордж Сорос (не в качеството му на неприятен политикан, а като мислител), определящ борсата, квинтесенцията на пазара, като място, където се създава нещо от абсолютно нищо. В този смисъл, пазарът е своеобразно perpetuum mobile, чието антропологизиране, да не говорим приписването му на субектност, е отиване отвъд същността му. Прочее laissez faire пазарът не е мода, а е тъкмо обратното laissez faire е модата, а пазарът ѝ се подчинява, така както, пък, в не толкова далечното минало е имало пазар на роби, който се е подчинявал на тогавашната мода, ако решим да се изразяваме нежно, а не се конфронтираме с грубостите на силово наложената реалност. Пазарът пък при неговите либерални дефиниции, се свежда до нещо съвсем изкривено—превръщането на свободния пазар в пазар единствено на услугите. Това е пазарът в деиндустриализираното и деиндустриализиращо се пост-индустриално общество. Изумителен декаданс, който предвещава свършека на състоянието, познато ни като капитализъм—процес, почти илюстриращ тезата на Роза Люксембург за неизбежното самоотричане на капитализма. Предвид на новите обстоятелства, мисля че отделихме на пазара твърде много място, защото на елита вече пазарът става ненужен и той (елитът) си е съчинил някакви нови без-пазарни безумия на антикапиталистически-капитализъм, Inclusive Capitalism, Stakeholder Capitalisym, “The Great Reset” или каквито още там оксиморонни дефиниции са му лепнали. 2. А, като се споменаха въпросните малоумия (които мускулът на елита нагло натрапва днес), просто тривиално е да се каже, че информацията умножава глупостта. Добре позната е мисълта, че интернетът е най-ефективният усилвател на човешката глупост, който човекът познава, въпреки че, понякога можеш да се натъкнеш на нещо полезно, както можеш да намериш парче алуминий в отходните канали на Калкута (или там както го зоват този град днес). Общо взето, релацията между информация и знание е такава каквато си я представил, но и това разбиране е обикновено приетото. Нетривиалното е, че отграничаването на знанието от информацията не се подчинява на чистия разум, Напротив, такова включване на чистия разум единствено обърква и принизява процеса на установяване кое е знание. Знанието може да се делинеира единствено чрез метода на науката. Чистият разум не спада към научния метод, въпреки че през сили може да му се отреди някакъв малък крайчец на научната баница. Научният метод изключва субективността, той не осигурява само качествени и синтетични свойства и определености, а гарантира истинност, която отива отвъд чистата критика на реалности и обстоятелства, в нейната субективна битност, а я надхвърля, понякога на порядъци. Ето защо, когато ни интересува автентичност на оценките, критичното мислене и оспорване на идентичностите, да не говорим за папагалското повтаряне на mainstream мантри, съвсем не е достатъчно, а понякога предпоставя много ниско качество на изводите. Качествени изводи могат да произтекат единствено от добре усвоения и правилно приложен научен метод, който най-малкото е да щипнеш оттук и оттам информация.
До "До Стефка Петрова на 13.09.2021 в 21:28 на 13.09.2021 в 22:14" на 13.09.2021 в 23:10
Напълно съгласен с вас. Спомням си за Слава Севрюкова и думите и /предадени от Христо Нанев, т.е. - решаваме ние да вярваме или не/ - в момента текат т.нар. "последни времена". Човечеството по всяка вероятност ще бъде унищожено, но това няма да бъде краят му. Ще бъде прекратена реинкарнацията на душите на тази планета. Тя ще престане да поддържа т.нар. "Трета плътност", която се отнася за човека. Първа плътност са скалите, водата, пясъкът, въздуха. Втора плътност са всички растения и животни. Третата плътност вече я споменах /човека/, но той вече ще се реинкарнира на друга планета. Земята ще започне да поддържа четвърта плътност, след като претърпи ужасяващ природен катаклизъм. Преди нея, душите на хората са се реинкарнирали на Марс, който много преди Земята е престанал да поддържа третата плътност. А целта на прераждането на душите е да достигнат осма плътност, която всъщност е Всемирният Създател. Защо пък точно осем - ами от осем степени се състои и октавата - елемент от най-висшето от всички изкуства - музиката. Относно четвъртата плътност - това са същества, далеч по-ефирни от човека и материалното му тяло. за това и той не може да ги види. Всъщност, някои могат, но за тях няма да чуете по CNN или БТВ или пък - Нова ТВ. Просто няма как. Съществата от по-високите плътности винаги са били сред нас, защото могат да придобиват нашите тела. За разлика от нас, обаче, те "помнят" много добре какви са били в предишните им прераждания. Ние не помним, защото такива са правилата на играта. През този живот ти не си се справил добре. Не си бил достатъчно милосърден, не си се отдал на доброто на другите, даже напротив - поддал си се на алчността. За това в следващия живот те подлагаме на друга съдба, в която имаш възможността да се докажеш, само че - ще изтрием паметта от предишните ти животи. За да е сигурно, че това доказване се дължи единствено на твоята свободна воля. Иначе - няма как - вероятно ще започнеш да се правиш на праведен. А това не е целта на играта. Детето трябва в един момент да се извади от проходилката, с всички произтичащи рискове от това. Та тези - от по-висшата плътност са винаги сред нас, само че, те не са президентите на най-великите държави. Те обикновено са кондукторите във влака, крупието в някой тризвезден хотел, таксиджията, или пък овчарят в село еди кое си. Това е нарочно. Няма как да се усъмниш в нещо друго, като ги видиш, защото теб опита и животът ти са те приучили да вярваш на 5-те си сетива. Част от Матрицата, в която сме навряни - но също не случайно. Та - доказването на праведността обаче не става току тъй. Тя трябва да се докаже само в присъствието на зло. Иначе е лесно - гледаш футболен мач, но на терена е само любимият ти отбор. Противникът липсва. Всемирният Създател си има и под-Богове. Един от тях е бил Йехова и точно той решил да създаде свят, в който на терена е само любимият ти отбор. Това, въобще не се харесало на Федерацията и за това тя решила да създаде свят, в който третата плътност да се доказва в условия на зло. За това и на Земята са призовани да присъстват и създанията на Луцифер -дело пак на Всемирният Създател. А те и до ден днешен вършат перфектно своята работа. Създават зло, ама зло за световно. Инструктирани са да не спират, дори и да се стигне до зануляване на третата плътност на Земята и нов опит, но на друга планета. Явно така и ще стане. Мога още да пиша, но четящите ще трябва да си сварят кафе за целта. Тези неща са описани добре в един материал, озаглавен "Материалът "РА"". Имат пряка връзка и с календара на маите, за който, може би ... друг път.
разглеждах пазара в контекст на 13.09.2021 в 23:58
Пазарът е средство, и именно поради това не е цел, т.е. не носи характеристиките на субект на историята, включително и тази на бъдещето (позната ни като футурология), каквато му приписват либералите и днешните давоски глобалисти. В такъв смисъл разглеждам фетишизацията, а не че отричам битността и нужността на "средството" на полето му да се разменят стоки или да се отстоява може би най-типичната повседневна конюнктура през всички възможни епохи. Тоест, имах предвид точно съвременния идеологизиран смисъл на `лесе-феер` модата, а не пазарните отношения по принцип, когато не се хиперболизират в аспекта на масово производство и консумация, както това е станало още в периода на първоначално натрупване в зората на модерността. Що се отнася до делинеирането на знанието чрез метода на науката, тъкмо работа на чистия разум е да обясни как се конституира научен универсализъм, т.е. на какви априорни основания почива научният консенсус, който днес е изправен пред атаките на некласическата и постмодернистка процедура и става съвсем ясно за специалистите, че универсализмът, за който претендира, е мним, а всяко научно изказване е не нещо повече от епохално привилегирована (но не и истинна сама по себе си) форма на универсализация... и нищо повече. Има такава област, която е на границата на опитната наука и се опитва да обясни как работи научният универсализъм - викат й методология на науката, която е съставна на философията, а не на науката. Ако науката притежаваше саморефлексивни възможности, отдавна щеше да започне да разглежда всяка възможност за универсализации откъм изопнатите териториалности на езиковото изказване с неговите глосични символизации (по Т. Парсънз), а не да претендира за самостойно класични такива, фундаментализиращи съществуващи универсалии (стойности, значения) извън всеки конкретен акт на означаване. Науката не че не може, но не иска да признае, че нейният опит не е действителен, а само възможен. А конкретният опит не е извънезиков... и при това положение, метафизичните претенции на науката умишлено се изгонват извън периметъра на действителните интерпретативни възможности на субекта на опита, за да му оставят единствено стеснените аспекти на предметното и частично себеотразяване, върху което паразитират всякакви капиталисти и цифрови робовладелци. Паразитират спрямо нашето доброволно и невежествено самоограничаване именно с оглед на липсата на перманентен критицизъм в наукаТА, използвайки я като инструмент в идеологическото оправдание на биотерора около ковид пЛандемията например.
До разглеждах пазара в контекст на 13.09.2021 в 23:58 на 14.09.2021 в 00:32
Ще се спра само на това—Объркването идва от порочното пост-модерно разбиране, че имало някаква си “философия на науката”. “Философия на науката” е оксиморон. Не може нещо, коео не е, да е. Този вътрешно противоречие, натрапено през шейсетте на миналия век, веднага личи при даже не толкова внимателно четена на напълно порочните тезиси на разни куновци и файерабендовци и прислужниците им лакатошовци. Това са срамни четива от напълно незапознати с науката люде, които имат безгрижието да учат какво е наука и какво не, без сами да се заемат да се опразоват по въпроса. Първият от въпросните даже въвежда нелепостта “парадигма”, която не е нищо друго, освен възвеличаването на колективната лъжа и натрапването ѝ като истина. Изобщо, ако някой наистина се интересува какво е наука и методът, който тя прилага, трябва да отправи взор в друг посока и да пренебрегне съсипаната австрийска мисъл и то не само по този въпрос.
абв - футуризъм, който става реалност. на 14.09.2021 в 00:44
Новото общество се гради на базата на национални държави и федерални обединения на държавите в целия свят. Това става по примера на обединена Европа или ЕС. Ще има обединение Северна Америка, ЕС, държави от бившия СССР, като Руската федерация, централно азиатските бивши републики и Азербайджан и Нахичеван, и Монголия и Китай. Това са четири обединения, които от своя страна ще се обединят в обединение СЕВЕР. Ще има и обединение Южна Америка и централна Америка, Африка, Бивши мюсюлмански държави, Индийски народи и държави, Югоизточна Азия, както и "тигрите" - Япония, Кореите, Филипините, Тайван и Сингапур. И още Индонезия, Малайзия, Папуа Нова Гвинея и Бруней, както и Австралия, Нова Зеландия и Океания. Всички те са обединение ЮГ. Ще има национални държави със съответните традиции, обичаи, език, патриотизъм, родолюбие, любов към родината и Отечеството. Но националните държави ще дават част от суверинитета си на обединения от държави, които описах, а обединенията от държави ще дават суверинитет на обединение СЕВЕР и обединение Юг, а те от своя страна ще дават суверинитет на световно федерално обединение, което се нарича ООН - Организация на Обединените Нации. ООН си има Световна банка, която може да печата пари, има МВФ, който е като фискално финансово министерство на света, ще има и други организационни форми. Но всичко ще се движи на базата на центробежния регулатор, който е в основата на национални държави и федерални обединения, и където има центробежни и центростремителни сили. Когато започват да се засилват центробежните сили, започва активиране и засилване на центростремителните сили и обратно. Това ще предизвика абсолютна динамика в обществата на цялата планета. А СЕВЕР и ЮГ ще се създаде, за да може икономическия цикъл да е в противоположни фази между СЕВЕРА и ЮГА, и така ще се тушират икономическите и финансови кризи. Ще има глобална пазарна конкурентна икономика. Валутата на СЕВЕРА ще бъде доларът, на Юга - японската йена. Религията ще бъде една - новото Християнство, за да може културата на всички народи по света да стане идентична, като народите си запазят традициите, обичаите, но ще си променят манталитета и съзнанието и отношенията, за да станат такива, че да може да вършат икономическа дейност. Целият свят ще бъде с една военна организация - НАТО, като няма да има империи, войни, властване на едни народи над други, като и най големите и многобройни по население държави, ще имат равностойност с малките държави и народи. Всичко трябва да бъде на доброво;ен принцип, а не да бъде насилствено създадено. Населението няма да е за насилие, хората не да са едни срещу други, а ще бъдат рамо до рамо едни до други, срещу общи цели, задружни и сплотени. Психиката на хората, в която има добро и зло, ще бъде обучавана да се гледа само доброто начало в човека, а не злото начало. Злото начало се появява в държавата и при семейството, което идва от еволюцията на човека. Затова в държавата трябва да има правила, закони и християнски морал, за да може да се тушира злото и нерегламентираната борба за власт. А доброто начало идва от църквата, от икономиката, като трудът превръща хората да са добри и хората да си помагат във всичко. А това става с частна собственост, където се твори и проявява инициативност. При социализма бяхме всеки срещу всеки и си пречехме във всичко. Западняците казваха: " Ако не си помагаме, поне да не си пречим" А сега ще си помагаме във всичко.
Красимира Кузманова на 14.09.2021 в 04:10
Добро утро на Кръстовден! Интересен материал, благодатен за дискусия. Коментарите са още по-интересни. Като прочетох заглавието, първата ми реакция беше свързването на "ордо" с орда. Българският език е безкрайно богат. Така ме учеше баща ми преди повече от половин век. Учи родният си език ,пътувай и живей интересно, за да имаш спомени на старини. Новият световен ред не е нищо ново. Натрупването на капитал - също. "1984" и "Фермата" са прекрасни примери за това, което днес вълнува консуматорите, философите, корпорациите и естествено - най-вече политиците. Истерията около пандемията би трябвало да се разглежда като една от многото клинични пътеки, както се изразяваме у нас. Възможността да получи човек добро образование е различна в различните държави. България е благословена земя, райско кътче за живот, стига "стоките" човешки живот и цена на човешкия труд да имат значение за тунеядците, които решават кой, как и колко да живее. Приемането на България в ЕС и НАТО предизвика вълна от негодувание и сълзи в очите на Соломон Паси. В църквата "Св.Св. Кирил и Методий" в София, в неделя бе отслужена литургия за Кръстовден. Сред глъчката и зареждането на женския пазар, десетина богомолци слушаха внимателно, няколко туристи се заплеснаха по стъклописите, аз останах отвън, че ми е трудно със стъпалата. - хорът беше прекрасен. Днес повече от всякога имаме нужда от решителни действия като противовес на глобалната ликвидация. Задачите около децата, кучето и съпруга ми налагат да прекъсна и без това досадния си коментар. Следобед ще изразя това, което все още ме вълнува, докато чета смислените коментари на "будалите", останали в България. Чудеса се случват.
ха ха ха на 14.09.2021 в 07:28
Това е само една част от цялата картинка, а тя е зловеща! МВФ например, притиска отделните държави да взимат заеми за вакси в несвес, когато една държава се набълбука с толкова заеми, които е абсурд да обслужва, то държавите ще бъдат отнети от населението, земята под къщите им няма да е тяхна, затова и "няма да притежават нищо, но ще бъдат щастливи" :DDD Неслучайно Румен Радев не даде инфо за дълговете на страната, а родната ни Конституция гарантира земята ви под къщата ви, ние притежаваме земята, не толкова имота и точно затова Германия иска да реформира българската Конституция! Целта на това занятие е държавите, религиите и семейството да бъдат унищожени!
ЦЕЛТА 2 на 14.09.2021 в 08:12
Хубаво е да се четат интересни коментари. Виждам и много смислени и верни неща, особено в коментара на 13.09.2021 в 23:10... Има само разминавания в терминологията, но същността е тази. Хората са създадени от Висша сила, не са плод на бавна "дарвинова" еволюция от маймуната.Тази Висша сила е заложена в нашето ДНК , в нашето поведение, култура, тя е породила Религиите, тя е осмислила нашата представа за Бог. Бог е и реалност която е съществувала, съществува и ще съществува... Времето всъщност не е линейна последователност от събития, то е видоизменен вектор на пространство-материята. И така както има цивилизации можещи да се пренасят мигновено /или почти мигновено/ в пространството, те фактически преодоляват и времето /Айнщайн/. Съдбата на човечеството е предначертана и тя е /почти/ да изчезне. Нашите бъдещи наследници, малцината, ни посещават. Част от НЛО са всъщност наши далечни наследници ,търсещи нещо отдавна загубено... Безалтернативно ли е унищожението в което сме вкарани от Злите сили ? Отговорът е "НЕ". Теорията на Холографската Вселена го обяснява добре. Вселената която познават сетиват,а ни не е нищо повече от проекция на Хиперреалността. Вселената ни е Холограма на тази хиперреалност. Пространствено-времевия континуум е холограма от светлинни /енергийни/ вълни и времето е една поредица от възли /въртопи/ . Във всеки един момент времето може да посочи посока нагоре, надолу, наляво , надясно... Във всеки един миг ходът на развитието на Вселената може да продължи по един от безбройните възможни варианти на развитие. следователно - възможен е безкраен брой Вселени с безкраен брой развития на събитията. Накъде ще поеме нашата Вселена зависи от Хиперреалността чийто продукт и взаимовръзка е и Духът /душите/ на разумните същества. Бъдещето е парадоксален микс от предопределеност и свободна воля. Бог ни е надарил с вяра, но и с разум. Бог ни е породил и ако е решил, той ще ни "закрие" като земна цивилизация. Или ще ни даде пореден шанс за "рестарт" , но не рестарта на Швааб , а появата на 8-мата човешка цивилизация. Опциите са на лице, да правим каквото трябва да правим ! А ще стане каквото трябва да стане. Съпротивата от разумните хора е неизбежна. Нейните семена са посяти сред нас по много начини. Живеем в библейски времена /което според китайската философия си е наказание/ , но това е нашата съдба, в този живот.
абв на 14.09.2021 в 09:35
Какво е Бог? Има материални неща, които са 5% от нещата във цялата вселена. Но има неща, които ние не знаем и едва в последните години се разбра, че има мъртва тъмна материя и енергия, но има и жива тъмна материя и енергия. Живата тъмна материя е Бог Отец и Бог Майка. Но живата тъмна енергия е силата, за която се говори в Междузвездни войни. Тази сила е в нас, а живата тъмна материя е душата на човека. Всичко за живота е кодирано в живата тъмна материя. Тя не е уловена с наши уреди - уреди на човека. Но там където има условия за живот - живот се получава. Затова ние казваме, че Бог е творецът, а Бог е именно живата тъмна материя и енергия. Ние като живи същества, сме създадени от тази Тъмна материя и нашето тяло е биологично тяло и е тленно. Но душата ни, която е част от живата тъмна материя и енергия е безсмъртна, и след смъртта ни тя отива при живата тъмна материя и енергия. Нашият мозък има способността, всичко, което човек каже и напише или мисли - да става реалност. Но човек доскоро мислеше само с разума си, който е в кората на големите полукълба на предния мозък. А сега чрез информационното поле ние можем да достигаме до всички ъгълчета на мозъка и да използваме на 100%, всичко в мозъка, с което сме надарени. А живата тъмна материя и енергия се подчинява на човека, чрез това му свойство, всичко, което мисли каже и напише или го заснемат и напишат в медиите. Молбата всички знаем, че е учтива форма на заповед. Молитвата е разновидност на молбата и се отправя към Бог - живата тъмна материя и енергия. И пак е учтива форма на заповед но към Бог. и най важното - Бог се подчинява на нашите молитви. Ние казваме, че общуваме с Бог, като се молим. Но това е наша учтивост към Бог. Ние хвалим Бог, за да го накараме да е лоялен към нас. Вярваме в Бог, страхуваме се от Бог, казваме, че той е всемогъщ, а той се вслушва в нашите молитви. Така Божият син - Христос - придобива цялата власт, която му се е дала. Сега Святия дух притежава цялата власт. Но понеже той е във всеки човек. а човек е обиталище на четириединия Бог, и може да мисли със 100% от възможностите на петте си мозъка, разума си, ума си и цялата си нервна система, то човек е Бог. И пак ще кажа, човекът може да казва какво ще се случи, и то обикновенно се случва. Но и в новото общество има йерархии, дори човек да е Бог, и трябва йерархичните системи да са реалност, а не всеки да си мисли, че всеки може да казва и да прави всичко. Има вертикални йерархии, но има и хоризонтални връзки и самоорганизации на хората. Йерархични системи има в държавата, църквата, в икономическото общество, в семейството, което винаги се поляризира. Има йерархии в спорта, медицината , в образование, в науката, в правото, - навсякъде.
санитарката с парцала на 14.09.2021 в 10:45
Готови сте да повярвате на ТАКИВА небивалици, главоблъсканици и звездни цивилизации, а защо не приемате вярата в Господа. Източник на световните проблеми е Лукавия, а мощните изпитани оръжия срещу нападенията му се раздават в храма.
До ЦЕЛТА 2 на 14.09.2021 в 08:12 на 15.09.2021 в 06:02
Ти пишеш: “Времето всъщност не е линейна последователност от събития, то е видоизменен вектор на пространство-материята. И така както има цивилизации можещи да се пренасят мигновено /или почти мигновено/ в пространството, те фактически преодоляват и времето /Айнщайн/.” За съжаление, няма такова нещо. Времето, както и пространството са абсолютни и въпросният елемент, когото цитираш, е станал жертва на катастрофална своя заблуда, която, чрез измама, е натрапвана глобално и то много агресивно. Ако те интересуват подробности, можеш да хвърлиш един поглед на книгата “Relativity is the Mother of All Fake News”, тук, на този линк https://bit.ly/3zbdXjg. Този въпрос, тази измама, има далеч по-разрушително влияние върху човечеството, отколкото каквито и да са пандемии и измислици за антропогенни климатични промени. Въпросната измама пряко и от позицията на, иначе напълно фалшив, свръх-авторитет разрушава мисленето, което е самата същност на човешкото същество. Нарушеното качество на мислене, чрез натрапване на безумия и небивалици от сорта на абсурдната “теория” на относителността, напълно безотговорно пробутвани за наука, е предпоставка за всички идеологически и философски нелепости, които днес са превърнати в извънредно противни държавни, а даже и глобални политики. Възвръщането на извратения ЕС към нормалността непременно минава най-напред през спиране на милиардите евро на данъкоплатеца, отиващи за финансиране на центрове на лунатизма, какъвто е ЦЕРН, поставил в основата си измамата, позната като “теория” на относителността. Бях дал съвет в другата тема на Мангъров да съди инфекциозната болница, докато я разори, като така би спасил хиляди хора от ноктите на бизнес-ориентираната и затова много фалшива медицина. За съжаление, в медицината, аргументите нито за, нито против, имат онази абсолютна категоричност, каквато имат аргументите в линка, който ти дадох. Също така, за съжаление, и разбирания като споделените в много хубавата дописка на “Цензурата да не трие ! Че ще го постна 100 х 100 пъти !!! на 14.09.2021 в 14:31”, които са наистина великолепни, също страдат от вътрешноприсъщ дефицит на абсолютно доказателство. Абсолютно доказателство за ниско качество на мисленето, което ни се натрапва днес под формата на сбъркана фундаментална физика, се съдържа в споментатия линк bit.ly/3zbdXjg и то наистина би обърнало нещата при наличие на политическа воля. Много малко е нужно—просто трябва да се спрат обществените пари, които се загробват за финансиране на абсолютно категорично доказана лоша наука. От това би тръгнало разплитането на всички безумия в ЕС, а и в света, за които четем всеки ден. Но, общественият интерес по този въпрос е нула, а, за да се създаде такъв, са нужни огромни ресурси, и затова ще останем да си кретаме в това повредено интелектуално състояние до второ пришествие.
"Времето, както и пространството са абсолютни..." на 15.09.2021 в 08:47
Това не е аргумент, нито защитена теза, това е лозунг. За да твърдиш такова нещо, трябва презумптивно да игнорираш субекта на преживяването, както и качеството на възприятието, както и хоризонта на отстояние на субекта от обекта, и отстоянията на отделните субекти един от друг. Наистина това се прави в естествените науки, само че хората са субекти, а не обекти, и постулатите на физиката са възможно най-догматичният и жалък вид метафизика.
До 08:47 на 15.09.2021 в 09:43
Обратното е. Изтръгването на субективното, чрез отчитане на синхронноста на два пространствено съвпадащи часовника, превръща разбирането за времето от някакво волунтаристично усещане, в обективен факт. Субективното, плакатното, лозунговото усещане изчезва, за да се замени с единствената абсолютна истина, както е обяснено в https://bit.ly/3zbdXjg.
Времето и пространството не са абсолют на 15.09.2021 в 10:10
Нужни са повече познания по съвременна астрофизика и квантова механика. С философски фрази не става работата... Дори да не познавате теориите на Боом и Прибрам за Холографската Вселена, само от двете теории за Относителността на Айнщайн трябва да знаете че простарнството и времето търпят изкривявания до безкрайност. За времето това значи и СПИРАНЕ /безкрайно разтягане/ или свръхускорение. Зависи от наличието /отсъствието на материя. Няма теоретични пречки за преодоляване на времето нито напред, нито назад. А щом няма пречки, задължително НЯКОИ вече го практикуват.
пак да кажем, истината не се обяснява, и още по-малко пък абсолютната на 15.09.2021 в 11:48
Няма такова нещо като два идеално синхронизирани часовника, както и две еднакви гледни точки, които да съзерцават абсолютно пространство или абсолютно време. Има позиции и перспективизми. Диахронията произтича от различие в обозримостите, очакванията, виталността, качествата. Лесно би било да се живее в един свят само на чисти количества - впрочем днешните мултимилиардерни панинформатици от транскорпорациите се опитват да ни го пробутват с цифровизацията и генноинженерните жижи, ала експериментчето им е прекалено тъпо и жалко, за да успее. Що се отнася до абсолютностите, казват, че най-"верен" бил часовникът на Началника. Ала той пък, ако е Бог, живеел извън Пространството и Времето, демек във вечността.
"Нужни са повече познания по съвременна астрофизика и квантова механика. С философски фрази не става работата..." на 15.09.2021 в 11:52
Кант първи и с философски изречения каза всичко, което едва 200 г. по-късно изказаха ТО и КМ, потвърждавайки философските му открития с друга терминология. Без философия нямаш знание за субекта, което означава, за най-конкретното. А иначе с казаното за времето и неговото спиране съм съгласен, времето може да бъде спряно веднага и тук и сега чрез която и да е произволна саморефлексивна операция на обръщане на Аз-а към самия себе си. И изобщо не е нужна терминология на астрофизиката или която и да е наука за материята.
До 10:10 на 15.09.2021 в 12:09
Няма две “теории” на относителността. Има само една “теория”, която отрича сама себе си, защото авторът ѝ сам не е наясно с галилеевия принцип на относителността, най-грубо откраднал го от Галилео (баш като един наш Петър Илиев, дето преписва от колежката си, без да я цитира), без даже и да разбере смисъла на откраднатото, нарушавайки го без да му мигне окото—прилагането на изменящите физическия закон Лоренцови трансформации, едновременно с прилагането на принципа на относителността, довежда до това да се приписва на едно единствено тяло, в една единствена координатна система едновременно подчинение на два различни закона на движение. Това е катастрофален абсурд, който се констатира на самите страници на основополагащата статия от 1905 г. След като се разбере, че основата на “теорията” е абсурд, става очевидно, че всякакви “развития” върху тази абсурдна основа, каквато е, да речем, някаква си “обща” теория, не е нищо друго освен non sequitur. Колкото до Bohm, Bell, EPR или каквато да е друга нелепост, до тях даже не може да се достигне, защото самите обекти, с които боравят (делта-разпределенията), са не само нефизични, но нямат и математически смисъл—те не могат да се нормират в Хилбертовото пространство. Изобщо да не говорим за основополагащата статия на Планк от 1901 г., която колабира още в първите стъпки на “извода” си—статията на Планк не извежда формулата за спектралната плътност на енергията излъчвана от абсолютно черно тяло, въпреки чисто пропагандно приписваното ѝ фалшиво гениално прозрение (епсилон = h.ню). Не успява да изведе въпросната формула и набеденият “учен” (оня с “теорията” на относителността) и в трите си опита да го стори (в статията си за фотоелектричния ефект, в статията си за прилагана на възгледа на Планк, както и в статията си, свързана с аномалната специфична топлина на твърди тела). Остави, ами във втората, несвързана с относителността, статия, въпросният “учен” прилага точно същия абсурд—да счита за равни, неравни величини—какъвто събаря и “теорията” му на относителността. Изобщо, и “теорията” на относителността, и така наречената квантова механика, са флагрантни глупости, наложени на света силово, така както се налагат всички нелепи глобални доктрини, на които сме жертва всички. За разлика от измислени пандемии и антропогенни климатични промени, обаче, в случая, доказателствата са абсолютни и човечеството може да се спаси начаса, стига да има политическа воля. Такава няма, защото тези най-важни за човечеството въпроси, тутакси напълно решими, са отклонявани от обществения интерес, за сметка на въпроси, които по самата си същност са неразрешими в категоричен смисъл. Това унищожава човечеството, но, както се казва, как беше, “от ума си пати”. На злите сили, които целят съкращаване на броя на хората на планетата и заробване на онези, които останат, чрез превръщането им в хомогенна нискоинтелигентна маса, нагло налаганите нелепости в лицето на “теорията” на относителността и квантовата механика вършат чудесна работа. Те затова са и специално пробутвани с неистова настойчивост вече повече от век, за сметка на умното, логичното и рационалното.
веган на 15.09.2021 в 12:37
Аз имам въпрос към коментаторът с ник ЦЕЛТА. Тъмните сили в Атлантида искали да унищожат земята и били спрени от Светлите, но все пак през голямата война, тъмните магове успели да изместят земната ос. Питам се защо са искали да разрушат земята? А иначе и без статии и книги е ясно, че ни водят към варианта ,,Бразилия,,. Изходът от това ново робство е даден в духовните учения и това не е външна съпротива, а пречистване и духовно самоусъвършенстване, занимание самотно и напълно доброволно, но тъй като повечето хора са /или сме/ упорити в греховете и удоволствията си, остава пътя на страданието. Това е главното, другото са подробности. Защото, ако някак спрем това, което явно ни готвят, ще има друго, може би по-страшно робство.
До 11:48 на 15.09.2021 в 18:26
Самото заявление: “Няма такова нещо като два идеално синхронизирани часовника”, показва, че нямаш даже елементарна предтава за какво говорим. Самият псевдо-учен, имал наглостта да публикува абсурд, какъвто е така наречената “теорията” на относителността, и да представи въпросната нелепост като наука, основава “разсъжденията” си тъкмо върху синхронността на пространствено съвпадащи часовници. Онова, което въпросният нискоинтелигентен индивид, нагло пробутал псевдо-“теорията” си на относителността, не вдява, е, че самото му това признаване на синхронност на два пространствено съвпадащи часовници, сгромолясва катастрофално “теорията” му, даже и да пропуснем да забележим иначе очевидната катастрофа с Лоренцовите трансформации, на самите страници на “теорията” му от 1905 г., катастрофа, за която споменах в предишната дописка. Ето защо, разговор като този, със събеседник, който не знае какво говори, е безсмислен. Може би има други занимания, с които събеседникът може да се заеме, вместо да обсъжд въпроси, от които нищо не разбира.
До 11:52 на 15.09.2021 в 18:47
Нищо подобно Кант не е казал. Самата предпоставка, от която тръгва Кант в разсъжденията си в, да речем, основополагащия за мислeнето му труд, посветен на логиката, а именно, “all our knowledge begins with experience” (цитирам го на английски, защото е единственият тект, който имам пред мен), изисква всичко по-нататъшно от разсъжденията му да бъде изключено от нашето внимание. Такъв, единствено изучаващ себе си и собственият си “experience”, съвсем откровено и даже цинично признаващ, че обектът на познанието е ноумен, не може да ни бъде пътеводна звезда, когато размишляваме въху въпроса що е наука. Такъв “мислител” се изключва автоматично от всякакви разсъждения свързани с важните въпроси за естеството на науката, като, вероятно единствено от снизхождение, може да му се признаят приноси в психологията, което не е предмет на разговора.
веган на 15.09.2021 в 19:59
Само един пример за синхроничност. Днес, като влязох тук и прочетох коментарите за времето, ама наистина една или две минутки по-късно, започнах да гледам сериал,/ казва се Дарк, мистика и се оказа германски/ и той започва със същото това изречение на Айнщайн, че миналото и бъдещето са илюзия, а времето не е линейно, а кръгово.
легисти на 15.09.2021 в 20:10
Започването на познанието от опита не означава, че знанието задължително следва да завършва с опита. Детинското доверие е първата стъпка, съмнението - втората, методът - третата. Истината е още по-нататък. Опитът е нещо, което бива отрефлектирано. И за съжаление науката така, както я разбирате Вие, остава прекалено неангажирана в задълбаването на въпросното отрефлектиране в полза на субекта. Не е лошо да започваме с достоянията на субекта, лошо е когато завършваме с тях. Това означава, че в процеса на знанието върху самото знание не сме мръднали изобщо.
До веган на 15.09.2021 в 19:59 на 15.09.2021 в 20:11
Въпросът е, трябва ли да се връзваме на някого, специално създаден като фалшив световен герой, който бръщолеви безобразни глупости, които ние лично констатираме като такива? Защо трябва да слушаме такъв, а даже и да го цитираме какво бил казал? Дадох линк. От него веднага всеки лично може да се убеди, че въпросният елемент чрез измама се опитва да прокара абсурди като истина. Е, този факт няма ли значение, че трябва да продължаваме да изпадаме в ступор от възхита, при споменаване на името на въпросния нискоинтелигентен индивид?
ЦЕЛТА до веган на 15.09.2021 в 12:37 на 15.09.2021 в 22:40
Не си спомням да съм казал точно такова нещо, не че не е възможно. Просто аз нямам информацията. Атлантида е понятие от предшестваща човешка цивилизация, предходната на нашата /Шумерската/. Ако приемем че е загинала преди около 25 000 години, това точно съвпада с обиколката на Слънцето около центъра на Галактиката. На всеки такъв цикъл настъпват планетарни катаклизми, променя се магнитната ос на планетата, има мощни лъчения които идват от центъра на Млечния път. Те не са непременно "лоши лъчения" , по-скоро обратното... Тези които ни контролират - ЗЛИ СИЛИ- последната им инвазия датира точно от около преди 25 000 години. Има представители на на около 13-14 нечовешки цивилизации на Земята, в околоземното пространство и близкия Космос /Слънчевата система/. Повечето от тях са наблюдатели, неутрални. Гледат ни, както учен наблюдава зелени еуглени на увеличение Х 100, и не се намесват. Има две цивилизации чиито представители са активно ЗЛИ - Сивите и Рептилите. Те самите са във враждебни отношения помежду си, но не и открита война. Част от Рептилите са с автохтонен произход - от Земята. Те са бавно еволюирал клон на юрските динозаври, оцелял след катастрофата преди 65 милиона години , достигнали са до много високо ниво на развитие. Владеят термоядрения синтез, пътуват в Космоса, обладавт мощни мисловни и парапсихологични умения - телепатия, телекинеза, обладаване душите на хората, мимикрия с която могат да се представят за хора, като въздействат на сетивата ни. В момента обитават под земната повърхност в огромни кухини на дълбочини над 4-6-8 километра. Рядко излизат на повърхността, когато го правят ползват мимикрията. Техните летателни апарати също са невидими за очите ни посредством тази техника, в редките случаи когато имат някакъв технически проблем или гаф в маскировката, виждаме познатите "гигантски пури" ... Сивите са с извънземен произход /Зета Ретикули/ , присъстват от векове /??/ в нашата слънчева система. Техните летателни апарати са познатите ни "летящи чинии" - дискове. Принципът на задвижването им бе разкрит доста подробно от Боб Лазар преди двадесетина години. Американските военни притежават множество такива апарати, а от 2-3 десетилетия активно строят собствени апарати с двигатели на антигравитационен принцип от серията на TR-3A Black Manta - познати като "черни триъгълници" .Те не са напълно антигравитационни апарати, допълват маневреност и движение с обикновени реактивни двигатели по ъглите на триъгълника. Доста несъвършени, според мнение на извънземни същества, опасни за пилотите заради големите лъчеви натоварвания... САЩ и Пентагона са във висока степен зависими както от Сивите , така и от Рептилите , като през 20-ти век са подписвали и с едните, и с другите множество Договори. /при Рузвелт, Труман, Айзенхаур.../ Договорите като цяло са прецакали хората и системно се нарушават от ЗЛИТЕ , всички знаем през десетилетията за отвличане на хора /много по-голям брой от "договорените"/ , обезобразяването на животни, недоговореното "изпомпване" на земни ресурси и богатства. Рептилоидите в допълнение се "хранят" с емоционална енергия и са заинтересовани на Земята да има злоба, насилие, омраза, да вървят постоянно войни, да има СТРАХ . Това за тях е хранителна субстанция ! Нито Сивите , нито Рептилите, движат директно политическите процеси на Земята. Те ги направляват чрез своите слуги - хора. Това са тайните общества - масоните са най-ниското ниво, над тях са илюминатите. В християнството злото проникновение е постигнато през Йезуитския орден /но не на 100 %/. Сателитни на ЗЛОТО са споменатите фамилии - около 15-20 , с много условности , общества като Билдербергите, политически мафии като Трилатерали, Римски клуб, други не особено известни на публиката. ИМА ЛИ ДОБРО ??? Разбира се ! То ни е създало нас хората, масата го нарича БОГ ! Нека дадем и синоним - СЪЗИДАТЕЛИТЕ ! До преди 5000 години те са били физически тук , на Земята. Изглежда и с тяхно участие са правени предишните "ресети" на човешките цивилизации /Пирамидите в Гиза са строени от предходната цивилизация и датират от преди 80 000 години , а не от преди 5 000 - 6 000 /. ПРЕДСТОИ ЗАВРЪЩАНЕТО НА ДОБРИТЕ СИЛИ . То ще се случи по-скоро отколкото мнозина си мислят, то ще бъде СЪБИТИЕТО ! Точно поради тази причина сатанистите бързат трескаво да изпълнят заповедите на ЗЛИТЕ , точно поради това Швааб се кахъри да не се "затвори прозореца" , същото изпусна и стрина Кристалина в едно интервю / "Ако не побързаме с ваксините, ще се провалим" !! ?? / Но Събитието е неизбежно. Свещените книги го казват. Инсайдерска информация го потвърждава. Талмудистите-сатанисти, слугите на ЗЛОТО ще бъдат измъкнати от дупките им и наказани публично. Човечеството ще бъде освободено ! Ще настъпи Нова Ера на ДОБРОТО , ДОБРОТАТА , ДУХОВНО РАЗВИТИЕ на хората, МИР и СПРАВЕДЛИВОСТ на Земята, ще видим невероятни технологии в полза на човеците... Това приближава.
До 20:10 на 15.09.2021 в 23:00
Не, не е в полза на субекта собственото самозациклаяне в себе си. В ущърб на субекта е. Самоиндукцията е единственото, което Кант може да предложи, а то е нещо жалко и безполезно, ако не нелепо. Както казах, той съвсем откровено и цинично приема, че обектът е ноумен и единственото знание за обекта субектът може да получи чрез собствения (на субекта) опит. Това е рецепта за интелектуално бедствие и затова от подобен подход трябва да се бяга като дявол от тамян. Колкото дали сме мръднали в процеса на осъзнаването на самото знание, не само сме мръднали, а сме преодолели планини в трите века след Галилей, предхождащи натрапеното интелектуално падение на двайсти век, та до днес. От откриването на законите на махалото и оттам на периодиччното движение, наченато от Галилей, откритието му, в опозициа на Аристотел, на неоперативния характер на равномерното праволинейно движение, през Тико Брахе и Кеплер, Нютон, Болцман, Джозайа Уилард Гибс, ако трябва да споменем няколко от хилядите, допринесли с епохални открития, за установяването на безусловни истини, каквито примитивният мозък на детинското доверие, необразованите съмнения и сурогатите на метода, даже не могат и да сънуват, не даже да се плъзгат по повърхността. Системността на знанието, критериите за неговото утвърждаване, гениалността на актьорите в това най-висше свещенодействие на хуманността, са непреодолими. Примитивността звучи сантиментало, милозливо, но тя няма място в тази истинска същност на прогреса. Тези въпроси са установени отдавна в западната цивилизация и даже църквата и теологията са били принудени да се съобразят с тях. Интелектуалната разруха през двайсти век, която продължава и днес, е нов феномен и той произтича от нуждата на елита да превърне народите в пихтиеста маса от глупави индивиди, за да ги управлява по-лесно (сам елитът бидейки много посредствен и несмаслен). Всичко това, елитът съпътства с различни методи за нарочно намаляване на броя на хората по земята, посредством различни кризи, предизвикани по един или друг начин, напоследък без притеснение вече съшити със снежно бели конци. Днес този метод на намаляване на населението е демонстративно пред нас. Елитът вече даже не се грижи да замита следите. Този откровен цинизъм и човеконенавистничество от страна на извънредно порочния елит, вече отказал се от преки революции, днес осланящ се на далеч по-ефикасния унищожителен процес на “The Great Reset”, елитът предприема, защото вече е сигурен, че народите днес са достатъчно смазани, за да родят противоотрова. Това е дивото удоволствие на мъчителя да се гаври с жертвата, като ѝ демонстрира по всевъзможни начини нейната безпомощност и неизбежен край.
науката е свързана с аналитиката на биващото, философията - с неговата диалектика на 16.09.2021 в 09:05
Самоиндукция може да изхожда от тяло сред тела, но не и от душа. Саморефлексията е всякога дедуктивна операция. Явно още не си преодолял мита, че общото произхожда от общност, а не обратното - и там ти е проблемът, затова е и това преклонение при теб пред естественичеството като "абсолютна истина".
Вредни,излишни и непотребни на 16.09.2021 в 09:52
"Светът се изражда с усилията на една група хора, които са потомци на същите онези извършители на болшевишката революция в Русия през 1917 г." В света винаги е имало хора на които еволюционното,постъпателното развитие на обществото винаги не им е изнасяло. Всички така самоназначили се за революционни преобразуватели на света и обществото всееее... говорят и действат уж от името на всички хора. Всъщност винаги са били едно нахално,крякащо,врякащо и врещящо малцинство,винаги упражнявящо насилие когато докопа властта. Социалните инженери ежедневно са с цървици в задниците и все мъдят и измъдрудат нови парадигми на света,и все хитро и нахално ни ги подсунват. Всъщност въобще не ги брига демокрацията,т.е. народовластието,а това им е само етикет,знаме,пържен въздух размахван пред носа на масите. 1% от популацията в САЩ владее над 50% от националното богатство,нооо......малко им е в сравнение с болшевиките в Съветска Русия. Там партията им се разпореждаше с цялото национално богатство. Лошото при болшевиките беше,че изтърсаците им губеха всичко ако не са политически ръководители ,тоест ако не са Властта. Точно затова и Андропов,и Горби,и Елцин си саморазтуриха системата. На днешните трапсхуманизатори и дигитализатори им трябва нова система,система хем да е с тотален контрол и на пръдните под юргана на хората,т.е. знаеща всичко за всеки,хем да пунктира потребителска задоволеност на стадото. Ще им се ,като при закона за отрицание на отрицанието на Хегел, нов феодализъм на високо технологично и информационно ниво. В световната история тези тънки,властващи обществени прослойки рано или късно са загивали,било заради вътрешно генетично израждане,било заради паразитизма им,било защото просто са затрити безмилостно когато стадото побеснее и още по-зле когато станат безразлични и ненужни на стадото хора.. Така са загинали и "умниците" на Шумер,Вавилон,Египет,Рим,Византия...... в един момент стават не само вредни,но и излишни и непотребни.
До 09:05 на 16.09.2021 в 18:26
Аналитиката на биващото е неотделима от неговата диалектика, иначе познанието е непълно. Качествената, истинската наука има пред вид тази единност, подчинява ѝ се и не позволява разделяне, за което говориш. Прочее, най-добрата наука е онази, която се основава на дедуктивни top-down заключения, които тръгват от абсолютна истина, каквато е например дефиницията, постулатът, началните условия, ако трябва да изброим няколко напълно неоспорими абсолютни истини. Тъй че, няма по-общо от ансолютната истина, която е венецът на науката. За съжаление, абсолютните истини са краен брой, а познанието борави с безкрайността на явленията. Ето защо, науката няма друг избор, освен да се осланя в много случаи на индуктивни инференции. Осланянето на индуктивни инференции, обаче, е много тънък процес, в който всяка намеса на вяра, психология, душа, детинщини, философия и вскакви подобни мислени игри, е паразитна проява, която пречи на обособения резултат, именуван познание в своя истински смисъл, тоест познание за природата, за нещата извън нас.
Осланянето на индуктивни инференции, обаче, е много тънък процес, в който всяка намеса на вяра, психология, душа, детинщини, философия и вскакви подобни мислени игри, е паразитна проява, която.... на 17.09.2021 в 09:36
Такава чисто дедуктивна наука е именно философията, и като такава, тя навярно не е една от науките, а наукоучение, както общо-взето правилно я нарича Фихте. Не виждам диалектика във физиката и др. природни науки - не е ясно ти точно какво виждаш, след като тъкмо философията, а не физиката е критика на чистия разум, физиката в най-добрия случай е разсъдъчно познание и игнорира всеобщата субект-обектна връзка, свеждайки субекта на опита до един от обектите на тоталния универсум на потенциалната безкрайност. Диалектиката е единствената, която открива архитектоника на познавателните способности, тя е онази, която работи с идеите и открива априорните категории, които, наложени върху произволен емпиричен опит, създават понятийния апарат на отделните аналитични науки. Но диалектиката предполага синтез на разума, а не само анализ на разсъдъка, както е при частноопитните науки. Защото анализът е всякога възможен, докато само синтезът е действителен. Заглавието на поста ми показва доколко объркан си в разбирането си на началата на познанието и как паразитните отрицания, които полагаш, ще те объркват занапред още повече. Така и така си започнал да ги изброяваш, да беше добавил към тях и концепти като "природа", и "нещата извън нас" - всичко, повтарям всичко, което се използва в познанието като догматизиращ фундамент, би следвало моментално да се подлага на критическата процедура и да не се допуска метафизика на униформения универсализъм, чиито претенции всякога ни отдалечават от безкрайно конкретната (сингуларна и неразчленима) абсолютна истина.
До 09:36 на 17.09.2021 в 11:41
Философията не е наука. Нещо повече, обидно за истинската наука е да наречеш философията наука. Философията не е наука, защото тя няма автентичен критерий за истинност по отношение на външния за човека обективен свят. Ако искаш го наречи “природа”, ако искаш го наречи “нещата извън нас”, обект или каквото ти е по сърце. Само не забравяй, че у философията връзката с това, външното, отсъства иманентно. Даже и за някаква патерица няма намек при философията за тази най-съществена връзка, без която всичко губи смисъл. Но, на философа, ограничен в тъмницата на собствения си разсъдък, без да има ни най-малка представа за истинската субект-обектна връзка, му се струва, че онова, което собственият му опит, естествено ограничен от химерите, които са единственото с което му е възможно да борави, били осигурявали (напълно илюзорна) субект-обектна връзка, каквато по принцип е невъзможна да се установи само чрез средствата на философията. Това са илюзиите на философа, слабост, която той припознава като сила, поради органична невъзможност да си осигури автентичната субект-обектна връзка, която единствено науката гарантира. Със самозалъгване обаче тази хронична лакуна няма как да бъде затворена. Самозалъгването може да ти осигури по-спокойно прекарване на живота, но то си остава сурогат за по-дискриминиращия ум. Науката пък осигурява онази дисциплина на ума, която го предпазва от страха на необразования пред безкрайността. Тъкмо в това се състои гениалността на истинския учен, който от всичко на света, даже и когато всеки е вперил очи в молитвеника, да забележи клатещия се полюлей в катедралата на Пиза, който да му подскаже всеобща закономерност. Това не само не е за подценяване, но е нещо, което е непостижимо за философията. Философията не може да излезе от себе си, за да прегърне ново знание, което не ѝ принадлежи. Тя е като един оператор, една матрица, която приложена към айгенфункцията си може да предизвика нейния колапс, извличайки вероятностно само скритите в нея айгенстойности, без всякаква надежда да разкрие някаква нова, несъдържаща се априорно в нея стойност. Всичко е вътрешно предопределено, скучно до смърт и, в крайна сметка, лишено от смисъл, подобно на безсмислената илюстрация с котката на Шрьодингер, от която нищо друго освен очакваната измислица не може да се пръкне. Ежедневно и пешеходно, това е философията. Тя говори за безкрай, но този безкрай е само някакво нейно собствено желѐ, безкрайно различно от истинския, натурален безкрай на света, извън нейната затворническа умствена килия, безкрай, за който тя няма инструменти даже за първи стъпки в опознаването му. Философията не е в състояние убедително да твърди, че науката свеждала “субекта на опита до един от обектите на тоталния универсум на потенциалната безкрайност”, защото няма машинария даже да дефинира автентично елементите на това твърдение. Колкото до диалектиката, най-лесно е да се разбере преминаването на количествените натрупвания в качествени изменения. Какво друго е науката, освен дейност осигуряваща тъкмо това? Противоположностите пък са в постоянна борба. Отново—какво е науката, ако не такава борба? Отрицание на отрицанието пък може да се проследи още от Питагор, до най-сложните размисли в края на 19-ти век, когато истинската наука приключва с развитието си (временно) и оттогава до ден днешен е в ступора на абсурда. Но, не за последното ни е думата тук. Когато Коперник отрича Птолемей, то той отрича само подредбата, планетите си остават. Движението в кръг, което за Коперник е идеалното движение, се отрича от Кеплер, който въвежда елиптичните траектории на планетите. Лавоазие отрича флогистона, но не отрича елементите, а прибавя още един. Ван’т Хоф въвежда представите на стереохимията, отричайки възгледите на такива като Колбе за плоския строеж на органичната молекула. Изобщо не привеждам примери с математиката, която е също занимание, което не е наука само по себе си, но с чиято помощ можем да илюстрираме описания на физични и химични закономерности, в които се разрешават вътрешни противоречия. Вземи движението. То е и преместване в пространството на едно тяло, което е тук, да бъде там. Но, движението е и качествена промяна при преместване на тялото оттук до там под въздействие на сила. Това е диалектика в плът и кръв. Или, вземи трите закона на Нютон, които уж били закони на движението. Но, ако наистина ги наречем закони на движението, то третият и неговото приложение, вторият, закони на Нютон, изпадат в пряко противоречие с първия закон. Ерго, законите на Нютон за движението са всъщност закони на покоя. Това пряко се доказва и от анализ на уравненията на Хамилтън—основните уравнения на механиката. При това, във всичките тези примери иде реч не за някакви априорни, съчинени, както е при философията, в мрака на собственото умуване фигменти на мисълта, самозаблуждавайки се, че това, видите ли, били синтез на нещо си, въобразило си, че е разум, а онова, истинското, било само разсъдък, напълно забравяйки, че синтез на фикции е единствено действителен вътре в себе си, точно толкова, колкото е действителна една лъжа. И, колко парадоксално на този фон звучи увереността ти, че, видите ли, философското умозрение било онова, което било предлагало истинската критическа процедура, която била бариера пред метафизиката на униформения универсализъм. Това е да казваш на черното бяло. Затворникът в зандана знаел повече за реката с върбите, отколкото двойката приседнала на пикник досами весело бълбукащата вода?! Не са малко хората, които имат подобни илюзии, за да ги крепят през тежкия живот. Някои си помагат и с вещества или течности, да забравят онова, което не могат да променят и за тях схлупеният коптор с провисналите паяжини е бална зала с кристални шанделиери. Нямам нищо против, ако подобни заблуждения те карат да се чувстваш по-добре. Не знам защо и атеистът ще се опитва да просeлетизира вярващия, щом вярата му дава (на вярващия) упование и психологически комфорт. Но, когато говорим за наука, трябва да сме сериозни. Науката не е някакво увеселение с дрънкулки и измислици, а най-малко тя е занимание, на което да се противопоставят парциални умствени еквилибристики за някакви си априорни тези—несъщественият максимум, който може да предложи философията.
Сериозни сме, когато говорим за наука, но ставаме комедианти, когато започнем да и се доверяваме безусловно и да и ставаме съучастници на 17.09.2021 в 16:42
Цитат: "Само не забравяй, че у философията връзката с това, външното, отсъства иманентно." - Не отсъства иманентно, а в процеса на иманентизация на биващото откъм субектово изказване всички възможни връзки се оказват иманентни, а не трансцендентни. Априорни са само логическите връзки, а -логиите на частните науки няма как да са извън тях. Философията е "истинска наука" по своему и спрямо пределните си (спрямо цялата световност) обозримости - това е наука за света като цяло, и тя не изхожда от никакъв предварително съществуващ природен или обективен ред, а само изследва условията за неговата обективация откъм говорещ субект. Автентичното е в субекта, който е всякога граница на системата, не някакъв неин компонент. Тъкмо субектът избира критериите и започва да ги (пред)определя като автентични или фалшиви. Диалектиката не е само Хегелова, тя може да бъде и Парменидово-Зенонова, Плотинова или Кантова. Тя не винаги решава в позитива на науката, а най-малкото пък предрешава закономерно. Принципно, всяка диалектика е движението на критиката на чистия разум към архитектонично завършима картина на света, увенчана откъм априорните регулативи на разума, задаващи абсолютния синтез на априорно и апостериорно, на логично и емпирично през субекта на опита (и не задължително на световната история, както мисли Хегел). Т.е. това, което не могат да постигнат науките чрез взиране в безкрайния анализ на предмети, които за тях значат без оглед на инстанцията която ги означава, чрез диалектическия синтез се оказва достояние на чистия разум, който разполага с идеите и категориите на чистия разсъдък, чрез които едва тепърва става възможна науката и всяко приложно обяснение в процеса на субектно форматиране на опита. Не е нужно на философията да излиза от себе си, както впрочем и на науката. Задача специално на философията е да не напуска границите на познатото, като ясно ги очертава откъм различието (чрез чисти идеи), вместо откъм тъждеството, което в света на нещата се представя от понятието, което на свой ред е само реално и не е виртуална идея. А задача на науката е да не се занимава излишно с метафизика и да прави индуктивни изказвания само с оглед на текущия експеримент, подчертавайки условностите, случайностите, нееднозначностите и нетрайностите на емпиричния опит, който - философски казано - не е един и същ за всички. Разликата между диалектика и аналитика при това положение е като разликата между идея и понятие, различие и тъждество, виртуално и реално (но не в смисъла на "изкуствения интелект"). Цитат: "Колкото до диалектиката, най-лесно е да се разбере преминаването на количествените натрупвания в качествени изменения. Какво друго е науката, освен дейност осигуряваща тъкмо това?" - самият този закон е философски формулиран от Хегел, това не е научен закон. И освен това, аз не претендирам да формулирам закони на диалектиката, - онова, което диалектиката прави, е да покаже, че всяка причинна връзка в науката е априорна връзка по истинност, приложима опитно, т.е. с оглед на хиперболизираната фактичност на връзката, която уж била съществувала преди нейната логичност. Самата тази фактичност е фикционизъм, респ. чрез определени метафизични претенции на опитната наука създава предпоставки за научен фундаментализъм, доколкото се крепи на напълно илюзионна вяра във вездесъща обектност и доколкото едва вторично се основава на един изначален ред, който задава образец на обясняваща последователност, но не може да каже нищо относно "точно-таковост-та" на връзката, създаваща въпросната последователност - по същество една такава връзка, като априорна, е преди всичко магична, преди да бъде фактична, т.е. на магията на априоризма изобщо, а не на изначални факти или "природа"/същност, се крепи всяка възможна фактичност. И това е така, защото не фактите притежават значения, а всяка фактичност бива означавана през свръхестествения интервал между идеята и света, която единствен субектът на опита е в състояние да улови и приведе в света под формата на значимо (осветено) битие, чиято "научна и практическа тъждественост" оттук нататък е гарантирана само субектно и по никакъв друг начин.
До 16:42 на 17.09.2021 в 20:23
Но, то тъкмо това е несериозното, да обявяваш плакатно, без доказателства, нещо, което вече аргументирано е обяснено. Така, онова, което наричаш “биващо”, има единствено битност в оградената от дълбокия непреодолим ров на субектно-обектната връзка, крепост на собствената мисъл. За теб това иманентно препятствие е неизгодно за тезата ти, затова ти винаги го забравяш и се опитваш да представиш иманентно-трансцендентните връзки, които съществуват единствено в затвора на твоя ум, като да са универсални. Те не само не са, а няма и нямат и потенциал да се превърнат един ден в пълнокръвни участници в процеса на придобиване на истинско знание, което единствено науката може да достави. Що се отнася до априорността на логическите връзки, аз отдавна съм я признал, знаеш. Но въпросната априорност съвсем не е достатъчна, нито бележи някакво основополагащо начало. Тя е единствено инструмент. Така, както мелницата е само инструмент и няма как да произведе брашно, ако я захраниш с тухли. Мелницата не е брашното, така както философията не заменя науката. Нещо повече, философията е вредна при формиране на научните съждения и трябва да се избягва. Вредна е защото е субективна, както е субективна психологията и всеки, който се уповава на психологията в изследване на твърдите факти на натурата, е просто един любител на шегите и закачките. За него е забавно подобно занимание и той даже много се потапя в него, та в един момент започва да му се струва, че това е всичко на света. Но, в света има и канъне и дърве и не всичко е развлечение. Философията по самата си същност няма как да е наука за света. Тя може да бъде единствено негова карикатура. Философията става наука, когато отрича себе си и се превръща в занимание, посочено ни най-напред от Галилео. Така, човек може да разбере древните философи, които, както един Аристотел прави, се измъчват със задачата да обяснят всичко в света. Това е в резултат на недоразвитост, мисленето е все още примитивно, рудиментарно. Но с развитието на човечеството, идва и развитие на мисленето и на методиката на опознаване на света и мъките на съвременните философи за подобно опознаване вече се превръщат в нелепост, което даже и бегъл прочит установява, когато се разтвори този или онзи съременен философски трактат. Писането на подобни текстове може да изглежда занимателно, но това, че се усеща като занимателно, не означава, че не е безсмислено. Свободен свят—кой ще ти забрани да се занимаваш с безсмисленост и да изпитваш удоволствие от това. Физически никой. Но има интелектуална дисциплина, която те задължава, но тя е ефимерна и най-лесното нещо е да ѝ се подиграеш, като представяш, че, видите ли, говорещият субект, не друго, бил предпоставката за създаване на вярна представа за външния свят, да не говорим, че той бил причината за всичко извън себе си. Такова здрависване със себе си и празнуване на собственото аз е, може би, здравословно във враждебния свят, в който е потопен индивида, но то не отива по-далеч от собственото примитивно усещане за света, което праотецът ни е имал, когато е излизал от пещерата, загърнат с кожата с кремъка в ръка, готов да търси храна. То, и котката си постига своето, прилагайки рудиментите на мисленето, които ѝ диктуват да притисне мишката с лапа. У философа мисленето е несравнимо по-сложно от котешкото, но даже и така усложнено, то не може да излезе извън него и автентично да произведе качествено разбиране за света, въпреки усещането, че могло. Самозаблудите не са нещо нетипично за човека, но, все пак, образованият индивид трябва сам да си дърпа юздите, когато конете на мисълта му понечат да запрепускат напосоки през поля и долини, загубили истинския път, въобразявайки си, че това било то автентичното. Ама, имало диалектика в такова напосоки кръстосване. То, и в хаоса може да се намери ред и странни атрактори, но той никога няма да се превърне в истинския предвидим ред. По-добре е от абсолютната случайност, няма спор, но дефицитът му е непреодолим. И, не, не е сам по себе си методът, който рисува картината на света. Методът на наблюдение на Фата Моргана не я прави материална. Да не говорим, когато тя е единствено фигмент на съзнанието. Никаква истинска картина на света не е това. Никакво жонглиране с априорно и апостериорно, на логично и емпирично—но, забалежи, емпирично само през субекта на онова, което той сам е решил да нарече опит, а всъщност е само субективно усещане, което не е емпирично в истинския смисъл на думата—не може да измъкне субекта от себе си, за да го въоръжи с истинските инструменти на истинското субект-обектно познание, което единствено се постига чрез истинската, некорумпирана наука. Да не говорим, че вътрешният мир, с който единствено може да се занимава философията, няма и правото да означава каквото и да било извън субекта. Субектът може да означава само нещата, с които се занимава неговият собствен ум. Самозацикляне някакво, което може да стигне дотам, даже да не си намери събеседник, ако всички се отдадат на такъв егоизъм. Философията е този егоизъм, от който човекът трябва да се отърсва всеки момент, когато тя му се натрапва, за да измести истинския, научния, път към познанието. Тя е просто един вредител по този път, едно самоповярвало си начинание, което трябва да се избягва, начинане, което поради егоизма си е повярвало, че емпиричният опит не бил еднакъв за всички. Напротив, еднакъв е, ако се спазва интелектуалната хигиена, която е предмет на науката. При това, именно науката е онова, което не стои замръзнало при някаква индукция, породена от експеримент, а очаква във всеки момент промяна, ако възпроизводим друг експеримент наложи такава. Това е истинското пробръщане на идеите, а не преживяне на собствени психологии. При това, философията изобщо няма думата, когато иде реч за външни на нея, непознаваеми от нея, изобретения на природата. Тя просто няма как да знае за тях и, вместо това, жонглира с нейни си вътрешни понятия, които науката и без друго използва, но стъпила върху здравата база на реалността. Тъй че, самочувствието на философията, че се била занимавала с нещо толкова общо, че всичко с което науката се занимава започвало да изглежда като метафизика, е необосновано. Философията, с всичките си достижения и средства, не може да произведе научно откритие, което е единственото откритие адекватно на истинската реалност. Идеите и категориите на чистия разсъдък са извечно недостатъчни за това най-съществено проявление на хомо сапиенса—опознаване не само на себе си, а и на околността. Между впрочем, и самото опознаване на себе си е некачествено, ако не е придружено от правдиво опознаване на околността, нещо, което философията сама не може да му осигури. Философията гъделичка самочувствието си, че, видите ли, не излизала извън познатото, но тя даже няма сетива, за да определи кое е то това “познато”. Колкото до науката, чийто предмет е честното познание, то тя в много случаи просто няма друг избор, освен да разчита на текущия експеримент, за да прави индуктивни изказвания. Вече казах, че не това е яркият връх на науката, който се отбелязва с дедуктивните ѝ съждения. Индуктивните съждения са неизбежни, поради рехавостта на случаи, решими чрез дедукция. Онова, което спасява истинската наука от обвинения в и без друго неприсъща ѝ метафизичност, е очакването, че във всеки момент ще се появи нов екперимент, който ще обори изводите на стария. За щастие, науката почива и на абсолютни истини, които нито се извеждат философски, нито може да очакват, че един ден ще се намери експеримент, който да ги обори. Това е едно от нещата, които винаги забравяш и, ако имаш склонност да го наречеш метафизика, so be it. Но такава метафизика произтича от предпоставки, които философията не е в състояние да разбере. Метафизиката във философията е дървена, само ней присъща, неподлежаща на проверка, закована като абсолют, който единствено ти оставя две възможности—да я приемеш на вяра или да не я приемеш. Тъй че, и дума не може да става философията и нейната, както метафизика, така и диалектика, да служи като някакъв шивашки метър, с който да мерим каквото и да е в науката. Философкото понятие не е научно понятие и затова не може да му се противопостави научната идея, която, и тя, не е идея във философски смисъл. Това са несъвместими неща и няма нужда да се търи определяне на научното чрез философското. Обратното е допустимо, обаче, но то никак не помага на философията. После, научният метод, както и неговият елемент, диалектиката, не е научен закон. Методът и научният закон не са едно и също. Научният закон се постига чрез прилагане на научния метод, за което Хегел няма никакъв принос. Последният само класифицира нещо, което и без друго си действа. Ентомологът брои краката на бръмбара, но не ги създава. Но и преброените от ентомолога крачка на бръмбара не са някаква си хиперболизирана фактичност на връзката бръмбар-брой крачка, а си е баш самият факт, при който няма и причинност, нито е производна на някаква логика, както си се заблудил. Изобщо, да се приписва нещо повече на откритата от науката връзка, е многословно и затова ненужно. После, това, че броя пръстите на ръката си и ги изкарвам пет хич не е някакъв фикционизъм, предпоставка за научен фундаментализъм. Да се твърди, че е, е просто нелепо. Какво да кажем за твърдението, че моето броене най-накрая ще резултира в илюзионна вяра, че имам пет пръста или, че било някакво си упование в някакъв си изначален ред, който бил задавал образец на обясняваща последователност? Това означава да употребиш доста думи, за да изразиш нещо невярно. Аз броя и в това няма нищо магично, което да поставя въпрос върху, както казваш, “точно-таковост-та” на връзката, че ръката е моя и аз съм този, който броя. Това е фактическо, неизменно положение, непредизвикано от каквото и да било друго. Забележи, аз питам, колко пръста има ръката ми, а не защо е така и откъде се е взело такова нещо. Отклоняването по такива тангенти е присъщо на философа, защото той, освен че не иска, но не му е и възможно, да установи обективната истина. Даже и при такова броене философът се изправя пред препятствието, че, видите ли, някой си влиятелен, при това, бил казал, че обектът бил ноумен, а ние трябва да имаме предвид всичко каквото някой някога е казал. Не е така в науката, където отхвърлените теории се забравят. Седни обаче да слушаш лекция по философия. Тя не е нищо друго, освен разходка из историята на философията, където всички някога изказани идеи, са приемливи за съобщаване и понятието интелектуален отпадък предизвиква единствено мръщене. Разбира се, с такъв поглед, ти няма как да разграничиш фактите според значенията им, а за теб всичко се слива в някаква фиктивна обща маса на свръхестественост, чиято идентичност може да гарантира единствено субектът. Но, това са илюзии, фантазии и пожелания, които единствено губят време, вместо да довеждат до познание.
биващото не е такова само защото си си въобразил, че е означено еднозначно веднъж и завинаги на 18.09.2021 в 11:01
Универсалното създава/произвежда общност, а ти продължаваш имплицитно да предпоставяш, че произхожда от общност. Няма никакъв "затвор на моя ум" - единственото, с което разполагам, е тъкмо моят ум и благодарение на него отсъждам кое как е. Виждам, че не правиш концептуална разлика между "субективно" и "субектно" - стремежът към обективност не отменя субектността на стремежа, което означава, че каквото и да бъде отпочвано като намерение, то е дело на субект. Априорността не е инструмент, а първоусловие да мислиш инструментално (научно) и да използваш определени инструменти като средства за постигане на цели. Тъкмо априорното е всеобщо, и с него се занимава философията, а не науката, когато първоусловията се отнасят до познанието изобщо. Няма такова нещо като "излизане извън мисленето", доколкото и да има, то не може да бъде обяснено или представено. Няма такъв случай, в който опитът да се е самонарекъл сам, т.е. извън нечии субектови интенции чрез метода. философията няма за задача да произвежда научно откритие - тя произвежда философското откритие, че научното обяснение на света не е абсолютният и безусловен начин да бъде описано явяващото се, нито пък науката е в състояние да изкаже правилни и достоверни съждения относно световното цяло, неизхождайки от рефлексия и критика на чистия разум. Умът на субекта не е част от емпиричния ред, както счита науката, а го подрежда изначално. Субектът УМее да изследва света тъкмо защото не му принадлежи априори. Няма метафизика извън опита да се философства, дори когато един такъв опит се предприема откъм ограниченостите на частнонаучния метод. Но тогава резултатите на метафизиране са обикновено трагични, понеже си остават класически, сиреч догматични. Науката не се занимава с критическа метафизика на познанието, това е единственият ми упрек към нея, но от това зависи всичко относно яснотата около големия въпрос: как точно работи знанието, и защо за философията последната истинна инстанция е битието, а не познанието (както при науката, която ми възхваляваш ти). Откритите от науката връзки са само възможни по модалност, защото показват определена хипотетична снимка на състояние на нещата, които се описват само в границите на определен експеримент и заключенията не важат при всякакви опитни обстоятелства, а само при постановъчните такива. Напротив, добирането до синтез на аперцепцията през една наука за всеобщото отношение на субекта и обекта е всякога действително описание на пределните основания на опита, зададени през онтологично действие, наречено "първонарочване на възможности". Цитат: "После, това, че броя пръстите на ръката си и ги изкарвам пет хич не е някакъв фикционизъм, предпоставка за научен фундаментализъм." - Фикционизмът е плод на философско, а не на научно усъмняване. Обявяването на излишността на метода в науката няма как да го отмени, защото научната рационалност не изчерпва архитектониката на чистата разумна способност - тя представлява твърде ниско (естетично и аналитично) стъпало в тази архитектоника. За нивото на диалектиката, която може да бъде например трансцендентална самокритика, силици не й достигат. Кой си ти, че пръстите на ръката, които са пет, да те характеризират като субект на собственост на ръка с пет пръста изобщо? Така поставен, въпросът препраща търсенето на суверенен субект извън характеристиките, поставени в зависимост от едно прагматично собственическо отношение, което обективира субекта за банални и конюнктурни прагматични цели, губейки символните потенции за свобода откъм принципно друго, непрагматично разбиране. "Обективна истина", повтарям за десети път в тия наши разговори, е само удобна фикция на научния универсализъм, който функционира като вид фундаментализъм, в който всичко, дори и дискретният субект на опита, бива неправомерно обективирано. Лекции при автентичен философ явно не си посещавал, виждам, че философията си я учил само от марксистко-ленинските учебници по диамат и истмат и от онова енциклопедично издание, разглеждащо само авторитети и школи. Вече обаче попадна на майстора си, демек, намериха ти го... но инатът и гордостта ти продължават да те карат да запълваш постовете си с откровени полуидиотски тъпоумия. Не пиши повече, от година пишеш едни и същи недомислици и само хабиш мастило.
До 11:01 на 18.09.2021 в 19:43
Единственото, с което си бил разполагал, било твоят ум, та, ето защо ти си бил този, който отсъждал кое как било. Да оставим неоправданото самочувствие, но това ти разбиране противоречи на универсалното в собствен смисъл. Някак, най-накрая, трябва да се примириш, че ти не си всичко, за да си генераторът на универсалното. Прочее, самият факт, че ги говориш горните неща, потвърждава заключението, че ти единствено разчиташ на затвора на твоя ум. Ако това не го разбираш, кажи, ще ти го обясня по-подробно. Изкуствената разлика, която налагаш между “субективно” и “субектно” цели да замъгли горното ти себезатваряне в затвора на собствения ти ум. Един вид, имало нещо, което субектът сътворявал, което му позволявало да го прехвърля, да го прави обективно. Няма такова нещо. Субектът не може да измисли истината за външния обект. Субектът може да отрази чрез опита си какво си представя, че е външният обект. Но, без помощта на науката, няма индивид, който субективно да изкаже положително знание за външното на него. Това, няма как, трябва да приемеш като априорно. Ти нямаш и един аргумент, който да хвърли даже сянка на съмнение върху това, че без помощта на науката субектът и обектът са иманентно разделени в процеса на познанието. Няма да намериш и напреднал философ (доколкото изобщо може да се намери такъв, във връзка с въпроса, който обсъждаме), който да се опитва даже да загатва, че няма такова разделение. Освен, ако, разбира се, не си солипсист, което никой напреднал философ не приема, освен само като куриоз на недодялано мислене, появил се някъде из историята. Та, стремежът към обективност напълно отменя субективността на стремежа по отношение на постигането на крайната цел—обективността. Субективното усещане само по себе си е обективно, но, то, и всяка грешка е обективно грешка. Тази обективност на грешката обаче не я отменя. Тя си остава грешка. Субективното мислене по презумпция е погрешно, когато то е единственото, на което се облягаме, за да получим правдиви заключения за околния свят. Само науката може да даде такива. Това трябва да се осъзнае като априорно условие. Нещо повече—това е то априорното условие, ако толкова обичаме да говорим за априорност. Всичко друго е преливане от пусто в празно, когато търсим истината за околното, а не само субективното усещане, че нещо е истина. Това е то онова априорно, което ни осигурява правдивост в заключенията, а не само априорното заключено в затвора на нашия ум. То, последното, отгоре на всичко, даже и да изглежда априорно, съвсем не може да се самообоснове, че наистина е такова. Ето защо философията трябва да се изключи от процеса чрез който се установява правдивостта в нашите разбирания за нещата около нас. В най-добрият случай, философията е някакъв дял на приложната психология, нежели на психиатрията. При нея затворът на ума е всичко и някои дори се взимат за Наполеон. Ето защо, заключението на такъв, че така бил произвел философско откритие е non sequitur. Няма философски открития. Философията единствено предлага игри с понятия самозациклени в затвора на ума. Те не могат да излязат извън себе си и приностите във философията са единствено натрупването на все по-куриозни и несмаслени вариации и пермутации на едни и същи понятия и идиоми, все повече превръщайки ги в каша от глупости, което веднага се констатира при така наречените модерни философи. В тази си битност, философията изобщо не е в състояние обосновано да твърди, че философията била произвеждала “философското откритие, че научното обяснение на света не е абсолютният и безусловен начин да бъде описано явяващото се, нито пък науката е в състояние да изкаже правилни и достоверни съждения относно световното цяло” и, забележи, “неизхождайки от рефлексия и критика на чистия разум”. Да се чуди човек и мае, на какво отгоре правиш подобни заключения, след като единственото, което имаш като средство за доказателство, е карцерът на собствения ти ум? Сам даже си го призна (не за карцера, а за това, че единственото с което разполагаш е твоят ум). Впрочем, философът наистина може да си го твърди такова нелепо нещо, свят свободен, но и пациентът на добрата докторка Цветеслава, и той твърди, че е Наполеон. При това, трябва да се повтаря отново и отново, че, не, субектът не само не умее, но няма и машинарията с която да изследва света, без да се уповава на науката, независимо от това дали гледа на света като принадлежащ му или не. Да не говорим, че субектът сам по себе си няма какво да подрежда, камо ли изначално, по отношение на околния свят, чисто и просто защото няма хал-хабер за какво говори. Субектът без науката е гол и бос по отношение на външното на него и единственото, което може да подреди, са някакви негови си субективни измислици и халюцинации, които единствено могат, по милост, да предизвикат съжаление. Прочее, философ, който не е осъзнал ролята на науката в процеса на познанието, няма и правото изобщо да си задава въпроса (не, той по принцип има всякакво право да си задава глупави въпроси, но имането на такова право не е темата) как точно работи знанието. Всъщност, философ, който е осъзнал как работи науката, се отказва тутакси от философията, ако е с всичкия си. Особено пък, ако в процеса на задаване на такъв въпрос, на който философът няма право to begin with, се придружава от констатацията, че, последната инстанция на философията била битието, а не познанието. Нито едното е, нито другото. Философията се занимава единствено със себе си регургитирайки фигментите на собствения си умствен затвор. Тя няма интрументариума, за кой ли път го казвам, за повече, за опознаване на света. Философията може да помисли единствено за света произведен в собствения си умствен затвор и единствената разлика между него и пациента на любимата докторка Цветеслава е, че, общо взето, поне спазва законите на формалната логика (донякъде). От друга страна, откритите връзки от истинската, некорумпирана наука, са единствените възможни (когато процесът по откриването им е привършил). Те нямат нищо общо с условността на модалното. Въпросните връзки са заковани с пирони към силозите, в които науката, единственият му пазител, съхранява знанието. Да не говорим, че откритите от науката връзки важат при всякакви опитни обстоятелства, не само при постановъчни такива. Само човек, който не е наясно с науката може да твърди обратното. Да не говорим, пък, че философът изобщо няма място да прави заключения като това: “добирането до синтез на аперцепцията през една наука за всеобщото отношение на субекта и обекта е всякога действително описание на пределните основания на опита, зададени през онтологично действие, наречено "първонарочване на възможности”. Той, най-малкото, просто няма инструментариума, който би му позволи да направи подобно заключение, да не говорим, че самото заключение е нелепо. Науката не нарочва, не указва, не назовава, а открива. Откритието е господарят, а науката е подчиненият. А признанието, че “Фикционизмът е плод на философско, а не на научно усъмняване”, допълнително подкрепя това, което казах. Философията няма място, когато броя пръстите на едната си ръка и ги изкарвам пет. Съмненията на философа, че това е така, пет пари не струват. После, не знам от къде изникна това “Обявяването на излишността на метода в науката няма как да го отмени”? Откъде-накъде ме обвиняваш в нещо, което някакъв си тъпоумен Файерабенд е рекъл? Обратно, аз настоявам, че тъкмо прилагането на научния метод е пътят към истинското знание, а в него няма място за философия. Защото философията има склонност да задава тъпоумни въпроси като “Кой си ти, че пръстите на ръката, които са пет, да те характеризират като субект на собственост на ръка с пет пръста изобщо?”, които няма даже нужда да се коментират, най-малкото защото те приписват несъществуващи характеристики на научните заключения, като това да ги мислят като “собственически”. Нали вече казах—философията се занимава с това да си измисля нови и нови глупости и да ги приписва на съвестно получените резултати от научните изследвания, без сама да разбира за какво точно иде реч, когато стане дума за научни изследвания. Наистина, какво друго, освен глупост, представлява философското заключение, направено след като аз си преброих пръстите като пет, а именно, че това било обективирало “субекта [демек, мен] за банални и конюнктурни прагматични цели, губейки символните потенции за свобода откъм принципно друго, непрагматично разбиране”? Ми, то, самата същност на научното търсене е да излекува малоумитето и безпътицата, като ги накара да загубят необразованите си символни потенции за свобода откъм принципно друго, непрагматично разбиране. Тъкмо науката доказва, че няма такава свобода, когато въпросът се отнася до истинско знание. Тъкмо в това се състои разковничето, когато се има пред вид наука. В науката истината е дикататор, тя е единна, една еднинствена, когато се отнася до едно явление, и мислимостта за нещо друго, което ѝ придава философа, е само резултат на неговата парокиалност, еснафски събрала се в тясната, ограничена територия на неговия ум. Ето защо, ти нямаш никакво основание, а поради това и никакво право, да кажеш: “"Обективна истина", повтарям за десети път в тия наши разговори, е само удобна фикция на научния универсализъм, който функционира като вид фундаментализъм, в който всичко, дори и дискретният субект на опита, бива неправомерно обективирано.” Ограниченото ти философското мислене те изолира от възможността за подобно, само по себе си невярно, генерално заключение. Чисто и просто, щом ти харесва философията, стой си при нея и не се занимавай с неща, за които нямаш потенции да съдиш. Разбира се, ти винаги би могъл да се върнеш легитимно към обсъждане на корените за знанието и предпоставките за неговото производство, но преди това трябва да положиш усилия да се запознаеш с както какво ще да е това нещо “наука”, яде ли се, пие ли се, а и да попрактикуваш в нея област. Иначе все ще си стоиш в положението на онзи в коптора, дето го споменах в предна дописка, за когото паяжините висящи от тавана му изглеждат като кристални шанделиери.
"Субектът може да отрази чрез опита си какво си представя, че е външният обект." на 19.09.2021 в 10:05
Теория на отражението - дойдохме си на Ленин и Тодор Павлов...
"Освен, ако, разбира се, не си солипсист, което никой напреднал философ не приема, освен само като куриоз на недодялано мислене, появил се някъде из историята" на 19.09.2021 в 10:08
За философията, която от самото начало е саморефлексия, солипсизмът не е творчески грях. Да оставим това, че не съм солипсист, но ужасът, който се изпитва от солипсизма, просто издава неразбиране на философстване и философска проблематика, и той е нещо като визитна картичка що за философски посветено лице стои насреща ни.
"Тъкмо науката доказва, че няма такава свобода, когато въпросът се отнася до истинско знание. " на 19.09.2021 в 10:15
И как го "доказва", като го постулира от самото начало ли? На теб изобщо не ти е ясно колко ограничено всъщност работи принципът на доказателството и как самите "доказателства" трябва да бъдат доказвани (освен ако не бъдат обожествени по дифолт) - това е една лоша безкрайност, която показва за сетен път ограниченостите на постулата и слабостите на оня тип знание, който изхожда от непроверени базови хипотези. Безсмислено дело е изписването на едни и същи нескончаеми постове при теб - важните неща отдавна ги казахме под други теми, а ти даже и под една и съща тема в два последователни поста банално се повтаряш, затрупвайки четящите с лозунги и безкрайно неподходящи примери чрез аналогии. Нямам никакво време да чета и да се занимавам с глупости, времето ми е скъпо, както и на читателите ни, на които не им се четат учебници по марксизъм-ленинизъм.
До 10:15 на 19.09.2021 в 16:44
“И как го "доказва" [истинското знание], като го постулира от самото начало ли?”—объркал си се, пък си се загрижил за читателят дали ще си загуби времето. Ще си загуби времето читателят, принуден да чете, че истинското знание било постулирано от самото начало. Изглежда не си наясно какво значи нещо да се постулира. Да се постулира нещо означава то да се знае предварително и да се заяви като дадено. Значи, какво излиза, според теб—истинското знание се знае предварително? Въпросът съдържа отговора, тоест petitio principii. Ако обаче не ти е известно, нека да ти кажа—petitio principii е логическа заблуда. Щом си служиш с логически заблуди, за да ни убеждаваш, това значи че си ни лъгал, че си философ. Нали, философията поне не прибягва до логически заблуди, както прибягват пациентите на добрата доктор Цетислава, когато си бръщолевят нещо, както вече отбелязах в предишна дописка. Прочее, преди да си поговорим аз нямах предварително знание, че ти ще прибягваш до логически заблуди. Тъй че, нямаше как това знание да бъде постулирано, преди да го установя лично в разговора си с теб—в науката, преди дапреброя пръстите на едната си ръка или преди да използвам микроскопа, за да видя микробите. Разбира се, това е малък пример, защото, даже самообявяването ти за философ трябваше да предизвика светването на червена лампичка, която да ме накара да очаквам всичко от теб, въпреки че нямах никакво основание да постулирам, че ти ще прибегнеш до логически заблуди. Сега, след като имам опит чрез разговора с теб, а не се уповавам единствено на мои собствени априории в затвора на собствения си ум, аз наистина получих такова знание. Да не говорим, че в истинската, некорумпирана наука, нещата са далеч по-сложни и при значимите ѝ изводи и дума не може да става за постулиране на извода който очакваш да получиш чрез изследване. Тук е моментът пак да ти кажа, че ти нямаш никаква представа за това какво е наука, а си седнал смело да объждаш въпроси свързани с естеството ѝ и що е то доказателство в науката. Така постъпват необразованите, за които морето е до колене. И, защо така, само с половин уста признаваш, че си солипсист, отричайки очевидното. Знам, че е срамно да си солипсист даже и за пред “модерните” философи, въпреки опита ти да замажеш срама с измислени съчинения, че откровеният творчески грях, а именно, прибягването до солипсизъм, всъщност не бил творчески грях? По-голям грях, обаче, е да си солипсист, а да не го признаваш този срам. Е, разбира се, не е грях в някои институции, но ние сме приели изначално, че разговорът не се води в такава среда. От този ти солипсизъм тръгва и някакъв си измислен от теб “принцип на доказателството”, различен от познатия принцип на доказателството, с който науката се съобразява. Такива тъпоумни принципи като онова, което се опитваш да налагаш като принцип, се измислят на кило всеки ден в споменатите институции. Колкото до разумния свят, принципът на научното доказателството е дефиниран преди около четири века и той, както съм писал неведнъж, абсолютно не допуска научното доказателство да се гради върху субективно вглеждане в подробностите и заявените априорности на собствения умствен затвор, какъвто е философията. Това, разбира се, непременно трябва да се повтаря колкото пъти е нужно, за да се отстрани агресивното насаждане на непрекъснато повтаряната глупост, че философията, тъмницата, в която е затворен умът, била единствено давала достоверните отговори за света около нас. Каквото повикало, такова се обадило.
няма друго вглеждане освен това на субект, повлиян от правилата за "максимум научна обективност" на 19.09.2021 в 21:17
"Да се постулира нещо означава то да се знае предварително и да се заяви като дадено." - Това е нормативизъм, уповаване в правила, но то е условие, за да го има обяснението, то не е безусловност и априорна необходимост. Неведнъж сме говорили за науката като тип езикова игра по правила, в която всякога условната моментна изопнатост на опита, за да се увековечи чрез фикция за вездесъща възосновност (абстрактна тоталност) и да се превърне в перманентно репродуктивно дело на онтологично несамокритицизиращи се агенти, се поверява на идеализирани метафизически постулати и непроверими базови хипотези. В случая аз не отрекох доказателството като възможен методологичен подход, аз само оспорих неговите ограничености с оглед на небезусловната му приложимост като форма и съдържание.
"Значи, какво излиза, според теб—истинското знание се знае предварително?" на 19.09.2021 в 21:25
То не е едно и веднъж завинаги дадено, за да се знае предварително. Онова, което философът си позволява да узнае предварително спрямо ставането на типологиите на знанието в рамките на епистемологията, е да посочи априорните правила и условия, спрямо които приемаме знанието за достоверно и легитимно. В случая ти разкрих как работи доказателството при индуктивните изследвания, и защо то не е общовалидно като резултат извън постановката и условното място и време на експеримента. Същото се отнася и за философията, с тази разлика, че дедуктивният експеримент не се самозатваря до обективна действителност, разположена в единно пространствено и времево поле, т.е. светът не е завареник на единната си история, нито пък изначално разполага с безусловния еволюционен потенциал, който му се приписва.
До 21:17 на 20.09.2021 в 02:39
Първо, неведнъж съм ти казвал, че науката не е игра. Играта има предварително зададени правила, докато същността на науката е да открива правилата. Нищо общо едното с другото няма. Объркването ти идва, както вече казах, от отнякъде дошлото при теб невярно разбиране, че, види те ли, опитът имал някаква си моментност, нежели изопнатост, която всякога била (да се чудиш и маеш!) условна. Няма такова нещо. Добре извършеният опит е винаги абсолютен и това, че се извършва неизбежно в даден момент, хич не означава, че е временно такъв, тоест, че днес е един, а утре ще бъде друг. Моментът на откритието няма връзка с коректността на изводите от опита. Последният може да бъде извършен във всеки момент, но пръв геният го извършва. Когато Галилео вижда четирите спътника на Юпитер, този момент или темпорален интервал с незначителна протяжност, през която осъзнава откритието си, не фиксира откритието му само за тогава, а пък след това, през следващите години и векове да го прави друго. Не. Откритието на Галией е същото както тогава, така и днес. Иначе нямаше да има онова световно значение, което го е превело през вековете. Веднъж направено, откритието се превръща в задължителен закон, с който само необразованите не се съобразяват. То не е някакво си шегаджийско нещо, което било увековечавало откритието единствено като фикция вездесъща възосновност (абстрактна тоталност). Да приемаш откритието като някакво такова временно нещо, е да се подиграваш с науката и то много безсолно. Превръщането на откритието в перманентно репродуктивно дело е нещо напълно независмо от това дали ти или някой друг е решил да го обяви за това или онова. Научният метод си има критерии, които не зависят от твоя или моя вкус. Универсалното одчинение на този метод, отстранява хипотетичния на характер на откритието и го прави абсолютно (когато е добре научно обосновано). И, забележи, научният метод не се подчинява на някакви си идеализирани метафизически постулати, а посреща неизвестното head on, без да му поставя предварителни условия. Неизвестното налага доминацията, методът е оръдието на труда, а изследователят е онова подчиненото, което трябва единствено да се съобразява с доминантата, прилагайки качествен метод. Качественият метод няма ограничения. Ограниченията са единствено органични. Те идват иманентно от самия обект на изседването, които добрият неограничен от нищо правилен метод само изследва. Добре приложеният научен метод не е един от възможните методи за изследване на обекта, а е единственият метод, който има качествата да произвежда истинско знание. Той е единственият безусловно приложим метод за тази цел. Оспорването на този факт идва или от незнание, или от неоправдано упорство.
До 21:25 на 20.09.2021 в 02:40
“То не е едно и веднъж завинаги дадено, за да се знае предварително. Онова, което философът си позволява да узнае предварително спрямо ставането на типологиите на знанието в рамките на епистемологията, е да посочи априорните правила и условия, спрямо които приемаме знанието за достоверно и легитимно.” Не, и на това философът няма право, защото философът, без намесата на науката, няма начин да знае “априорните правила и условия, спрямо които приемаме знанието за достоверно и легитимно”, за да ги предложи. Правилата и условията спрямо които приемаме знанието за достоверно и легитимно, са, тъкмо те, предмет на откриване от страна на науката. Философът безгрижно слага каруцата пред коня, но тя така не тръгва. Тя, самата наука не ги знае и е запретнала ръкави да ги открива тези правила и условия, та ще тръгнем да се осланяме на философа, у когото подходящите инструменти за целта хич ги няма. Отсъствието на такива инструменти във философията, е вътрешно присъщ. Абсолютно нищо, по никакъв начин, не може да се очаква от философа, за да помогне при производството на истинско знание. Философията в това отношение е напълно безплодна нива, в която тракторът оре и създава бразди, в които нищо не никне. Ето защо, няма как да си ми разкрил, при отсъствие на науката, как работи доказателството при индуктивните изследвания. Да не говорим, че и науката, която, освен осланяйки се на дедуктивни инференции (което е венецът на науката), прибягява и до индуктивни изследвания. Само че, когато тези ндуктивни изследвания са завършени, те изобщо не са временни, защото, видите ли, били единствено резултат на постановка някаква или на някакво си уловно място и време на експеримента. Напротив, както вече казах, завършените, дори индуктивни, изследвания са завинаги и навсякъде. Те са безусловно универсални. Иначе науката няма да ги закове с пирони към силоза съдържащ знанието, както споменах в предна дописка. Универсалността на добре направеното наблюдение, водещо до коректно заключение, при вършене на истинска некорумпирана наука, е неотменим атрибут на новото знание, което произтича от въпросната много специфична дейност. Във философията, подобен хубав, универсален резултат, не може изобщо да се очаква, защото критериите ѝ за истинност, ако изобщо можем да говорим за такова нещо във философията, са заключени в затворените пространства на собствените аналитични етюди, без да каквато и да е възможна правдива връзка с външния свят. Реалната истина за философията е само фикция и то не защото не иска да я достигне, а защото и да иска, не може, няма инструменти. Без науката, философията е сираче, когато целта е установяване на автентичната истина за нещата извън ума. Само умозрително, тоест единствено философски, не е възможно да се произведе даже и зрънце автентично знание за света извън нас, колкото и да се опитваме да се самоубеждаваме в обратното. Прочее, заблуда е, когато стане дума за философия, че последната може да извърши дедуктивен експеримент. Философията, както казах, е в невъзможност да установи истината за околния свят, което я предпазва от всякаква потенция за формиране на качествен дедуктивен аргумент. Опитите да се дефинира такъв чрез философски инвенции, са напълно безнадеждни и изобщо не си струва да говорим за тях, камо ли да ги привеждаме като аргументи. Най-малкото което философията трябва да избягва да прави самостоятелно, е да се позовава на пространство-временен континуум, за истинския смисъл на който тя няма сетива. Светът има единна история, но и това философията няма как да установи и затова въздържането от изказ по този въпрос, е единственото благоразумно поведение. Единствено науката не само може, но е и призвана да установи подобна единственост, чрез установяване на единното твърдо знание, добре подредено в силоза, за който по-горе споменах. Единствеността на това знание е неоспоримо, но това може да го знае със сигурност само науката. На философията не ѝ е дадено такова заключително състояние и тя единствено може да се лута и блуждае от бряг на бряг из вълните на собственото си размишление, иманентно неспособна да го напусне, за да постигне автентично знание за онова, което е отвъд. Та, философията не може да достигне такова фундаментално нещо, камо ли да се занимава с по-сложните въпроси, отнасящи се до начина на развитие на автентичното знание—дали е еволюционно, на скокове или по какъвто и да друг начин. Да тръгне да се изказва по такива въпроси означава, философията да се тика там, където не ѝ е работа. Да си седи при приложната психология, на никого няма да пречи, но да тръгне да се меси там където потециалът ѝ за качествена мисъл е точно нулев, си е чиста досада.
"Реалната истина за философията е само фикция и то не защото не иска да я достигне, а защото и да иска, не може, няма инструменти." на 20.09.2021 в 09:00
Няма никаква "реална истина" за философията, има реализъм, в повечето случаи наивен, претендиращ в обясненията си за обективна истина. Отричането на философията е по същество отричане на науката, дори защото науката исторически не предхожда философията и е късен исторически отглас от определен тип метафизическа нагласа. Бащата на западната наука Аристотел все пак е бил философ, затова и не е бил толкова глупав да постави науката пред философията - той просто е посочил ясно стеснената сфера на нейните открития и приложения. Това, че съвременната рационалистична епоха е изпаднала в забрава и неведение относно предупрежденията на Аристотел, не понася Кант, не чете Ницше и не разбира постмодернистите, няма да направи науката нещо повече, от това, което е пред очите на философа. А излиянията в дългите ти постове, представляващи низ от откровени лъжи, клевети и нарочвания, едва ли някой ги чете.
"Да си седи при приложната психология, на никого няма да пречи" на 20.09.2021 в 09:05
Защо си избра точно приложната психология, а не чисто теоретичната, няма да отговориш, но аз знам защо... Познавам милиционерските сърчица... Събирането на данни за някого е милиционерска дейност, обикновено с това започват в емпиричните изследвания, друг е въпросът, че за всяко ровене в тоя смисъл трябва да се иска разрешение от лицето. Но понеже сте учЕни, вярвате си, че всичко е позволено. Не може мътната вода да дава мнението си за чистата, така и не го разбрахте това...
До 09:00 на 20.09.2021 в 16:18
Осъзнаването на това що е наука, е от изключително значение за нашето време, в частност както за нашата авторка, под чиято статия коментираме, така и за точната оценка, когато обсъждаме обърканото момче, преписвало от колжеката си, цанило се за министър-председател, а и за такива въпроси, каквито са климатичните промени, припознати от някои за антропогенни, нежели също и за натрапеният ни фалшификат-пандемия. Изобщо, всички беди на света идват от вмъкването на философията в когнитивната дейност на човека, където изобщо не ѝ е мястото. Достатъчно е да си спомним откъде се пръкнаха интелектуалните недоносчета, каквито са тоталитарните системи на миналия век, а и днешните не по-малки безумия на супер-нацисткото пост-индустриално общество, основано на вече наистина изпедепцания фашизъм на The Great Reset. Не, Аристотел не е бащата на западната наука. Аристотел е проява на неразвитостта на цивилизацията, на нейните рудиментарни начала, на примитивността ѝ. Той, разбира се, не трябва да се вини за това, така както и детето не трябва да се вини, че няма мускулите на зрял индивид. Той е брънка от процеса на развитие на света. Тези, които трябва да се винят, са рушителите на физиката в началото на двайсти век, които след три века развитие ѝ нанесоха съкрушителен погром и така дадоха началото на философски доктрини, подбудили идеологии, докаралаи драматично разрушение на човечеството, продължавашо с неотслабващи темпове и днес. Началото на науката полага Галилео в борба с напълно необоснованата и непохватна аристотелова всеобхватност, редуцирайки я, доколкото изобщо тя може да бъде спасена, до локомоция. Изключителният принос на Галилео в това отношение, е откритието му, в разрез с рудиментарното разбиране на Аристотел, че има движение, което не е оперативно. Тъй че, недоразвитостта на света, представлявана от Аристотоел и максималното, което може да достигне философията му, а и всяка философия, в недостоверното описание на света, няма защо да бъде представяна като наука. Това е реалната истина за фиософията—еманация на несъвършено мислене. Несъвършеното мислене характеризиращо философията няма защо и да се опитва да обсъжда реалността и да лепи етикети дали описанието, което някой прави на реалността, било резултат на някакъв си наивен или на някакъв си друг реализъм. Философията такова нещо не може да установи. Както казах, философията в никакъв случай не е в състояние да изведе законите на реалността, което е предмет единствено на науката. Ето защо, науката трябва да се отърве и от най-малките следи на философия, за да функционира правилно. Признаването на науката е по същество отричане на философията. И, то, точно защото науката исторически не предхожда философията, а се явява като резултат от развитието на човечеството от рудиментарния му философски стадий към научния му такъв, който символизира напредничавото мислене отишло далеч отвъд метафизическото мислене на древността и тъмните векове на средновековна Европа. Появата на Ренесанса не е някакво случайно явление, а е тъкмо резултат на това интелектуално развитие—от изостаналостта на философията към напредничавостта на науката. Осъзнаването, чрез науката, че сферата на откритията е стеснена, е велико постижение на човечеството, защото това е сферата на истината, а до истината се достига трудно и не всяко бръщолевене си заслужава да бъде чуто. Не е случайно, че монарсите на Европа създават академиите на науките и ги поставят под крилото си, за да ги защитят от бурите на пазара, нелепостите, бръщолевенията на тълпата и малоумието и откровената тъпота на богатството заради самото богатство. В крайна сметка, владетелят на Англия е имал и прагматичния интерес да надвие Франция, а с празни неограничени приказки това не може да се постигне. Нещо повече, разплуването в безсъдържателен брътвеж, е в пряк ущърб на интересите на кралството. Изобщо, създава се една територия, в която простолюдието, склонните към детинщини, безотговорните, бъбривците и лудите не могат да пипат. В този процес все повече се осъзнава, че философията (първоначално включена и тя под крилото) няма място на тази територия и значението ѝ се изолира до чисто символно такова. Прочее, добре би било и в днешния век този рационализъм да продължи, но, уви, четенето на Кант и Хегел и на особено малоумните Ницше, Витгенщайн, изобщо да не споменаваме даже и имената на вече истинските малоумници, каквито са така наречените “модерни философия”, нахално се натрапва на децата, особено из liberal arts колежите, което ги поврежда за цял живот. Тук се крие разковничето за днешния драматичен разпад на обществото. Не се ли осъзнае един ден, че философията води света към блатото, свършено е с нас.
"от изостаналостта на философията към напредничавостта на науката" на 21.09.2021 в 09:45
Види се ясният напредък в дехуманизацията... трансхуманизмът прелита тъдява баш на крилете на наукаТА тия дни. Цифровизация и дигитализация = дехуманизация - все хубави работи, дело на ограничения мироглед, наречен униформен научен универсализъм. И бедата не е в онова, дето са го нарекли "наука", а в ограничените философски (разбирай - трансцендентално-критически) способности на учените, които даже и не се срамуват до какъв резил са се докарали в очите на виждащите ограниченостите на метода и императивите им. И нямам нищо против тия ограничености, в края на краищата всеки метод е оспорим - имам против обаче императивните им претенции да излизат с общовалидни тези извън постановката на експеримента, както вече се разбра. Така науката се изражда в жалка идеология или религия на нашето време, а тя си е случайна игра на обяснения - като всичко, което се случва.
"който символизира напредничавото мислене отишло далеч отвъд метафизическото мислене на древността и тъмните векове на средновековна Европа" на 21.09.2021 в 09:51
Тогава за някои е изглеждало напредничаво, но днес вече не е така. В края на краищата философът е длъжен да види, че няма голяма разлика в постулатите и методите на обяснение при науката и религията - една и съща суеверна вяра в обективността на апостериорната причинност и природния/божествен детерминизъм. И една и съща склонност способността за универсализация чрез метода да се приема за самата единоначална универсалност, еднаква за всички. Защо тогава да се учудваме, че днешният медицински фашизъм, отнемащ и последните територии на гражданското и политическото - в името на транскорпоративното, се оправдава и тържествува именно върху основата на една такава "напредничавост"? Жалка работа, заради дваж по-жалки недовиждащи, дето тука пишат празните си отвсякъде постове като надути пуяци.
До 09:45 на 21.09.2021 в 16:29
“Види се ясният напредък в дехуманизацията... трансхуманизмът прелита тъдява баш на крилете на наукаТА тия дни.” Това е много голяма заблуда. Така нареченият трансхуманизъм е едно от проявленията на корумпираното мислене, на неонацизма, днес приел формата на пост-модернизъм, натрапван от вече съвсем извратената съвременна философия. Не прехвърляй от болната глава на здравата. “Цифровизация и дигитализация = дехуманизация - все хубави работи, дело на ограничения мироглед, наречен униформен научен универсализъм.” За цифровизаията съм съгласен, но тя не е рожба на науката, а е в най-добрия случай продукт на развитието на технологията. Разликата между наука и технология е огромна и, ако не ти е ясна, кажи, ще ти я обясня. Приложното, консумеризмът, пост-модерният елемент на фашисткия пост-индустриализъм, това доведе извращението цифровизация, така както се получи с впрягането на ядрената енергия за целите на унищожението. Прочее, цифровизацията е оръжие за унищожение на чвечеството много по-могъщо от атомната бомба. И, като си помислиш откъде тръгна всичко това—не от друго, а от извратената аритметика обобщена от Лайбниц (и преди него са се пробвали да смятат така), да не се било събирало, изваждало, умножавало и деляло по лесния начин, с десетични числа, а да се правело по трудния начин, с двоична аритметика, а после и логика. Но, това не е наука. Математиката и рудиментарният ѝ клон, аритметиката, не е наука, и приложните ѝ аспекти, както е в случая, се ползват като технологични средства, в случая толкова пасващи на пост-индустриалните цели на слабообразования, посредствен, но свръхбогат елит. И, науката ползва математиката, но истинската, некорумпирана наука я ползва единствено като клещи и отвертка, за да си улесни отвиването на природните винтчета в процеса на откриване на природните истини (по принцип непостижима цел за философията). С други думи, науката може и без математиката, може и с думи прости да изкаже откритията си, но защо да не впрегне ефективен слуга да помага при този изказ? Това няма нищо общо нито с пост-модернизма, нито с трансхуманизма и изобщо е напълно чуждо на пост-индустриалното функциониране на днешното фалшиво и загниващо общество, прикрило немощта си зад философски брътвежи. Махни философските брътвежи, разчисти пост-модерните тъпотии, възроди науката и светлото бъдеще пред човечеството ще се разкрие чисто и неопетнено. Да отбележа отново—философията, поради ограничеността си, затворена в мрака на собствения ум на философа, не е в състояние сама да установи какво е науката и дали наистина се била заключила в “ограниченостите на метода и императивите” на учените. Това са някакви въображаеми неща, които се присънват на необразования, които се изличават или като необразованият намери начин да се образова и разбере какво наистина е науката, или, ако не иска да се образова, поне да си запази за себе си собствените си заблуди, а не да ги споделя с други, камо ли да ги налага. Тъй че, обратно, философията единствено може да вреди, ако се приеме сериозно и се впрегне за постигане на прагматични цели. Ако пък рачи да се образова, то онзи, който някога е бил философ, с неясните си представи, ще разбере, че има един неоспорим метод, а той е научният метод, който единствен произвежда правдива картина на света. Това не значи, че, както го имало налице такъв единствен метод, не е нужен пот на челото, за да се достигнат златните зърна на истината. Природата е ревнива и не открива лесно тайните си. Това обаче, което постига с пот на чело науката, са златни общовалидни тези, които, както се разбра, обратно на това което ти необразовано си мислиш, се постига с точните средства на незаменимия научнообоснован експеримент. В жалка идеология се изражда единствено философията, както вече споменах в предишната дописка. Нито инквизицията, нито диктатурите, най-малкото тоталитарните режими на двайсти век, са продукти на науката. Точно обратното, всичките те, до един, са разултат на фалшивостите и същностната нескопосаност на философията, която става бедствие при използването ѝ за прагматични цели. И днес, трагедията на света се състои в неговата ненаучност, в успеха да се доберат до власт на съвършено посредствени индивиди, инсталирани от, както казах, напълно необразован свръхбогат елит, добре ползващ стимулирани от него скудоумни философски школи, за налагане на интелектуален смут и неинтелигентност сред населението на света, за по-лесно налагане на удобното за елита, никога непостигнал толкова ефективно робство, състояние на световно подчинение. Спасението е в науката, но елитът, транскорпоративните изчадия, я задушават и налагат из катедрите на всеки университет глупостта, под формата на пост-модерна философия, докарваща и трансхуманизъм, и gender identity, и BLM, и масово заробване чрез цифровизация, и най-откровено нахално оглупяване, и какви ли още не чудесии на дивотията.
До 09:51 на 21.09.2021 в 16:33
Много голяма грешка правиш като въприемаш медицината като наука. Медицината не е наука, и това съм го коментирал неведнъж. Транскорпоративното много нагло, използвайки цялата си собстена частна глобална масмедия, натрапва, че медицината била наука, за да изкара противниците на гадния супервариант на фашизма, който налагат, че били противници на науката. Тъпаците, свръхбогатият елит, учи света какво било наука и какво не било. Исторически цинизъм. Философът обаче никак не може да помогне в разчистването на това зверство. Не че не иска, просто не са му присъщи средствата за такова справяне. Философията е вариант на теологията и, ако доктрините ѝ не се наложат силово, както по време на инквизицията или днес при талибаните, тя няма средствата да се самообоснове като генератор на летящи на собствените си криле истини, които да заменят откровените лъжи на транскорпоративния свръхбогат елит. Вярата е при философията, науката има метод за обективно установяване на истината. Тя се самообосновава, но не може да пребъде, защото мускулите ѝ са слаби, както е слаб човекът с всичките си когнитивни спосбности, изправен в джунглата пред лъва. Как науката да стане силна, за да се справи с транскорпоративните зверове, ето това е въпросът на въпросите днес, а не да става още по слаба чрез пречкането на философията в краката ѝ.
До 09:51 на 21.09.2021 в 16:33 на 22.09.2021 в 09:07
Доста добра реплика. Медицината не е наука. Тя е ИЗКУСТВО. За да овладееш това изкуство трябва да изучиш множество науки - биология, химия, физика, биохимия, биофизика, анатомия, патологоанатомия, физиология, патофизиология... Това са фундаменталните науки /1-3 ти курс в университета/ .Едва след това се преминава в клиничните дисциплини, които са ИЗКУСТВОТО. Т.е. МЕДИЦИНАТА е ЕВРИСТИКА , евристично изкуство, съчетано с необходимостта от гъвкав ум и интуиция. За да станеш добър лекар се иска добра подготовка, разбира се призвание, желание, хуманистична натура ... но и "още нещо". Това "още нещо" се нарича интуитивно мислене. Добрите лекари /диагностици/ са интуитивно мислещи... Това е изкуството на медицината, да използваш знанията си , пъргавината на ума , за да конструираш клиничната класика - анамнеза, статус, диференциална диагноза, изследвания, лечение, последващ контрол... Разбира се зависи от специалността на лекаря, но това е общото положение. Има актьори на основни роли, има поддържащи роли, въпрос на вкус. В този контекст на мисли - шматкането на философи в теми за медицина е НОН СЕНС. Чаршафоподобните постове с философска лексика са като ядене на едри стружки от гладен човек - трудно смилаеми, направо дразнят. По-добре теолози да коментират. Трилогията на класическото село е била Попа, Доктора, Даскала. Философи не е включвала.
фи и пси на 22.09.2021 в 11:21
Аз вече го казах на едно място в по-горен мой пост, че философията е прекалено изтънчена, за да получи широко обществено признание. В този смисъл, примерът с едрите стружки не ми допадна - напротив, прекалено грубото няма сили за изтънчения философски интелект прорение, мрази ги или ги отхвърля, защото не може, не иска или не му изнася да ги разбира. Прекалено сложно и отговорно е да живееш всякога нащрек, да бъдеш духовен, да не се самоотчуждаваш до уеднаквяване с въплътена форма, което означава да отстояваш субектното при всякакви обстоятелства, както повелява саморефлексията. Разбирам непоносимостта ви и защо си избирате обективизмите, както се казва, като има месо и поголовие, с които сме едно, нужни са ни и касапите. А сред тях, безспорно, има и майстори.
"че има един неоспорим метод, а той е научният метод, който единствен произвежда правдива картина на света" на 22.09.2021 в 11:25
И това ли са ви средствата, които философията не притежавала? Единственият и неоспорим???? Абре човеко (вече се чудя дали тъкмо така да се обръщам към такива като теб?), че това си е най-долнопробна милиционерщина, съобразно такива лозунги, пак казвам, стигнахме до това жалко фашистко дередже.
научно обяснение не е единственият начин за предопределящо обяснение на биващото, с оглед на неговото битие на 22.09.2021 в 11:42
На какво стъпва научният метод: 1) Сляпо доверие в разкриващата се видимост на нещата; 2) Есенциализъм, вместо феноменализъм; 2) Вяра в естествената причинност; 3) Убеденост, че множеството е всякога повече от единицата; 4) Увереност, че съдържанието предопределя формата; 5) Доверие, че създаването и управлението на средствата предопределяло целите; 6) Принцип на икономия на мисленето; 7) Светът включва в себе си онова, което го осветява като цяло; 8) Интелектът е продукт на природна еволюция; 9) Субектът може да бъде редуциран до обект; 10) Всичко е по принцип измеримо; 11) Фактите са независими от интерпретациите; 12) Доказателството е безусловно и еднозначно; 13) Логосът само случайно бива пресрещнат в естеството; 14) Потенциалната безкрайност би следвало да се прави, че актуална безкрайност не съществува; 15) Материята е значима, преди да я означи съзнанието в процеса на обработката на биващото като емпиричен материал; 16) Емпиричното е основа на теоретичното... и пр. и пр. базови хипотези и постулати, които, ако тръгнеш да ги проверяваш веднага, вместо да ги превръщаш в условие/правило спрямо играта на индуктивна наука, никога не би се заел с научни занимания, тъкмо защото няма да ти стигне нито времето, нито усилията да направиш първата крачка в каквато и да е научна дейност. Излишно е да казвам, че всичките изброени условности правят възможна науката, но от други гледни точки и обозримости (и най вече философски) това са детински наивни предпоставки, които изобщо и никак не следва да бъдат основание за гордост у който и да е критично мислещ индивид.
До 11:42 на 23.09.2021 в 02:01
Погрешно, даже напълно превратно, си схванал научния метод: “1) Сляпо доверие в разкриващата се видимост на нещата;” Галилео още преди четири века отхвърли това примитивно аристотелово разбиране. “2) Есенциализъм, вместо феноменализъм;” Тези средновековни разбирания отдавна са се превърнали в отживелица. Истинската, некорумпирана наука още преди векове се е отърсила от глупостта на схоластиката. “2) Вяра в естествената причинност;” Няма естествена и неестествена причинност. Причнно-следствените връзки специално се доказват от истинската некорумпирана наука и така се изключва всяка фриволност и нескопосаност в мисленето. “3) Убеденост, че множеството е всякога повече от единицата;” Цял хляб е винаги повече от половин хляб. Ако твърдиш обратното, дай, аз ще ти дам хиляда долара, а ти ми върни две хиляди. Нали са по-малко според теб? “4) Увереност, че съдържанието предопределя формата;” Няма такова нещо. Формата и съдържанието са в диалетическа връзка, когато говорим за смислени творения. При безсмислиците е още по-лесно да се разбере—няма как изплагиатстваното съдържание на Петър Илиев да предопредели, че формата на изложение на съответния боклук е книга. “5) Доверие, че създаването и управлението на средствата предопределяло целите;” И тук си се объркал. Истинската некорумпирана наука не е предубедена и няма нищо общо, даже възненавижда йезуитщината. “ 6) Принцип на икономия на мисленето;” Бълнуваш. Истинската, некорумпирана наука се уповава на мисленето толкова колкото е нужно, за да достигне до истината. “7) Светът включва в себе си онова, което го осветява като цяло;” Това е някакво твое предположение, но то пречи на систематичното правдиво изучаване на света. “8) Интелектът е продукт на природна еволюция;” Да, продукт на природна еволючия е, която спира при философа. “9) Субектът може да бъде редуциран до обект;” Не може. Философът си въобразява, че може, но той се заблуждава. “10) Всичко е по принцип измеримо;” Не всичко е измеримо даже по принцип. Любовта, да речем, не е. Глупостта също, а даже, мисля, и интелигентността не е. IQ-тестовете са шарлатания. Представата на Аристотел, че всичко е измеримо и, че философската му система е всеобхвата, отдавна е отхвърлена от интелектуално развитото човечество. “11) Фактите са независими от интерпретациите; ” Да, абсолютните факти, са независими от интерпретациите. Намесата на интерпретации е слабост, характеризираща неизяснени факти. “12) Доказателството е безусловно и еднозначно;” Когато е основано на дедукция, научното доказателство е безусловно и еднозначно. Например, безусловно и еднозначно е доказателството, че “теорията” на относителността на Айнщайн е абсурд, глупост, и няма нищо общо с науката. “13) Логосът само случайно бива пресрещнат в естеството;” Последното, което казах, напълно обосновано отрича логоса, поради абсолютния, безусловен абсурд на споменатата “теория”, така че и тук удряш на камък с необразованите си тези. “14) Потенциалната безкрайност би следвало да се прави, че актуална безкрайност не съществува;” Заниманието с безкрайност като цел на размишлението, е губене на време от гледна точка на рационалния ум. Науката използва безкрайността само като фикция-помощник за достигане на междинни изводи. “15) Материята е значима, преди да я означи съзнанието в процеса на обработката на биващото като емпиричен материал.” Някои философи халюцинират, че материята трябвало да се означи, преди да се създаде като реалност. Това са неизбежни заблуди на ограниченото съзнание на философа—неизлечима слабост. “16) Емпиричното е основа на теоретичното... и пр. и пр. базови хипотези и постулати, които, ако тръгнеш да ги проверяваш веднага, вместо да ги превръщаш в условие/правило спрямо играта на индуктивна наука, никога не би се заел с научни занимания, тъкмо защото няма да ти стигне нито времето, нито усилията да направиш първата крачка в каквато и да е научна дейност.” Така си мислиш ти, оплел се в смутът на собственото си неразбиране що е то наука, а оттам и оковал се в прангите на понижения интелект. “Излишно е да казвам, че всичките изброени условности правят възможна науката, но от други гледни точки и обозримости (и най вече философски) това са детински наивни предпоставки, които изобщо и никак не следва да бъдат основание за гордост у който и да е критично мислещ индивид.” Нищо подобно. Ти не знаеш какво е наука и нещо си се заблудил, но много агресивно налагаш заблудата си. Философът по принцип и ти в частност, няма инструментите да прави каквито и да са изводи относно както предмета на науката, така и на нейния метод.
До 11:25 на 23.09.2021 в 03:12
Както казах, до това жалко фашистко дередже стигнахме, защото иначе много посредствения супербогат елит, специално натрапва нашир и надлъж малоумията на философията, специално предназначена да направи народите тъпи, за да ги управлява по-лесно. Спасението е единствено в науката, за която бездарният елит не само не иска и да чуе, а ако може би удавил в капка вода, защото му разкрива нахалните нелепости. Как би могъл да лъже народите така масово въпросният елит, ако на истинската, некорумпирана наука е позволено да се развива и да се чува. Ами, нали гьобелсовите лъжи на елита веднага ще лъснат, разкрити от науката. Затова, стойте си под игото на дървената философия на “anything goes”, и на това, че истината била само интерпретация, че мъжът бил жена и обратно, че безлият мъж олицтворявал toxic masculinity и е истинското зло на света, наред с the white privilege. Бъдете тъпи, отдайте се на бръщолевене на философски нелепости и само така ще ни харесате и ще ви отпуснем някоя троха и еврофонд—подаяние като на прасето в копанята—и да не сте и помислили да търсите истината. Истината е най-големият враг на днешния пост-модерен свят, светът на фашисткия The Great Reset, нацисткото постиндустриално общество, превърнало всичко единствено в икономика и пазар на услугите, дало пълен простор из форумите на несмаслени философски бръщолевения, задушаващо кристалната и разумна мисъл. Между впрочем, никак не съм сигурен, че и новите ПППП не са вестоносци на подобна извратена промяна и на нашата територия. Нездравата амбиция е готова на всичко, а заключената си в собствената си тъма философия дава с готовност обосновка и на най-тъпите и рушителни тежнения. Опасността от ширещото се тъпоумие на философията, е погромна.
логическата форма на дедуктивното доказателство е безусловна, но не и обективно-научните му съдържания на 23.09.2021 в 11:22
Не виждам никакви опровержения, виждам много ядосаност, подкрепена с лозунги. Как например науката доказвала естествената причинност - ами просто с отхвърляне на неестествената причинност. Вярата в причинната връзка е суеверие (Витгенщайн), а науката, като апостериорно знание, изхожда фактически от едно суеверие. Не че има нещо лошо във фикционизмите и фундаментализмите за определени прагматични и идеологически цели, но да се говори за абсолютни и безусловни истини при научния тип знание е прекалено самонадценяване на твърдящия го. И не ти ли омръзна да пишеш толкова много празни (псевдо)обяснения, които никого не могат да убедят? Така отблъскваш даже и ония, които, ако и да не уповават на тебе, все още са склонни да надценяват науката. Айде да се спреш!
пример за клевета! (тоя наш събеседник съвсем откровено изперка тия дни) на 23.09.2021 в 11:27
“9) Субектът може да бъде редуциран до обект;” Не може. Философът си въобразява, че може, но той се заблуждава. “ - напротив, ученият си го въобразява... и извън този въобразен, макар и скрит, постулат, обективна наука с прословутия й лозунг за "истинско знание", върху който се крепят опорките ти, няма как да вирее.
До 11:22 на 23.09.2021 в 17:09
Ти изглежда не четеш или, бидейки, както се установи, незапознат с науката, не разбираш какво ти се казва. По-горе дадох пример за абсолютна и безусловна истина при научния тип знание. Откритието, че “теорията” на относителността на Айнщайн е абсурд, че е непреодолима глупост, е пример за абсолютна и безусловна истина при научния тип знание. Това няма как да разбереш четейки Витгенщайн, нито който и да е друг философ. Тези са хора посредствени, които не знаят принципите върху които се гради науката, но самонадеяно споделят някакви свои незрели мисли за нея. Пример за подобна некачествена мисъл е твърдението, че “Вярата в причинната връзка е суеверие (Витгенщайн), а науката, като апостериорно знание, изхожда фактически от едно суеверие.” Философът не знае какво е науката, да не говорим, че изобщо не е в състояние да докаже впечатлението си, че причинно-следствената връзка била само вяра, нежели, че науката била само едно суевереие, защото изхождала (!?) от нея вяра. Това е съвършено необосновано, празно бръщолевене. Нищо повече. Горният пример, който дадох, доказва, че подобни бръщолевения са за боклука. Няма разумен човек, който би си губил времето с тях, камо ли да ги цитира във форум.
До 11:27 на 23.09.2021 в 17:10
С опорки си служиш ти. Истината е, че субектът единствено може да си въобрази, че е обект и да си се самоизучава. Това е максимумът, който философията може да достигне. За философа има иманентна лакуна между субекта и истинския обект, за която той е сляп по презумпция. Ако не се правеше, че недовижда въпросната вездесъща непробиваема стена, философът би престанал да е философ начаса, а би си останал при психологията и психиатрията, скромно изучаващи вътрешния свят на човека, без да си въобразяват, че могат да постигнат извечни истини за света. Изобщо, нескромността е характерна за философа и тя умело се използва от сръхбогатия елит, за да натрапва глупости на света и така да го владее. Нискоинтелигентният, обхванат от тъпота свят, е желаното тесто в ръцете на въпросния елит, който иначе, огрян от светлината на разума на науката, би се намерил в небрано лозе и елитарността му тутакси би излиняла. Ето защо онова, което се насърчава от глобалния елит, са тъпоумието на философията—колкото по-тъпоумно, толкова по-разширен и стимулиран е глобалният му импакт—интровертните филми, книги и друго творчество, чалгата, отричането на истината, реклама на робството и цялостното фашизиране на обществото, подложено на много по-дълбок и агресивен биологизъм, от този характерен за класическия нацизъм, такива са средствата, които елитът ползва, за да хомогенизира обществата, превръщайки ги в сбор от тъпи индивиди. Генералната цел на елита е намаляване на интелигентността на света. Всичкото това се изразява чрез невинно звучащия термин пост-модернизъм и най-безсрамно се представя като постижение на цивилизацията. Изобщо, цинизмът е загубил всяка мяра, но понеже е поднесен в привлекателна опаковка имитираща свобода, опаковка над която са работили хиляди дизайнери, платени от елита, не са малко хората, които са се оплели в тази приятна за окото и ухото, всъщност задушаваща паяжина.
суеверието е в предпоставяне на фактическа връзка между въобразени обекти, независима от логическото следване на мислите по истинност на 24.09.2021 в 12:59
Теорията на относителността на Айнщайн е една от възможните теории във физиката. За абсурд едва от тебе чувам, но не го виждам - теория като теория - едновременно работи и се самофалсифицира, като най-голямото и метафизическо достойнство е, че не претендира за абсолютизъм. Не виждам защо философът да не знае какво е науката и как работи - и нещо повече, не познавам философ, който да не признава науката, ако и да забелязва слабостите на метода й и ги описва. Но почти не познавам учен, който да признава на философията, че е права в посочванията си на тази тема. Което не говори добре за учените. Те са като децата, които плачат и се сърдят, като си им отнел любимата играчка. В този смисъл, ако дебатът не е сериозен, е по-добре философът да не ги дразни и да ги остави да си играйкат...
"За философа има иманентна лакуна между субекта и истинския обект, за която той е сляп по презумпция. " на 24.09.2021 в 13:11
"Истинският обект" е само удобно наместена фикция откъм субекта, за да му е конформно и консенсусно с оглед на наместеностите, сред които си е избрал да се втелява. Демек, имаш човешко тяло, нещо като зелен сертификат, за да споделяш обща картина на света с ония, които си приел по (псевдо)родова повеля за свои човешки събратя. Кой е истинският обект, върху който лази една мравка - таванът, по който аз не мога да ходя, защото ще падна на главата си, или нещо невъобразимо различно от тавана (съобразно перспективата на лазещата мравка), по който тя си ходи като на (антигей) парад, без да пада??! Изрично е да казваме, че това, което обективната наука с детинска готовност и доверие ще нарече "таван", за мравката може да е мравешкият училищен плац, по който децата-мравки си ритат топката. Представи си футболно игрище, поставено на небето, вместо на земята, на което футболистите играят мач, при което главите им сочат надолу, а краката - нагоре, и, ритайки топката, тя хвърчи към земята, вместо към небето. За мравката и нейната "обективна наука" обърнатият стадион е истинският обект, а не онова, което ти разбираш под "абсолютно обективноистинен" стадион и игра с топка.
До 12:59 на 24.09.2021 в 15:11
Ето, сам даваш пример, че нищо не разбираш от наука. Затова не е разумно да се включваш в разговори, свързани с науката. “Теорията на относителността на Айнщайн е една от възможните теории във физиката. Това не е вярно. “Теорията” на относителността е абсурд, глупост. Глупостта не може да бъде теория във физиката. “За абсурд едва от тебе чувам, но не го виждам - теория като теория - едновременно работи и се самофалсифицира, като най-голямото и метафизическо достойнство е, че не претендира за абсолютизъм.” Ето, хал-хабер нямаш, а се тикаш да обявяваш глупостта (:теорията” на относителността), че била теория като теория, а и видиш ли, рабтела, а пък и даже се самофалсифицирала. Чул си нещо, подръпнал си оттук от там на Попър глупостите и идваш тук да се излагаш, като публично немонстрираш некомпетентността си. А, това, че не претендирала за абсолютизъм сам си си го измислил. Даже не си се погрижил да прочетеш философския мейнстрийм, състоящ се до един от измамници и игноранти. Разбира се, необходимо е да разбереш за каква глупост иде реч, за да се ужасиш от самонадеяността си да превъзнасяш глупости и да търсиш смисъл в глупостта и за какво била претендирала глупостта. Изобщо, занимаваш се с неща, които не са ти работа. Не ти е работа да обсъждаш науката, защото нищо не разбираш от нея. Ето защо не е никак за учудване, че казваш “Не виждам защо философът да не знае какво е науката и как работи”. Разбира се, не виждаш. Как да видиш нещо, от което нямаш хал-хабер. Философът няма и не може да има нищо общо с науката, защото той е застинал в собственния си умствен затвор и иманентно няма връзка с външния обект, с обекта, науката изучава. “и нещо повече, не познавам философ, който да не признава науката,” Философът няма начин да признава или да не признава нещо, за което няма сетива, няма инструменти за получаване на знание относно това що е наука. Ето защо, философът няма право да заключава неща от сорта “ако и да забелязва слабостите на метода й и ги описва”. Философът няма и зърно от разбиране относно метода на науката, камо ли от слабостите на метода ѝ. Да не говорим, че е изключено да познаваш истински учен, “който да признава на философията, че е права в посочванията си на тази тема.” Няма такъв учен. Объркал си се. Истинският учен не е малоумен, за да отрязва чрез философията пътя си към обективното изучаване на външния свят. Пост-модернизмът изкарва, че имало, но всъщност няма. Пост-модернизмът е фашистко учение с доведен до крайност биологизъм (за постигане на политически цели), пред който класическият нацизъм е пеленаче. Това няма нищо общо с науката и то трябва да се напомня систематична на всеки роб на пост-модернизма, докато някакси го осъзнае. Разбира се, не е лесно да се освободи робът от такава зависимост, а понякога е невъзможно, защото той (робът) е жертва на повече от стокхолмски синдром, той е член на секта, на култ, а най-вече е опортюнист, винаги готов да се подмаже на наложената от властта доктрина, която днес е приела формата на наисткия пост-модернизъм, в рамките на фашисткото пост-индустриално общество.
До 13:11 на 24.09.2021 в 15:12
““Истинският обект" е само удобно наместена фикция откъм субекта, за да му е конформно и консенсусно с оглед на наместеностите, сред които си е избрал да се втелява. Демек, имаш човешко тяло, нещо като зелен сертификат, за да споделяш обща картина на света с ония, които си приел по (псевдо)родова повеля за свои човешки събратя.” Ето, и ти с горното доказа онова, което и аз твърдя. Философът приема себе си за “истинския обект” и отдавайки се на изучаването му халюцинира, че наистина изучава истинския обект. Такова себеизучаване (което от гледна точка на науката е глупост, ако бъде представено като изучаване на наистина истинския обект) философът, несъмнено, може да споделя с други философи. Но това е споделяне на глупости. Ето пример за зацикляне в подобна глупост: “Кой е истинският обект, върху който лази една мравка - таванът, по който аз не мога да ходя, защото ще падна на главата си, или нещо невъобразимо различно от тавана (съобразно перспективата на лазещата мравка), по който тя си ходи като на (антигей) парад, без да пада??!” Отговорът е очевиден, но той е непостижим за философа, който едоволен да си плува в халюцинациите си. Да не говорим, че истинската наука изобщо няма да каже, че “Изрично е да казваме, че това, което обективната наука с детинска готовност и доверие ще нарече "таван", за мравката може да е мравешкият училищен плац, по който децата-мравки си ритат топката.” Ако пък решим да прочетем и по-нататък халюцинациите философски, то ще установим още по-дълбоко затъване в съвършените глупости философски, които философът представя, че били пример за научност. Ето: “Представи си футболно игрище, поставено на небето, вместо на земята, на което футболистите играят мач, при което главите им сочат надолу, а краката - нагоре, и, ритайки топката, тя хвърчи към земята, вместо към небето. За мравката и нейната "обективна наука" обърнатият стадион е истинският обект, а не онова, което ти разбираш под "абсолютно обективноистинен" стадион и игра с топка.” Изобщо, губиш си времето, а губиш и времето на разумния читател. По-добре се захвани с нещо, от което разбираш.
Попър правилно е посочил условностите, а не абсолютностите, на научния опит, въплътен в индуктивно експериментиране на 24.09.2021 в 15:20
Не ми се спори с царе на изопачаването като тебе. Философът е само субект на опита си, и дори и да си позволи определена идентичност, всякога изследва условията при които си позволява да се обективира и не се опитва да ги надскача. При учените (по обясними мотиви) такова нещо няма, затова и класическата обективна наука мрази относителностите, тя претендира за играчката, наречена "абсолютно знание". Тази играчка е нищо повече от понякога представяща се за доста витиевата игрИчка на обяснения, които догматизират определени постулати и базови хипотези, оставащи навеки извън изследването, респ. извън възможността да бъдат критически проблематизирани чрез критика на разума.
фи и пси на 24.09.2021 в 15:32
Има не само правила на халюцинациите, но и нормативизъм и даже ценностна йерархия, произтичаща от царствата на симулираните тъждества, поддържани чрез митологични, религиозни, политикономически и идеологични режими. Към всички тези режими, от 16-и век нататък, спокойно можем да прибавим и опитно-научния такъв. Министерството на Истината, легитимирано днес най вече чрез авторитета на науката (който за мен и за доста критично мислещи хора не е безусловен), когато се опитва да претендира за абсолютно знание чрез модерно-епохален метафизически трансцензус на физическия редукционизъм, все повече се превръща в инстанция и институция на модерната инквизиция и новия дискурсивен фашизъм, експлоатиращ страха от смъртта на мнимите самотъждествени (псевдо)живи актори, които, за да оцелява и продължава да зловреди поставеният под криза ултрамодерен обществен консенсус, все повече се трансхуманизират, спасявайки го чрез овчия си невежествен инат. Нямам съмнение, че ти виждаш така описаната опасност, защото си умен човек, но продължаваш да упорстваш, за да излезеш някак с чест от една поначало загубена партия. Аз нямам претенции да съм победител в тази партия, защото и аз като теб съм грешен и смъртен човек, доколкото продължавам да споделям участ в тоя свят. Но, за разлика от тебе, се боря поне малко да посоча пътечки към отваряне на дискурса към неизпробвани възможности, а не изкуствено да го затварям с клевети и неизличаващи (излишни) високомерия.
До 15:20 на 25.09.2021 в 15:16
“Попър правилно е посочил условностите, а не абсолютностите, на научния опит, въплътен в индуктивно експериментиране” Нищо такова не е посочил Попър. Единственото, което Попър е сътворил са безумни нелепости, какъвто е критерият му за научност. За да е наистина приложим критерий, то самият той трябва да се подчинява на собствената си дефиниция, тоест да е фалшифицируем. Ако обаче е фалшифицируем, той отрича собствената си приложимост като достоверен критерий. Да вземем “теорията” на отностиелността. Тя отрича сама себе си на собствените си страници, където безусловно се констатира, че не е нищо друго освен абсурд, глупост. Тя фалшифицира сама себе си. Попър обаче ѝ придава научност точно поради този факт. Следователно, според Попър, всяка глупост, всякак нелепост, има качествата на наука, защото е фалшифицируема. Такива като теб, които нищо не разбират от наука, се ококорват, когато чуят “теория” на относителността, защото самофалшифицирането ѝ не им е очевидно и се радват, когато Попър избръщолеви, че, видите ли, въпросната “теория” имала наукообразност, защото му изглеждало, че могло била да бъде фалшифицируема. Така, всяка глупост, загърната в мъглата на научна видимост става представител на научност. За глупавия, това изглежда като връх на човешкото творчество. Но, глупостта си остава глупост, с каквито и завивки да я завиваш, и даже и сто попъра със сто дефиниции не могат да я превърнат в нещо разумно. Но, философът иманентно няма потенциал, който да му позволи да узнае що е наука, затова попъровите несмасленоти му изглеждат като нещо много дълбоко и многомъдрено. Ти, остави, но, когато някой сведущ има добрината да ги просветли, те се нахвърлят върху него, че, видите ли, бил цар на изопачаването. Тънкообидни, моля ви се. Не стига, че нищо не разбират, а искат да учат другите, а не искат и да се поправят като се заемат да научат нещо. Ето, и ти сам признаваш “Философът е само субект на опита си, и дори и да си позволи определена идентичност, всякога изследва условията при които си позволява да се обективира и не се опитва да ги надскача.” Ти, обаче, отказваш да схванеш, че философът няма как да “изследва условията, при които си позволява да обективизира”, защото няма как да ги знае в пълнота. Той знае само собствените си мисли и само си мисли, че по такъв начин обективизира нещо. Философът е иманентно изолиран от обекта, за да може да обективизира в истинския смисъл на думата. Откъде пък ти е хрумнало, че класическата обективна наука била мразела относителностите, един господ знае. Всъщност, знае се от къде—от пълното непознаване на науката. Тук, с тази небивалица, че обективната наука мразела относителностити, ти още веднъж доказа непознаването си относно науката и излишното си втурване в обсъждане на науката, от която нямаш хал-хабер. Как изобщо, тогава, си позволяваш да преценяваш, че абсолютното знание в науката било единствено някаква нейна претенция? Нямаш право на такава преценка. Ти нищо не разбираш от наука и, ако не се постараеш да се образоваш, а разчиташ единствено на философията за такова познание, ти никога няма да можеш да го получиш. Прочее, нека да ти го кажа, за да знаеш откъде да тръгнеш, ако един ден решиш да си попълниш знанията относно това що е наука. Науката в никакъв случай не е “витиевата игрИчка на обяснения, които догматизират определени постулати и базови хипотези, оставащи навеки извън изследването, респ. извън възможността да бъдат критически проблематизирани чрез критика на разума.” Напротив, чрез метода си, тя е самата същност на разума, отървал се от едностранчивостта, по-скоро, от интелектуалния затвор на философията.
До 15:32 на 25.09.2021 в 15:16
За да преодолее страховете, за които говориш, човек трябва добре да разбере, че няма такова нещо като “правила на халюцинациите, но и нормативизъм и даже ценностна йерархия, произтичаща от царствата на симулираните тъждества, поддържани чрез митологични, религиозни, политикономически и идеологични режими.” Халюцинациите във всички случаи са липса на разум и деградация. Така, изобщо не е варно, че към халюцинациите бил спадал също и научният метод. Точно обратното е. Относно пък министерството на истината, това е метафора на най-анти-научното, потисническо предприятие, което елитът ползва, за да запази привилегиите и диктата си. В отличие, авторитетът на истинската некорумпирана наука е онова безусловното, което единствено може да бъде упование на човечетвото. Отърсената от предразсъдъци, вяра, религия, лъжи, халюцинации, глупости и пешеходно бръщолевене наука, единствено може да предостави на тленния индивид път към щастие и мир. Разбира се, няма съмнение, че така нареченото “министерство на истината” прилага “Модерно-епохален метафизически трансцензус на физическия редукционизъм, все повече се превръща в инстанция и институция на модерната инквизиция и новия дискурсивен фашизъм, експлоатиращ страха от смъртта на мнимите самотъждествени (псевдо)живи актори, които, за да оцелява и продължава да зловреди поставеният под криза ултрамодерен обществен консенсус, все повече се трансхуманизират, спасявайки го чрез овчия си невежествен инат.” Последното само слепият не го вижда. Но, то се подклажда неистово от лъжци и псевдо-пророци като Попър, за да заблуждава обикновения човек, че, видите ли, това било, то, науката. Не, не е, и аз доста подробно ти обясних защо не е и защо, ако медицинският и корпоративан фашизъм не ти харесва, то не трябва да припознаваш като авторитети попъровците. Те са му служители на този противен грейтресетски фашизъм. Ако наистина се бориш да посоча пътечки към отваряне на дискурса към неизпробвани възможност, то трябва начаса до се отдръпнеш от нацисткия пост-модернизъм, а не наивно да го фаворизираш. Той е твой враг а не приятел, който си си внушил, че ти отварял нещо си към някакви си неизпробвани възможности. Обещанията му за подобно отваряне са измамни и колкото по-скоро го разбереш, толкова по-добре ще се предпазиш и в личния си живот от погрешни решения и заключения.
диалектиката е синоптикум, аналитиката (и то не чистата, а на опитната наука) е само паноптикум, представляващ вид догматизираща (некритическа) операция на разсъдъка на 27.09.2021 в 13:05
Науката не работи пряко с разума, а само косвено - чрез допълнително внедрения през модерната епоха "принцип на достатъчното основание", хиперболизиращ естествената причинност, която спокойно може и да не съществува, защото няма как да изкараш картина на света извън езиково изказване, а езикът не се подчинява на никакви естествени принципи. Ако тя (науката) имаше предвид архитектониката на познанието, щеше да работи с критиката на чистия разум (диалектиката), а не само с аналитичния разсъдък. Колкото - толкоз.
До 13:05 на 28.09.2021 в 01:34
С принципа на достатъчното основание работи имперското (прецедентното) право, в отличие от континенталното право, което търси обективната истина. Науката, пък, се основава на автентичните критерии за истина, въплътени в нейния метод, който припознава като свои елементи както диалектиката, така и анализа и синтеза, наред с останалите свои елементи. Ето защо, порочно е да се противопоставят въпросните елементи, върху които се гради науката, на самата наука като такава, както правиш ти. Прочее, в примера, който ти дадох с така наречената “теория” на относителността, е налице абсолютна категоричност на заключението за абсурдност на въпросната “теория”, категоричност, която в никакъв случай не зависи от разбирането на позитивиста, че езиковото изказване имало роля в заключенията на науката. Нещо повече, въпросният пример бележи смъртта на позитивизма. Подобни примери мога да ти дам и с не-науката квантова механика. Разбира се, примерът с “теорията{ на относителността е ненадминат по своята категоричност, лекота и строгост на доказателството за нейната абсурдност, всъщност, флагрантна глупост, неоснователно пробутана в науката като теория. Между впрочем, въпросната катастрофална, непреодолима критика, е непостижима за критиката на чистия разум. Въпросната абсолютна критика може да се достигне единствено чрез анализ, който не друг, а научният метод предоставя на студента на природата.
обективна истина не означава истина за обекта, защото достояние до истината има само субектът, а обектът няма как да напусне езиковата конструкция на описвания ред на 28.09.2021 в 10:28
Няма абсолютност в относителното, защото залага на дискретни системи, които нямат абсолютно измеримо и предсказуемо поведение, както и твърда идентичност. Казвал съм как се лекуват абсолютистки претенции в науката: с прилагане на Попъровото правило за самофалсифициране на собствените основания. Това е достояние на философската критика обаче, спрямо която класическата наука, забравила опасността от метафизиката и опитваща се да изземва метафизическите домогвания на философията, се държи надменно и високомерно. В класическата наука всичко се опира на предпоставката за самоидентични корпускулярни системи и естествена причинност, но това е само възможен начин да си представим света. Природният субстанциализъм и детерминизъм на класическата наука, както неведнъж сме подчертавали, трябва да се ограничава само до сферата на експеримента, която винаги е условна и ограничена, и да избягва да си присвоява достояния в областта на некритическото метафизиране. Предлагам да се спре с говоренето на едно и също, при това възпроизвеждане на марксистко-ленински култоващини спрямо естествознанието, с които специалистите по наукознание отдавна не се занимават. Гади ми се от такива натрапващи се грозни и грешни формулировки, само и само за да се остава в спора. Затова светът е толкова банален, болен, сив и скучен - защото лаици и даже откровени лъжци се опитват да играят игра, която не могат, само и само да си запазят честта, която така и така не притежават.
подходящ цитат от Левинас на 28.09.2021 в 12:28
„Трансценденцията на битието, схваната без оглед на субектната гарантност на всяка възможна феноменална конфигурираност на опита – отбелязва Еманюел Левинас – отпраща към „обективността на обекта“, респ. обективира вкл. и субекта, „ограничавайки битието“ съобразно привеждането му „към статуса на научен обект". Обаче повечето учени услужливо или невежествено забравят, че подобен статус се разполага само в модалността на възможния опит, и той в никакъв случай не е метафизически гарантиран, т.е. сам по себе си той не може да бъде абсолютна онтологема.
До 10:28 на 28.09.2021 в 15:56
Вече коментирах попъровата нелепост, халюцинирана от него като някакъв си критерий за фалшифицируемост. Върни се назад и го прочети отново. Няма защо нелеппсти да се дават като аргументи, а и няма никакво значение какво на теб ти се гади, когато иде реч за смисъла на понятията, особено, когато се ползват за аргументиране на теза. Тъй че, прочети отново какво съм писал за Попър и се опитай да разбереш защо и останалата част на тази ти дописка няма смисъл.
До 12:28 на 28.09.2021 в 15:56
Цитатът, който си представил се отнася единствено до трансценденцията на битието, което не е предмет на този разговор. Знам, ти все го дърпаш разговора към това, но то не само е несъществено, но изобщо няма нищо общо. Въпросният автор се противопоставя на пособно обективиране и, разбира се, е прав, но не това е въпросът, който обсъждаме. Науката е нещо отделно от теб и мен. Философията не е, но науката е. Това никак не ти се удаде да разбереш до днес, в допълнение на факта, че сам не си разбрал смисъла на цитата, който си дал.
науката не е отделно от теб и мен, тя се създава и удържа от такива като нас на 29.09.2021 в 09:22
Кое е онова, което в крайна сметка не се отнася до трансценденцията на битието? Онова, което означаваш и се опитваш да обясняваш, то винаги е битието. Всеки опит за метафизиране е трансцензус. А защо битието е отвъдно на всяко научно сглобено значимо биващо? Тъкмо защото бива означавано в опита на субект да си го обясни по някакъв начин и под определена форма.
До 09:22 на 29.09.2021 в 16:26
Напротив, науката е отделно от теб и мен. Нито ти, нито аз създаваме науката като такава. Философът пък изобщо се изключва от този процес, заради вътрешноприсъщата затвореност на разсъжденията в собствения му мир и иманентната му неспособност да се отвори към обекта. Философът борави само със собствени представи за обекта, а не с истината за него, която само науката може да верифицира и да ги комуникира с останалия свят. Последното не е единствено означаване, а е верифициране на означаването. Без такава верификация, присъща единствено на науката, си оставаш само в сонма на сънищата. Прочее, така, малко за развлечение, можеш да хвърлиш едно око на основателя не само на фашизма (“Престъпление и наказание”), а изобщо на “съвременната” нелепа философия (“Братя Карамазови”), ако случайно се чудиш откъде е дошло това “anything goes” на днешните малоумници, нарекли се “модерни философи”. При Достоевски философските сънища са в изобилие и добре илюстрират задънената улица на философията, за която ти говоря.
онова, което философски будизмът на Изток постигна още в древността под религиозен покров, на Запад го предостави едва краят на ХVІІІ век на 29.09.2021 в 20:12
Верифицирането е операция на субекта, според избор на конвенционални критерии за истината. верифицирането не става според някаква истина сама по себе си, а според представата за научна истина, задавана епохално. Научният универсализъм трябва някак си да си въобрази, че има обективна истина, и на тази основа да допусне, че последната може да се верифицира легитимно. това е цялата шашмалогия, която не отричам, че работи, но от това не следва да се извеждат абсолютистки заключения. Онова, което Достоевски предлага, това са размишления в контекста на художествено произведение. Лично аз предпочитам подобни художествени опити пред четене на научни трактати, но това си е въпрос на субективен вкус. Да, поставени са религиозни, нравствени и даже екзистенциални казуси, засегната е дълбинната психология на героите, например Разколников, Альоша или брат му Иван. Но това са фрагменти, свързани с по-скоро спонтанно философстване, това не е представяне на некласическата критическа линия в по-систематизиран вид. Нищо не е предопределено като кардинална смяна на посоката от Достоевски. Автентичният първопроходец в това отношение е Кант - след Трите критики се отвори вратата на некласическата наука, и беше въпрос на време и следващата крачка към постнекласическата такава на ХХ век, вече под формата на ТО и КМ. Разбира се, без критическите философски домогвания на Кант, това не би могло да стане.
До 20:12 на 29.09.2021 в 21:16
“Верифицирането е операция на субекта, според избор на конвенционални критерии за истината. верифицирането не става според някаква истина сама по себе си, а според представата за научна истина, задавана епохално.” Отдавна повтарям, че така само ти се струва, защото нямаш представа какво е научен подход. Ако би се погрижил да излезеш извън схоластиката на философията и да се запознаеш с принципите на науката, а не само да си представяш какви те биха могли да бъдат, хоризонтът ти ще се отвори и ще останеш учуден как е могло изобщо да се задържаш в задушния кръг на философията. Прочее, научният универсализъм се съобразява не само с факта, че има обективна истина, но и че има абсолютна истина в природата, извън субекта, която не се подчинява на обстоятелства и не подлежи на оценка от философията. Философията е автоматично глуха и сляпа за нея. Това ти някак не можеш да го проумееш, защото си заслепен от вярата си в универсалността не на науката, а на философията. Тази ти вяра прави невидима за теб фаталната ограниченост на последната, особено когато иде реч до истинско познание. Колкото до това “Автентичният първопроходец в това отношение е Кант - след Трите критики се отвори вратата на некласическата наука, и беше въпрос на време и следващата крачка към постнекласическата такава на ХХ век, вече под формата на ТО и КМ.”, поради незапознатост, ти го приемаш като някакво голямо постижение, а всъщност въпросните са израз на флагрантно малоумие. Ако правиш някаква връзка между тях и Кант, то това би било още едно доказателство за пълната неадекватност на Кант като мислител. Дет’се вика, ако имаш такава склонност, по-добре за развлечение да четеш празните бръщолевения на Достоевски, в частност относно съмненията му към евклидовата геометрия, ако изобщо може да се издържи останалия невнятен пълнеж, отколкото да приемаш сериозно истинските наукообразни претенции на един Кант или Хегел, които, освен че не допринасят нищо към истинското познание по въпроса, нямат и литературна стойност.
продължаваме да пишем нагли клевети и измислици, за да си спасяваме престижа на всяка цена на 30.09.2021 в 09:50
Не забравяй, че науката е само възможен експеримент тъкмо откъм схоластиката на философията. в науката няма нещо изначално мистериозно или трудно разбираемо, което преди това да не е било хипотетично допуснато от философията. Универсалността на мисленето в областта на метафизиката е дело на философията. Науката е по-скоро модерна рожба на класическата метафизика, достигнала до разочарования от религиозния мироглед такъв, какъвто хората са го разпространявали в западната цивилизация. Научният универсализъм извътре на самия себе си предприема критерия за абсолютна истинност - никой не му го подава отвън. Разбира се, заболя ме главата да повтарям, че няма никакъв действителен (и следователно незаменим!) научен универсализъм, а само чиста способност за универсализиране, проявяваща се включително и под формата на "научно описание/обяснение на света".
До 09:50 на 30.09.2021 в 22:41
Това се отнася до теб “продължаваме да пишем нагли клевети и измислици, за да си спасяваме престижа на всяка цена”. Ето една от тези твои нелепости: “Не забравяй, че науката е само възможен експеримент тъкмо откъм схоластиката на философията. в науката няма нещо изначално мистериозно или трудно разбираемо, което преди това да не е било хипотетично допуснато от философията.” Даже само примерите, с “теорията” на относителността и квантовата механика, които ти дадох, доказват колко неадекватно е разбирането ти за наука. Не, абсолютното доказателство за абсурдността на въпросната “теория” не произтича, а и не може да произтече от философията. Философията е немощно сираче, рожба на примитивен ум, дошло до нас поради милостта на невнмателното човечество, допуснало сирачето да му се мотае из краката, вместо да го постави на място и да не му дава право да понтфицира из висшите сфери на човешка дейност. Да не говорим, че науката не е метафизика. Самото развитие на науката е отхвърлянето на метафизиката, застиналостта, сковаността на мисленето, заключено в тъмницата на нечий ум. Ерго, науката не е рожба на никаква метафизика, а е нейно отрицание. Науката най-вече е отрицание на метафизиката олицетворявана от религиозния мироглед. Възникването на науката е качествен скок в развитието на човечеството, откъснало се от задушаващата го прегръдка на философската тъмница. Поради това, че не можеш да схванеш самостоятелността на научното познание, намиращо се извън мен и теб, ти си оставаш верен на инвалидната схоластика на мисленето, каквато е единствено възможната под дикатата на принципно ограниченото мислене на философа. Споменах ти неведнъж—този дефицит можеш да попълниш не чрез по-нататъшното задълбочаване в ограниченията на философията, а като се погрижиш да се образоваш, а и да се опиташ да практикуваш непознатото за теб когнитивно разширение, познато под термина наука.
няма познание, което да е самостоятелно, защото самата конкретност на познанието е дейност на познаващ субект на 01.10.2021 в 13:32
Бедата при науката е там, че човекът е същество с разум, а такова същество не се задоволява с привидното и даденото, то си иска неизразимото, невъзможното. И това няма как да му го даде науката със своя нескончаем и безкритичен анализ и общо-взето жалките упражнения на разсъдъка. Може да му го даде метафизиката, при това именно некласическата, т.е. оная, отговаряща на името си с оглед на познаващия субект, всякога игнориран от науката физика с нейния иначе натрапващо-претенциозен, ала изкривяващ фундаментализъм. Един път рефлексивно припознал метафизиката като чисто самопознание, той ще е в състояние да изправи науката, да я направи адекватна с оглед на критиката на чистия разум. Без критически и методологични корекции откъм философия, науката е бездушна и безчовечна.
До 13:32 на 01.10.2021 в 15:15
“няма познание, което да е самостоятелно, защото самата конкретност на познанието е дейност на познаващ субект ” Конкретността на познаващ субект е само началото на научното познание. Въпросната конкретност, когато е налице научно откритие, се обективизира с помощта на научния метод и става самостоятелно научно знание извън конкретността на който и да е субект. Обратно, философията затваря в себе си всяко свое заключение и го прави иманентно необективно. Философията не притежава средствата да обективизира изказването. В резултат, едновременно съществуват най-различни противоречащи си философски школи, като днешните такива надминават всичко познато досега по своята безсмисленост даже от гледна точка на непродолимия философски затвор. В миналото, даже и в примитивното мислене на древните се е спазвало някакво приличие, поне от гледна точка на вътрешна консистентност. Днешната философия не е нищо друго освен някаква беумна интелектуална вакханалия, която е резултата и на безобразната интелектуална вакханалия на тъпотата в така наречената съвременна наука, специално объркана и превърната в абсурд, в услуга на посредствения, но свръхбогат елит, който споменах в предишните дописки. Науката не е единствено продукт на собствения разум на човека като такъв. Тъкмо защото човекът е надарен с разум, той разбира, че примитивното му самозатваряне в себе си, предмет на философията, не е достатъчно, за да се достигне до правдиви заключения за външния на него обект. Тъкмо разумът е създал обективния метод на науката. Този метод трябва да се изучава и развива, а не да се оставим на необразования, лудия, детето, поета или просто безотговорния халюциниращ невъзможното, да определя какво е правдивото познание. Обратно, тъкмо науката, със строгия си критичен анализ, свършващ там, където тя успее да установи обективна, даже абсолютна истина, е пътят към истинското познание, което е напълно непостижимо само със средствата на философския разсъдък. И, отново, науката не е метафизика, а е борец срещу метафизиката. Тя се основава на обективни фундаменти, но не остава при тях, а се развива и, за разлика от философията, отхвърля в небитието всеки невалиден концепт. Прочее, неприсъщо на науката е даже да се занимава със самата себе си, което може да е единствено оксиморон. Натрапването, че имало някаква си философия на науката бележи интелектуалното падение на човечеството, защото подобна комбинация е невъзможна. Критическата методология в науката се основава единствено на нейния метод и подкопаването му чрез задушаващата самозатвореност на философията бележи нейната смърт. Прочее, ако принизим разговора до практическата политика, някакви отявлено неграмотни, се опитаха да наложат за премиер някакъв си минаващ за философ. Сега, гледам, на други неграмотници им се сторило, че философ могло да e подходящ за президент на страната. Слизайки от висшите селения на науката, даже и за ежедневния живот на българина, това е рецепта за бедствие. Човек, който се е отдал да анализира Аристотел, като че ли въпросният не е отхвърлен, а е напълно легитимна фигура в мисловния свят на днешното общество, показва неприемлива за днешния интелектуалец интелектуална бедност. Това истинската некорумпирана наука няма да позволи. Оствалд или Птолемей няма и да се споменат, когато налице са Болцман или Коперник. Да дадеш съдбата на страната в ръцете на философ, който в самата си същност е когнитивно ограничен, е безразсъдство. Тъй че, виждаш, объркаността на философа, може да има чисто практически ущърбни реперкусии.
критиката не удържа абсолютна истина, последната е самоизмама на субстанциализмите - впрочем наукаТА е възможна само в тяхното лоно на 01.10.2021 в 17:59
Разграничението на сетивност, разсъдък и разум е епистемологична операция - това не е работа на науката. Разсъдъкът, ако не е чист, т.е. установен откъм разума в архитектониката на познавателните способности изобщо, обслужва аналитиката на фактите без оглед на диалектиката на категориите - в този смисъл "философски разсъдък" е оксиморон, доколкото философията е тази, която се интересува от и занимава с диалектиката в качеството й на критиката на разума. Философията не изхожда изначално от факти, а от въпроса за конструктивната способност на чистия разсъдък спрямо всяка емпирична фактуалност изобщо. Обективността пък е условен критерий, който засяга конвенцията за обща среда на взаимодействие между условни субекти на опита, които се обективират само разсъдъчно, без оглед на разпредметяващите метафизически операции откъм критиката на разума. Поддържането на вътрешна консистентност е възможно най-сполучливо именно когато субектът се приема за външната граница на системата и участва в перманентни иманентизиращи операции спрямо хоризонта на разкриващото се. Що се отнася до науките със строг критичен анализ, те могат да бъдат само хуманитарни, т.е. нескарани с метафизиката.
"Тъкмо защото човекът е надарен с разум, той разбира, че примитивното му самозатваряне в себе си, предмет на философията, не е достатъчно, за да се достигне до правдиви заключения за външния на него обект." на 01.10.2021 в 18:35
Не е добре да се опитваш да даваш такива определения за философията, без да си наясно как работи. Пак казвам, с учебниците по марксизъм-ленинизъм не става... "Обективирането на изказването" не зависи от субекта, все пак при познавателната ситуация субектът априори пресреща обекта... въпросът е какво субектът прави, за да разкъса склонността си към безконтролна обективация, от която следват само бездушие и изгубване в множествеността, без релевантна процедура по критицизиране и метафизическа архитектонизация на биващото откъм познавателните способности (дарби) на субекта. В този смисъл, обръщането на разума към себе си не е самозатваряне на човека, а тъкмо обратното - отваряне спрямо универсализиращите потенции на субекта да не разглежда човешкото като извечен пленник на прагматизирани критериалности и фатализиращи предопределености, свързани единствено с емпиричната материя на опита, но не и с формата на неговата априорна универсализация чрез логос. Защото "Себе си" откъм субектовите обозримости чрез логос, съвсем не съвпада с опредметеното и отчуждено собственическо "себе си" на частния (емпиричен) граждански псевдосубект, явяващ се просто един от тълпата, чийто единствен критерий за истината са средностатистизмите на практиката, постигани чрез глупавото и недалновидно привилегироване на детинското доверие в обективността и сетивизмите, непритежаващи никаква самостоятелност и никаква инициатива спрямо чистата субектова способност за изграждане на познавателна връзка. Генеалогията на последната е достояние единствено на науката философия, която много специално и в крайна сметка рефлексивно отваря сетивния опит към логоса, предоставяйки инициативата на последния, а не го затваря до некретицизираното втеляване на ограничения всекидневен псевдосубект, олицетворяван в днешната наука от масовия модерен граждански индивид. Логосният субект е всякога самоосъзнаваща се всеобщност (Хегел), той е терминатор на собствената си свобода, недопускайки да робува на условните реалности, произтичащи от една или друга терминологична конструкция или исторически разказ, докато самозатвореният до емпирична индивидуалност псведосубект на материалната практика на наукаТА е всякога част от цяло, което не му принадлежи изначално поради недалновиден методологичен избор, и оставащ си сляп за онтологичната производност на общност от общо, доколкото се е приел за вторичен, респ. случаен, спрямо изначалните детерминации на общността. И обяснимо е в такъв случай защо една такава част не е в състояние да припокрие цялото - липсва й именно архитектониката на познавателните способности откъм логоса, липсва и рефлексивното самоизвеждане на човека до нивото на всеобщото като принципен фактор и вектор на всяко възможно познавателно достояние. Разбира се, при това положение нито човекът е случайно битие, защото е онтологема, субектно съотнесена към всяка възможна световност, нито възможностите на човешкото се свеждат само до антропологията такава, каквато обичайно я схваща наукаТА - само и единствено като антропология (наука за човека) от прагматично гледище..
конститутивността на философията вс. дескриптивността на науката на 01.10.2021 в 18:58
Противоречията между философските школи не са грях на философията, те са естествена последица от рефлексията на разума спрямо определени дискретни (незадължаващо редуциреами към общност) емпирични данни на съответния философстващ, които съвсем не е нужно да бъдат универсализирани поголовно или сетивистки и практически, т.е. според принизяващите метафизически правила правила на субстанциалистки ориентираната опитна наука с нейния обществено униформен консенсус. Защото субектът на конкретния емпиричен опит е автор на рационализираните по един или друг начин картини на света, а не единният модерно-епохален псевдосубект "обективна наука", случайно появила се най-напред във философското въображение на първия учен, за който вече говорихме, а именно Аристотел... Науката е способност за универсализация, чиято основна задача е да обслужва обществената практика. Но това не създава никакви изначални задължения към науката нито у философа, нито у който и да е друг субект на опита си. Защото научното обяснение на света е само възможен начин да си представим света като царство на обективизмите и следователно - прозрачен за статистическа съпоставка на обектите. Но самата представа за "свят извън съзнанието", съобразно която науката извежда базовия си критерий за обективност, си остава достояние и експеримент откъм нечие съзнание и нищо повече. На свой ред саморефлексиращо съзнание, домогнало се до нивото на всеобщност, респ. епистемологична субектност или онтологична екзистенция, повече никога не припознава общността и коя да е подлежаща среда като нещо друго, освен като конституент откъм жизнения свят на едно такова несводимо до нищо друго съзнание или битие-разбиране.
До 18:58 на 03.10.2021 в 14:22
Противоречията между философските школи са голям грях на философията, както е грях да се допуска противоречие при зрялото правдиво познание. Тъкмо противоречията между философските школи и допускането им да са на равна нога, са доказателство за хроничната фатална непотребност на философията. Познанието, в собствен смисъл, е универсално, а противоречията, представени като знание, са неговото отрицание. Те са всъщност убийство на знанието. Науката, от друга страна, не се характеризира с консенсус. Консенсусът е също убийстен за науката. Парадигмите, общественият, колективният, консенсус, е пейоративна нейна характеристика. Тъкмо въвеждането на термина парадигма през шейсетте, символизира прехода на света към вече окончателен, свръхефективен глобален фашизъм. За сведение, фашизмът е диктатура на свръхбогатия елит и няма абсолютно нищо общо с науката. Колкото повече изводите зависят от консенсуса, толкова повече тези изводи са ненаучни. Прочее, философията по самата си същност е ненаучна (позволението ѝ да съсъществуват противоречащи си школи доказва това). Истинската некорумпирана наука е обективна. Тя няма собствен субект, който при други обстоятелства да бъде заменен с друг субект. Тя не редуцира, в този смисъл, явленията до някакво си субектно ориентиране, а е единствената, която може да изведе познанието до истинска непроменима световност. Разбира се, науката позволява свободата за назоваването на явленията да бъде предоставени на откривателя—флогистонът вече, в новото си качество, е кислород, но името му можеше да е друго, ако друг го беше открил и имаше друг вкус при именуване на нещата. Именуването, обозначаването, обаче, не променя същността на нещата. После, да наречеш Аристотел учен, е обида за науката. Аристотел е примитивен древен мислител, отдавна отречен от качествената световна мисъл. Не можем да го виним за това, че е бил примитивен и неправ, защото е бил в зората на човечеството, при неговото развитие, както не можем да виним детето, че няма мускулите на зрелия човек. Такива обаче като оня, който е създал “теорията” на относителността или онези, които натрапват квантовата механика, трябва да виним, защото нахално принуждават света да се занимава с очевидни флагрантни глупости, след три века прекрасно развитие на колективния научен ум. На този фон, следното звучи смехотворно, което достатъчно беше обяснено по-горе: “Но самата представа за "свят извън съзнанието", съобразно която науката извежда базовия си критерий за обективност, си остава достояние и експеримент откъм нечие съзнание и нищо повече. На свой ред саморефлексиращо съзнание, домогнало се до нивото на всеобщност, респ. епистемологична субектност или онтологична екзистенция, повече никога не припознава общността и коя да е подлежаща среда като нещо друго, освен като конституент откъм жизнения свят на едно такова несводимо до нищо друго съзнание или битие-разбиране.” Ти никага няма да разбереш погрешността на този възглед, ако проявяваш упорство и непрекъснато си повтаряш, че яснота по този въпрос можеш да постигнеш единствено със средствата на философията. Науката ти убягва генерално и затова тънеш в небитието на подобни примитивни разсъждения.
До 18:35 на 03.10.2021 в 14:26
При философията пресрещането на обекта става единствено умозрително. Науката отдавна е отрекла подобно примитивно аристотелево пресрещане, защото то дава некачествена представа за обективната действителност, за правдивото знание относно обекта. Никаква самореклама, на която философията разчита, не може да я спаси от тази нейна обективна бедност. Субектът не е в състояние да направи нищо по въпроса и желаното разкъсване от онова, което му се струва като безконтролна обективизация (което на философа му изглеждало като някакво си бездушие и изгубване в множествеността), не е осъществимо по принцип. То е невъзможно даже и да ни се прииска да го изследваме дали е всъщност това, което си мислим. Ето защо, всякакви такива размисли за “бездушие и изгубване в множествеността” са само празни приказки и радини вълнения без всякаква рационална основа. А, да кажеш, че обръщането на разума към себе си не било самозатваряне е да кажеш на черното бяло. Да, човешкото, самозатворило се в себе си, е пленник на собственото его. Това е най-непродуктивната част от когнитивната дейност на човека. Не е случайно, че фашисткият елит, здраво впил ноктите си в човечеството, неистово накланя всеки индивид към интровертност. Отвори роман, иди на кино, чуй масмедиен съвет или инфлуенсърство, всичко е “I, me, mine”. Егоизмът, самозатварянето в собствения свят на удоволствието, наркотика, порното, ако щеш, е целта на елита, за да избегне образуването на конгрегации от критично мислещи индивиди, които биха застрашили привилегиите и господството на този елит. Не е случайно защо е този натиск към затварянето в личното пространство. Barnes & Nobke са заляти със self-help книги. Всъщност, едва ли нещо за в работа, извън този “загрижен” за вътрешното ти “аз” боклук можеш да намериш из казионните щандове. На тази интровертна тенденция се основават и всичките останали, включително медицински, лъжи на световната пандемия от фашизъм, обхванала земята. Единствено това е формата, която елитът приема (то, то не може да бъде и друго), когато някой рачи да си помисли за “формата на неговата [на универсализиращите потенции на субекта] априорна универсализация чрез логос”. Ти повтаряш това отново и отново, без и за момент да си позволиш да осъзнаеш колко иманентно ограничено е подобно мислене. На теб очевидно не ти пречи интелектуалният затвор, в който сам си се поставил. Ти не виждаш, че, напротив, “"Себе си" откъм субектовите обозримости чрез логос” съвпада “с опредметеното и отчуждено собственическо "себе си" на частния (емпиричен) граждански псевдосубект, явяващ се просто един от тълпата, чийто единствен критерий за истината са средностатистизмите на практиката, постигани чрез глупавото и недалновидно привилегироване на детинското доверие в обективността и сетивизмите, непритежаващи никаква самостоятелност и никаква инициатива спрямо чистата субектова способност за изграждане на познавателна връзка”. Единствената разлика при тази хомогенна, сама по себе си, безсмисленост, когато иде реч за правдиво познание на обекта, е, че някои субекти го правят по-талантливо, а най-вече, че някои субекти са по-драги на свръхбогатия елит, който ги популяризира за собствените си користни цели. Философията е най-удобна като наемник за подобни цели, защото е интелектуално парокиална, обективно безкритична и когнитивно ковка, напълно безотговорна по отношение на изводите си, подчинени, особено днес, на идеологията на “anything goee”. За истинския интелектуалец е срамно да се въвлече в такова мисловно тресавище. Намирайко се в него, разбира се, изглежда, като че ли то е неизбежно и поради това трябва да придърпа всеки там. То е самоосъзнаващо се за философа, защото той е в него, познава единствено него и затова си го харесва и го проектира върху всичко мислимо като някакъв универсален императив. Но философът мисли така, защото сам не осъзнава своята собстена ограниченост (Dunning-Kruger effect). Той наистина е “теминатор на собствената си свобода”, но това, от гледна точка на просветения индивид, въоръжен с метода на науката, не е нещо за празнуване, а е просто едно жалко състояние. Поради това, на философа не му е дадено даже да схване, че, когато иде реч за наука, това не е някаква условна реалност, схващайки я чисто и просто като терминологична конструкция, нежели само като някакъв си исторически разказ. Философът няма сетива да знае истината по този въпрос. Той само си въобразява, че е така. Но, дали е така (не е!) той чисто и просто няма потенциал да узнае само с машинарията на философията. Тъй че, не стига че е жив да го ожалиш като мислител, ами има и претенциите да учи другите какво било и какво не било науката. Философът, например, не знае, а и по принцип не му е дадено да узнае, какъв е наистина даже и субектът на науката, камо ли да се произнася за нейния обект и нейната субект-обектна релация. С вътрешно присъщото си незнание, философът изрича само празни приказки и налудничави фантазми (за антропологичност) по този въпрос. В този смисъл е твърде самонадеяно да се претендира, че на философа му е позната така наречената “световност”, за да знае какво е съотнесено към нея, нито пък какво точно схваща науката. Изобщо, всяко произнасяне на философа по отношение на науката не е нищо друго освен non sequitur и за него, както и за публиката му ще е много по-разумно да не се произнася по този иманентно непознат нему въпрос.
До 17:59 на 03.10.2021 в 14:29
Да се твърди, че “критиката не удържа абсолютна истина, последната е самоизмама на субстанциализмите - впрочем наукаТА е възможна само в тяхното лоно” е някакво собствено впечатление на рудиментарен ум, ограничен от непреодолимите стени на философията, непозволяващи му да надникне отвъд тях, за да види правдиво обекта. Философията само си го представя, зацикляйки в собствени аморфни понятия, които, като такива, няма как да почиват на здрава основа. Повярвали си, че това е всичко, до което може да достигне умът, абсолютните истини са непонятни и даже невъзможни за тях. Това е разбираема позиция, когато умът е ограничен и затова философията е слаба и естествено второстепенна, когат стане дума за когнитивните способности на човешкия ум. Единствено науката може да осигури разширяване на тези способности за получаване на правдиво знание. Така, разграничението на сетивност, разсъдък и разум във философията почива само върху самотния остров съдържащ джунглата на собствените мисли и възприятия, ограничен от океана на неизвестното, за което философията няма шхуни, а даже и пироги да преодолее. При тези условия изчиствай разсъдъка колкото искаш, той все ще си остане там, на острова, сред мисловната джунгла и просеките, които философът прокарва през нея. За философа е непостижимо да знае има ли други земи отвъд този океан. Той е затворен в своето малко, парокиално мислене и подобно на всеки провинциалист, светът му изглежда като да се състои единствено от неговото село, което, иначе, той може да си устрои много добре. Гедах наскоро репортаж за село или градче около язовир “Доспат”, на което да му завидиш на чистите улици и подредени дворчета. На живущия там, това му е самодостатъчно. Спомни си и алпийските селца в Швейцария. На него не му е нужно лично да узнае за съществуването на Париж. Той, философът, може цялия си живот да си прекара в Кьонигсберг или да е пазач на фар и да разсича просеки из джунглата на собствения си мисловен остров. Поради това, че човешкото същество е подобно на другите човешки същества, просеките из джунглата на ума може да са споделени. Има някои, които въртят мачетето на философията по-добре от други и това ги прави да останат в историята. Но, даже и за тях, океанът обграждащ собствения им когнитивен остров, е непреодолим, каквито и епистемологични операции да приложиш и колкото и да е високо качеството на разсъдъка. Чисто и просто, изходните предпоставки, понятията фактите с които разполага, са фатално ограничени, нежели деформирани, от непреодолимите стени на собствения умствен затвор. Чистият разсъдък е единственото с което разполага философията, а той е в хроничен дефицит от истинско познание. Философията винаги е в положението на змия захапала собствената си опашка. За философията обективността няма как да е нещо друго освен условен критерий. Тя просто не само не е дорасла, но няма и потенциала да дорасне до правдиво познание, достижимо единствено от науката. Философията е в положението на малко коте, чиито когнитивни способност са почти равни на тези на човешко бебе на неговата възраст. Но, котето има потенциала да порасне единствено до зряла котка, която, колкото и да е хубавица, никога няма да достигне интелекта на зрял човешки индивид. Зрялата котка в най-добрия случай може да е по-изобретателна от други котки и по-сръчно да излавя мишката, но тя си остава умствено примитивна, така както така наречените, съвсем условно, хуманитарни науки, никога, поне в предвидимо бъдеще, а някои и завинаги, няма как да станат автентична наука. Иманентно невъзможното няма как да стане възможно, освен в приказките. Та, какви иманентизиращи операции да търсиш в нещо, наречи го философия или социални науки, което по своята същност не предполага способност за подобни операции, останали единствено при регургитацията на собствените си дефиниционни фикции—единстваената метафизика, с която те изобщо имат възможността да боравят? Познавателните способности са ялово предприятие в отсъствие на науката. Сетивността, разсъдъкът, а и самият разум се без оснвание, когато е скъсана връзката, както е при философията, с външната реалност. Както още преди четири века е открито, единствено сетивността, перцепцията и смиланетоо им чрез разсъдъка, останали в затвора на ума, е предпоставка за некачествено познание. Работа на науката е да превърне некачественото познание в качествено. Качеството на познанието не може да се повиши единствено с помощта на философията. Казано по-категорично—само с помощта на философията, истинското, правдиво познание е напълно непостижимо. Вътрешната консистентност изобщо не е предпоставка за истинско, правдиво знание.
на учените, реалистично робуващи на безкрайното множество от същности, трябва често да се припомня правилото на Окам на 05.10.2021 в 11:50
Много приказки, много безумия... Откровено емпирицистки и същевременно материалистичен мироглед - възможно най-лошата комбинация, защото представлява най-отвратителното пленничество на предвзет индуктивизъм, претендиращ при това за абсолютна истинност. Ами барем да беше прочел теоремата на Гьодел за непълнотата, един от редките случаи, при които с езика на една от дедуктивните частни науки се стига до безупречни философски заключения за метафизичната яловост на всеки индуктивно-опитен подход. И същевременно никаква безупречност в твоите нескончаеми брътвежи, но това е обяснимо така - все още си остава абсурд привърженици на науката да се изказват по методологични въпроси на научното познание - в главите каша, обърканост относно фундаментални категории и понятия от епистемологично естество, и непрекъснато кръжене на оплетеното в догми съзнание около паразитни концепти като "истинско" и "обективноистинно". Не че не бих могъл да опровергая изказаното (а всъщност доживотно повтаряното) едно и също от теб, базиращо се на марксистко-ленинските представи за философия и теория на отражението по Ленин-Тодор Павлов. Но вече го направих в тази и под няколко други теми, и не ми се иска и на мене да се повтарям - безумният няма да можеш да укротиш, глухият не ще чуе и слепият не ще прогледа, след като цялата основа на модерния град на хълма, барабар с кресливата му и претенциозна опитна наука (които между другото неслучайно днес са изправени пред икономическа и идеологическа катастрофа), се оказа пясъчна и безплодна за саморефлексии спрямо най-съкровеното, което интересува и вълнува човешката екзистенция. И нека пак да го повторя: не ме дразни науката, когато е коректна към условията на експеримента, който си е поставила и не се опитва да ги надхвърля с празни и грешни претенции да оглавява цялото познание и всичките творчески потенции на субекта, впрочем обичам наука, която е критически грижлива - включително и поради иманентно присъщ й привкус към метафизиране - спрямо своите базови хипотези, постулати и теории и не им се поддава; дразнят (поради своята недалновидност и логико-методологична неадекватност) нейните универсалистични, метафизически претенции, които объркват главите на неталантливите/непрозорливите и учени, и философи и така съдействат за дехуманизирането на света и увеличаване на мъглата на сивото и скучно бездушие (на фона на пЛандемията предпочитам да го наричам овчедушие), което ни потапя в ентропия и извечна самоизмама.
връзка с реалността не се къса, такава връзка се обяснява, при това не униформено, а според предпочитанията на ония правила за обяснение, които си е избрал субектът на 05.10.2021 в 12:01
В това отношение наукаТА съвсем не е арий, нито патриций, за какъвто нелепо се мисли, а плебей, вайшия... Не съм го казвал само аз, прочел съм го, представи си, у Ницше...
"Вътрешната консистентност изобщо не е предпоставка за истинско, правдиво знание." на 05.10.2021 в 12:12
Единствено постигнатата вътрешна консистентност предполага правилно метафизиране, доколкото признава и се възползва от силите на субекта като самата трансцендентална граница между познато и непознато. В този смисъл, правилно, а именно критическо метафизиране, с научни методи няма как да се получи. (Хипостазите на класическата метафизика, които преекспонираш в драсканиците си с такова настойчиво отчаяние, по същество са оная метафизика, която Хегел отрече от позициите на неговата диалектика на историческия разум.) И напротив, една екстазна критическа метафизика на самата познавателна форма, е едновременно с това и диалектика в качеството си на критика на чистия разум. Но всичкото това, на фона на твоите фалшиви претенции за упование на съдържателните хипостази на материализма и некритически увличащия реализъм от модерната епоха, изглежда като бистра и чиста вода на фона на блато. И, което е най-отвратителното, е, че в желанието си на всяка цена да се наложиш в един спор, който изобщо не преувеличавам, ти деградираш не само в теоретичен, но и в морален аспект, предвид на лъжите и самозаблудите, които ръсиш.
До 11:50 на 05.10.2021 в 13:18
“на учените, реалистично робуващи на безкрайното множество от същности, трябва често да се припомня правилото на Окам” Както казах, поради ограничеността на мисленето, заключено в собствения ти разсъдък, в резултат на битността ти на философ, ти си халюцинираш някакво си множество от същности. Научно обоснованото знание, което вече три века (без объркването произтекло в двайсти век) установява само една единствена същност на отделното явление отнесено към обекта. Глупостите са безкрайни, истината е една. Ако говорим за нещо отвратително, както ти имаш склонност да го правиш, то тъкмо говоренето на философски глупости и халюцинации е отвратителното. Обратно, научното говорене е красиво и ухае на рози. То е цветът на човешката същност, върхът на когнитивните му умения. А, понеже не си наясно що е то наука, както вече стана ясно, нека да ти кажа—математиката не е наука, камо ли частна наука. Не всеки математически израз описва физично или химично явление, атрибут на външния обективен свят, който философията, пък, изобщо няма потенциала да познае—философията е като малкото коте, което никога няма да стане умствено пълноценен зрял индивид, каквото здравото дете ще стане един ден. Математиката е почти като поезията. В нея фантазиите са позволени. Но когато е впрегната да описва явления от реалния физически свят, физиката и химията прави математиката, а не обратно. Когато даваш пример с теоремата на Гьодел или каквото и да е друго от математическия свят, за да илюстрираш наука, то първо се консултираш с физиката и химията, а едва след това си позволяваш каквито и да са други аналогии. С други думи, за да разбереш що е то наука, в никакъв случай не тръгваш от теорема на Гьодел или на който и да е друг математик. Ролята на математическите теореми е единствено роля на асистент, на помощник. Не може помощникът да учи господаря. Тъй че, не, и при Гьодел философът не може да търси основание за рационалност за заблудите си. Ако философът иска да се развие, то той, както казах, има само един път—да се образова, и то системно в някой университет, в някоя от областите на истинската наука, каквито са физиката и химията, а сетне и да се потопи в научноизследователския процес. С манкиране няма да стане. Нито математиката, нито езотериката, нито гадаенето и гледането на ръка или развалянето на магии от ходжа може да му помогне да разбере какво е наука и дали може наистина да си позволи да я обсъжда. Иначе, ще си остане при брътвежите, а и ще има и наглостта други да обвинява в брътвежи. Но, на такъв не можем да му се сърдим. Той не знае за какво говори. Единственото, за което можем да му се сърдим е, че се тика да обсъжда неща, за които няма и хал-хабер. Такъв, естествено, никога няма да може да разбере, че методологията на научното дирене е коректна единствено от гледна точка на науката и поради тази му слабост, онова, което му остава, е да лепи някакви нелепи етикети, защото някакси така му изглеждали нещата, без да може да се обоснове. Не може да се обоснове. Философът не може да си обоснове тезите относно науката, защото няма инструментариума за това. Всичко, което може философът да изкаже, е ограничено в затвора на неговите собствени разсъждения, което автоматично отрязва пътя му към обективната истина, която в отделни щастливи случаи може да се превърне и в абсолютна истина. Философът няма сетива, няма инструментариум за подобна оценка. Той е осъден вечно да седи в тъмниата на собствената самоизмама, безплодна и ненужна. Днешната икономическа и идеологическа катастрофа е предизвикана не от истинската некорумпирана наука, а от глобалното разтръбяване на глупостта, обвита да изглежда като философия. Не че има философия, която да може да спаси човечеството. Човечеството може да бъде спасен единствено чрез възстановяване на разума и логиката, наченати преди четири века, обособени в дейност наречена наука, и прекъснати преди повече от век, което предизвика най-голямата световна война (в две части), последвана от невиждан интелектуален крах, обосноваван днес от всякакви безумци от австрийски, франкфуртски или какъвто там си избереш, отенък, имащи се за философи. Пак се сещам за Достоевски—най-добрата илюстрация за това откъде тръгна днешният интелектуален погром. Попщината и безумието, нежели убийствената скука, лъхаща от текстовете му, е най-добрият лакмус за това, че Русия е обречена (щом това са духовните ѝ водачи). Обречени са и последователите му, като онзи от Зилс-Мария, минаващи за философи и мислители, дето си го цитирал в другата си дописка, като да е някакъв авторитет, в който трябвало да се вслушаме. Обърканият празнодумец бил авторитет. Смех. Докато човечеството не се освободи от тази напаст, бъдещето му ще си остане мрачно. Така че, личният ти вкус, какво обичаш или не обичаш от това, което си представяш като наука, е без никакво значение. Това си е твоя някаква необразована представа и няма да е зле да си я запазиш за себе си, а не да я представяш публично като някаква абсолютна истина, в същото време, нелепо отричайки абсолютната истина. Даже не се усещаш в какво противоречие изпадаш. Но, за философа всичко е позволено, anything goes, дет’се казва. Но, да би си го повтарял сам на себе си, а не да го натрапваш публично.
за Галилей също всичко било позволено, до въпросния последен епизод на 07.10.2021 в 10:39
За какво в крайна сметка бил справедливо осъден "великият учен" Галилео Галилей: интересна статия за духа и нравите на онова време на разделения, в което нерядко под папски покров се раждала "голямата емпирична наука" - https://cont.ws/@sam8807/2103546
До за Галилей също всичко било позволено, до въпросния последен епизод на 07.10.2021 в 10:39 на 07.10.2021 в 21:18
Значението на Галилео за света надхвърля онова, което традиционно му се признава. Ако някакси понечим да се освободим от факта, че малкото дете, което често споменавам тук, няма мускулите на зрял мъж, който с лекота може да повдигне пудовка от 10kg, а детето не може, и това не му го вменяваме като фатален недостатък, то трябва да се съсредоточим върху гениалното, което този уникален мислител и освободител на ума, е открил, въпреки че цял е бил потопен в мрака на средновековието. Също така, само подочули, че имало преди него други, като един Oresme или даже Джордано Бруно, които били изказали мисли, приписвани на Галилео като приноси, без обаче да имаме точни доказателства за това, ние ще отминем засега подобни обвинения. Ще отминем и обвинението, че Галилео бил саморекламиращ се любимец на папи и монарси, даже и да е вярно. То няма нищо общо с изкристализиралите му велики приноси. Освен това, ще отбележим също, че не затова, че е открил телескопа, както твърди статията, Галилео е велик. Телескопът е открит от ентусиасти от сорта на Льовенхук. Не е вярно също, че Галилео не е признавал грешките си. Който не вярва, да отгърне неговия “Dialogue Concerning the Two Chief World Systems—Ptolemaic and Copernican”. Това, върху което си струва да се съсредоточим, са семиналните открития на Галилео, които правят революция в мисленето. Основният принос в това отношение, е откритието, изложено в неговия “Dialogue”, че аристотелевото разбиране за възприятието, усещането, когато се изучава природата, е непълноценно. Тъкмо върху този момент аз наблягам нееднократно, когато си разговаряме с моя любезен събеседник тук. Това е вододелът, който отхвърли примитивността на философското мислене и ни въведе в зората на спасението на човечеството—науката. В разрез на това, вярна на метафизиката, инквизицията обвинява Галилео за неговия погрешен възглед, че земята се върти, защото всеки могло да види, че камъкът пуснат от кулата в Пиза пада по права линия към земята. Ако земята се въртеше, траекторията трябвало да е криволинейна. С други думи, инквизицията даже не я интересувало катехизиса или църковните догми, а всичко се свеждало до истината, която инквизицията била защищавала. Галилео бил скаран с истината. Тъй че, ако останехме при рудиментарното мислене на Аристотел и на неговите продължители от сорта на Кант, ние щямне да си бъдем едни щастливи схоластици—метафизици, съвсем доволни да знаем, че земята не се върти, защото това било нашето experience, когато наблюдаваме падащия камък. Спасението на света донася Галилей, който ни дава да разберем, че трябва повече, за да установим истината. Така и се получава—появява се Фуко, който с махалото си, демонстрира Кориолиосовата сила, доказваща категорично въртенето на земята. Иначе, преди Фуко, инквизицията минава с номера, защо не се примириш с нас. Така ще си осигуриш спокоен и щастлив живот. Днес сме в някаква подобна ситуация с ваксините. Бий си ваксина и така животът ти ще стане лек. Или, приеми исляма в ислямска страна, и така ще бъдеш приет радушно в страната. Нищо не е мръднало от средните векове в това диктаторско отношение и методите му. Между впрочем, траекторията на камъка всъщност не е права, но изкривяването ѝ не е достъпно за нашето Кант-ово experience. По-нататък—вероятно най-голямото откритие на Галилео, е откритието му, че не всяко движение е оперативно както твърди Аристотел. Ето защо, Галилео свежда всеобхватната аристотелова система единствено до смислената локомоторност. Няма значение какви други неща говори Галилео в своя “Dialogue”, без значение е и традиционния за времето си барокови стил на изложение, толкова наблегнат като недостатък в цитираната статия. Достатъчно е да се прочете онзи пасаж, бароково разтегнат на почти две страници, в които Галилео описва пеперуди и други летящи животни на палубата на прочутия му кораб, които той пренася в трюма и наблюдава точно същото поведение. Така той описва гениалното си откритие, познато като принцип на относитоеността, което не стига че някакъв си впоследствие открадва по петърилиевски, но даже не разбира смисъла му и тутакси го нарушава. След това откритие изобщо даже може да не споменаваме откритието му на четирите спътника на Юпитер (днес са открити много повече), което, заедно с откритието му на фазите на Венера, тръшват в земята-черната всяко твърдение, че планетите се движели около слънцето. Колкото до Коперник и епициклите му, те изчисляват ретроградното движение на Меркурий, докато птолемеевата система, не, колкото и да твърдят, че със системата на Птолемей се били достигали същите резултати, но коперниковата система трябвало да се приеме единствено, защото била по-нова!? Да, и на такива нелепости се натъква човек, ако реши да си губи времето с това да научи как философ гледа на научните постижения.
Прочетох всичките ви коментари, но... на 07.10.2021 в 21:59
Няма как мислене, което се стреми и обладава всеобщото, всеобхватното, да бъде по-примитивно от обикновеното емпирично зависимо мислене. Едното е чисто и метафизично, другото е доверчиво вторачено в свят без алтернатива, в който всичко робува на случайности и не обръща никакво внимание на мислещия, освен като на консуматор на стоки и предмети. Не съм съгласна с гореизказалия се, прилича ми на човек, който има зъб на абстрактното мислене и големите мислители, създаващи нови хоризонти пред човека. Човечеството има нужда и от наука, и от философия. Друг е въпросът, че живеем във време, в което хората все по-малко разбират философията, защото хоризонтът на масовия потребител е тесен, субектността му се губи, защото все по-трудно се открива, а мисловната способност става все по-ограничена от информатизацията и изкуствения интелект, който иска да замени естествения.
До Прочетох всичките ви коментари, но... на 07.10.2021 в 21:59 на 08.10.2021 в 03:42
Философското мислене в никакъв случай, колкото и да се стреми, не е в състояние да обладае всеобщото и всеобхватното, защото е иманентно ограничено в света на субекта. Това е основният тенор във всичките ми отговори до моя субеседник тук. За философското мислене обектът е непреодолимо чужд. Както неведнъж вече споменах, вътрешноприсъщо е на философското мислене да е лишено от инструментите, които биха му позволили да получи правдиво знание за обекта. Светът не се състои само от субект, нали? Как тогава философското мислене, което може да борави единствено със субективните понятия и релации, може да е всеобщо и всеобхватно? Та, то изключва обекта, света, е който е потопен субекта. Единственото правдиво знание за света като цяло (субект и обект), може да даде единствено науката, която, освен цялата методика, която философията ползва за когнитивно обхващане на предмета на обсъждане, позволява да изучи правдиво и обективния свят. Всичко това се извършва критично, с помощта на научния метод, критичност и всеобхватност, която философското мислене не може да постигне. В този смисъл, научното мислене е не само самодостатъчно (философията единствено му пречи), но е истинската предпоставка за правдиво знание. Прочее, научното мислене не робува на случайности, а е призвано да се бори с тях, то е гъвкаво, истинно и поради това не е скованото, схоластично мислене на философията, принадлежащо на отминали примитивни векове. Между впрочем, правдивото знание е знание за истината а тя е единствена, тя няма алтернатива. Алтернатива имат само фалшификатите, неистините, робуването на псевдо-свобода, което е фактическо робство. Научното мислене, също така, няма нищо общо с консуматорството, а е неговата пълна противоположност. Консуматорството е подчинено на манипулации, на лъжи, на тънко завоалирана рекламна принуда, което е робство, а не свобода. Но, за людете, които не могат да издържат строгостта на истината, има литература, има поезия, музика. Това са истинските емоционални отдушници, без фалшивите претенции на философията за привидна всеобхватност. Разбира се, има неимоверен натиск да се представи философията като върха на генерализираното мислене, за да може по такъв начин да се оплетат по-наивните в паяжините на интелектуалното робство. За съжаление и моят любим събеседник тук, е оплетен в тези мрежи и натиска колкото може в тази посока. Онзи, обаче, който не се е разделил с ума си, вижда, че това са напразни опити. Още Галилео, интелектуалният освободител на света, го е доказал в своя “Dialogue”. Днес борабта е това да се забрави, защото работи против интересите на елита, комуто е нужно подчинение, което може да се постигне единствено чрез умозрително промиване на мозъци, без на личността да се позволи да се опре на критичните заключения на науката. Критичните заключения на науката са истинските абстрактни разсъждения, които си струва да се извършват, защото те се опират на метод, който извежда личността извън ограниченията на собствения му ум и го поставя в реалната обективна среда. На абстрактните разсъждения на философията липсва този обективен репер и те са по-скоро умствени забавления, отколкото средство за получаване на правдиво знание. За някои това е приятно забавление, но за по-проницателния ум, това е не само недостатъчно, но е бариера пред истинското знание. Истинското знание е онова, което предоставя новите хоризонти пред човека. Философията се саморекламира, че тя била средството за достигане на нови хоризонти, но тя може единствено да достигне нови хоризонти в илюзиите и халюцинациите си. Тя няма спирачка, няма критерий за правдивост, който да ѝ послужи наистина да се обоснове. Ето защо, философията допуска всичко, дошло някога наум на човечеството, колкото и нелепо да е то, да съ-съществува, без да дискриминира взаимнопротиворечащи си, нежели, напълно несмаслени тези. Ако човек иска да се чувства объркан, без посока, без критерии, без морал, без истина, той е напълно добре дошъл във философията. Разбира се, това може да се постигне много по-успешно с хероин или с присъединяване към някоя секта или култ. По-приемлив начин е, както казах, такъв човек да се отдаде изцяло на поезия и музика, не че и рационалният, извън-философския, човек, няма артистична страна, но той знае доколко да я изявява и къде тя е неуместна. Ето защо, човечеството има нужда от наука, но няма нужда от философия. Човечеството няма нужда от заместители на истинското мислене, особено във време като нашето, изцяло отдадено на филосфските фантасмагории, безсъдържателност и консуматоерство, което лесно приема мисловни сурогати като изкуствен интелект и привидност на информираност.
"Светът не се състои само от субект, нали?" - Напротив, субектът е светоносен, а не световен. на 08.10.2021 в 22:17
Лудвиг Витгенщайн, ЛФТ: "Субектът не е част от света, а негова граница". Иисус Христос: "Аз съм Светлината на света" и "Моето царство не е от този свят". Голямата слабост на наукаТА, е че се занимава само със света, и не се интересува от неговото несъществуване или пустота (по Буда). А един несъществуващ свят би могъл да изглежда по-малко реален, именно защото няма как да надхвърли отношението си със субекта, който го осветява. И един съвет: крайно време е да се спре с пасквилните и дълги като чаршаф глупави постове, защото започват да издават сериозни проблеми с психиката!
поправка! на 08.10.2021 в 22:28
"А един несъществуващ свят би могъл да изглежда НЕ по-малко реален..." Предлагам да спрем с дрищенето, защото при теб нещата са дотолкова кухи и повтарящи едни и същи нарочвания, че започват да изглеждат като самоцелно магично заклинание, което изобщо не се интересува от никакви термини и аргументи в рамките на съществото на спора. И тук трябва да бъде приложен методът на Витгенщайн - при съществуваща болезнена терминологична неяснота у единия събеседник, дискусията се прекратява, защото представлява невежествено наливане от пусто в празно. "Повечето от т.нар. проблеми във философията са продиктувани именно от терминологични неточности, разминавания, грешки, лапсуси, свързани с неуточняване смисъла на употребяваните термини." Ако питаш мене, допускат ги хора, които подхождат към философстването като лаици, но същевременно притежаващи своите дарби в други области на знанието. За мен е обяснимо защо повечето образовани индивиди мразят философията. Но омразата, произхождаща от неразбиране е едно, а заклинащата омраза, разпространяваща откровено злостни неистини - това вече ми прилича на опит за убийство.
До 22:17 на 09.10.2021 в 15:43
“Напротив, субектът е светоносен, а не световен.” Така ти се струва на теб, защото имаш ограниченото мислене на философ. Философът няма инструментариума да мисли по друг начин. За него, умственият затвор, от който не може да излезе, е всичко на света. Умственият му затвор е светоносен, защото за световност няма потенциал. Той не може да излезе от собствените си граници, за да установи истината и живее в собствени халюцинации, които е приел за светоносни. Така му е по-лесно да премине през живота, иначе би се потресъл, ако признае пред себе си своята непреодолима ограничесност. Философът няма как да знае какво съществува извън него и какво не съществува, затова си съчинява, за свое успокоение, несъществуване и пустота, там, където не му е дадено да проникне, за да знае. Правдивото проникване отвъд ограниченията на субекта се осигурява единствено от науката. Разбира се, така, без да знае за какво точно говори, философът неминуемо изпада в абсурди, като това да халюцинира относно несъществуващото. Несъществуващото не съществува и обсъждането му може да е единствено предмет на бръщолевене, което, като занимание, е наистина проблематично от гледна точка на психиката. Не е зле това бръщолевене да спре, но не съм аз, който ще тръгне да те спира. Пиши си. Никому не пречиш. Само забавляваш. Донякъде …
До 22:28 на 09.10.2021 в 15:45
Ами, не продължавай с писането на нелепости. От теб зависи. Няма как присъщата вътрешна ограниченост на философията да се спаси нито от прецизиране на термини, нито от разглеждането на умствената затворническа килия от един ъгъл, а после сменянето на ъгъла от който наблюдаваш мрака на килията, като предлагаш нова дописка. Няма спасение от философския затвор каквито и умозрителни похвати да приложиш. Но, както казах, не съм аз този, който ще каже кой да пише дописки и кой не.
значи да си светоносен, а не световен, било ограничение... Все едно е да кажеш, че Слънцето се ограничава, понеже свети и топли само заради Земята, а истината е, че даже и не му пука за кого свети и топли и че изобщо го прави... на 11.10.2021 в 15:14
Не ми се струва така само на мен, посочих имена, които са казали същото преди мен. И тях ли отричаш? Ами хайде вземи се извини на аудиторията, че отрече цялата общочовешка култура в същинското й многообразие на типове познавателно отношение, и то само заради тип наука, чийто смисъл съществува само за ограничен кръг самоограничаващи се индивиди.
авалокитешвара на 11.10.2021 в 15:28
И стига с това подценяване на умозрението - то не е много по-различно от подценяването на емпирицизма например. С нищо сетивисткото вкопчване като изначално предоверяване не е по-гарантирано достоверно спрямо истината от умозрението. напротив, умозрението всякога ти е на разположение, докато сетивните данни понякога липсват. Умозрението не само отваря портите на метафизическия визионизъм, който в сравнение с физическия е безпределен, но и може да провиди при какви условия чистият разсъдък конструира предмета и го удържа в повторението. нещо, на което голият научен емпирицизъм не е способен именно заради детинското предоверяване на предметни значения извън метафизическата обработка на опита. Ако питаш мен, аз съм за идеалната уравновесеност между умозрително и емпирично, постигната в будизма. Буда е известен с изказването си: "Формата е пустота, пустотата е форма". Науката безусловно се отклонява към формата на предмета, докато витаещите изцяло в световете на умозрението не се интересуват от конкретните подробности. Голямото откровение е метод, който се предопределя като екзистенциален - запазвайки всеобщността на търсенето, да го сведе до целостта на конкретния изживяващ опита. В това отношение будизмът е първото исторически сложило се феноменологично учение, което не залита към вредния и преднамерен субстанциализъм на двете посоки.
До 15:14 на 11.10.2021 в 18:07
Не крий нелепостите си зад “авторитети”. Както казах, за разлика от науката, философията позволява на всякакъв интелектуален боклук да съ-съществува с велики прозрения. Това, на което се уповаваш ти, е интелектуалният боклук. Единствено истинската некорумпирана наука дискриминира истината, умното, от глупостта.
До 15:28 на 11.10.2021 в 18:08
Не подценявам умозрението, а казвам, че правдивото знание не може да се постигне единствено умозрително, както философията си мисли, че го постига. Науката в никаъв случай не се отказва от умозрителното, то е част от метода ѝ, но не го издига в самоцел. Във философията умозрителното е по непреодолимост самоцел. Тя няма машинарията да се измъкне от това си състояние. Науката използва умозрителното само като средство в процеса на търсене на обективната истина, чрез изследване на относителни истини. В този процес някои относителни истини даже се превръщат в абсолютни истини. Други, наглед относителни истини, по-нататък в процеса на изследването се оказват грешки и се отхвърлят, за разлика от философията. Философията, както казах в предната дописка, миш-машът, по-скоро тюрлю-гювечът от истини, неистини и откровени глупости, се сервира заедно, като да е някакво гурме от най-луксозен интелектуален ресторант. Но, на философията, вътрешно лишена от инструменти за истински критичен анализ, подобен буламач хич не ѝ прави впечатление и пълни главите на студентите по философия с него, без да осъзнава, че всъщност им преподава обща история на всичко глупаво и умно, за което някой някога се е сетил. Това би било нелепо, ако не беше трагично. Ако се върнем към науката, равновесието е между умозрителното и истинското емпирично в неговия собствен смисъл, а не разбрано като емпирично, но продукт на умозрение, както си го представят някои примитивни люде. Емпиричното в истинския свой смисъл се съдържа единствено в научния метод. Никакви “учения” не могат да го заменят, ако сме се отдали да търсим правдиво знание. Най-малкото, от което науката спасява когнитивността на човека от разстройството на тази когнитивност, е да поставя бариера пред каламбури, нежели абсурди, като това да се твърди, че “Формата е пустота, пустотата е форма”. Да не говорим, че това, пък, съвсем не е вярно: “Науката безусловно се отклонява към формата на предмета, докато витаещите изцяло в световете на умозрението не се интересуват от конкретните подробности.” Както казах, науката борави и с двете, но спазва интелектуалната мяра. Също така, както също вече казах, изразяването на подобни неистини се дължи на факта, че ти нямаш представа какво представлява науката и си въобразяваш някакви несъществуващи неща за нея. Това е лошо, защото, от друга страна, ти се отдаваш на дискусия свързана с науката, чиято съшност ти не познаваш.
от руски форум - относно фанатизма на някои радетели за независимо от всичко друго "истинско научно познание" на 12.10.2021 в 11:43
kolariumcегодня в 8:27 Невежество - это не отсутствие Ответов, а отсутствие Вопросов. Это все, что нужно знать о научном способе познания реальности. Научный способ познания мира - не только не единственный, но даже далеко не самый лучший и практичный, как это ни странно. Для некоторых людей научные методы носят характер религиозный, то есть присутствует чуть ли не фанатичная вера в них. Как минимум, они далеко не полны, а главный изъян научного способа познания - отделение наблюдателя от реальности и вера в то, что наблюдение не оказывает никакого влияния на происходящее вовне. Такой позиции не нужен Бог, потому что в его роли выступает сам наблюдатель, почему-то решивший, что он воспринимает внешний мир абсолютно объективно и непредвзято. Конечно, сейчас уже нет однозначной веры в истинность такого способа наблюдения и изучения реальности, но пресловутая "истина" скрывается в том, что человек - образ и подобие Творца, то есть в каком-то смысле не только изучает реальность, но и создает ее через наблюдение, но не посредством ума, а посредством именно веры и намерения. Даже Истина существует лишь в той мере, в какой она творится через систему убеждений наблюдателя. По умолчанию система убеждений (аксиоматика, постулаты, гипотезы, авторитетные мнения и т.п.) является "священным" понятием и обсуждению не подлежит. В частности, ее невозможно изменить посредством логических рассуждений, фактов, аргументов и пр. Подтверждение тому - любая полемика на том же КОНТе. Убеждения меняются посредством иных технологий, которые обычным обывателем не осознаются, и как раз именно потому, что он фанатично верит в научные способы познания мира, веря ученым так же, как в первобытные времена верили словам шамана и обо всем непонятном спрашивали у него.
"Философията, както казах в предната дописка, миш-машът, по-скоро тюрлю-гювечът от истини, неистини и откровени глупости, се сервира заедно, като да е някакво гурме от най-луксозен интелектуален ресторант. " на 12.10.2021 в 11:53
Лъжа под формата на клевета! Гнусно! Защо? Защото въпросът за критерия за истината не е предопределен навеки и за всички, а заедно с това и въпросът за истината. И авторитетът на науката в случая е само безсилен крясък един такъв авторитет да бъде властово наложен и удържан за някакви си случайни цели на един не по-малко случаен и смъртен кресльо. Защото един такъв въпрос и евентуалният отговор не зависи отнапред от никаква единна история, единна личност, единно пространство, единно време, единна теория или единна практика. Той се решава всеки път наново, съобразно конкретиката на опита на ей този преживяващ субект, който не е предопределен в себе си, и не притежава никакви субстнациално извечни гаранции за своето или на каквото и да е друго съществуване.
До 11:53 на 12.10.2021 в 15:21
“Защото въпросът за критерия за истината не е предопределен навеки и за всички, а заедно с това и въпросът за истината.” Това казвам и аз. Това е разбирането на философията—тюрлю-гювеч от истини, неистини и откровени глупости, защото истината не могло да се установи, та, дай всичко в кюпа. Мъжът бил жена и обратно. нямало пол, нямало разлика между хората, ама имало “toxic masculinity” и “white privilege”. Всичко било позволено, “anything goes”, ама и президент на щатите да си ще ти блокират профила в твитер, защото си бил казал нещо. Все едно било дали си некадърник или гений. Ако отговаряш на неонацистките турболиберални критерии, теб ще изберем пред всеки друг, каквито и качества да има другият и каквито и да са аргументите му. Истина няма, тя била единствено интерпретация и метафора. Това е ултимативният фашизъм, който ни налагат днес и философите, с натуралната си, присъща им, ограниченост на мисленето, са радостното им слугинче, с което си обосновават и замитат престъпленията. Със своята интелектуална аморфност, философите са едни от най-активните съучастници в това унищожение, на този интелектуален (а и физически) маразъм погром над света. Науката разкрива тези престъпления и затова не им е по сърце. Тя забива с карфицата на истината единствеността на явленията и е най ревностният борец срещу фриволното, случайното да вземе връх, за което елита така жадува, за да го улесни в стръвта му към унищожение. Науката открива абсолютното време, абсолютното пространство, единствената възможна теория, която отговаря на единствената практика и не позволява объркване, интелектуално размиване и принизяване на когнитивната същност на света, в услуга на един, иначе много посредствен, но извънредно злостен и детерминиран в своята пакостност, елит. Философията му служи в унищожението, науката му се противопоставя и гради. Къщата се строи от конкретни, единствени като същност тухли, а не от размити някакви метафори за тухли. Установяването на единната правдива истина не е постоянно извършващо се действие. Тя не е и променливо действие, а е единно, окончателно и безвъзвратно. Повтарянето на доказателството е само в името на педагогически цели или да притисне в ъгъла объркания философ, който витае единствено в селенията на своята мисловност, без всъщност да знае къде се намира. Тази си обърканост, той има за извечни някакви гаранции и за не знам си какво си, но всъщност той не знае за какво говори. Единствено науката може да му даде отговорът.
полът е световен, не светоносен, и няма нищо общо в случая на 13.10.2021 в 14:10
И какво общо има джендърната теория с феноменологичната теория на субекта? Изобщо не се заемай с въпроси, които не разбираш, подобно на псевдопостмодернистите и ти... Лика-прилика сте си класиците с псевдопостмодернистите, и двата типа сте субстанциалисти и (псевдо)абсолютисти. Миш-машът е именно при вас, скарани сте с терминологиите, слепи сте за проблема, който научният разсъдък, поради слабата си рефлексивност, така и не може да разреши... и съществувате чрез и във фундаментална обърканост.
До 14:10 на 18.10.2021 в 17:32
Ти продължаваш да прехвърляш проблема от болната глава на здравата. Пак казвам, дали за науката е характерна слаба рефлексивност, не ти е дадено да знаеш, защото си философ, което по определение означава, че мисленето ти е ограничено. Ти нямаш и хал-хабер за това що е то наука. Тя, философията, най-много да си позагуби времето в нищо не значеща феноменологична теория на субекта, която за някои може и да може (за теб не може) да изследва джендърната теория. Но, и за тези, за които може, и за тези, за които не може (ти), достигането до правдиво разбиране относно джендърната теория е непостижимо. Философите само халюцинират, че нещо за в работа може да излезе от халюцинациите им, но делириумът, халюцинациите, са някакво си тяхно собствено състояниее, което няма даже и художествена, камо ли познавателна, стойност. Никой не те е спрял да халюцинираш, но поне имай вежливостта да не ни натрапваш халюцинациите си.
фи и пси на 23.10.2021 в 20:12
Науката е превърната във вид дисциплинарна практика, изпълнявайки главно квазиобразователни цели в обществени условия и нямаща нищо общо с автентичния смисъл на древногръцкия термин теория - създаване на свят по божествен образец. Най-дразнещото в науката е несаморефлексивността върху собствените й презумпции и базови предпоставки, вследствие на което опитите й предварително и редуктивно да уеднаквява опита за всички възможни наблюдатели, днес завършват катастрофално с медицински фашизъм като пореден опит лъжата отново да вземе реванш над истината, и производното безлично множество - над Единицата. С това не отричаме науката - тя продължава да бъде важна за икономиката и техническия прогрес (които, за съжаление няма как да бъдат поставени под неин контрол и от тях се възползват най вече мошениците), с това просто поставяме точка на аристократични претенции, каквито не й се полагат.
До 20:12 на 24.10.2021 в 10:16
Древногръцките термини и възприятия са израз на примитивно общество. Боравенето с рудиментарни представи като древногръцките е израз на посредственост. Иначе, да, добре си го казал това в какво са превърнали науката днес. Но, днешната “наука” трябва да се пише единствено в кавички. Това не е наука, а измама основана на абсурди, която създаде, а днес подхранва един много порочен, супер-нацистки в същността си, дух, който отрича истината, приема я единствено като метафора, като социален конструкт и въпрос на интерпретация, като така предизвиква появата на интелектуални отпадъци от сорта на джудитхбътлъризма с неговия gender identity, натрапва repressive tolerance, white privilege, toxic masculinity, върл blm расизъм и sjw екстремизъм и така нататък, да не ги изброявам всичките извращения. Та, да, трябва да се води неистова борба за възвръщане на науката в пътя на разума, логиката и научния метод, защото от провала на науката през двайсти век тръгват всичките тези интелектуални миязми, на които сме свидетели и които вече чувстваме даже пряко да ни се инжектират в кръвоносните ни системи. Един от елементите на тази борба за възраждането на науката, е борбата против ненаучното натрапване на саморефлексията като елемент от нейното (на науката) функциониране. Не, саморефлексията не е елемент на научното дирене, а е негов антипод. Саморефлексията е тъкмо израз на ненаучност и тя по-скоро е характеристика на философията, поради същностната затвореност на философията в себе си. Просто, философията няма как да избяга от себе си. Прочее, ненаучността се изявява и под формата и на медицинския фашизъм, който наблюдаваме днес. Това е даже повече от фашизъм, това е чист нацизъм, с неговата свръх-биологичност. Казах ти в предната дописка, прехвърляш проблема от болната глава на здравата. Спасението от медицинския фашизъм и от еманацията на пост-модерността—нацисткия свръх-биологизъм—може да дойде единствено чрез възраждане на истинската, некорумпирана, наука. Между впрочем, науката няма нищо общо с техническия прогрес, нежели с икономиката. Объркването по този въпрос е основен фактор за объркването в обществото, което се наблюдава. Науката е напълно изолирана от телеологичните цели на техниката. Писах за това вече, но ти го напомням, защото или не си го прочел, или си го забравил и продължаваш със старата заблуда.
" Не, саморефлексията не е елемент на научното дирене, а е негов антипод." на 24.10.2021 в 11:57
Не е така, тя пречи само на оная наука, която се абстрахира от аподиктичното знание, за да обслужва само асерторичното, което в крайна сметка е конюнктура и сляпо доверие в псевдоистинността на базови хипотези, които не се проверяват критически. Отмъщението на Галилей спрямо метафизиката на вярата съвсем неправилно е избило в материалистичен субстанциализъм, който е само обратната страна на една и съща монета, свързана с неуважение към началата и метафизиката на познанието. Има науки, които умеят да работят в синхрон с критическата метафизика, и те не залагат обезателно на обективистична и класическа парадигми. Такива науки имам предвид, когато казвам, че уважавам оня научен подход, който умее да се уважава сам. А признакът на уважението е не доверчивото подчиняване на познаващия спрямо външността и обективността на обекта, а проследяването на субектово положените условия за опит спрямо въпросната обективност. Въпросните условия никога не биха допуснали съдържанието на знанието да се абсолютизира чрез игнорация на неговата форма и всякога дискретното му и нередуцируемо текущо ставане. Там, където една неаподиктично ориентирана наука тръгва към въпроса какво е онова, което е около нас, една саморефлексивна наука започва с въпроса как е възможно биващото да ни се явява като достъпно за познание. Така се спестяват много нерви, енергия и постулатно подравняване на онова, което наричаме активна страна в познавателния процес - субекта, който не следва да бъде редуциран, защото тъкмо той е ако не първата, то последната инстанция на истината след проведен научен експеримент.
"Между впрочем, науката няма нищо общо с техническия прогрес, нежели с икономиката." на 24.10.2021 в 12:06
С едно такова бягство от отговорност едва ли ще оправдаем големите грехове на модерната наука за състоянието на обществото и човека. Аз разбирам идилията, в която искаш да ни поставиш, но тя не е релевантно епохална на днешните събития. Защото всичко в идеологизираната наука на 19. и 20. столетие беше следствие от некритицизирания подход на един преднамерен материалистичен обективизъм и субстанциализъм, както и на доминация на категориалното знание над екзистенциалното, заслугата за което се оказа именно постмодерната ситуация. Едва днес тук на Запад, и то чрез критическата философия и всички, които я уважават, имаме верния ключ към преодоляването на тази срамна идеологизация на научното познание и отхвърляне на класическите метафизични парадигми, в които работеше, за да техногенизира света и познанието, да цифровизира и инженеризира управлението на обществото и човека, и да образова масово и конюнктурно не в полза на субектовата несводимост, а в полза на отвратително пронацистко биологизаторстване и социологизаторстване по обективни методики, както правилно забелязваш.
@поправка! на 24.10.2021 в 12:09
*заслугата за което се оказа именно постмодерната ситуация = заслугата за ПРОВИЖДАНЕТО и ДЕМАСКИРАНЕТО на което се оказа именно постмодерната ситуация

Напиши коментар