"Тази година на пандемия ще ни напомни една основна истина: човешкото същество е винаги зависимо, уязвимо и крехко. На неговата претенция за всемогъщество се подигра един малък вирус, невидим с просто око... Всичко това не е изненада за вярващите, които знаят много добре, че идеалният свят не е от тази страна на гроба. Но това би могло да промени живота на онези, които съзерцават само пяната на дните", пише френският свещеник Пиер Амар по повод днешния празник, католическия Великден.
Великден: Животът не е само ядене, спане и консумиране

 

Облекчението е реално. Докато бе надвиснала сянката на трета карантина, пълно копие на онази, която преживяхме миналата година по същото време, президентът Макрон обяви “по-малко лоши” мерки от тези, от които се опасявахме. Тук и там реакциите са единодушни: “Спасихме Великден!”.

 

Но… не е ли по-скоро обратното? Не е ли точно обратното  - Възкресение ни спаси? На този 4 април празнуваме не само връщането на камбаните и симпатичното нашествие на шоколадови яйца, а Възкресение Христово. Новината е изумителна. Тя се резюмира с две думи, които ни спасяват от отчаяние: смъртта няма да има последната дума; отново ще се съберем.

 

Но както казваше Мадлен Дебрел, християнска поетеса и мистик от ХХ век, “трябва да знаете, че сте изгубени, за да искате да бъдете спасени”. В този смисъл изтеклите дванадесет месеца доста ни помогнаха. Това е криза почти на всички нива: здравно, икономическо, социално, политическо, екологично… Много от нас се чудят как нашите общества ще успеят да излязат от такова затруднение. Но то може да бъде и възможност да влезем всецяло в светлината на Възкресение.

 

Човешка равносметка отвъд икономическата равносметка

 

Тази година на пандемия ще ни напомни една основна истина: човешкото същество е винаги зависимо, уязвимо и крехко. На неговата претенция за всемогъщество се подигра един малък вирус, невидим с просто око. И докато държавата възнамерява да осигури достъп до грижи и политиците се опитват да ни покажат изход от кризата, психотерапевтите, психолозите и психиатрите не спират да бият тревога: човешката равносметка от здравната криза е колосална.

 

Защо е толкова тежка? Защото искахме да вярваме, че животът може да се сведе до ядене, спане и консумиране в т.нар. “съществени” магазини. Че връзката с екраните може да замени общението на хората. Как може да мислим, че техническите, логистични и санитарни решения могат да бъдат достатъчни? Как може да забравим, че човекът е гладен и жаден за нещо друго? Как да дадем надежда на онези, които се обезсърчават, на онези, които се питат какъв е смисълът на изпитанията им, на онези, които са загубили близък човек, понякога без дори да могат да му кажат “сбогом”? Но надеждата да бъдеш обичан и придружен дори сред трудностите не може да дойде от самия човек. Тя трябва да дойде отгоре, отвъд хоризонта на видимото. Тя идва от Бог. Предлага ни обещанието за вътрешен мир сред кризите, които разтърсват този свят.

 

На повече от два милиарда християни по света именно човекът, умрял и възкръснал в Йерусалим преди две хиляди години, помогна да преминат през болестта, насилието, мизерията, отчаянието, самотата и смъртта. Още по-добре, той дори може да даде смисъл на всичко това, да ги преведе от мрака на абсурда до проблясъка на тайнството!

 

Идеалният свят не е от тази страна на гроба

 

В хода на изявленията на президента Макрон видяхме постепенна промяна. От войнствения и уверен тон в началото (“Ние сме във война!”), изразите вече са малко по-прагматични и, смеем да го напишем, малко по-смирени. Толкова по-добре! Защото да си щастлив, не означава да нямаш повече грижи. Да, този свят е опасен, животът е опасен и ако не беше… каква скука! Животът ни се състои от храброст, себеотдаване, приключения, които трябва да се изживеят, и битки, които трябва да се водят. В сърцевината на всички тези рискове е Възкръсналият на Великден, винаги присъстващ, винаги обичащ. Вечният живот вече е започнал или, както пее Сабрина Карпентър: “Утре започва от днес”. Следователно можем да преживеем противоречията и неволите без страх, защото едновременно имаме да преживеем нещо друго. С жертвата си на кръста, Иисус изкупи всичките ни грехове. Той се вгледа в нашите нещастия, пое ги върху себе си, изстрада всичките ни страдания от любов, за да сподели с нас даром своята вечност утре.

 

Всичко това не е изненада за вярващите, които знаят много добре, че идеалният свят не е от тази страна на гроба. Но това би могло да промени живота на онези, които съзерцават само пяната на дните.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

Антон Сираков на 04.04.2021 в 19:04
"... идеалният свят не е от тази страна на гроба." Вярваме ти. Но това означава ли, че си готов ли да ти се помогне да преминеш по-бързо в идеалния свят?

Напиши коментар