- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 751
- 32
Няма да е нужно много мислене, за да отхвърлим многократното болезнено настъпване на едно и също западно гребло като признак за интелигентност. Макар нарочно и съвсем съзнателно тук да се стремим единствено към обобщение, като в случая ще пренебрегваме подробностите, то пак е ясно, че въпросът не е до умствените възможности на членовете на политическата ни класа, въпросът е чисто паричен – и гешефтите с некачествени оръжейни и всякакви други доставки преди Първата и Втората световни войни, и в наши дни с прибирането на огромни пари от европейските фондове. Националното си предателство българската политическа класа извърши срещу добро заплащане, това трябва дебело да бъде подчертано; никакви политически убеждения, нито морални принципи, нито историческа логика нямат място в обясняването на това трикратно завързване към Запада в продължение на столетие.
Заставането ни на исторически погрешната страна донесе неизмерими страдания на народа ни. Националната катастрофа след Първата световна война България и българският народ платиха с отнемане на български земи и с още по-съществено свиване на българското землище. Част от последствията от националната катастрофа след Втората световна война бяха избегнати единствено благодарение на излизането на България от войната срещу Обединените народи осем месеца преди края на военните действия в Европа, но с цената на 33 841 убити, ранени и безследно изчезнали български воини в двата етапа на Отечествената война на България от 1944–1945 г. Катастрофалните последствия от третото противоестествено привързване на България към Запада вече се очертават – България се деиндустриализира и обедня, обезлюди се и се циганизира необратимо може би.
Преди време (вж. Свързани текстове) вече предвидихме, че както след Първата и след Втората световна война, така и след Втората студена война, която тече в наши дни, трябва да има някакъв акт на възмездие за виновниците за загробването на България; организирането на трети поред народен съд едва ли ще е достатъчно.
Показната религиозност на политическата ни класа ме подсети, че средновековната ни литература предлага чудесни решения за възмездие; вярно – в отвъдното, но и това е нещо. Малко отклонение е нужно тук може би за показното християнство на властниците ни – с едната ръка те се кръстят неуморно, а с другата още по-неуморно гребат от общото ни богатство и пълнят джобовете и сметките си; ето защо едно средновековно произведение на християнска тематика би трябвало да им е понятно.
.jpg)
Желязното дърво не е само символ в средновековен ръкопис; то наистина съществува на юг от черноморското село Варвара, Царевско, като остатък от снимането на българския игрален филм „Голямото нощно къпане” (1980). Остава само картинно да си представим куките по него и закачените за езиците си клеветници.
„Ходене на Богородица по мъките” е средновековен апокриф, който чрез старобългарския си превод получава широко разпространение сред всички славяни. Първообразът му е във византийската книжнина, а първия известен ни превод на старобългарски – през Х в. „Ходене на Богородица по мъките” Данте използва като основа за „Ад”, първата част на неговата „Божествена комедия” (1307–1321).
Разказът в „Ходене на Богородица по мъките” е несложен, описана е фантастична разходка на Богородица в християнския ад – с всичките му ужасии. Та точно там посетителката вижда едно „желязно дърво, на чиито клони върховете имаха железни куки и на тях увиснали на езиците [си] много мъже и жени. И като ги видя светата, просълзи се и попита кои са тези и какъв е грехът им. И рече архистратегът [Михаил]: Това са клеветниците-клюкари, които разделиха брат от брата и мъж от жена” (Превод на Кую Куев 1967; по Йордан Иванов 1925).
Защо пък стана дума за някакви клеветници?! Защото клевета, клеветя, клеветник произлизат все от старобългарския глагол за кълва; сега трябва да е ясно, че за тези, които раняват непрестанно измъчената снага на България, трябва да има възмездие и в отвъдното. Само така справедливостта би възтържествувала; желязното дърво с острите куки ми се струва прекрасна идея.
* * *
Успоредици
.jpg)
Пропагандна немска пощенска картичка (горе вляво), представяща владетелите на държавите от Централните сили (от ляво надясно) – кайзер Вилхелм ІІ (1888–1918), султан Мехмед V (1909–1918), цар Фердинанд (1887–1918) и император Франц Йосиф (1848–1916), чийто член България става на 24 август 1915 г. Капитулацията на България в Първата световна война е обявена на 29 септември 1918 г., а министър-председателят Александър Стамболийски (1919–1923) подписва на 27 ноември 1919 г. унизителния Ньойски мирен договор. Обобщена карта* (долу) на земите, които България губи по Ньойския договор – част от Кулско, Царибродска околия, част от Кюстендилското краище, района на Струмица, цяла Беломорска Тракия (в червено); в средата: Потвърдително писмо към Ньойския договор от 15 февруари 1920 г. с подписите на цар Борис, министър-председателя Александър Стамболийски и министъра на външните работи Михаил Маджаров; Национален исторически музей – София.
.jpg)
На 1 март 1941 г., преди точно 75 години, министър-председателят Богдан Филов (1940–1943) и германският външен министър Йоахим фон Рибентроп (1938–1945) подписват във Виена документите за присъединяването на България към Тристранния пакт (горе вляво). На 8 септември 1944 г. в 16 ч., притиснато от скоротечния ход на събитията, правителството на Константин Муравиев обявява война на Германия – така за 30 часа и половина, до 22:30 ч. на 9 септември, България се оказва формално във война с Германия, със СССР, със САЩ и с Великобритания. Въпреки някои откъслечни бойни действия същинското военно противопоставяне с Германия българската войска разгръща след 22:30 ч. на 9 септември, а с пълна сила – след 13 септември, след като съветското ръководство решава да признае България, отначало неформално, за съвоюваща държава. На 10 февруари 1947 г. България подписва в Париж мирен договор (горе вдясно) при облекчени условия – признат е нейният принос за разгрома на хитлеристка Германия въпреки участието й във Втората световна война до 8 септември 1944 г. на страната на държавите от Тристранния пакт. Запазването на териториалната цялост на България (долу в средата), включително с възвърнатата през 1940 г. Южна Добруджа, става възможно единствено чрез водената след 8 септември 1944 г. Отечествена война на България – в нея са убити, ранени и безследно изчезнали 33 841 български воини; те с живота си платиха избора на 1 март 1941 г.
.jpg)
На 18 март 2004 г. Народното събрание, без да се допита до българския народ, ратифицира Североатлантическия договор и България стана член на НАТО (горе вляво). Лицата на подписващите този документ трябва да бъдат запомнени добре, те са в пряка връзка със следващата снимка, която представя авторовото виждане (съвременна интерпретация по действителни факти от Нюрнбергския процес; вж. Свързани текстове) за обедно хранене в строго охранявани заведения от специализиран затворен тип. В резултат на обвързването на България със Запада за трети път през последното столетие – този път с американо-френско-германския проект за „обединена” Европа, страната ни бе обезлюдена и деиндустриализирана, а бедността обхвана огромната част от населението.
* * *
Този път успоредиците ни бяха само картинни, със съответните обяснителни бележки, разбира се. Друг път ще е добре да се спрем и на подробностите, сега ще ни занимава единствено гледката от „птичи поглед”. Така сбита историческата картина би трябвало да е станала по-ясна; по-видими трябва да са злокобната повторяемост на събитията и злощастните последствия за България – по-сурови, по-тежки, все по-загробващи. Единствено провидението е наясно как ще завърши за България Втората студена война; само дано запълването на многоточията да не е с кръв.
_________________
* Всички съставни изображения и карти, както и някои снимки, са на автора.
Свързани текстове:
http://glasove.com/categories/komentari/news/oglupeliyat-evropejski-zapad
(Оглупелият Европейски запад)
http://glasove.com/categories/komentari/news/tretata-svetovna-burya
(Третата световна буря)
http://glasove.com/komentari/48129-narodniqt-syd-v-kraq-na-vtorata-studena-vojna-e-neotmenim
(Народният съд в края на Втората студена война е неотменим)
http://glasove.com/komentari/35284-prinos-kym-teoriqta-za-hraneneto-na-chujdata-vojska
(Принос към теорията за храненето на чуждата войска)
http://glasove.com/komentari/32894-ej-tamo-lodka
(„Ей тамо лодка”)
http://glasove.com/komentari/32025-kratyk-zapis-na-obshtestveniq-ni-razpad
(Кратък запис на обществения ни разпад)
