- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 443
- 91
Колко ли са се трудили сътрудниците на руския министър-председател да намерят дума, която хем да напомня за „война” (тази, която може да следва след Първата световна война и след Втората световна война), хем цялостно изявлението да не прозвучи стряскащо; така са се сетили за разговорната дума, която започва със същата буква, а и също е от женски род. Макар и казано увъртяно, съвсем ясно е – за първи път бе намекнато от световен водач, че светът стои на прага може би на трета световна война; или поне опасността от такава война е по-силна от всякога.
Трябва да признаем, че едва ли някой е очаквал толкова глобално изказване от руския министър-председател, след като Владимир Путин двукратно отклони поканата на организаторите да посети събитието, с което по-скоро даде да се разбере, че Русия не намира за твърде важна тазгодишната Мюнхенска сбирка. Така или иначе, Дмитрий Медведев със сигурност е знаел за какво говори; усложняването на военното положение в Сирия, в случай че там нахлуят турски, саудитски или каквито и да е други въоръжени сили, които правят това на своя глава, без да поискат предварително разрешение от законното правителство в Дамаск, може да се окаже решаващо – нито Русия, ни НАТО, чийто член е Турция, нито измислените „международни коалиции” могат да си позволят да отстъпят. Сирийската криза отговаря на всички условия, за да се превърне във възпламенител на „трета световна буря”. Особено след като вчера Турция, по думите на министъра на външните работи Мевлют Чавушоглу, е приела в базата „Инджирлик” саудитски бойни самолети и технически персонал за обслужването им; пак вчера Haqqin.az предаде, че е възможно в Турция да е обявена обща мобилизация.
веднъж тук (вж. Свързани текстове), а и другаде намеквахме, че съвременните ни събития силно наподобяват като структура събитията отпреди Втората световна война; обкръжаването на Русия и яростното й притискане също ни кара да си спомним редица успоредици от това време. В следващите седмици ще припомним нужните исторически събития, още повече че съвсем наближи 75-ата годишнина от присъединяването на България към Тристранния пакт. Откъдето и да погледнем, все си струва да прегледаме историческите успоредици, та дано разберем накъде сме се запътили – ние, България, Европа и светът.
* * *
Успоредици
.jpg)
Карта към Тайния допълнителен протокол към Договора за ненападение, сключен между СССР и Германия в нощта на 23 срещу 24 август 1939 г. Вдясно: Тайният допълнителен протокол, руският текст; Архив на президента на Русия, Отделна папка, пакет № 34
Съвсем скоро, само след месец, ще отбележим втората годишнина от повторното присъединяване на Крим към Русия. Причините за това събитие тук бяха подробно разисквани; днес само ще отбележим поразителното сходство (но само в причините и в крайния резултат, не и в начините) на присъединяването чрез референдум на Крим, който е от огромна важност за руската отбрана в Черно море, и на обединяването на Украйна и Беларус с техните западни земи в резултат на събитията от септември-ноември 1939 г. – обединение, което имаше огромно значение за отбраната на СССР в условията на надвисналата вече военна опасност.
***
Пропагандното използване на Полския поход на Работническо-селската червена армия (РККА), при това не просто така, между другото, а като основа на цяла пропагандна кампания, е изцяло дело на западната част от съюзниците по време на Втората световна война. В основата й стои един сборник (Nazi-Soviet Relations 1939–1941, Washington, 1948), който формално дава началото на тази кампания.
Понеже в историческите изследвания е прието да се започва с податките на изворите по кой да е въпрос, то нека ни е позволено кратко уточнение. Вашингтонският сборник е всепризнато едностранчив заради ограничените му източници, но и поради отредената му пропагандна роля. Съставянето на по-безпристрастна картина за събитията от август-октомври 1939 г. е възможно при използването поне и на огледалния съветски сборник (Документы внешней политики СССР, т. 22, кн.1-2, Москва, 1992), който при това е далеч по-обширен. Впрочем изворовите податки за времето на Полския поход на РККА са значителни, вдълбочаването в тях е подобно на спускане в морските дълбини, от които изглежда, че няма измъкване. Затова подборът на изворите за това време е най-важен, ако не се преследва някоя пропагандна цел. В противен случай може да се получи както със снимките от изпращането на германските военни части от Брест-Литовск на 21 септември 1939 г., след като те вече са предали града на съветските войски, представяно злоумишлено като „съветско-германски парад”. Примерът е маловажен, разбира се, но достатъчно показателен.
Започването на Полския поход на РККА на 17 септември 1939 г. е подложено на мащабно, при това разнопосочно обсъждане навсякъде по света. Първоначалните емоционални вестникарски статии (с изрази от вида „удар с нож в гърба на Полша”, „Таймс”, 18 септември 1939 г.) скоро отстъпват място на по-разсъдителни изявления. Бившият британски министър-председател Дейвид Лойд Джорж (1863–1945) бърза да приветства Червената армия, която „вече освобождава своите беларуски и украински братя от полско иго” (в. „Дейли Експрес” от 23 септември 1939 г.; цитат по J Hiden and T Lane (eds), “The Baltic and the Outbreak of the Second World War”, Cambridge, 1992). В. „Гардиън”, в броя си от 31 май 1941 г. (Bernard Pares (1867-1949), в нарочна статия), дава подобна оценка на занимаващите ни събития, според която е безспорна заслугата на СССР за „освобождаването на 10 милиона руснаци [всъщност на почти 13 млн. украинци, беларуси и руснаци (вж. Свързани текстове)]” при Полския поход на РККА, които авторът смята за откъснати от Русия „случайно” след края на Първата световна война (цитат по Norman Davies, „Rising '44. The Battle for Warsaw”, London, 2004).
Все в британската преса се дават съвети на заинтересованите правителства Полша да бъде сведена до етнографските си граници. Такива предложения съвпадат поразително с някои от Хитлеровите планове, които са сред най-съществените причини за навлизането на Червената армия в западнобеларуските и в западноукраинските земи. Първоначално Вячеслав Молотов в честите си разговори след 1 септември 1939 г. с германския посланик (1934–1941 г.) в Москва Вернер фон Шуленбург (1875–1944) отклонява предложението за каквато и да е военна активност на РККА в съветската „сфера на влияние [до линията „Кързън”]”, определена според Тайния протокол към Съветско-германския договор за ненападение от 23 август 1939 г. Няколко дни по-сетне Молотов допуска, очевидно препредавайки колебанията на съветското ръководство и лично на Сталин, съветско навлизане „след няколко седмици” поради отсъствие на пълна готовност на РККА за водене на военни действия (вж. подробните доклади на Шуленбург във вашингтонския сборник). Съветското разузнаване донася на 15 септември, че по лично указание на Хитлер се подготвя пълно заемане на съветската „сфера на влияние” от германската войска или създаването, по-скоро, на три микроскопични марионетни държавици пак там – от украинските националисти в Западна Украйна, от близки до германските интереси полски политически дейци („етнографска” Полша) приблизително в западнобеларуските земи и германски протекторат на мястото на Литва. Понеже опасността от такъв неблагоприятен за СССР развой на събитията е съвсем възможна, на 16 септември Молотов уверява Шуленбург, че РККА ще започне своя Полски поход „до два дни”.
Често се твърди, че вземането на такова решение от съветското ръководство е не само неоснователно от правна гледна точка, но и неморално. Ще трябва да припомним тук един известен факт – Германия вече има готово решение за унищожаването на Полша още на 11 април 1939 г.; това решение може би е подпомогнато от намека за съветско-германско сближаване, който Сталин прави завоалирано в речта си пред първото заседание на ХVІІІ конгрес на ВКП(б) на 10 март. Но нито намеците от 10 март, нито Съветско-германският договор за ненападение от 23 август са пряка причина за германското нахлуване в Полша на 1 септември 1939 г.; те, разбира се, го правят по-удобно, но не са причина за полския разгром.
Ето и още за правните основания за Полския поход. На 25 юли 1932 г. Съветският съюз и Полша подписват договор за ненападение. След участието на Полша в разграбването на Чехословакия (1 октомври 1938 г.) съветското правителство обмисля напълно сериозно разтрогването на този договор, но на 27 ноември, след множество обсъждания между съветския народен комисар на външните работи Максим Литвинов и полския посланик в Москва Гжибовски, се стига до общото мнение, че „основа на отношенията между Полската република и СССР остават, в цялата им пълнота, всички съществуващи [двустранни] договори, включително и договорът за ненападение, подписан през 1932 г.” (съобщение на ТАСС, в. „Известия” от 27 ноември 1938 г.). Този договор, сключен за 5 години, в резултат на разговорите между Литвинов и Гжибовски, е продължен до 1945 г. За продължаване на действието на договора за още 6 години съобщава и полската страна предния ден, което предизвиква яростна антиправителствена истерия в полските вестници, които възприемат новината като „излизане на Полша от антикоминтерновския блок”.
.jpg)
Посрещане на части на Червената армия в Книшин, Западна Беларус (дн. в Подляско воеводство на Полша, до полско-беларуската граница), втората половина на септември 1939 г.; от 1 ноември същата година градчето е в Беларуската ССР, през 1941–1944 г. е под немска окупация, а от 16 август 1945 г. е отново в границите на Полша. Долу – сюжетът с жителите на Книшин, на които съветски воини раздават вестници, е използван за издадена в СССР през ноември 1939 г. пощенска марка, част от поредица за освобождаването на Западна Беларус и Западна Украйна.
Сега е време да се напомни, че към 17 септември 1939 г. полската държава практически не съществува; едната страна в двустранния Съветско-полски договор за ненападение се е изпарила, каквото и да говорят пропагандаторите. Забавянето на началото на Полския поход на РККА можеше да донесе на СССР единствено непредвидими и при това твърде тежки последици при отсъствието на полска държавност върху практически цялата територия на бившата вече Полша, при отсъствието практически на единен германо-полски фронт и при липса на всякаква надежда за промяна.
Няколко думи и за морала трябва да се добавят. На 5 септември 1939 г. в своя телеграма до Народния комисариат на външните работи на СССР съветският посланик в Полша (1 юни – 25 октомври 1939 г.) Николай Шаронов донася, че „естонецът Маркус” [може би от посолството на Естония във Варшава] ми съобщи, че поляците особено се интересуват от възможно участие на СССР на страната на Германия. Аз отговорих, че наркомът [Вячеслав Молотов] съвсем ясно е определил позицията на СССР в речта си, която впрочем Маркус сам е слушал ... „Наистина ли няма да помогнете на Полша?” – запита ме той. Отговорих, че ние [СССР] искахме да помогнем, но Полша сама се отказа, а ние не се натрапвахме повече.” Показателно е, едва ли може да се добави нещо друго.
Понеже стана дума за морал, нека да се подсетим въпреки скъпоструващите западни пропагандни мантри, че подписването на Съветско-германския договор за ненападение, заедно с тайното споразумение към него – колкото и въпроси за истинност на този документ да съществуват още, и Полският поход на РККА в крайна сметка осигуриха обединението на белоруските и на украинските земи и намалиха рязко земите, които Хитлер присъедини към Германия. Така бе възстановена историческата справедливост и 13 млн. белоруси и украинци бяха спасени от асимилиране. За Беларус 17 септември е дата, също както 6 септември за нас, българите, това трябва да е станало съвсем ясно вече. Впрочем и двете обединения стават след допитвания до народите на Украйна и Беларус през декември 1939 г. – януари 1940 г.
Събирането вкупом на беларуските и на украинските земи е причината за радушното посрещане на Червената армия в Западна Беларус и в Западна Украйна; това и най-злобните критици на Полския поход на РККА признават, а ние също няма как да го отречем.
__________
* Дължим пояснение на превода тук, защото е възможно този израз да навлезе трайно в употреба от тук нататък. Разговорната руска дума „встряска” (рязко сътресение от удар, от тласък) има своя далечен корен в стбълг. „трясти ся” (1. Треса се, треперя) и в стбълг. „трос (с носово о) (1. Трус, земетресение; 2. Буря, силно вълнение). При превода не можахме да се справим с началната буква, но чрез „буря” стана възможно да съхраним женския род, а и да предадем смислово през старобългарски целия израз.
Свързани текстове:
http://glasove.com/komentari/47855-vtorata-studena-vojna-zapochna
(Втората студена война започна)
http://glasove.com/categories/komentari/news/obkryzhavaneto-na-rusiya
(Обкръжаването на Русия)
http://www.segabg.com/article.php?id=766734
(Противоестественият договор за ненападение)
http://www.segabg.com/article.php?id=767687
(„Германия остава нашият най-зъл враг”)
