Защитавайте тайните си, те са само ваши

<p>Докладът, състоящ се от 22 страници, не е само реакция на скандалите с неправомерното използване на специални разузнавателни средства (СРС), а се основава на натрупани тревожни данни, че борбата с престъпността в България се води с цената на погазване на човешки права.</p> <p><strong>Основните акценти падат върху три групи проблеми. </strong></p> <p>На първо място, това е злоупотребата и прекомерното използване на СРС без достатъчно законови и практически гаранции за спазването на конституционни права, като например тайната на съобщенията и неприкосновеността на личния живот. От официалните данни, оповестени от Върховния касационен съд, през изминалата година използването на СРС-та се е увеличило трикратно в сравнение с 2008 г., като същевременно рязко спада ефективността в използването им. Тоест като доказателство в наказателни производства влиза една нищожна част от събраните чрез СРС данни, които са главно подслушвания на телефонни разговори. От друга страна, при прилагането на СРС се заобикаля законодателството, защото то е допустимо само когато са използвани вече всички останали следствени методи за добиване на доказателства и когато служи за разкриване на тежки, наказуеми с повече от пет години лишаване от свобода престъпления или на престъпления, свързани с националната сигурност.</p> <p>Съизмерено с образуваните досъдебни производства огромният брой случаи на приложени СРС показва, че в България се подслушва непропорционално за нуждите в едно демократично общество. И не съществуват никакви гаранции, че покрай заподозрени лица не се ограничават основни конституционни права и на десетки хиляди почтени граждани, защото липсва какъвто и да било ефективен контрол. Липсата на независим от политическите сили в парламента и от изпълнителната власт контролен орган поражда основателни съмнения за обективността и ефективността на осъществявания контрол. Това буди още по-голяма загриженост с оглед недостатъчната реформираност на МВР и службите за сигурност в България и хроничния недостиг на граждански и парламентарен контрол върху тях. На практика не само до изборите през 2009 г., но и в периода 2009&ndash;2010 г. след закриването на независимото бюро и замяната му с парламентарна подкомисия не е осъществяван никакъв системен и всеобхватен контрол върху използването на СРС. Причината е, че подкомисията не притежава необходимия административен капацитет и обезпеченост. За неефективността на този контролен механизъм свидетелства дори фактът, че за всяка своя проверка в службите на МВР и ДАНС, отговарящи за използването на СРС, парламентарната подкомисия трябва да уведомява предварително министъра на вътрешните работи или председателя на ДАНС. От друга страна, МВР и службите за сигурност не са задължени по закон да уведомяват гражданите, срещу които са използвани СРС, но не е установена тяхна престъпна дейност. Именно в това ИМП вижда сериозно ограничаване на конституционните права на гражданите, защото те са лишени не просто от достъп до информация за действия на властите, ограничили техните права, но и от гаранции, че събраните данни са унищожени по законния ред. Да не говорим, че нямат и правната възможност да потърсят обезщетение. В момента, ако човек има съмнение, че е подслушван, той може да подаде сигнал в парламентарната подкомисия, която е длъжна да извърши проверка. Трябва да се подчертае обаче, че тази проверка може и да не даде резултат, тъй като по думите на нейни членове, подкомисията няма необходимия капацитет, за да осъществи контрол при многобройни такива искания от граждани. А към големия брой прилагани СРС-та, които би трябвало да проверява подкомисията, следва да се прибави и проверката на трафичните данни, които според данните на председателя на вътрешната комисия в предишния парламент Минчо Спасов възлизат за 2008 г. на 330 000 разпечатки на 40 000 души.</p> <p>Очевидно е, че липсва ресурс за осъществяване на реален парламентарен контрол от страна на подкомисията &ndash; тя дори и формално да прави опити да извършва своята дейност, пак ще изпитва сериозни затруднения. Важен дефицит в контрола е и че съдията не може да осъществи последващ контрол след даването на разрешение за прилагане на СРС. Законността не се изчерпва с разрешението на съдията. При него се връща само един протокол &ndash; ако изобщо и това изискване се спазва. Но той няма властта и ресурса да извърши последващ контрол как е било приложено СРС-то въз основа на конкретното разрешение, което е дал.</p> <p>Втората група проблеми засяга тенденцията за нарастване на полицейското насилие през 2010 г. Според ИМП това е хроничен проблем за България. Като примери са посочени различни инциденти при действия на полицейските органи, свързани със съмнения за неоснователна употреба на сила, употреба на огнестрелно оръжие без необходимост, използване на помощни средства срещу лица, за които няма обосновано предположение, че могат да бъдат опасни за органите на реда, ненужно засягане на честта и достойнството при задържане. В доклада се изтъква, че миналата година е рекордна по брой на осъдителни решения на Съда в Страсбург срещу България за полицейско насилие &ndash; общо те са 11, като 5 от тях са свързани и със загубата на човешки живот. Затова е и логичен фактът, че на 26 януари 2011 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие Резолюция 1787 (2011), в която посочва България като една от деветте страни с &bdquo;големи структурни проблеми&rdquo; при изпълнението на решенията на Съда в Страсбург именно по отношение на допуснатите смъртни случаи и насилие върху лица, намиращи се във властта на полицията, и липсата на ефективното им разследване.</p> <p>В резолюцията се изтъква, че България трябва да предприеме мерки, за да избегне следващи смъртни случаи или насилие от страна на служители на правоохранителните органи. В проучване на БХК от 2010 г. се сочи тревожна статистика за употреба на сила от полицейски служители спрямо задържани: спрямо 22,3% от анкетираните такава е била употребена по време на задържането и спрямо 24% &ndash; вътре в полицейското управление (на база отговорите на 121 анкетирани, които са лишени от свобода). На този фон в доклада на ИМП намират място конкретни примери за това, че не се извършват ефективни разследвания на подобни случаи, а прокуратурата, полицията и лично министърът на вътрешните работи имат уклон към оправдаване на действията на полицейските служители. Подчертава се, че липсата на механизъм за независима и обективна проверка е по-същественият проблем, свързан с полицейския произвол.</p> <p>На трето място са разгледани група проблеми, засягащи неправомерното използване на специалните служби, и по-конкретно на ДАНС, по въпроси, свързани със свободата на изразяване и свободата на съвестта. Обръща се внимание на два сериозни инцидента от изминалите месеци. Единият е от октомври, когато агенти на ДАНС изземат литература, твърдейки, че тя е свързана с някакви радикални ислямски учения в две български села. Подчертава се, че за тези действия не е имало законово основание и че до момента няма повдигнати обвинения. Вторият разгледан случай е намесата на ДАНС по повод подписката за референдум, организирана от партия РЗС.</p> <p>Според авторите на доклада няма никакво значение кой е организаторът и каква е темата на подписката, щом тя е свързана с мирно отправяне на искания към властта. Но не влиза в правомощията на представителите на една специална служба по такъв повод да посещават домовете на стотици български граждани посред нощ и да събират лични данни, задавайки въпроси за политически убеждения, партийна принадлежност, лични мотиви за участие в подобна подписка и т.н. В доклада тези действия на ДАНС по анонимен сигнал са квалифицирани като абсурдни и нарушаващи не само българската конституция, но и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.</p> <p>Докладът на ИМП е добре структуриран и прецизно аргументиран. От оценките, които се дават на отделните действия на МВР и ДАНС, става ясно, че управлението на ГЕРБ се характеризира със системна политика на засилване на репресията на законово ниво и с полицейски произвол на оперативно ниво. Проблемът е, че тези произволни действия на МВР и на службите по отношение на гражданските права се представят от правителството като адекватна част от борбата с престъпността. В доклада на ИМП този извод се потвърждава и от коментарите за действията на прокуратурата, която &bdquo;парафира&rdquo; безкритично негодни разследвания, както и за натиска, оказван върху съда от представители на изпълнителната власт, които предварително издават публични &bdquo;присъди&rdquo;, без да зачитат презумпцията за невиновност.</p> <p>Предстои да разберем какъв ще бъде отзвукът в европейските институции от резюмирания тук Специален доклад за действията на правителството и службите за сигурност, които нарушават основни права и свободи на гражданите, който си струва да бъде прочетен на сайта на Института за модерна политика.<br />В заключение ми се струва подходящо да завърша с един призив от книгата на Илия Троянов и Юли Цее &bdquo;Посегателство над свободата. Истерия за сигурност, полицейска държава и ограничаване на гражданските права&rdquo;, която вече е преведена и на български език: &bdquo;Какво можете да направите? Много. На първо място, можете да преосмислите собствената си позиция. Забравете израза: &bdquo;Нямам какво да крия&rdquo;, тъй като този, който няма какво да крие, вече е загубил всичко. Добре е, че имате нещо да криете, и нека така да си остане. Защитавайте тайните си, те са само ваши&rdquo;.</p>