- 10 Sep 2020
- 138
- 47
По повод историята с Юлиан Константинов... Първо в мрежата бе публикувана само едната страна на случката и мнозина веднага побързаха да осъдят мутрата, пребила съвестния гражданин Кирил Христов, който се оказа журналист от БНТ. Има нещо интересно и в съвпадението на имената на двамата Кирил Христовци - онзи от България, която изгубихме, и този от България, в която живеем. Иронично в този контекст звучи и името на предаването, което води Константинов - "Аз обичам България". Преди да продължа, бих искал веднага да кажа, че Юлиан Константинов не е мутра. Неговата гледна точка, която бе публикувана доста по-късно, звучи също толкова правдоподобно, ако не и оправдателно, колкото и тази на опонента му.
<p>Не знам детайли и затова не бързам със заключенията. Признавам, че се подразних от писмото на "жертвата", защото бе пълно с изтъркани клишета за мутрите, които карат джипове БМВ и прочие. В писанието на Христов и доста от коментарите долових и нещо като презрение, нещо като комплекс към водещия на тъпото предаване от по-гледаната и комерсиална медия, който така си е повярвал, че е започнал да раздава юмруци. Не щеш ли, юмрукът му се стоварил върху водещия на по-интелектуалното, но негледано предаване „Ние и градът” на БНТ.</p>
<p>Не съм гледал изцяло нито едно предаване на Константинов, защото ми се вижда доста шумно, тъпо и скучно, а от рубриката на Кирил Христов имам много добри впечатления, макар че не я следя редовно. Искам да кажа, че не гледам предубедено на тази история от гледна точка на това, което и двамата правят. Голяма част от публиката в интернет обаче започна да ругае Константинов, без да чуе неговата гледна точка,</p>
<p>защото говоренето срещу мутрите се превърна в същото клише, каквото навремето беше говоренето срещу комунизма.</p>
<p>Ако някой днес иска да мине за по-интелектуален и извисен, започва да говори срещу мутрите и чалгата. Струва ми се доста несправедливо да изкарат Юлиан Константинов такъв. Впрочем неговият разказ звучи по-достоверно от психологическа гледна точка. В свръхагресивна среда, каквато има в България, човек става свръхагресивен. Лично аз почти всеки ден благодаря, че нямам оръжие, защото бих направил от внезапно обзел ме на улицата гняв серия от масови убийства. Със сигурност поне в три четвърти от случаите нямаше да съм прав, защото гневът заслепява и е лош съветник. Искам да кажа, че да осъдим някого прибързано е по-лошо отколкото въобще да не правим избор между добро и зло.</p>
<p>На пръв поглед ситуацията, описана от Христов изглежда ясна и чиста – той не само че е гражданин с позиция, но е и жертва на нахалната мутра, която на всичкото отгоре се оказва популярно телевизионно лице. Както вече казах, нещата обаче са далеч по-сложни. Константинов описва също толкова ясна ситуация от негова гледна точка: <strong>„Бях паркирал колата си пред детската градина и с жена ми отидохме да вземем 5-годишния ни син. Докато тя го обличаше, аз излязох да взема колата, която бях паркирал наблизо. Излизайки от градината, видях млад мъж – спортно облечен, да ми криви чистачките. Първо задната, после и предните две.</strong><br /><strong>Приближавайки се, естествено го попитах защо ми пипа колата. Първото, за което бях информиран, беше: „Аз тебе те познавам, но ти не знаеш кой съм!” Стана ясно още, че има някакви забележки относно паркирането ми.</strong><br /><strong>Казах му, че въобще не ме интересува кой е, само, моля, втори път да не ми се пипа колата, тъй като има органи, които са упълномощени да регистрират нарушения, а той очевидно няма вид на такъв”</strong>.</p>
<p>Нека кажа отново, че целта на коментара ми не е да изяснявам кой е крив и кой прав в конкретната ситуация.</p>
<p>Този на пръв поглед банален случай много ме впечатли поради следната причина. Преди години мой приятел ми подари DVD с концертно изпълнение на Реквием от Верди. Записът бе направен по време на два концерта на 25 и 27 януари 2001 г. по случай стогодишнината от смъртта на композитора в прочутата зала на берлинската филхармония. Диригент бе Клаудио Абадо, а солистите - Анджела Георгиу, Роберто Аланя, Даниела Барселона и Юлиан Константинов. Мисля, че това е едно от най-добрите изпълнения на това гениално произведение. Беше изключително събитие. Основният принос за това бе дирижирането на Абадо. Както разбрах по-късно, по това време той се е лекувал или току-що успешно бил излекуван от тежък рак.</p>
<p>Не може да се забрави излъчването на този човек и особено начина, по който завърши това изключително тежко произведение. Мисля, че целият запис е качен в YouTube. Разбира се, принос за цялото звучене имаха всички - невероятната берлинска филхармония, хорът, но най-вече четиримата солисти, чиито имена изброих по-горе. Разказвам го, защото такива музикални събития се случват изключително рядко, дори и само звезди да участват в тях. По-често нивото е много добро и дори свръхпрофесионално, но нищо повече. В това, за което говоря, имаше изключителен дух. Просто се случи и всеки, който има отношение към музиката, може да се увери в това, което казвам.</p>
<p>Не съм привърженик на патриотичния патос, но признавам, че усетих невероятно въодушевление заради това, че Юлиан е част от това събитие, и</p>
<p>то с основна, солираща роля. Ето защо се потресох, когато прочетох за инцидента и мутренския контекст. Не искам да кажа, че той е прав само защото е пял добре в някаква опера и е имал световна кариера. Просто ми стана ужасно мъчно за него, за Кирил Христов и за всички нас, които живеем българския си живот като някакъв отвратителен, пошъл, на моменти дори жесток кошмар. Потресе ме за пореден път абсолютното разделение между българския свят и живота, който тече извън него.</p>
<p>Не знам защо Константинов е решил да прекъсне невероятната си кариера. Не ме интересува как си изкарва хляба в България, но съм сигурен, че ако имаше поне малък шанс за нещо друго, той и много талантливи хора като него нямаше да се прават на палячовци по телевизията, за да си изкарват хляба, защото плебсът само това иска. Порази ме и фактът, че Юлиан стана популярен с някакво глупаво шоу и битовата свада, а почти никой в България освен тесен кръг професионалисти и меломани не го беше чувал и не знаеше нищо за онова, което е правил, преди да се завърне у нас. Да не говорим за музикалния бисер, който описах. Повярвайте, не искам да идеализирам нищо и никого.</p>
<p>Достатъчни са ми обаче три дни извън България, за да усетя, че определено има задграничен живот и той няма нищо общо с родния кошмар. Ние сме извън контекста на света, който се занимава със съвсем други неща и определено живее в някаква културна традиция. Може да е залязваща, може да е уморена, но се усеща навсякъде както в християнската цивилизация, така и на доста места извън нея. Може би не всички са чак толкова извисени като концерта, който описах, но в никакъв случай не са и извратени, както може да се случи тук. Тук е Мордор. Просто разбирам онези хора, които имат непреодолимото желание да се махнат от това място, омагьосано подобно на Туин Пийкс. Място, в което могат да те изядат кучета, да те пребият, защото не си потеглил навреме на светофар, изгнило дърво да смаже детето ти, докато сте в парка, двама нормални и интелигентни хора да полудеят заради дреболия и да се превърнат в животни, място, в което се живее в постоянен режим на тревога и агресия, а единствените търсени новини са онези за човешката деградация и разпад... Място, напуснато от човека, създаден по образ и подобие на Бога, и населено от бесове.</p>
