Властта се държи като брокер на недвижимости

Властта се държи като брокер на недвижимости
Публикуваме анализ на Галя Горанова поместен на страниците на днешния брой на в. "Сега" Не ми се вярва да се е объркал здравният министър Божидар Нанев, като каза пред Ройтерс, че се готви приватизация на държавни болници. А пък и да го е направил, грешката е вярна. Ако внимателно проследим всичките му ходове, откакто заема поста, смайващата вест ни сполетя съвсем закономерно. Реформата вече ликвидира 21 по-малки болници в цялата страна, а други 140 се очаква да издъхнат до края на годината. Освободените средства ще се пренасочат към по-големите лечебни заведения, очевидно с цел да бъдат оздравени предприватизационно. Ако има грешка, тя не е в превода, а в намерението.
<strong>Когато един министър каже, че приватизацията на държавни болници ще започне след приключването на реформата, фразата звучи недвусмислено и за най-посредствения преводач.</strong> А когато внесе и уточнението, че освен болниците трябва да се приватизират и болничните услуги, се разсейват и последните мъглявини. Да не забравяме, че едни хора вече втори мандат чакат ред за частните центрове по хемодиализа. Но министърът не спира дотук. За да не остане и капка съмнение в помислите му, той разтръбява пред света как държавата сега ще потегне организационно и финансово болниците с парите на осигуряващите се граждани, вследствие на което инвеститорският интерес към лечебниците силно ще нарасне. Сиреч с наши пари държавата ще "разкраси стоката", преди да я шитне на купувачите. Едва ли Ройтерс би си позволила подобни волни интерпретации по най-чувствителната за българите тема.<br /><br />Езикът е най-големият враг на човека! След "здравната реформа", естествено. <strong>Светкавичното опровержение на здравното ведомство само затвърди подозренията. "Министър Нанев никога не е заявявал, че ще се прави или има направена концепция или цялостна програма за приватизация, особено на държавните болници"</strong>, съобщиха оттам. Тоест не че няма да приватизираме, но просто не е изготвена цялостната програма. По-нататък тонът се разколебава: "За момента приватизацията не е на дневен ред, тя е само една възможност." Интересно защо ли министърът е пропуснал да ни информира и за останалите?<br /><br /><strong>Дотук с речниковия анализ.</strong> Трезвият разсъдък показва, че това правителство има съвсем проста и ефикасна концепция за реформи - да преразпредели и последните остатъци държавна собственост към частни ръце. Само дето тая "програма" не е за разправяне пред хората!<br /><br />Колкото до ръцете, те сигурно вече изпитват приятен сърбеж след изявлението на Нанев пред световната общественост. <strong>Други пък доволно се потриват при вече официалните обяви за продан на губещи поликлиники и при мисълта за пустеещите сгради на закритите общински болници, очакващи своя нов (частен) собственик.</strong><br /><br />След разпродажбата на държавните активи в промишлеността и телекомуникациите, след далаверата на века със заменките на държавни земи и гори, след тарикатлъците с отчуждени земи за инфраструктурни обекти сега се задава нов апетитен търг -<strong> за отпадъците от безкрайните реформи в здравеопазването и научната сфера.</strong> На тезгяха излизат болници, болнични дейности, сгради на научни институти, филмови студии. Списъкът на купувачите сигурно отдавна отлежава в респективните министерски кабинети. С поредните реформи ГЕРБ открива сезона на поредното "голямо плюскане" за държавна сметка. Трохите от прехода хич не са за пренебрегване.<br /><br /><strong>Ето, търговската верига "Кауфланд" вече заяви "инвестиционен" интерес към сграда на БАН.</strong> За какво ни е притрябвал някакъв мухлясал институт по металознание, когато на негово място може да се вдигне чуден шестетажен хипермаркет! Въпреки че принципал на имота е академията, правителството спокойно може да й го отнеме със свой акт. <strong>Само имотите на БАН в София се оценяват на няколко милиарда лева.</strong> "Когато започне да се приказва, че БАН вече е пред ликвидация, започват да се появяват най-различни интереси", правилно разтълкува положението председателят на Общото събрание на академията Стефан Воденичаров. Но каквото и да си брътвят научните капацитети с подронен от Дянковците авторитет, писмото с инвестиционни намерения на "Кауфланд" вече е разпратено до тримата отговорни министри и настойчиво чака своя отговор. Както е тръгнало, чакането едва ли ще продължи дълго. За приватизация да се стяга и НДК, на който ГЕРБ отдавна вдигна мерника.<br /><br />Друга 6-етажна постройка за интелектуалните нужди на нацията пък стана причина за смяната на шефа на филмовата студия "Време" - последния държавен бастион за производство на игрално и документално кино. Станимир Трифонов има неблагоразумието да се противопостави на ликвидацията на дружеството и културният министър моментално смръщи вежди.<strong> За сградата, казват, вече чакал купувач от най-близкото обкръжение на властта. От тези, на които не се отказва.</strong> Какъв ли чуден мол ще извие снага върху руините на "Време"-то?!

Коментари

  • serafimova - glasove, моля да не публикувате такива

    16 Фев 2010 22:19ч.

    тъпотии...а иконмически анализи и модели. и децата от детската градина искат да видят статистика и графики.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • млад учЕн

    17 Фев 2010 0:11ч.

    Дянков е изказал идеята да се разпродаде БАН, две години преди да стане министър: http://www.dnevnik.bg/intervju/2007/11/08/395919_simeon_diankov_reformite_v_bulgariia_sa_ednostranni/ Интересно дали той или някой друг тогава е имал идея да го прави министър. Може пък после да са харесали размаха на неговите идеи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • учен

    21 Фев 2010 21:25ч.

    за любителите на анализи (включително &quot;статистика и графики&quot;): Книга „Науката в България в началото на 21 век. Анализ” http://www.bas.bg/fce/001/0079/bigimg/naukata_v_bulgaria.pdf На 12 февруари 2010 г. в 11.00 ч. в ЦУ на БАН се представи книгата „Науката в България в началото на 21 век. Анализ”. Книгата представлява цялостен анализ на състоянието на науката до този момент у нас, който до сега не е правен. Книгата дава отговор на въпрос „Кой кой и в българската наука?” Липсата на такъв анализ безспорно поставя българската наука в недобра светлина не само у нас, но и в чужбина. Така се дава възможност да се разпространява неточна информация и погрешни изводи за науката в България. Липсата на адекватен анализ за науката е важна причина да не се стигне до изработването на национална стратегия за развитие на науката и научните изследвания в България в краткосрочна, средносрочна и дългосрочна перспектива. Очевидно е, че не можеш да чертаеш стратегия за бъдещето, без да познаваш задълбочено и цялостно реалностите и проблемите на настоящето. В условията на пазарна икономика липсата на адекватен анализ за науката означава да харчиш пари и да губиш средства, защото се финансират структури без научен капацитет, които не допринасят за икономически и социален просперитет за страната. Ето някои от данните: В ЕС около 65% от научните изследвания се провеждат в изследователските организации и институти и в индустриалните изследователски сектори. Останалите са в университетите. Във всички европейски страни научните организации се финансират основно от държавата – средно 80% от бюджетите им идват от държавна субсидия и 20% от собствени приходи от проектно финансиране (договори), продажби на научен продукт, дарения и др. В БАН и ССА – близо 50-60% от бюджета е от субсидия (за институционална издръжка), а останалото е от проекти за научни изследвания. В България, по данни на НСИ, през 2007 г. има 493 организации, провеждащи научни изследвания. От тях 264 са в сектора на предприятията, 147 в държавния сектор, 58 в сектора висше образование и 14 в сектора на нетърговските организации. В България БАН е най-голямата научна организация, като в момента в нея има 69 научни звена (институти и лаборатории), които след реформата ще се намалят на половината. За сравнение с други страни в Европа: Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Словакия, Австрия, Германия, Франция, Италия, Испания, в техните академии и сродни институции, броят на институтите варира между 50-80 и повече (Испания 143, Италия 107, Австрия 65, само в Холандия са 17) – виж табл. 3.2 на стр. 17. В ССА има 24 института. В 6-7 университети (от 42) се създава научна продукция, призната в международен план – СУ, МУ-София, ХТМУ-София, БУ „Проф. Асен Златаров”, ТУ-София, РУ „Ангел Кънчев”. В индустриалния сектор (предприятия) се водят 264 научни организации. Но тук за научна организация се брои всяко звено, в което има дори 1 човек, занимаващ се през съответната година с изследователска или развойна дейност. В книгата има раздел за финансиране на науката в България. Дадени са много данни в динамика и в сравнителен план с други страни, но навсякъде стоим на последните или последното място с незавидните 0,48% от БВП, а за 2010 г. този дял намалява на 0,30%. В България структурата на икономиката предопределя ниския процент на участие на бизнеса във финансирането и реализирането на научна продукция. През 2007 г. в страната има (без банките) 282615 предприятия, от които около 90% са микрофирми с персонал до 10 души, малки предприятия около 9% (персонал до 49 души), средни предприятия около 1% (с персонал 50 до 100 души) и големи предприятия едва 0,3% (с персонал от 100 до 500 души). По данни на Евростат едва 16% от предприятията ползват иновации (на 6 предприятия 1). България силно изостава по броя на заетите с наука и иновации. В ЕС средно на 1000 работещи 13 са заети в отрасъл „Наука и развитие”, у нас – 3-ма. По отношение на научната продукция, България се намира на 45-то място в света, сред класираните 144 страни. По брой цитирания на научни трудове, нормирани за 1 милион население, България е на 39-то място. По научни институции публикационната активност в България изглежда така: на БАН се пада 54% от научната продукция, СУ – 17%, Медицински университет – София – 10%, ХТМУ – 5%. Останалите университети са под 1% (от класирани 24 университети). В книгата са поместени по-нататък разнообразни данни за участието на българската наука в европейското и световното изследователско пространство, за патентната дейност, за обучението на кадрите в науката (докторантурата) – тук ще посоча само, че най-много докторанти се обучават в БАН и СУ – по 700 души в двете институции. Накрая книгата завършва с анализ на представите и отношението на българските граждани за науката и научните изследвания в България. Общият извод, който се налага от данните е, че българинът продължава да запазва уважение към науката и да бъде оптимистичен в надеждите и очакванията си към нея. Тя се възприема като най-важен фактор за просперитета на науката и подобрявания на качеството на живота в страната. Дори и днес в условията на криза и финансови затруднения, българинът продължава да се гордее със своите учени и техните научни постижения. Книгата е колективно дело на много хора и институти в Академията. Една част от тях положиха усилия да наберат и систематизират данните от многобройните информационни източници (национални и чуждестранни). По-нататък други с богат аналитичен опит в областта на науката и научните изследвания продължиха с осмисляне и интегриране на богатата информация. Накрая изпълнителния ръководен орган на БАН – Управителния съвет обстойно обсъди направената разработка и застана зад нея. Затова в книгата е отбелязано: „Анализът е обсъден на заседание на УС на БАН”. Така учените в БАН за пореден път показват, че за тях е важен резултата от тяхната дейност в научната организация, създала среда и атмосфера за професионалната им реализация.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Foge

    05 Юли 2011 19:50ч.

    So excited I found this article as it made things much qcukier!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • niutrmd

    06 Юли 2011 19:01ч.

    lkGkVP dluckfpfyulq

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • sgzskxcsyuz

    08 Юли 2011 0:48ч.

    3ZRJAK mfodevaqvpio

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи