Коментари
-
serafimova - glasove, моля да не публикувате такива
16 Фев 2010 22:19ч.
тъпотии...а иконмически анализи и модели. и децата от детската градина искат да видят статистика и графики.
ОтговориНапиши коментар
-
млад учЕн
17 Фев 2010 0:11ч.
Дянков е изказал идеята да се разпродаде БАН, две години преди да стане министър: http://www.dnevnik.bg/intervju/2007/11/08/395919_simeon_diankov_reformite_v_bulgariia_sa_ednostranni/ Интересно дали той или някой друг тогава е имал идея да го прави министър. Може пък после да са харесали размаха на неговите идеи.
ОтговориНапиши коментар
-
учен
21 Фев 2010 21:25ч.
за любителите на анализи (включително "статистика и графики"): Книга „Науката в България в началото на 21 век. Анализ” http://www.bas.bg/fce/001/0079/bigimg/naukata_v_bulgaria.pdf На 12 февруари 2010 г. в 11.00 ч. в ЦУ на БАН се представи книгата „Науката в България в началото на 21 век. Анализ”. Книгата представлява цялостен анализ на състоянието на науката до този момент у нас, който до сега не е правен. Книгата дава отговор на въпрос „Кой кой и в българската наука?” Липсата на такъв анализ безспорно поставя българската наука в недобра светлина не само у нас, но и в чужбина. Така се дава възможност да се разпространява неточна информация и погрешни изводи за науката в България. Липсата на адекватен анализ за науката е важна причина да не се стигне до изработването на национална стратегия за развитие на науката и научните изследвания в България в краткосрочна, средносрочна и дългосрочна перспектива. Очевидно е, че не можеш да чертаеш стратегия за бъдещето, без да познаваш задълбочено и цялостно реалностите и проблемите на настоящето. В условията на пазарна икономика липсата на адекватен анализ за науката означава да харчиш пари и да губиш средства, защото се финансират структури без научен капацитет, които не допринасят за икономически и социален просперитет за страната. Ето някои от данните: В ЕС около 65% от научните изследвания се провеждат в изследователските организации и институти и в индустриалните изследователски сектори. Останалите са в университетите. Във всички европейски страни научните организации се финансират основно от държавата – средно 80% от бюджетите им идват от държавна субсидия и 20% от собствени приходи от проектно финансиране (договори), продажби на научен продукт, дарения и др. В БАН и ССА – близо 50-60% от бюджета е от субсидия (за институционална издръжка), а останалото е от проекти за научни изследвания. В България, по данни на НСИ, през 2007 г. има 493 организации, провеждащи научни изследвания. От тях 264 са в сектора на предприятията, 147 в държавния сектор, 58 в сектора висше образование и 14 в сектора на нетърговските организации. В България БАН е най-голямата научна организация, като в момента в нея има 69 научни звена (институти и лаборатории), които след реформата ще се намалят на половината. За сравнение с други страни в Европа: Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Словакия, Австрия, Германия, Франция, Италия, Испания, в техните академии и сродни институции, броят на институтите варира между 50-80 и повече (Испания 143, Италия 107, Австрия 65, само в Холандия са 17) – виж табл. 3.2 на стр. 17. В ССА има 24 института. В 6-7 университети (от 42) се създава научна продукция, призната в международен план – СУ, МУ-София, ХТМУ-София, БУ „Проф. Асен Златаров”, ТУ-София, РУ „Ангел Кънчев”. В индустриалния сектор (предприятия) се водят 264 научни организации. Но тук за научна организация се брои всяко звено, в което има дори 1 човек, занимаващ се през съответната година с изследователска или развойна дейност. В книгата има раздел за финансиране на науката в България. Дадени са много данни в динамика и в сравнителен план с други страни, но навсякъде стоим на последните или последното място с незавидните 0,48% от БВП, а за 2010 г. този дял намалява на 0,30%. В България структурата на икономиката предопределя ниския процент на участие на бизнеса във финансирането и реализирането на научна продукция. През 2007 г. в страната има (без банките) 282615 предприятия, от които около 90% са микрофирми с персонал до 10 души, малки предприятия около 9% (персонал до 49 души), средни предприятия около 1% (с персонал 50 до 100 души) и големи предприятия едва 0,3% (с персонал от 100 до 500 души). По данни на Евростат едва 16% от предприятията ползват иновации (на 6 предприятия 1). България силно изостава по броя на заетите с наука и иновации. В ЕС средно на 1000 работещи 13 са заети в отрасъл „Наука и развитие”, у нас – 3-ма. По отношение на научната продукция, България се намира на 45-то място в света, сред класираните 144 страни. По брой цитирания на научни трудове, нормирани за 1 милион население, България е на 39-то място. По научни институции публикационната активност в България изглежда така: на БАН се пада 54% от научната продукция, СУ – 17%, Медицински университет – София – 10%, ХТМУ – 5%. Останалите университети са под 1% (от класирани 24 университети). В книгата са поместени по-нататък разнообразни данни за участието на българската наука в европейското и световното изследователско пространство, за патентната дейност, за обучението на кадрите в науката (докторантурата) – тук ще посоча само, че най-много докторанти се обучават в БАН и СУ – по 700 души в двете институции. Накрая книгата завършва с анализ на представите и отношението на българските граждани за науката и научните изследвания в България. Общият извод, който се налага от данните е, че българинът продължава да запазва уважение към науката и да бъде оптимистичен в надеждите и очакванията си към нея. Тя се възприема като най-важен фактор за просперитета на науката и подобрявания на качеството на живота в страната. Дори и днес в условията на криза и финансови затруднения, българинът продължава да се гордее със своите учени и техните научни постижения. Книгата е колективно дело на много хора и институти в Академията. Една част от тях положиха усилия да наберат и систематизират данните от многобройните информационни източници (национални и чуждестранни). По-нататък други с богат аналитичен опит в областта на науката и научните изследвания продължиха с осмисляне и интегриране на богатата информация. Накрая изпълнителния ръководен орган на БАН – Управителния съвет обстойно обсъди направената разработка и застана зад нея. Затова в книгата е отбелязано: „Анализът е обсъден на заседание на УС на БАН”. Така учените в БАН за пореден път показват, че за тях е важен резултата от тяхната дейност в научната организация, създала среда и атмосфера за професионалната им реализация.
ОтговориНапиши коментар
-
Foge
05 Юли 2011 19:50ч.
So excited I found this article as it made things much qcukier!
ОтговориНапиши коментар
-
-
Напиши коментар
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД