Животът на евродепутатите не е толкова привлекателен, колкото си мислят гражданитеВъпреки че евродепутатите получиха разширени пълномощия, работата им си остава скучна - от гласуването на поправки към разни текстове до подготовката на заседания. Типичното им всекидневие преминава в неспирна борба с дрямката. "В пленарната зала на Европарламента съм. Не издържам! Струва ми се, че ще настане драма, преди да довърша мандата си", оплака се неотдавна по телефона на своя приятелка Рашида Дати - бивша примадона в правителството на Никола Саркози и бивш министър на правосъдието, изпаднала в немилост и пратена да заседава в Европарламента. За жалост, когато говореше по телефона, тя още не бе откачила от ревера си микрофона на телевизия М6, която излъчи целия й разговор с нейната приятелка.
Виж Страсбург и умри... от скука
Около обяд по време на пленарните заседания залата се пълни като по чудо и дълги часове депутатите

гласуват като роботи

десетки и стотици поправки, за които често не знаят нищо. С ръка върху бутоните за гласуване те следят с очи ръководителите на групите, които от местата си няколко реда по-надолу дават указания: палец нагоре означава "да", палец надолу - "не". Внимавайте да не сбъркате или - още по-лошо - да пропуснете гласуване.

Както обясни причината Рашида Дати на своята приятелка: протоколите от заседанията са публични. Въз основа на тях се правят доклади от секретари, които в края на всеки мандат служат за присъждане на лаврите за най-усърдни евродепутати и за най-големи кръшкачи.

"Частично споделям досадата на моята колежка", обяснява Марио Мауро,

който заседава от 10 години в Европарламента от партийната листа на Силвио Берлускони: "Политическият живот е 50% действие и 50% общуване. Работата тук е твърде неясна, да не говорим за обстановката, която изглежда разочароваща, ако човек е привикнал на вълнуващ живот: в Страсбург и Брюксел не бихте намерили атмосферата, която оцветява политическия живот в Рим или Париж."

Въпреки това на хартия Европарламентът има значително по-голяма власт от всеки национален парламент благодарение на Лисабонския договор, който засили законодателните му пълномощия. "Когато гласуваш закон за електроенергията или за транспорта и знаеш, че той ще промени живота на стотици милиони хора в целия Евросъюз, не можеш да си кажеш, че си тук, за да се прозяваш", казва Моника Фрасони от листата на италианските зелени. "Но е вярно, че някои безкрайни гласувания на технически поправки, от които понякога не разбираш нищо, са смъртоносно отегчителни, както и някои протяжни заседания, в които часове наред десетки колеги говорят на десетки езици, без да казват нищо интересно", добавя тя.

Безкрайна върволица от заседания

Денят на типичния евродепутат започва рано. В Брюксел и Страсбург първите заседания са в 8.00-8.30 ч. Има заседания на двайсетина комисии, като всеки депутат е титуляр в една от тях и заместник в друга. След това са заседанията на политическите групи, последвани от срещи на "представители" (най-досадните според Моника Фрасони) с дипломати - за онези, които се занимават с външна политика или с помощите за развитие, - както и с многобройните лобисти, които следят определени теми. Освен това има междугрупови заседания с колеги от други политически групи, които се интересуват от едни и същи въпроси. Да не говорим за запознаването с документи, за подготовката на поправки и за разговорите със служители. Сякаш нямат край разговорите с този или онзи депутат, за да си осигуриш неговата подкрепа за една или друга поправка в някой текст.

Не остава почти никакво време за обяд: сандвич или нещо готово в столовата на Европарламента, ако не е организиран някакъв по-представителен обяд в ресторанта на депутатите. За сметка на това вечерята с нейната елзаска кухня е парченцето дързост по време на сесиите в Страсбург. Именно там често се сключват най-добрите политически споразумения и понякога се раждат по-трайни или нетрайни отношения.

Никой депутат не почива в края на седмицата, защото почивните дни са за срещи с избиратели, отдалечени често на хиляди километри. Ако иска да бъде преизбран, всеки евродепутат трябва да отдели време и енергия за своя избирателен район. "Като се изключи гласуването, най-неприятното загубено време е постоянното пътуване напред-назад", обяснява Джани Питела, ръководител на групата на италианските демократи. "Понякога имам чувството, че пътуванията ми изяждат най-много време."

Но досадата идва според много евродепутати преди всичко от все по-задрямващата европейска политика

Така например никой не скучаеше по време на дебата за Евроконституцията. Днес комисията на Барозу и група правителства се грижат преди всичко да запазят статуквото, с което изтръгват от политиката на общността всяка новаторска амбиция. "Отхвърлянето на Евроконституцията и перипетиите около Лисабонския договор послужиха на онези, които настояват, че Европа не бива да смущава спокойствието, че Брюксел, Страсбург и институциите на ЕС трябва да се държат колкото може по-незабележимо, за да не привлекат мълниите на избирателите", обяснява дипломат, който добре познава средата. "Европа на обновлението, на промяната, на надеждата стана Европа на рутината, на примирението, на нерешителността и дори на страха. Разбира се, властта си остава здраво стъпила тук. Но това е власт без въображение. Скучна власт".

Още от категорията

1 коментар/a

jhd на 05.01.2010 в 04:17
и скучна статия тоже

Напиши коментар