Заради желанието си да доминира в Европа, да се разпорежда и да я управлява, Ангела Меркел най-накрая унищожи финото равновесие, датиращо от Вестфалския договор.
Трябва да се вземат ключовете на Европа от Германия

 

Мина месец и половина, откакто британците гласуваха за излизане от Европейския съюз. И всеки изминал ден опровергава онези, които обявиха, че “да” на Брекзита ще доведе до “разплитане” на Европа, ще предизвика финансов катаклизъм и ще потопи Стария континент в рецесия.

Разбира се, все още не са започнали дискусиите за практическите условия на излизането на Великобритания от Европейския съюз. Разбира си, малкото усърдие, проявено от Тереза Мей, новата наемателка на “Даунинг Стрийт” 10, да задейства прословутия член 50, който стартира необратимия процес по излизането на една страна от Европа, кара някои да се надяват, че този Брекзит никога няма да се състои.

И все пак, ако Брекзитът в крайна сметка се случи без сблъсъци, нито беди, бързо ще се намерят доста други кандидати за напускане на Европейския съюз, за който все повече хора се питат за какво служи. Валутна Европа умря преди година с неспособността да бъде решена гръцката криза. 

 

Сигурна Европа бе убита от Ангела Меркел,

 

когато тя реши преди година да отвори вратата за всички мигранти, пристигащи на нашия континент. Индустриална Европа изчезна след десетилетие на едно силно евро, което попречи на нашите предприятия да изнасят. Енергийна Европа изчезна с едностранното решение на германския канцлер да затвори ядрените си централи. Транспортна Европа умира след изоставянето на редица инфраструктурни проекти.

 

Това, което е най-жалко в тази история,

 

е, че никой не си зададе въпроса за дълбоките причини, които мотивираха британците да напуснат Европа. Всички добросъвестни лица на континента побързаха да анатемосат британския народ, сякаш той се е забавлявал да играе на руска рулетка. Нито в Брюксел, нито във Франкфурт, нито в Люксембург, нито в Страсбург имаше и най-малкото добросъвестно разглеждане на това напускане, което прилича повече на любовна мъка, отколкото на брутален развод. И докато това упражнение по вглеждане в себе си не бъде направено, европейският проект, към който авторът на тези редове е дълбоко привързан, няма да може да продължи напред. 

Някои евроскептици осъзнаха, че 

 

Европа се превърна в техноструктура, напълно дистанцирана от тревогите на народите, 

 

че трябва да се счупи този сложен механизъм, способен единствено да задава норми, да пише циркулярни писма и да създава директиви. Това е вярно. Но най-спешно е да се изтръгнат ключовете на нашата Европа от Германия. Защото именно тя заради желанието си да доминира в Европа, да се разпорежда и да я управлява, най-накрая унищожи финото равновение, датиращо от Вестфалския договор. 

 

Европа бе изградена върху недоразумение.

 

За французите, италианците или Бенелюкс в началото ставаше дума да се създаде общо и ефикасно търговско пространство, което да им позволи да постигнат по-бързо икономическа тежест спрямо САЩ. 

Германия, от своя страна, гледаше на Европа само като на средство да си измие ръцете от чудовищните неща, извършени от нацизма. Първородният грях на Европейския съюз се крие в тази неспособност на нашите съседи “да погребат трупа на Хитлер”. В действителност те не са преставали да искат да превърнат Европа не в ефективно икономическо пространство, от което никога не са имали нужда със своите 160 млрд. евро търговски излишък, а в модел на общество.

 

Мултикултурно общество, отричащо идентичностите, границите, християнските корени на Европа,

 

отричащо невъзможността да се интегрират за една година повече от един милион мигранти. Накратко, всичко онова, което нашите народи повече не желаят. Ето защо въпросът не е да се разглоби Европа, за да бъде изградена другояче.

 

Спешният проблем е да се направи така, че Германия да не налага повече своите възгледи,

 

начин на живот и институции на останалите 26 страни в Евросъюза. Вярно е, че от няколко години Ангела Меркел успя бавно да пусне отровата си, защото нямаше кой да й противостои: нито Франция на Оланд, нито Испания, която няма правителство, нито Италия на Ренци, нито Великобритания, която вече беше с единия крак извън Европа. И тъй като природата не търпи вакуум, канцлерът пое контрола и наложи своите възгледи по отношение на общата валута, миграцията, енергетиката и дори нравите.

Накрая единственото решение, което днес би могло да спаси Европа и еврото, е “Германекзит”. Но кой ще се осмели да го каже?

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Още от категорията

8 коментар/a

Шуман на 04.08.2016 в 16:43
Хм!?
Добрата сделка на 04.08.2016 в 17:03
" Индустриална Европа изчезна след десетилетие на едно силно евро, което попречи на нашите предприятия да изнасят. " Хайде проверете за германския износ - откакто е прието еврото, Германия печели от рекорден износ. Как и къде изнася - ами вижте стоките в нашите магазини за храна напр, или прочетете форуми от гръцки граждани писали по повод кризите в Гърция - как местното производство на стоки за бита е потиснато и разрушено от наложени договори за внос от Германия. Източна Европа беше присъединена като пазарна ниша - нищо повече - първата стъпка беше източна германия. (западногерманския писател Гюнтер Грас написа "Добрата сделка наречена ГДР" ), Потърсете в интернет за експорта на Германия - от 2003 до 2008-9 са поредни РЕКОРДНИ години на експорт (после дойде финансовата криза на банките). Затова Германия е първия защитник на еврото и го манипулира в своя полза и е против разпадането на ЕС - за Печалбата - не заради хубавите очи на европа, не заради общо европейска солидарност, и какви ли не високо-морални лъжи се приказват, докато причината е Печалбата. Печелят много пари като съсипват местното производство, и после "спасяват" бедните роднини от южна европа, правят ги зависими от Парите на Германия. Затова държат Европа в джоба си.
говори, аз затварям очи и те слушам на 04.08.2016 в 18:44
Да бе наистина - откога започнахме да слушаме или да вярваме на германскуте политици? Да не би да са по-честни от нашите ? - старата песен: говори, говори, говори, аз затварям очи и те слушам: греховете на фашизма, геноцида на Хитлер, срамуват се горките та искат да прегърнат целия свят. Високопарност и морални поучения текат като вода от кран. Защо им вярваме? Това за парите и печалбите ми се вижда по-истинско.
ентипът на 04.08.2016 в 19:15
Този път фашизмът победи в Европа не чрез война - мисията на Четвъртия Райх най-после беше изпълнена, и то с разгръщането на играта с най-низшите потребности. Живеем в диктатурата на разбирането за просперитета, сиреч печалбата на корпорациите. Демокрацията днес е само една фасада, неумело прикриваща сума ти уродливи образи на библейския звяр.
Цялото ми «детство, отрочество и юность» преминаха под знака на дълбоката мъдрост, която ни втълпяваха в училище, на 04.08.2016 в 22:28
че — видите ли — имало един такъв литературен герой, съчинен от странния свищовски протоглобалист Алеко Константинов, който представлявал събирателен образ за целия български народ (с неговата потресаеща некултурност). Героят беше се превърнал в етикет за неподготвения да се противопоставя на такъв сорт психологическа атака българин. Името му беше — както е известно на всички — бай Ганю. Но всички ние поживяхме, «поощракахме се», а и съдбата се оказа благосклонна да ни покаже (след рухването на тоталитаризма) това-онова от широкия свят. Убедихме се, че «некултурността» не е монопол на българите, а я има навсякъде по света в пълна мяра. Но най-ценното, което научихме от суровия живот — онова именно, което ни върна самочувтвието, на което ние, българите, имаме исконно право бе, че прозвището «бай Ганю» в много по-голяма степен приляга на германеца, нежели на нашенеца. Е да, германецът може би трябва да се нарича «чичо Гюнтер» или нещо подобно, но това не променя нещата. Шокиращото у «чичо Гюнтер» (и особено у «леля Хилда») е, че той (или тя) се носи вредом сред недостойната за «сумрачния германский гений» половина на света, поучавайки я — на ум, разум и «цивилизовани обноски» — с цялата «мисионерска страст», на която е способен немския бюргер, чиито три опорни точки на съществуванието му са: «бира», «кремвирши» и «духова музика в неделен ден на площада пред Ратхауз-а»; тези истински три кита, на чиито гърбове според бюргера може да се разположи цялата европейска цивилизация…
Хитрата сврака на 05.08.2016 в 00:51
За арабската мафиа в ГЕрмания съм слушал, ама не мога да чета немски, а в нашите вестничета почти нищо няма. Хитрата сврака с двата крака, так и германците. Ще излъжат Европата, ама с арабите и клановете трудно ще се оправят, много време ще мине. Сега и бежанците ще ги поизцедят, че работа от тях не чакай, камо ли пък данъци да плащат.
статията в списание Фокус на 05.08.2016 в 00:54
http://www.focus.de/politik/deutschland/kriminelle-grossfamilien-duisburg-bremen-berlin-in-diesen-deutschen-staedten-treiben-clans-ihr-unwesen_id_5156732.html
дума на 07.08.2016 в 16:52
В Гърция меркел е обидна дума, да наречеш някой меркел е обидно, като " меркел с меркел такава" . Ние докога ще се й се кланяме.

Напиши коментар