STRATFOR: Дилемата Иран - 2 част

STRATFOR: Дилемата Иран - 2 част
Stratfor e аналитична агенция в областта на геополитиката, проблемите на сигурността, тероризма и националната сигурност. Днес публикуваме втора част от прогнозата на Stratfor за 2012 година за проблемите и развитието на ситуацията в Близкия изток.
<p><strong>&nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;Иран и саудитската дилема</strong></p> <p>Опитите на Иран да разшири влиянието си ще бъде основната тенденция в Близкия изток през 2012 година. Изтеглянето на американските войски от Ирак направи Иран най-мощната военна държава в Персийския залив, макар че Техеран не може да разчита, че САЩ ще останат ограничени в действията си след края на 2012.</p> <p>Освен това Турция, естественият протитовес на Иран в региона, постепенно набира сила, макар че това става отностелно &nbsp;бавно.</p> <p>По този начин Иран ще продължи да консолидира и разширява своето влияние в региона и ще набира обороти през 2012 година, докато прозорецът не се е затворил. Освен това Иран ще трябва да действа в условията на сериозни ограничения и затова няма да може коренно да промени политиката в региона в своя полза.</p> <p>Експанзията на Иран най-силно ще усети върху себе си Саудитска Арабия. Членовете на кралското семейство се съмняват, че САЩ има сили и желание напълно да гарантират интересите на Рияд. Отчитайки слабите места на Саудтска Арабия и ако Иране не се фиксира върху Ирак, той може да обърне н своя полза неспиращите шиитски вълнения в Бахрейн и в източната провинция на Саудитска Арабия, където са концентрирани находищата на петрол.</p> <p>През 2012 година Саудитска Арабия ще продължава опитите си да укрепи и консолидира отбранителната си способност, за да предотврати евентуална заплаха от страна на Иран, но тези опити не мога да бъдат пълноценна замяна на действията на САЩ и функциите на гарант на сигурността, които Вашингтон изпълняваше досега.</p> <p>Най-важната част от регионалната програма на Иран през тази година ще бъдат опитите да бъде заставен Рияд да направи компромзис, в полза на Техеран и, който ще даде на Саудитска Арабия някаква отсрочка.</p> <p><strong>&nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;Размирици в Ирак и Сирия</strong></p> <p>Последиците от експанзията на Иран ще бъдат най-очевидни в Ирак и Сирия. В Ирак главната задача на Иран ще бъде обединение на шиитите от няколкото съпеурничещи си групировки. Доколкото раздробеното шиитско ръководство ще се опита да укрепи влиянието си с подкрепата на Иран, иракските сунитски и кюрдски фракции ще бъдат принудени все повече да се защитават.</p> <p>Тази етнорелигиозна борба и вакуумът в сферата на сигурността, образувал се след извеждането на американските вмойски, като цяло ще влоши ситуацията със сигуроността в Ирак.</p> <p>В същото време Турция ще се опита да сдържа разпространението на иранското влияние в северен Ирак.</p> <p>В Сирия, естествено, целта на Саудитска Арабия,Турция и САЩ ще бъде подриването на влиянието на иранските шиити, като свалят от власт режима на сирийския президент Башар Асад.</p> <p>Но без непосредствена военна намеса, режимът на Асад практически не може да бъде отстранен от властта. Той ще продължи да се бори, опитвайки се да прекрати вълненията вътре в страната. Ораничените средства на режима в борбата му с кризата ще го накара в още по-голямва степен да разчита на подкрепата на Иран, което ще позволи на Техеран да засили присъствието си в Средиземноморието.</p> <p>Експертите на Stratfor не изключват, макар и с малка степен на вероятност, кланът на Асад да бъде принуден да се оттегли от властта.</p> <p>Такъв изход може да провокира междурелигиозен конфликт. Целта на Иран в Сирия е запазването на режима, но възможностите на Техеран да повлияят на ситуацията са твърде ограничени, затова да се намери подходяща замяна, която да осигури запазването на режима, ще бъде достатъчно сложна задача.</p> <p>Следва да се отбележи, че битката за Сирия не може да се състои без да се прехвърли върху Ливан. В този смисъл на Ливан му предстои да преживее трудна година.</p> <p><strong>&nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;Турция</strong></p> <p>Погълната от проблемите на нестабилността в своята периферия Турция продължава да се сблъсква със значителни заплахи по отношение на своята доминация в региона.<br />Независимо от изявленията на своите представители, Турция няма да предприеме преки &nbsp;военни действия в Сирия, докато намесата бъде ръководена от САЩ &ndash; такъв сценарий експертите на Stratfor смятат за невъзможен &ndash; макар че тя продължава опитите да сформира опозиция в Сирия, да уравновеси влиянието на Иран в Ирак. По този начин Анкара ще се сесредоточи в поддържането на двустранни отношения с Техеран, независимо от растящото напрежение помежду им.</p> <p>Кризата в Европа ще забави икономическия ръст на Турция, военната активност на кюрдите все още представлява значителна заплаха, а опасенията по повод здравето на турския премиер Реджеп Таип Ердоган могат да принудят правителството да се концентрира върху вътрешните работи.</p> <p>Във външнополитичските си отношения Турция ще се постарае да попречи на подема на политическите ислямисти, особено в Египет и Сирия, но собствените и проблеми няма да позволят на Анкара да предприеме каквито и да било по-значителни стъпки в това отношение.</p> <p><strong>&nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; Политическият преход в Египет</strong></p> <p>Бурният политически преход в Египет, най-вероятно ще доведе до свикване на Парламент, в който значително присъствие ще имат ислямистите, като по този начин задачата на управляващия военне елит да задържи властта ще бъде значително затруднена.</p> <p>Демократичният преход, в най-добрият случай ще бъде частичен. Раздробената египетска опозиция и безсилният Парламент ще продължат да се самоотслабват чрез вътрешни конфлкти и няма да могат да вземат надмощие над военните по въпросите от национална стратегическа важност. По този начин военните ще останат фактическата власт в страната.</p> <p>Вълненията по повод икономиката на Египет, която се намира в плачевно състояние, ще надделяват над опасенията на военните свързани с дейността на политическата опозиция. Египет е погълнат от решаването на икономическите и политическите проблеми и това рязко ще намали способността му да патрулира &bdquo;Синайския буфер&rdquo;, което ще доведе до ескалация на напрежението с Израел.</p> <p>И двете страни обаче ще продължав изпълнението на мирния договор, който е основата на израелско-египетските отношение в продължение на много години.</p> <p><strong>&nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; Програмата на ХАМАС</strong></p> <p>ХАМАС ще се възползва от бавно нарастващото влияние на ислямистите в целия регион</p> <p><span>с надеждата, че по този начин ще съумее да представи себе си пред правителствата на съседните арабски страни и Запада в качеството на прагматична и приемлива артернатива на ФАТАХ.</span></p> <p><span>Тези стъпки ще помогнат на ХАМАС да се защитити от последиците на потенциялна криза на режима в Сирия (където е базирано политическото ръководство на организацията) и да поддържа отношенията си с Египет, Йордания и Саудтска Арабия.</span></p> <p><span>В същото време ХАМАС ще остава нащрек в очакване на тактически възможноти да бъде подкопана сигурността на Синайския полуостров с надеждата да бъде предизвикана криза между Египет и Израел.</span></p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

  • Наблюдател

    18 Март 2012 18:59ч.

    "В Сирия, естествено, целта на Саудитска Арабия,Турция и САЩ ще бъде подриването на влиянието на иранските шиити, като свалят от власт режима на сирийския президент Башар Асад." Този цитат е заблуждаващ. Всъщност президента Башар Асад е алиуит, а не шиити. Кофликтът между неговия баща и Хафес Асад е и сунитите е от 1970 г-, когато той смаза брутално сунитското въстание в гр. Хама. Във връзка с това, в продължение на 40 години, във вътрешната сигурност, в армията и държавната администрация се разчита само на сигурни хора от средите на алиуитите. Тъй като самоубийствените атентати в момента в Сирия са шиитско дело, сирийското население разчита на правителството на Сирия да се справи с вътрешното положение и неистово се страхува от иракския вариянт. Поради това е много възможно, лично споразумение с Асад. В този случай той ще трябва да се справя с щиитския натиск, а не армията на САЩ и повторение на иракската трагедия. Моята прогноза е че точно един от тези два варианта ще се случи. Всичко зависи от това дали романтичните или реалистичните крила в политическия живот на САЩ и Израел ще вземат връх, а и от това дали ще има война с Иран.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи