- 10 Sep 2020
- 38
- 9
На 24 януари Москва не за пръв път се превърна в обект на атентат и не за първи път телевизионните камери показаха лицата на страдащите хора. Хората от летището „Домодедово” приличаха поразително на хората от московското метро, от Болшой театър… Истинската трагедия обаче е в това, че най-вероятно атентатът от 24 януари няма да е последният. Сценарият сякаш е един и същ още от средата на 90-те години. Светът вижда кръвта и разкъсаната човешка плът на невинните жертви, осъжда морално действията на атентаторите, а държавните и правителствените ръководители изпращат в Кремъл своите съболезнователни телеграми и съобщения.
<p>От своя страна силният човек в Кремъл (Путин или Медведев, без значение) уверява решително руснаците в способностите на руската държава да осигури възмездие и да се справи с проблема. Забележително е, че един толкова опростен сценарий е устойчив вече в продължение на повече от 15 години.</p>
<p>Нещо, което е уродливо по своята същност, се повтаря периодично на едно и също място (Москва) и предизвиква идентични последващи реакции. Логиката неминуемо отпраща към силата на самата руска държава и към функционирането на нейните институции.</p>
<p>Тероризмът не е само руски проблем, но в руския случай винаги става дума за прояви на вътрешни източници на тероризъм. Това е една от основните разлики между този тероризъм и терористичните актове от 11 септември 2001 г. в САЩ или кървавата трагедия, която се разигра на една от жп гарите в Мадрид през 2004 г., когато ислямски фундаменталисти, дошли от арабския свят, извършиха самоубийствени атентати.<br />Истината е, че отговорността за проявите на тероризъм в Москва се носи от самата руска държава. Същата тази държава, която вече 15 години отказва да признае, че тероризмът е хроничен проблем за нея, и гледа на терористичните актове като на случайни инциденти.</p>
<p>За да бъде преустановено периодичното повтаряне на познатия сценарий, Русия трябва да направи нещо повече от това след всеки терористичен акт да уверява гражданите си в своята жизненост, силни институции и способност да осигури възмездие.</p>
<p>Въпросът е дали управляващите в Русия искат да осигурят всичко това на гражданите си. Кавказкият проблем е необходимо зло за стопаните на Кремъл. То, от една страна, им помага да запазват властта си, без да им се налага да участват в истински избори, а от друга, им позволява да обясняват лесно на гражданите си, че се нуждаят от почти неограничена и безконтролна власт, за да ги пазят от лошите.</p>
<p>В действителност Русия е силна държава, но е изостанала и ретроградна. Руската силна държава се изразява в неограничената власт на владетелите й, в безпардонната й намеса във вътрешните работи на съседните държави, в стимулирането на „правилните” и репресирането на „неправилните” граждани. Русия е силна държава само защото може да си позволи да използва силов подход. Но точно в отговор на силовия си подход тя получава атентатите на кавказкия тероризъм.</p>
<p>Справянето с кавказкия проблем минава през отказа на Русия да бъде „силна държава“ в сегашния си вид и през раздялата с илюзията, че може да бъде империя. Кавказкият тероризъм е реакция срещу силовия подход на Кремъл, но заедно с това той легитимира същия този подход. Ако в случая има печеливши, то това е руската политическа върхушка, която укрепва властта си и легитимира репресиите си. Губещи са всички руски граждани, включително и тези от кавказки произход.</p>
