- Автор: Гроздан Караджов, Фейсбук
- 10 Sep 2020
- 2510
- 6
1. Всички мрачни прогнози се оправдаха
Прогнозите, особено в България, много рядко се сбъдват. В случая обаче изненади нямаше. Тол системата, която бе сглобявана няколко години на принципа „шев и кройка“, многократно отлагана и въведена без тестове в 12 без 5, даде на късо още в първите часове на работата си. Винетната система бе въведена на същия принцип и логично веднага блокира. Тогава, това предизвика само шеги и подигравки, но после изведе на протест жителите на множество селища и квартали, които трябваше да се въоръжат с електронен стикер, ако искат да отидат до магазина, гробището, а в някои случаи просто да се приберат у дома от работа. За да потушат напрежението, управляващите прибегнаха до изпитана тактика – обещаха да не глобяват нарушителите. Така стигаме до втория успех.
2. България за пореден път потъпка върховенството на закона
Фактът, че у нас законът е врата в полето и може безнаказано да се нарушава, не е новина. Всички са наясно, че за милиони няма закони и че срещу определени „стимули“ повечето представители на органите на реда бдят за НЕприлагането на закона. В случая обаче заповедта да се прегази закона идва от най-високо място – от правителството, което даде изрични указания нарушителите, неплащащи за пътищата, да не се глобяват, докато не се изчистят идиотиите. Колко ще продължи това положение не е ясно. За тировете отлагането е до 27 март, поне засега. За винетките – до някой хубав за демокрацията ден. Още по-смущаващо е, че това указание не бе дори привидно „облечено“ нормативно – все пак сроковете са записани в закон, а пътищата без винетка са изрично изброени в закон и постановление на МС.
Разбира се, всичко това можеше да бъде избегнато, ако бе направена задължителната по закон оценка на въздействието. Но кой в България спазва такива неща? Особено пък сред министрите и депутатите, които очевидно смятат, че след като приемат законите, за тях те не важат и могат безпроблемно да ги нарушават. И никой досега не ги е опровергал.
"Пейзажна снимка от пътя Русе-Кубрат! Вижда се асфалт между дупките и камера на ТОЛ системата. За тези остатъци от пътя искат винетка! Снимка: Мехмед Сали
3. Циментира се принципът, че колкото едно нещо е по-скъпо, толкова е по-дефектно
Обичайното оправдание за нереално високите цени за всяко начинание, организирано от общинската или централната власт у нас, е, че така се гарантира качество. Системите за плащане на пътищата обаче отново опровергават това. Те струват над 180 млн. лв, но още от самото начало дадоха съществени дефекти. Отделно, по (не)известни причини, АПИ ограничи начините, по които тежкотоварните автомобили могат да отчитат и плащат за изминатите километри, като не лицензира нито една GPS компания и пусна само 2 фирми да продават бордови устройства. Липсата на конкуренция, съвсем естествено, вдигна цените в пъти и превозвачите се разбунтуваха. Премиерът отново влезе в ролята на помирител и нареди устройствата да се дават безплатно. Дали фирмите ще се съгласят, предстои да видим.
За да е пълен хаосът, и винетната и тол системите блокираха за часове още в началото и се оказаха недоработени и неразбираеми за онези, които трябва да ги ползват.
Всичко това можеше да се избегне, ако имаше достатъчно дълъг тестови период и предварителна разяснителна кампания. Но кой се занимава с подобни подробности в България?
4. Доказано бе, че при некадърност и корупция чудеса не стават
При така заложените изходни параметри, не можем да виним управляващите, че се надяваха на чудо. То обаче не се случи. Науката може да бъде безкрайно благодарна за поредното доказателство, че некадърността и корупцията не могат да бъдат компенсирани със сляпа вяра в чудеса.
5. Демонстрирано бе завидно умение гафовете да се представят като постижения
На жаргон, на това му се вика гьонсуратлък. Въпреки очевадните проблеми със системата, идиотиите, протестите и отлагането ѝ, всички отговорни фактори в АПИ и регионалното министерство отчетоха невиждани успехи. И обясниха недоволството със световната конспирация на зли сили, слагащи прът в колелото на успешното управление. Дори Кашпировски може да завиди на леденото спокойствие, с което представяха черното за бяло. Ще е наистина голямо достижение, ако успеят да зомбират населението да повярва на думите им, а не на очите си. Те поне си вярват. И затова даже не помислят за поемане на отговорност чрез подаване на оставка например.
Всичко това логично се вписва в схемата, по която се управлява България през последните десетилетия – „Създай проблем, отложи реформа, отчети го като успех“. Докато тя не се промени, нищо добро не ни чака. Дори и да вярваме в чудеса!
