Музиката от филма "Кръстникът" се превърна в неформален химн на МВР

<p>Музиката от прочутия филм за мафията бе изпълнена от духов оркестър пред втрещените погледи на младите курсанти и изцъклената физиономия на изпълняващия длъжността министър на вътрешните работи Веселин Вучков. Тя се открои още повече заради натрапчивото отсъствие на министър Цветан Цветанов, който обикновено е в центъра на вниманието по време на такива събития и винаги обира медийните лаври. Тук той отсъстваше заради изборната кампания, но на мен тази мелодия ми прозвуча като неговото основно послание към бъдещите служители на МВР. Всъщност музиката трябваше да замести отсъствието на министъра и ефектът определено беше постигнат. <br /><br />Не знам в коя полицейска глава се е родила тази идея, но признавам, че е близка до гениалността. Да можеш в рамките на минута и половина да разкажеш цялата истина за родните правоохранителни органи е проява на безспорен талант. Все си мисля, че авторът е напористият натегач Калин Георгиев, който и друг път е проявявал неадекватно чувство за хумор. Главният секретар на МВР, например, цяло лято ходи с една тениска, на която пишеше: "Гангстер". Това сега как си го обяснявате вие, защото на мен ми е трудно. Толкова е нелепо, че чак не е за вярване! <br /><br />Признавам, че като чух новината за това, че учебната година на Школата на МВР се открива с музиката от "Кръстникът", направо зяпнах пред екрана. Изглежда, че по-голямата част от курсантите също са били доста втрещени, защото, както вече казах, на всички им се бяха изопнали лицата. Спомних си за покойния Иво Карамански, който много обичаше да пее тази песен в изблици на нарцистична уж самоирония. В мутренските години неговото изпълнение на "Parla piu piano" беше показвано съвсем на сериозно от националната телевизия и се превърна в нещо като в символ на епохата. И макар да беше замислено като самоиронична шега, си беше самата истина. Мафията даваше тон за песен от екрана на държавната телевизия.<br /><br />От репортажа на Нова телевизия тези дни стана ясно как се е развила държавата през последните 15 години. Цялата полиция се идентифицира с "Кръстникът" и което е още по-фрапиращо, показа как учи младите на тази идентификация. Изпълнението, което чуха курсантите, на практика беше първата им лекция за новата учебна година и няма съмнение, че те я изслушаха с изключително внимание. На мен лично ми липсваше един поздравителен адрес от Маджо, както и слайдшоу с незабравими фотографии на Бойко Борисов от времето, когато беше главен секретар на МВР и движеше с шапка "Борсалино" и дълга черна кожена тужурка. Неслучайно днешният главен секретар на МВР Калин Георгиев често обича да повтаря, че се е учил от него, и както се вижда, на свой ред е решил да предаде най-важния урок на подрастващото поколение полицаи. Така де, да не вземат да се объркат и да решат, че трябва да работят за държавата, а не за "Кръстника". <br /><br />Тук обаче отново стигаме до онова прочуто раздвоение, което от известно време мъчи върховете на властта. Както казахме и в началото, изпълнението на тази мелодия сякаш трябваше да замести отсъстващия министър Цветанов. В същото време то директно ни препраща към премиера Борисов, който в началото на кариерата си дори нарочно си издуваше мандибулата, за да прилича на героя на Марлон Брандо от филмовата класика. Може би курсантите бяха смутени, защото не им стана ясно кой точно "Кръстник" честват, макар че, да си призная, не виждам много Цецо Цветанов в образа на Майкъл Корлеоне. Освен болезнена амбиция за това се изисква и остър и проникновен ум, а в това отношение вътрешният министър е далеч, далеч от героя на Ал Пачино. Чудя се какво ли би станало в Германия или в САЩ, ако някой съвсем на сериозно реши да пусне тази музика на тържествено честване на полицията там. У нас това мина и замина, отбелязано единствено от "Господари на ефира", и толкоз. <br /><br />В интерес на истината, трябва да признаем, че в тази зала имаше поне един нормален човек &ndash; една млада курсантка, която припадна след речта на Калин Георгиев, та трябваше да я свестяват със студена вода и лекарска намеса. Изглежда, че цялата тази работа с "Кръстникът" й бе дошла прекалено или може би аз си въобразявам това от прекомерна надежда. Все ми се ще нечия съвест и чувство за нормалност да са проработили.<br /><br />Накрая ще завърша с думите, че понякога часът на истината проблясва за миг именно в такива малки детайли. Тогава маските падат и всичко си идва на мястото такова, каквото е. Музиката от "Кръстникът" прозвуча като истинския химн на МВР, а не просто като някаква проява на лош вкус. Ако погледнем отвъд смешната страна на този малък сюжет, ще видим, че нещата са смразяващо, ама смразяващо сериозни.</p> <p><em>Коментарът е публикуван във в. "Галерия".</em></p>