- 10 Sep 2020
- 27
- 15
От няколко месеца насам властта намери нов, "оригинален" начин да цака журналистите, а чрез тях и данъкоплатците, като ги залъгва, че много сериозно се захваща с някакъв проблем. Стана модерно, когато се случи нещо, което изисква реакцията на институциите, да се обявява някакъв код. Ето ви една новина от понеделник: "Код "жълт" е обявен във всички области на страната. Той сигнализира за опасни явления, но без пряка опасност за населението, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология при БАН". Лично аз не разбрах нищо от тази новина, но тя бе препечатана от всички медии почти буквално, без никакъв опит за редакция, камо ли за разяснение. И това е напълно логично. Важните думи в това пропагандно съобщение са две – код "жълто". Те носят в себе си няколко послания, най-важното от които е, че щом властта е нарекла нещо с някакъв код, тя е взела нещата в ръце и можем да бъдем спокойни.
<p>Същевременно трябва леко да се разтревожим, защото как иначе ще усетим спокойствието, което ни осигурява властта? Нещо трябва да се напрегне в българското ни вещество и да се качи чак до ушите, та да може Бойко Борисов да се появи по някоя телевизия и да го успокои. Все пак Коледа е, да му е... майката, както би се изразил премиерът в неформален, но подслушан от Цветан Цветанов телефонен разговор. "Нема да се плашите, щото нема за мен почивка!", беше празничното послание на министър-председателя, което пък, кой знае защо, мен лично ме напрегна!</p>
<p>Но да се върнем на кодовете. Както вече казахме, двете думи носят различни енергийни послания. Съществителното "код" трябва да ни успокои, че властта, която в последната година и половина се упражнява като оперативно мероприятие, си знае работата и има ключ, някаква служебна тайна, с която да се оправя при всякакви извънредни положения. Прилагателните "жълт", "червен", "оранжево" (все още няма уеднаквен държавен стандарт при използването им, та се употребяват и в двата варианта – "оранжев" и "оранжево", "червен" и "червено") трябва да ни разтревожат, при това степенувано. Предполага се, че при "жълтото" трябва само да наострим уши, а при червеното да се напрегнем, така че в ушите ни да започне да бучи и да чакаме Бойко да оправи нещата, а по този начин и да ни поуспокои. Не знам обаче какво трябва да почувстваме при код "оранжево", но сигурно онези, които са го измислили, са имали нещо наум.</p>
<p>Помня, че за пръв път този именно код беше пуснат в медийно обращение преди около два месеца. Тогава изневиделица май транспортният министър каза, че за пощите е обявен код "оранжев" заради бомбените заплахи в Европа. След няколко дни този код стана "червен" и работите изглеждаха съвсем напечени, но нейсе, мина се без взривове. Междувременно проверка на журналисти показа, че нищо в системата за сигурност на пощите не се е променило и че без никакви проблеми можеш да пратиш бомба я по влака, я по автобуса. Това, разбира се, не отмени употребата на тази безсмислица, дори напротив – властите започнаха да я прилагат масово за всякакви случаи, а журналистите да я повтарят като папагали. Задухал силен вятър – обявен е код "оранжев", паднал мокър снежец – обявен е код "жълт", Бойко станал сутринта кисел – хоп: код "червено". Не че следват някакви действия, след като властта тържествено произнесе, че е въвела някакъв код за нещо си, но и това му стига на населението. То отдавна е свикнало, че улиците няма да са почистени, пътищата обезопасени, да не говорим за откриването на бомби в колетните пратки. Българското безличие в този смисъл е предимство – не сме интересни дори и за терористите. Ето защо е добре да се въведе единен код за цялата страна, валиден през цялото време. Код "гламаво". Няма защо да си играем на по-малко и по-силно уплашени, на по-твърдо и по-меко решени, на оперативен порядък, чийто единствен резултат е всеобщият хаос. Код " гламаво" може да бъде първа, втора, трета и четвърта новина, както и прогнозата за времето. Той е всичко, което днес излъчваме като нация, и май точно той ни е помогнал да съхраним българщината си през вековете.</p>
<p><em><strong>Текстът е публикуван във в. Галерия</strong></em></p>
