И ще ползват смирението като разменна монета

Снимка: Веселин Боришев, Клуб "Z"

ВМРО, НФСБ и „Воля“ се примираха, че поотделно не могат да прескочат бариерата. А войнстващи доскоро социалисти видяха, че властта „само ще я миришат“ и са пред риск да изчезнат от политическата карта, и решиха също да направят опит да атакуват изборите, като сформират широк ляв фронт… под знамето на Корнелия Нинова. 

Неизбежната консолидация

След тези години на атомизация, партизиране и разделяне на родния политически терен оттук насетне е обречен на комасация (консолидация). Така че подобни коалиции и обединения не са изненада. Големите играчи трябва да търсят партньори за властта. А при прогнозите, че новите избори няма да променят сериозно политическите пластове, търсенето на съмишленици във властта, за да се съберат заветните 121 депутатски гласа, става още по-мъчително и задължително. Но към този момент тези общи действия приличат повече на ситуационни коалиции за спасяване на тесни партийни интереси. 

В третия кабинет на Бойко Борисов се нагледахме на всякакви скандали сред коалиционните партньори на ГЕРБ - ВМРО, НФСБ и „Атака“. Войводи ечаха, коалицията стенеше… „сам юнак на коня“, както се пее в песента. Но правителството изкара мандата докрай. Всеки отваряше фронт срещу всеки, Волен Сидеров - срещу всички, а Веселин Марешки се опитваше да бъде антисистемен играч. 

На 4 април ВМРО си повярва, че може и сама да влезе в 45-ия парламент. НФСБ и „Воля“ се прегърнаха в коалиция, която иронично бе наречена „НЕВОЛЯ“. И всички загубиха. Доскорошният хегемон на национал-патриотизма - Волен Сидеров, увехна. А на патриотичния терен изгря нова звезда - „Възраждане“ на Костадин Костадинов.  

„Няма нищо по-принципно от това тези, които припознават патриотизма, да се обединяват. Седем години сме работили с ВМРО. Ако не бяха решили сами да се явят, щяхме да сме заедно“, обясни Валери Симеонов. 

„Патриотите“, които винаги са били антисистемни партии, привличаха общественото внимание върху себе си, самоинсценирайки се чрез скандала. Но станаха част от статуквото. На тях участието им във властта се отрази сериозно. И дори Валери Симеонов днес да казва, че били „гьостерица, която играеше по гърба на Борисов“, а не патерица, резултатите от 4 април показаха друго. 

Друг е въпросът, че и новият скандалджия на терена - партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“, отне гласове от всички. Дори и от БСП, която загуби най-тежко. 

Спасение за кого?

Дни преди началото на новата изборна кампания Корнелия Нинова обяснява, че „обединението вляво“ било нужно след 10 години управление на ГЕРБ.

„През целия преход левицата се роеше, а малките невинаги успяват да влязат в парламента и хората, които ги харесват, остават непредставени“, каза тя.    

Но трудно ще обясни на социалистите в името на какво се събират отново Георги Първанов, Румен Петков, Татяна Дончева и Георги Кадиев, а Мая Манолова, която е във вихъра си, ще остане извън борда на тази лява задруга. Между другото, не е сигурно все още и участието на Дончева, която има конкретни изисквания да участва в тази коалиция. Още повече че към този момент това събиране на доскорошни противници изглежда повече като опит Нинова да спаси себе си, отколкото да предложи нова алтернатива за управление на държавата. 

Има опасност и лявото обединение да се разбие заради личните амбиции на партийните водачи в нея. Нинова не пропусна да заяви, че тя е идеолог и инициатор на тази акция. 

На този фон прави впечатление заявките за „крачка встрани“, които правят други партийни лидери. Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Веселин Марешки са заявили, че няма да влизат в партийните листи за новите избори. Бойко Борисов също показа, че е готов да отстъпи и да си гледа партията, както го съветва и без да бъде питан Георги Марков. „Обирайте си думите... Нека бъдем господарят на изразите“, посъветва преди дни хората си Борисов. И не е изключено повече да не заеме премиерският пост. 

На публиката се предлага смяна на основни политически герои. И да избира от „ново“ меню на 11 юли. Въпросът е обаче какво му е новото на менюто, когато ястията в него отдавна са загубили вкус, а някои направо са се вкиснали.    

Източник: Клуб "Z"