- 10 Sep 2020
- 23
- 9
„Говори се силно в парламента за закупуването на имоти от Волен Сидеров на Лазурния бряг – вила между Ница и Монако за 750 хиляди евро. Говори се и за капитали, прехвърлени от Сидеров по банкови сметки в офшорни зони“. Това заяви бившият депутат от „Атака“ Валентин Николов, който напусна партията преди повече от половин година. Бившият атакист съобщи, че за последните 5 години партията на Сидеров е получила над 10 млн. лева държавна субсидия. Преди него изключеният от „Атака“ доведен син на Сидеров Димитър Стоянов обяви, че само два дни след получаването й държавната субсидия за „Атака“ е била изчерпана.
<p>В различни медии пък се появиха информации, според които любовницата на Сидеров Деница Гаджева се сдобила с нов автомобил и апартамент на пъпа на София, за който платила 225 000 лв. 28-годишната Гаджева отрече парите, с които си е купила новите придобивки, да са от държавната субсидия на партията и обясни, че те били от банков кредит. Това обяснение обаче едва ли прозвуча убедително за публиката, която през последните години се наслуша на истории за внезапно забогатяване на политици след теглене на банкови кредити.</p>
<p>През лятото неправителствени организации и политици от средите на Синята коалиция, ДПС, БСП и „Атака“ организираха медиен шум, по време на който алармираха, че независимите депутати, които напускали партиите си, отклонявали парите от държавната субсидия. Те твърдяха, че парите били предоставяни от българските данъкоплатци за партийна дейност и било крайно неморално да вървят след депутатите, които били избрани не заради тях самите, а защото са били подредени в партийните листи от лидерите си. Тогава самият Сидеров беше сред най-разпалените оратори и заради казуса демонстрира охладняване на отношенията си с премиера Бойко Борисов.</p>
<p>След като неправителствените организации, участващи в тогавашния медиен шум, разнищиха докрай проблема със субсидиите на независимите депутати, сега е добре да се заемат с казуса около партийната субсидия на „Атака“ и останалите партии. Въпросът е дали Волен Сидеров е единственият лидер на партия, който се разпорежда еднолично със субсидията й. Дали ако Сидеров може да си купува имоти на Лазурния бряг, същото не може да направи и Ахмед Доган например? Защото властта на Доган в ДПС е точно толкова еднолична, колкото властта на Волен Сидеров в „Атака“. Кой контролира тези хора и кой носи отговорност за това, че парите на данъкоплатците са харчени и се харчат не за партийна дейност, а за личните нужди на няколко души?</p>
<p>На този етап сме длъжни да вярваме, че лидерите на партиите са добросъвестни и не правят като Волен Сидеров. Само че нямаме много аргументи за това. Всъщност Сидеров не е първият лидер на партия, който харчи парите от държавната субсидия за лични нужди. Още през 2004 г., например, с пари от държавната субсидия мандатоносителката на НДСВ Весела Драганова си купи хотел в центъра на София за 780 000 евро. Тогава тя обяви, че в хотела ще се намира офисът на оглавяваната от нея Партия на българските жени, а с приходите от хотелиерския бизнес ще се развива партийна дейност. Днес едва ли някой си спомня за Партията на българските жени, но хотелът си стои и вероятно продължава да финансира партийната дейност на Весела Драганова.</p>
<p>Скандалът с харченето на партийната субсидия на „Атака“ не е първият в партията. За пръв път на тази тема атакистите се караха още в началото на първия си мандат в парламента през 2005 г. Тогава хората на Сидеров се явиха на парламентарните избори регистрирани като коалиция "Национално обединение "Атака", която се състоеше от две партии – Българска националпатриотична партия (БНПП) и Национално движение за спасение на отечеството (НДСО). По този начин неизвестните дотогава лидери на двете партии Петър Манолов и Илия Киров, изненадващо и за тях самите, се оказаха милионери. След влизането в парламента двамата веднага скъсаха отношенията си с „Атака“ и започнаха да харчат парите от субсидията на воля и да изобретяват най-различни начини, за да оправдават огромните си разходи.</p>
<p>Така например партията на Манолов се прочу с това, че през 2006 г. подписа мащабен 10-годишен договор за наемане на помещение, собственост на фирма "Жули – М" ЕООД за 2500 лв. на месец. После се оказа, че собственик и управител на дружеството е дъщерята на лидера на партията. В договора имаше клауза патриотичната организация да изплати авансово вноските за целия срок, за който наема помещението, като сумата възлизаше на 300 000 лв. След това партията направи и луксозен ремонт на имота, като отчете 21 600 лв. "разходи за извършени строителни работи"... Всичко това с парите на данъкоплатците. Днес Манолов не е депутат, но благодарение на щедростта на държавата по всяка вероятност не живее никак зле.</p>
<p>Пак повтарям – не знаем какво правят с милионите от партийни субсидии хора като Ахмед Доган, Яне Янев, Иван Костов и дори Бойко Борисов и Цветан Цветанов, които се разпореждат еднолично с партиите си и трудно някой може да ги контролира отвътре. Интересно е, че днес никой от тези, които обвиняваха независимите депутати, че след като взимат субсидиите със себе си, подменят вота на избирателя, не излиза да обясни дали самите партии не подменят вота на избирателите, като харчат парите им за любовници и дъщери.</p>
<p>През лятото БСП, ДПС, „Атака“ и Синята коалиция поискаха да бъде създадена анкетна комисия, която да установи къде са отишли парите за независимите депутати. Днес обаче нито една от четирите партии и подкрепящите ги неправителствени организации не е поискала да се разследва къде са отишли парите за „Атака“ през последните години. Защото може да се окаже, че неуравновесеният Волен Сидеров, който стана жертва на слабия си ангел, е само върхът на айсберга. Добре е да си зададем въпроса дали с парите от държавната субсидия партиите освен медии си купуват и гласове по време на избори?</p>
<p>Всяка година партиите предоставят на Сметната палата формални отчети, което досега не е довело до нито един сериозен скандал за злоупотреби от страна на лидерите и ръководствата им. За харчовете на Сидеров се разбра не от отчетите на „Атака“, а заради раздялата му с Капка и Димитър Стоянов. Ако Сидеров не си беше хванал любовница и беше малко по-сдържан в отношенията си с депутатите си, вероятно днес нямаше и да сме чували, че има къща на Лазурния бряг.</p>
<p>Затова не е зле случаят с парите на „Атака“ не само да бъде разнищен докрай, но и да послужи за повод начинът, по който се предоставят държавните субсидии, и контролът върху харченето им да бъдат преразгледани. Защото вярата в добрите намерения на българските политици явно не е достатъчна, за да знаем, че парите ни отиват там, където трябва.</p>
