- Автор: Рено Жирар, “Фигаро”
- 10 Sep 2020
- 2133
- 23
Това като че ли е краят на президента на Беларус Лукашенко, който е на власт от 1994 година. Автократът масово опорочи президентските избори на 9 август 2020 г., за да си припише благориятния резултат от 80 на сто от гласовете. Опозицията продължава да нараства в страната с 10 млн. жители, голяма, колкото една трета от Франция. В неделя, 16 август, в Минск се проведе най-голямата опозиционна демонстрация след обявяването на независимостта на Беларус (август 1991 г.). Към образованата младеж в градовете се присъединиха работниците от държавните фирми на страната, запазила икономиката от съветски тип.
Журналистите от държавната телевизия, ключов инструмент на властта, започнаха стачка
и на екрана беларусите могат да съзерцават празните студия на фона на попуярна музика. Ситуацията прилича на тази, която преобладаваше в Сърбия в началото на октомври 2000 г., когато стотици хиляди протестиращи излязоха по улиците на Белград с искане за оставката на президента Милошевич, чието преизбиране бе оспорено. Остава само силоваците в Беларус (членовете на “силовите” министерства, т.е. полицаите, военните и агентите на разузнавателните служби) да сменят лагера, както направиха в Румъния срещу диктатора Чаушеску през декември 1989 г., или в Сърбия на 5 октомври 2000 година.
От началото на кризата президентът
Лукашенко няколко пъти призова за помощ мощния си руски съсед Владимир Путин.
Но изявленията на Кремъл не показаха особен ентусиазъм към Лукашенко. Те се ограничиха да припомнят клаузите на Организацията на договора за колективна сигурност, в която членуват Русия и Беларус (заедно с Армения, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан), организация, която функционира като НАТО, осигурявайки обща защита срещу атака от чужбина. Никоя чужда сила обаче не се опитва да превземе Беларус.
Освен това Путин има малко симпатии към Лукашенко. Неотдавна руският лидер не оцени горещия прием, който беларуският му колега оказа на шефа на американската дипломация.
Майк Помпео отиде на 1 февруари 2020 г. в Минск,
за да се възползва от енергийния спор между Лукашенко и Путин и да предложи на Беларус доставките на американски петрол.
Протестиращите в Минск развяха в неделя бялото знаме с червена ивица на Беларус от 1918 г., но нито един плакат с антируско звучене. Руснаците и беларусите са културно и исторически изключително близки. Освен ако не направи сериозна стратегическа грешка, Владимир Путин ще откаже да изпрати танковете си срещу беларуските демонстранти. За да не донесе твърде явна победа на улицата,
руската дипломация ще действа задкулисно,
така че да постигне плавен преход и да замени Лукашенко с умерена личност, приемлива и за беларуската опозиция, и за Кремъл. По отношение на Беларуската революция, руската власт очерта само една червена линия: разширяването на НАТО на тази територия. Москва винаги е смятала Беларус за сигурно стъпало за своите стратегически интереси.
Путин не нареди с лека ръка военната намеса срещу парламента в Крим на 27 февруари 2014 г. Той се опасяваше, че украинската опозиция, която току-що беше завладяла цялата власт в Киев, след като отхвърли вътреукраинското споразумение, договорено под европейско шефство, ще прогони руския флот от Севапостопол, за да го замени с този на НАТО. Но след като получи чрез референдум присъединяването на Крим (чието население винаги е било много русофилсто), Путин направи сериозна стратегическа грешка, намесвайки в делата на Донбас. През август 2014 г. и февруари 2015 г. Русия направи така, че украинската армия да бъде унизително победена от проруските сепаратисти. Заради регион, в който няма нищо стратегическо, Путин предизвика в Украйна широки антируски чувства, които преди това почти не съществуваха.
Ако е извлякъл поуките от грешката си през лятото на 2014 г. в Донбас,
Путин няма да се намеси челно в Беларус.
Той ще поиска от своите силоваци да убедят беларуските си колеги леко да пуснат Лукашенко. Отслабена икономически от спада на цените на петрола и газ, Русия наистина има жизненоважна нужда да възстанови международната си репутация. Тя не би го постигнала, повтаряйки Брежневското нахлуване в Прага през август 1968-а. Путин има интерес да увеличи максимално въздействието на новото мирно оръжие, което представи пред света: руската ваксина срещу Covid-19.
Превод от френски: Галя Дачкова
