„Ало, Ваньо“ било менте, „Ало, Сливен“ – скандал

<p>&nbsp;</p> <p>Ще кажа&nbsp; само няколко думи за частта, която засяга името на вестник &bdquo;Галерия&ldquo;. По-интересна за коментар обаче е реакцията на българските институции и голяма част от медиите и сравнението й с реакцията им след публикуваните преди година в &bdquo;Галерия&ldquo; разговори на властта</p> <p>с участието на Бойко Борисов,</p> <p>министър-председател, Ваньо Танов, шеф на митниците, Симеон Дянков, министър на финансите и вицепремиер, Владислав Горанов, зам.-министър на финансите, и Антоний Странджев, зам.-директор на агенция &bdquo;Митници&ldquo;.</p> <p>Днес от ГЕРБ побързаха да поискат парламентарна комисия по случая, а Цветан Цветанов и Калин Георгиев лично се занесоха до редакцията на &bdquo;Преса&ldquo;, за да чуят записите със собствените си уши. Малко преди това лично премиерът се възмути по Нова телевизия от стенограмата и призова прокуратурата да се намеси, а всички медии тиражираха скандала, без да зададат въпроса, който най-често ни задаваха преди година - откъде имате записите? Освен това никой не се</p> <p>усъмни в автентичността</p> <p>на разговора между Славов и Кънчев и не бе назначена експертиза в БАН, която да удостовери, че разговорът не е манипулиран като са изваждани думи от контекста и залепяни за други, за да се промени смисълът. Точно така се държаха почти всички с нас от &bdquo;Галерия&ldquo;, когато показахме на цяла България как премиерът Борисов покровителства контрабандата и как шефът на митниците се оплаква от Цветанов, че пречи на работата, като пази определени фирми от проверка. Само и само да не говорят по съществото на скандала, почти всички замесени в него и клакьорските им медии повтаряха до втръсване един и същ въпрос - откъде имате този запис?</p> <p>После участниците в него заявиха, че той е манипулиран и пуснаха поръчкови материали срещу вестника ни и нас - журналистите, които го правим. По централните новини на държавната телевизия и правителствения канал Би Ти Ви не съобщиха резултатите от френската експертиза, които показваха, че резговорът за Мишо Бирата не е менте. Месеци по-късно не кой да е, а вътрешният министър призна между другото в едно интервю, че става дума за СРС-та. Тоест публикували сме</p> <p>стенограми от разговор,</p> <p>който не е манипулиран, защото е правен от полицията и представлява годно доказателство за съдебната зала. Тогава обаче скандалът беше утихнал и никой не обърна внимание на това важно обстоятелство. Понеже все пак не можеха напълно да покрият нещо толкова скандално, го размиха в странични и маловажни въпроси, които целяха да създадат усещането, че ние лъжем и сме злонамерени и предубедени противници на властта. Продължавам да твърдя, че ако в България имаше поне една читава силна медия, Борисов отдавна щеше да си е подал оставката.</p> <p>Сега обаче вътрешнопартийната битка в БСП му дойде дюшеш и той реши да изкара този банален от гледна точка на фактологията разговор като</p> <p>престъплението на десетилетието.</p> <p>Тук само ще вметна, че приветствам всякакви публикации, изобличаващи корупцията на която и да е власт, и това, което направиха колегите от &bdquo;Преса&rdquo;, в този смисъл е добро. Независмо че то бе употребено за вътрешнопартийна цел. Възмутителното в случая е проявата на двоен стандарт. Както от страна на институциите и политиците, така и от колегите журналисти, които този път не се нахвърлиха върху Тошо Тошев и Веселина Седларска с безумното искане да разкрият източниците си и предубеждението, че са манипулирали записите.</p> <p>Нещо повече, властта и този път се опита да хвърли кал по вестник &bdquo;Галерия&rdquo; само защото някакви хора, които не познаваме, са споменавали името на нашия вестник в частния си разговор.</p> <p>По този повод пуснахме декларация до медиите от името на нашето издание, която, за наше съжаление, не бе огласена от колегията.</p> <p>Като допълнителен коментар бих добавил само следната констатация - очевидно е, че</p> <p>&bdquo;Галерия&rdquo; е влиятелен вестник,</p> <p>щом общинските съветници в един български град мислят, че евентуална публикация в него може да обърне хода на изборите. Друг е въпросът, че са си правили сметката без кръчмаря, т.е. без да искат нашето мнение по въпроса за своите намерения. Ако го бяха потърсили, щяха да бъдат отрязани, тъй като ние не участваме в ничия схема, откъдето впрочем идва и силата ни.</p>