Турските сериали имат един безспорен и истински успех. Той е, че насърчиха българското производство. Благодарение на успеха на "Перла", "1001 нощи" и "Листопад" българските продуценти се захванаха да правят собствени продукции, а не просто да пренасят чуждестранни успешни формати. Опитът се оказа май повече от сполучлив. Новите български сериали се радват на голям зрителски интерес и въпреки че са масов търговски продукт, съвсем не са лишени от качества.
    "Седем часа разлика" е добър сериал, но една от сюжетните му линии обслужва властта

Умението да разкажеш увлекателно и просто една история винаги е било основен проблем на българското кино. Някой би възразил, че сериалите, за които става дума, са твърде далеч от седмото изкуство, но ми се струва, че такава присъда би била твърде строга и несправедлива предвид онова, с което разполагаме като традиция. Новите български сериали не са никак лоши, а за разлика от редица претенциозни и минаващи за "големи" български филми, са с много добър звук, прилично заснети и грамотно монтирани, което може да е малка, но съществена крачка напред.

Освен това са поле за изява на артисти, режисьори, сценаристи, оператори, художници, композитори и т.н., което автоматично означава трупане на опит и във всеки случай е по-добро за целите на "голямото кино". Българските сериали имат и още едно положително качество – стараят се да разказват, къде повече, къде по-малко, сложно преплетени истории от съвременна България, което ги отличава от турските локуми и немската пудра захар в този жанр. Донякъде българските сериали се опитват да влязат в ролята на журналистиката, но без да носят риска от влизането в конкретни подробности и изнасянето на конкретни истини по даден проблем. В това отношение те са по-свободни да казват на глас общоизвестни истини, които големите медии не се осмеляват да изговарят, защото трябва да назовават конкретни имена и събития.

Струва ми се, че цензурата в медиите е допълнителна предпоставка за успеха на българските сериали, а по времето на социализма същата роля изпълняваха театрите. Но това е тема за друг коментар. В този ми се иска да пиша за конкретен сюжет в най-новата продукция, излъчвана по bTV, която се казва "7 часа разлика". От гледна точка на сценария това е може би най-доброто от всичко, излизало до сега. Има сполучлив опит да се разкажат няколко сюжета от прехода, които са преплетени, което дава дълбочина на разказа. Идеята е на Милена Фучеджиева, Любен Дилов-син и Магърдич Халваджиян. Първите двама са основните сценаристи, което личи, защото темите от филма са минали през тяхната собствена биография. Поздравления за куража им да ги разкажат, и то успешно. Първото се случва често в българското кино, второто – много рядко. Засега този продукт е много добър и от bTV трябва да бъдат доволни.

Моят коментар е провокиран именно от тяхната работа и засяга определена сюжетна линия.

Имам предвид, че всичко останало от филма не е предмет на тази статия, макар че се изкушавам да кажа, че Юри Ангелов прави изключителна роля в образа на руски мафиот и сам по себе си дава огромен принос за автентичността на сюжета.

Думата ми е за двамата основни герои. За сблъсъка между доброто и злото. Между провинциалния прокурор Иван Иванов (в ролята Симеон Лютаков) и съдийката Таня Стоева (в ролята Ваня Цветкова). Точно тази линия е изключително фалшива и стои като лоша кръпка на целия разказ. Не ми се вярва сценаристите да са искали да се харесат на властта, защото този сюжет обслужва изцяло политическата корумпирана класа, а най-вече тезата на Бойко Борисов и Цветан Цветанов, най-популярна с мотото "Ние ги хващаме, те ги пускат". Посланието на "7 часа разлика" дотук гласи – съдиите са корумпирани, цинични и безчувствени чудовища, а прокурорите са като комунисти от началото на соцреализма – тъпи, но издялани от варовик и много честни. Въобще за красотата на обвинителите в българската съвременна мисъл могат да се напишат томове с научни изследвания. Изглежда, че по душа ние българите сме повече склонни да обвиняваме, отколкото да бъдем справедливи. А корупцията търсим винаги в онези, които дават справедливост, а не в онези, които обвиняват. В това е скрит ключа към проблема.

Никой в България не знае, че тоталната липса на справедливост се корени в корумпираността и некадърността на така нареченото досъдебно производство, а не на съда, който има своите недостатъци, но не е решаващ фактор в този проблем. Проблемът на "7 часа разлика" е, че има съдии като Таня Стоева, но няма прокурори като Иван Иванов. Още по-лошо. Решаващата за липсата на справедливост корупция е в българската прокуратура, а не в съда. Прокуратурата от времето на Иван Татарчев, който пиеше ракия с Иво Карамански, на Никола Филчев, който натрупа лични пари от властта си да повдига и замита обвинения срещу корумпирани политици и бизнесмени, до абсолютната пасивност на Борис Велчев, който по интелектуален, дори будистки от гледна точка на възможностите си път стигна до заключението, че нищо не трябва да се прави. Иван Иванов не съществува. Съществуват Нестор Несторов, Спартак Дочев, Иван Татарчев, Никола Филчев, Никола Манчев, Цеко Йорданов, Николай Колев, Ангел Йорданов, Ангел Дончев, Иван Петров... списъкът може да продължи. Не добавям в него името на сегашния главен прокурор Борис Велчев, защото все още нямам информация за конкретна корупция, а тоталната му професионална слабост отдавам на слаб характер, което в тази дивашка среда не може да бъде повод за строго съдене.

Списъкът с известни корумпирани съдии ще бъде далеч по кратък, а освен това трябва да стане ясно, че от тях много малко неща зависят в един истински процес. Събирането на железни доказателства, структурирането им в адекватна юридическа форма и адекватното им представяне в съда е гаранция за успех в съдебния процес. Освен това в България той се провежда на няколко инстанции с различни участници. Много по трудно е да купиш няколко съдебни състава. По лесно е да платиш на един прокурор, който така ще ти повдигне обвинението, че и в Страсбург да те изкарат за жертва на правосъдието. Разбира се, че ще има корупция и манипулации от страна на съда, но те не могат да бъдат в размерите, които познаваме тук, ако МВР и прокуратурата си вършеха работата. Живеем в демокрация и сценаристите на този сериал го знаят много добре. Нека не ни пробутват завехнали соцобразци в стил "Георги Джагаров" или изтъркани клишета в стил "Корадо Катани" от соцпериода на БНТ, а да имат смелост да разкажат истинската история на българското неслучило се правосъдие. В нея непременно трябва да се започне от методичното политическо разбиване на следствието. В България няма независими специалисти, които да събират доказателства за дадено престъпление. Тяхната работа е маргинализирана и подчинена на прокуратурата, която по-лесно се купува. В България няма адекватно обвинение, което ще рече обвинение, базирано на факти. Ето защо прокуратурата безнаказано може да внася глупости в съда, а когато съдът се произнесе по същество, тоест на базата на тези доказателства, всички да мислят, че съдът е корумпиран. Това много дразни в новия сериал.

Поне да бяха имали смелост да ударят конкретен човек. Можеха да избират между няколко известни корумпета, но дори не им е стигнала смелост, за да кажат в кой съд работи Таня Стоева. Във филма тя е съдия от Върховния съд. Такъв в България няма. Има Върховен касационен и Върховен административен съд. Двете институции се занимават със съвсем различни по естеството си дела. Няма редови съдия, който да има такава власт над дадено дело, както образът на Таня Стоева. Има няколко корумпирани съдии, чиито имена са известни на журналистите – Владислав Славов – бивш шеф на ВАС, Светлин Михайлов – бивш шеф на СГС (той имаше навика да се вози с крадени коли), Владимира Янева (новак в професията, но вече с една явна далавера по делото "Софийски имоти") – новоизбран шеф на СГС, и Георги Колев – сегашен шеф на ВАС. Има и други имена на корумпирани и връзкари, но пак казвам – те не са решаващи в даден процес, който в края на краищата се разиграва на няколко инстанции и разглежда събраните по него доказателства. Освен това съдебната процедура е напълно прозрачна за всички, докато работата на МВР и прокуратурата е скрита. Там е и най-дълбоката корупция. В този смисъл сериалът "7 часа разлика" ще спечели, ако навакса пропуснатите 20 години подкупи в МВР и прокуратурата.

Познавам Любо Дилов-син и знам, че той има талант, а освен това е далеч по-забавен от Цветан Цветанов. Затова си позволявам да го посъветвам да държи собствената си линия на разказвач, а не тази на Цветанов и сие. Линията за гадната кучка съдийка и пролетарски вчесания прокурор е фалшива. Променете я и разкажете историята на Роман Василев, червив от пари с неясен произход! А ако се решите да се правите на гамени с Милена, каквито претенции имате, и ако bTV е толкова смела за колкото се представя, бих предложил и още по-завладяващ сюжет: Един от охраната на Милото става главен секретар на МВР. Милото го убиват, а охраната му с инициали Б.Б. става кмет, после и министър-председател... В България животът е осмото изкуство! Далеч по-добро и вълнуващо от киното.

Коментарът е публикуван във в. "Галерия".

Още от категорията

16 коментар/a

ацетон на 28.09.2011 в 23:23
Чудесен коемнтар, браво, Яворе! Жалко че се зцалепи за другата мутра - няма да видиш хаир от това.
Brad Pit на 29.09.2011 в 00:10
Поздравления на Явор за коментара с елемент на рецензия! Ясно и атегорично.
Трол 05.10 на 29.09.2011 в 06:24
Г-н Дачков, на мен пък ми се струва нереален образът на свръхчувствителната, безкрайно честна и безкрайно чиста журналистка (а ако използвам Вашите обобщения - журналистика) във филма.
В джаза на 29.09.2011 в 07:06
Яворе, не бива така - хем да съм гот със сценаристите, хем да бъда "принципен". По-противен и еднопланов сериал не съм гледала, и то именно поради възхвалените нелепости Фучеджиева и Дилов. Обслужването на линията "Цветанов" се набива на очи още от първа серия, а всички твои уж гневни увъртания по темата са изключително жалки.
Трол 05.10 на 29.09.2011 в 07:15
Позволете и коментар по една леко странична тема. Не бяхте много обстоятелствен за таланта на Дилов-син. Ясно защо - защото не можете да посочите нито една негова стойностна книга или статия. А аз мога да посоча доста случаи, в които този забавен (безспорно забавен на маса и в телевизионно студио) "европейски интелектуалец" (както сам се нарича) демонстрира кенефен хумор. Да не говорим за последното му амплоа на редактор на една от най-бездарните книги, пръквали се през последните години - "Луиза Хът" на Тома Марков. За сериала обаче наистина няма защо да съдим строго. Вярно е, че нямаме големи традиции в тази област и хората тепърва се учат. Най-вече сценаристите, защото към оператори и режисьори не можем да имаме особени забележки. Не мога да изтърпя разните "стъклени домове", обаче от този сериал изтърпях цели два епизода, което едва ли ще се повтори, но все пак оценявам усилията на Дилов и Фучеджиева. По-добре да се занимават с това, отколкото да пускат тъпи смешки във Фейсбук. И последно, искам да Ви уведомя, че Б. Б. и Халваджиян са приятели, така че сюжетни бъзици с премиера-слънце няма как да има:-)
сода на 29.09.2011 в 07:18
Браво! Най-сетне някой да каже нещо смислено по въпроса.Претенциите за свръхреалистичност на сюжета издишат тотално, защото сценаристите не са си направили труда да проверят /поне/ как се води едно разследване и какво правят прокурорите по него. Те нямат нищо общо с образа на съдия-следователя от италианските филми. Гледах само една серия от този филм /последно излъчената/, но не можах да го понеса заради тоталната му недостоверност. Просто има груби грешки. може би не е лоша идея да намерят някой да ги консултира, защото иначе се излагат, а и вредят, тъй като създават у непросветения гражданин усещането за автентичност на нещата; а освен това в началото излиза гръмък надпис за действителност на някакви случаи. На кои случаи?!
Андрей на 29.09.2011 в 14:28
Екстра коментар, Яворе! Няма кой друг да опище така кристално ясно и синтезирано истинския проблем на БЖ-правораздаване. Колкото до сериала ... ми той е изпозван от автора като канаваца за същинската му теза. Сериалът е правен за да се усвоят едни пари, както повечето неща в съвременното ни масово киноизкуство. Познавайки и Дилов, и Фучеджиева, авторът показва много добре мнението си, че и двамата са по-интелигентни от Цметанов, и толкова ! :)
Жорж Санд на 29.09.2011 в 17:31
Супер си, Яворе!
хамалин на 29.09.2011 в 20:54
в bg животъ е 8-то изкуство
хаяско на 29.09.2011 в 21:33
Абе каквото и да си говорим, сериалът е много зле ... Да се чуди човек как може да се пръскат пари за подобна халтура!
Кара на 30.09.2011 в 21:32
Господин Дачков,малко изненадващо за мен,Ви се губи разликата между художествено и публицистично
куньо на 30.09.2011 в 22:33
Яворе,Яворе-егати кухата лейка си ! За чеп за зеле не ставаш ,батко !
Вчерашен на 30.09.2011 в 23:46
Предлагам съдийската колегия да се събере и да излезе с открито писмо,че "7 часа разлика" не отразява правилно живота на българския съдия. Подобна практика бе широко разпространена по времето на соца и даже бебетата тогава знаеха, че зад "гласа на народа" стоят определени партийни организации, изпълняващи поръчки отгоре. Явор Дачков очевидно радее за възраждането на правилните практики от времето на Живков - иде му някак отвътре. Пък и е твърде очевидно чии поръчки изпълнява.
Х на 30.09.2011 в 23:49
"Седем часа разлика" е добър сериал, но една от сюжетните му линии обслужва властта - а другаря Храчков обслужва Трактора и даже е някакъв фактор в кампанията му. Храчков, още ли ще лъжеш, че нямаш нищо общо с мутрите?
софийска Майна на 01.10.2011 в 00:27
Сериалът е супер, много по-добър от всичко досега правено. Няма СТъклен дом и под Прикритие, защото тия двата са некакви схеми, няма никой, празни драми текат, а иединия си е само крими. Актьорите са много добри също! Защо недоволстваш Дачков, в първа серия казаха, че държавата се управлява от бивши спортисти - на един от които ти служиш, майна.
NikY Nikolov на 01.10.2011 в 03:50
Ех българино, сляп ли си? Явор просто се опитва да попритисне БТВ за да обръщат повече внимание на благодетеля си - тежкотоварната машина, а и той и всеки малко интелигентен човек знае, че Любо Дилов-син е отявлин критик на ГЕРБ /справко фейсбук и новинар/ и такова твърдение /че се натяга на Ц.ц./ е несериозно

Напиши коментар