- Автор: Велизар Енчев
- 10 Sep 2020
- 178
- 29
И в първия, и във втория си премиерски мандат Бойко Борисов не крие презрението си към парламента. В последните две седмици той на два пъти погази парламентарната демокрация, отказвайки да присъства както при обсъждането на Бюджет 2016, така и при приемането на конституционните поправки.
Връщам се във времето и не мога да открия друг такъв пример на публична гавра с парламентаризма – премиерът да не се весне в Народното събрание при гласуване на бюджета или при съдбоносни конституционни промени. Нещо повече – когато пленарната зала се тресеше от дебатите за конституцията, Борисов риташе топка с любимите си бистришки тигри. При това без да се крие от тв камерите, с което ни изпрати нагло послание: Вие там на жълтите павета си говорете каквото искате и колкото искате, но ще гласувате това, което аз искам. Така и стана.
Копирайки авторитарния маниер на вожда, Цецка Цачева влезе в черните парламентарни хроники, въвеждайки трето гласуване още при първата промяна в конституцията. Въпреки че в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание черно на бяло е записано, че законите се приемат на две гласувания, Цачева най-безсрамно наложи трети вот. И дори не се изчерви. Червените и моя милост се опитахме да възразим с викове и тропане по банките. Но кои сме ние в нейните очи? – Жалки опозиционери, дръзнали да обвиняват Нейно парламентарно височество в потъпкване на някакъв си парламентарен правилник.
Наблюдавах как надменно ни гледа от председателското място и си казах: Плевенската юристка си скъса рабфаковската диплома, но пък солидно си постла пред ритащия с тигрите господар.
Като стана дума за ритане, да кажа, че ден по-рано сайтът БЛИЦ сложи това заглавие: „Цецка Цачева нарита Велизар Енчев, ще го съди“. Въпросният сайт е на медийното острие на ГЕРБ Славка Бозукова, бранеща като лъвица всяко посегателство върху честта и името на парламентарния бос. За несведущите да поясня: След нажежен спор на парламентарната трибуна около Закона за класифицираната информация с Методи Андреев и Атанас Атанасов, се обърнах към госпожата зад гърба ми и попитах: Защо работилите във външното разузнаване да се срамуват от миналото си, а партийна секретарка от Плевен да се гордее с биографията си?
Видимо гневна, парламентарната шефка взе думата като редови депутат и обяви, че до 1989 година е работила в Градския народен съвет в Плевен, но не е била партиен секретар, а само член на БКП. И с назидателен тон ми припомни, че като водещ на предаване в една телевизия съм правил подобни инсинуации. В края на пледоарията отсече: "Заявявам категорично, че не съм била партиен секретар и ако вие не представите доказателства и факти за това, всеки български гражданин има конституционен начин да се защити".
Горката Цачева! Направо да я ожалиш. Значи членство в БКП не е основание за срам, даже напротив, но приписване на секретарство на първична партийна организация на същата партия е подсъдно. В трепетно очакване на съдебна призовка, само едно не разбирам – защо госпожата плаши със съд в бъдеще време, а не стартира начаса процес за сегашното ми твърдение?
След справка в парламентарните стенограми, открих че не съм първия душманин на клетата Цецка. На 16 декември 2011 година Волен Сидеров напомнил на Цачева, че преди 10 ноември била партиен секретар. На което тя гордо му отговаря, перифразирайки известна мисъл на Чърчил: "Ако на 20 години не си бил член на БКП - нямаш сърце. Но ако на 30 години продължаваш да бъдеш – това е друго".
Автентичният цитат е доста по-различен и звучи така: "Ако на 20 години не си бил социалист, значи нямаш сърце. Но ако след двадесетата си година продължаваш да си социалист - значи нямаш ум".
Отговорно твърдя: Госпожата има ум и то в излишък! Иначе нямаше така пъргаво да прескочи от пробития комунистически кораб на луксозната капиталистическа яхта на Бойко Борисов. За това наистина се иска бистър ум и немалка доза опортюнизъм, благодарение на който партийни секретари се преродиха в първите строители на капитализма.
Моля за извинение за дългото отклонение. Но дължах тази реплика на Цачева и подопечната й Бозукова, за които наритването на опозицията е върховна цел и основание за гордост.
Ще бъда искрен - изпитах удоволствие в мига, в който Радан Кънев се тросна сърдито и се провъзгласи за опозиция на Бойко Борисов. Същият Радан, заедно с Лукарски и Меглена Кунева, през лятото на 2014 година се кълняха, че никога няма да влязат в правителство, оглавявано от Бойко Методиев Борисов.
На 5 октомври с.г., когато ГЕРБ спечели изборите и стана ясно, че реформаторите ще влязат в брачното ложе на Борисов, Лукарски се издъни. Без да знае, че касетофонът на интервюиращата го журналистка е включен, той откровено сподели, че предизборното говорене срещу мутрите на ГЕРБ било предизборен трик за спечелване на десния електорат. Така рухна мита за почтеността на десните, които предизборно се гнусяха от сикаджията, но в нощта на 5 октомври му пристанаха като морни девици.
Радан не възрази на подмяната, даже почна да ръси похвали за държавническата мъдрост на премиера. Е, само той остана извън министерския борд на Москов, Ненчев, Танев, Лукарски и Кунева. Но в парламента изпъкна като говорител на реформаторите и макар да бе генерал без армия, се изживяваше като премиер в сянка. Той постигна историческия компромис с ДПС за конституционните промени и след срещата си с Местан смешно се повдигаше на пръсти - като Бонапарт в зенита на славата си. Победата му се оказа пирова, компромисът с депесарите – ялов, полягането на управляващите мутри – позорно.
И вместо да си посипе главата с пепел, той реши да мине в опозиция. Опозиция на кого? На тези, с които довчера пригласяше във всичко. На тези, с които заедно гласува замразяването на майчинските, вдигането на пенсионната възраст, бруталното повишаване на цената на винетките.
Какво всъщност иска Радан Кънев? - Главният прокурор да е подвластен на политиците. Щото не харесва Сотир Цацаров. А кой избра Цацаров? – Цветан Цветанов! С кого глава до глава Кънев редеше пасианса в парламента? – С Цветан Цветанов!
Перверзията на Кънев лъсна и когато пламенно бранеше 16-милиардния заем на ГЕРБ. Тогава лъсна лъжата за дясната философия на реформаторите, които винаги са твърдели, че само леви управления с лека ръка вземат огромни заеми.
А как увърташе за едномилионния депозит на ДСБ във фалиралата КТБ. Играейки ролята „Ни чул, ни видял“, той до последно нямаше спомен за тази финансова афера. Но като го разобличиха, ненадейно се сети, че депозитът с преференциална лихва бил направен преди неговото лидерство. Той, горкият, едва сега научил къде са парите на партийката му.
Но нека не се заблуждаваме. Радан Кънев не е проблемът нито на управляващата коалиция, нито на съдебната система. Той е проблем за самия себе си.
Проблемът на България е Бойко Методиев Борисов. В тази държава той е господарят и на парламента, и на прокуратурата, и на съда, и на МВР, и на финансите, и на всяка институция, от която зависи нашия живот. Той назначава прокурорите, той е господарят на съдиите, той пише дневния ред на парламента, той командва МВР-то чрез секретарката си министър. Затова прокурорските актове падат в съда, затова съдиите помилваха осъдения на две инстанции Цветан Цветанов, затова му се размина аферата „Ало, Ваньо“. И вместо да получи ефективна присъда за осуетяване на митническа проверка, Борисов получи втори премиерски мандат, а след общинските избори – и почти цялата местна власт. Остава да получи и президентския пост и триумфът на СИК ще е пълен.
На такъв народ, такъв водач!
