Дарина Такова в златния асансьор на живота

1
Десетки пъти са ме питали: Как така „попадна” в Миланската Скала? В нашата професия всичко, до върха на пирамидата, се гради камък по камък. Не става да си стоиш вкъщи, някой да сбърка звънеца и да ка...

Дарина Такова: Когато имаш дявола на гърба си, каквото и да правиш, ще се случи това, което ти е писано!

5
Колкото и странно да е, в първите класове бях суперзле по пеене и музика. Нотите ми се струваха нещо ужасно сложно, не можех да ги науча и това си е! Всеки път, когато имахме пеене, аз се криех и тре...

Владимир Зарев: У нас престъпникът е уважаван човек, а престъплението – поминък

12
Всички крадяха, но едни крадяха керемидите от кооперативните обори и тоалетните седалки от предприятията, а други отмъкваха десетки милиони в зелено. Така зейна зловещата пропаст между несправедливо б...

Владимир Зарев: Тоталната власт прави всички хора еднакво виновни – и палачите, и жертвите

9
Не мога да си обясня, но и днес колкото, както и където могат, ме премълчават. Може би по-младите автори смятат, че сме в съдбовна надпревара, а на мен това ми изглежда смешно. На никого никога не съм...

Владимир Зарев: Глупаците си мислеха, че вървим след Партията, но ние вървяхме след Словото

11
Знаеш ли, Милена, винаги съм бил силен ученик, но никога не съм обичал училището. Не можех да понасям тази мущровка, отнемането на свободата, това, че ни даваха принудително знание, голяма част от кое...

Боряна Корчева: Всеки сам избира дали да бъде щастлив или нещастен

27
Тази история звучи като приказка, но не е. Тя е истинска и е пример за това, че щастието, както казва героинята в нея, е състояние на духа, следователно въпрос на избор. Боряна успява да осъществи сво...

В пустинята на изобилието

11
"Счупените клони на дърветата лежаха по земята като замръзнали човешки фигури с протегнати нагоре ръце. Вървях и чувството, че съм част от тази опустошена природа, ме обземаше все по-силно. Не мога да...

Иван Абаджиев: Някой искаше да ме унищожи! Някой играеше срещу българските интереси!

7
Най-черната година беше 1988 – олимпиадата в Сеул. С нас пътуваше представител на българското ръководство, чието име ще спестя. Извика ме и без много увъртания ми каза: "Абаджиев, дават ти два златни,...

Владо Пенев: На мъртвешки танц сме се хванали

5
Децата ни потъват заедно с нас. И ако има изключения, те се дължат на канските усилия на личностно ниво, в семейството, където сам се опитваш да измъкнеш детето си от това блато, в което се кеси. Ах,...

Владо Пенев: Не познавам по-завистлив и безпаметен народ от българския

19
Ние българите не знаем гроба на нито един наш цар! На ни един! И това не е проблем само на нашето поколение. И на българите, които са живели преди нас, им е дремело къде са погребани техните владетели...

Владо Пенев: Беше ме срам, че искам да ставам актьор!

2
Всички ме сочеха с пръст и ми се подиграваха много с това мое кандидатстване във ВИТИЗ. Леля Снежа, внучка на Цанко Церковски, живееше под нас. Беше страхотна бохема! Цялата кооперация бяха такива хор...

Иван Абаджиев: Ето, сега не сте рая! Нищо не сте! А аз ви обичах като свои деца...

1
"Такъв ненормален студент не може да бъде нито преподавател, нито състезател, нито ръководител, нито треньор! – това ми заяви Ангел Акрабов преди много години, когато ме изгони от националния отбор. –...