Днес се навършват 20 години от разрушаването на мавзолея на Георги Димитров в София. По този повод припомняме есето на архитекта Емил Попов, публикувана във в-к "Култура" на 3 септември 1999 г.

 

В центъра на Берлин, в квартала Принц Албрехт, се намират останките на бившата сграда на Държавната служба за сигурност – Гестапо, Партийната служба за сигурност – СД и на ръководството на СС. През 1993 година германското правителство обявява конкурс за включване на развалините в международен изложбен и документален център “Топография на терора”.

 

Германия, преодоляла комплекса си за историческа вина, е достатъчно зряла, за да съдържа миналото си и да се дистанцира от него, излагайки го на показ. 

 

Конкурсът е спечелен от швейцарския архитект Петер Цумтор, носител на наградата Сандберг за 1998 година. Сградата, която той предлага, не подлежи на стилистична класификация или символическа интерпретация. Тя присъства като значим тримерен обем, изразяващ присъствието на специфична празнина в градската структура. 

 

*****

 

Останките от Берлинската стена са превърнати в информационен център. Концлагерите днес са мемориални комплекси.

 

Фашизмът, както и комунизмът, са световни явления.

 

*****

 

Защо решиха да го събарят сега? През 90-та може би щеше да има смисъл. Но сега? Не сме ли станали по-спокойни, по-космополитни? Не е ли изживяна незрелостта на ранния модернизъм винаги да се започва от “табула раза”? Превръщането на миналото в “табула раза” не създава ли възможността то да се възпроизведе? 

 

Смешно е да се правим, че миналото не е било. Гузни ли сме?

 

*****

 

Кметът Софиянски обяви, че ако не се намери друга функция на мавзолея, той трябва да се махне. От утилитарна гледна точка, функция може да се намери, само ако в сградата се вкара друг труп. Но “гробница” ли е всъщност функцията на мавзолея - да предпази трупа от естественото разлагане и да покаже на другите, че това тяло е извън времето?

 

Истинската функция на сградата е не вътрешността й, а публичното пространство, към което тя се отнася. И това, което реално се е случвало извън сградата. Манифестации, масови гимнастически упражнения, бдения.
В тях участвахме всички. 

 

*****

 

Познавам англичанка, работеща в България, която е пренасяла нелегално в Чехословакия книгата “Непосилната лекота на битието” от чеха Милан Кундера. В САЩ прочетох и други книги на Кундера и ги подарявах на американци, които се интересуваха от живота при комунизма в Източна Европа. Ето откъс от главата, в която Кундера описва “комунистическия кич”:

 

“Когато шествието наближаваше трибуната, и най отегчените физиономии засияваха в усмивки, сякаш искаха да докажат, че се радват както трябва или по-точно, че приемат каквото трябва. И не ставаше въпрос само за политическото приемане на комунизма, а за приемане на битието като такова. Първомайският празник черпеше от дълбокия кладенец на категоричното приемане на битието. Неписаният, неизречен лозунг на манифестацията не беше “да живее комунизмът”, а “да живее животът!” Силата и коварството на комунистическата политика идваше от това, че тя си беше присвоила този лозунг. Именно тази идиотска тавтология ( “да живее животът!”) привличаше в редиците на комунистическата манифестация и хора, безразлични към постулатите на комунизма….”

 

 

*****

 

Преподавам на млади хора. Те не помнят манифестациите. Не знаят какво е било преди десет години. Наричат го “комунистическият режим”. Обикновено не гласуват. Повечето не искат да живеят в България и смятат да напуснат.

 

Приятелите ми мислят, че нищо не може да се промени. Ако е така, за какво стоим тук?

 

*****

 

Очевидно е, че премахването на обема на мавзолея ще “отвори” пространството. От градината ясно ще се вижда нейната рамка, т.е. сградите, които я ограждат. Ще се образува “ансамбъл”. Пространството ще се хомогенизира по един типичен за класицизма начин. От града се откъсва и обособява зона, обединена от своята “правилност”. Понятието “хетерогенно пространство” ценност ли е? Нали пространствената композиция се създава от разнородни елементи и връзките между тях? Парадоксално, но “чуждият” обем създава потенциала за динамично пространство. Архитектурен проблем е как този потенциал да се използва. Ако обемът стои “нехармонично” в средата, задача на архитектите е да направят тези пространствени връзки смислени. 

 

Черно-бялото мислене е: руши се- не се руши. Архитектът е този, който критически дефинира проблема и го решава позитивно чрез проект.

 

*****

 

След постановката на “Княз Игор” предната фасада бе боядисана в черно. Изглежда по различен начин. Напомня на абстрактните обеми на Доналд Джъд. При промоцията на “Далматинците” въздействието беше друго. Доказателство, че архитектурата може да променя средата, и то с малки намеси.

 

*****

 

Общественото обсъждане на резултатите от конкурса за Централна градска част ще се проведе от 14 часа на 30 август в Съюза на архитектите. Главният архитект Янев и заместник-министър арх. Зегова лъжат в пресата , че обсъждане вече е имало. Твърдят, че в конкурса всички колективи премахват мавзолея. Броих ги – това са 9 от общо 24 участника. А всъщност бройката няма значение.Освен да послужи като аргумент на предварително взето решение.

 

 Арх. Георги Овчаров

 

*****

 

Вицепремиерът Евгений Бакърджиев в интервю - в. “Труд”:

 

“- Веднъж казахте, че като строителен инженер професията Ви е да съграждате. Но май в този случай рушенето ще Ви достави удоволствие?

- Аз искам да съградим един хубав център на столицата и наистина ще го направим. Не, че ще напишем “тук ще се танцува”, но там наистина ще се пее и танцува. Мястото около мавзолея трябва да стане красива зелена част в центъра на София. Тази грозотия – не!”

 

*****

 

Из “Непосилната лекота на битието“:

 

“Десет години по-късно ( тогава тя вече живееше в Америка ) един приятел на нейни приятели, американски сенатор, я караше с огромния си частен автомобил. На задната седалка се тъпчеха четири деца. Сенаторът спря; децата изскочиха и се затичаха по голямата поляна към сградата на стадиона, където имаше изкуствена пързалка. Сенаторът продължи да седи зад волана, загледан мечтателно в четирите тичащи фигурки, а после се обърна към Сабина:

- Вижте ги! - Описа с ръка кръг, който трябваше да побере целия стадион, поляната и децата: - На това аз казвам щастие.

В думите му имаше не само радост от това, че децата тичат и тревата расте, но и проява на разбиране към жената, дошла от една комунистическа страна, където според сенатора тревата не расте, а децата не тичат.
Но точно в този момент Сабина си представи този сенатор на трибуната на пражкия площад. Върху лицето му бе изписана същата усмивка, която комунистическите държавни мъже адресираха от висотата на своята трибуна към също тъй усмихващите се граждани долу, в редиците на манифестацията.
Кичът извиква непосредствено една след друга две сълзи от вълнение. Първата сълза казва: Колко е хубаво, дечица тичат по тревата!

Втората сълза казва: Колко е хубаво заедно с цялото човечество да се умиляваш от тичащите по тревата дечица!

Едва тази втора сълза прави от кича кич. “ 

 

 

*****

 

Бакърджиев оценява стойността на сградата естетически. Смята, че е грозна. Грозна е, защото е мавзолей ли, т.е. заради бившата й функция, или е грозна, защото сградата е с лоши пропорции и грешен мащаб?
А има ли красиви мавзолеи?  

 

Важното за мен е, че сградата има историческа стойност. 

 

*****

 

Вицепремиерът Евгений Бакърджиев в интервю - в. “Труд”:

“ - Вие ли ще натиснете копчето?  

- Уха! И датата въобще няма да е онази, дето я четем по вестниците. Разчитам на елемента на изненада. Червенодрешковците на Румката Овчаров пак планират да се разхождат по площада. И ако кара все такова слънце, ще е добре. Ще намалее с още 2 % електората им за изборите.”

 

През 1998 година треньорът на английския национален отбор по футбол Глен Ходъл прави изявление в интервю, че инвалидите изкупват грехове от предишния си живот. Обществото е скандализирано и след намесата и на Тони Блеър, два дни по-късно Ходъл е уволнен. “Духането на супата” в английски вариант. 

 

*****

 

Казват, че ще възстановят градината около двореца, такава, каквато е била. Но нали всичко друго се е променило? Какво означава стилът “ретро”, толкова обичан от нашите управници? Ретроградност ли? Архитектурна реституция? Еснафска идилия?

 

Сякаш двадесети век не е съществувал!

 

На пресконференция в БТА през май заявих, че извършеното от общината за Халите и Централна баня е културен провал.

 

 

*****

 

Политическите сили и техните активисти възприемат сградата като символ. За СДС – на тоталитарно минало. За БСП – на вожда, въпреки, че тялото му е отдавна кремирано. Придаването на символна стойност има архаичен тотемичен характер.

 

Миналото може да бъде славно, героично, позорно, комунистическо, тоталитарно и т.н. Бъдещето – светло, сияйно, обещаващо, апокалиптично, комунистическо, демократично и т.н.
Ще спрем ли да украсяваме абстракциите с прилагателни?

 

*****

 

Представям си вътрешността на мавзолея превърната в хранилище, запис на събитията, които са се случвали около него. Черна дупка, засмукала и концентрирала в себе си външното пространство. Капсулирала околната среда такава, каквато е била. За да не се повтори. В полутъмния интериор на екран се прожектират кадри от празничните манифестации. Ехтят партийни маршове. 

 

Дали се срамуваме или се смеем, дали изпитваме носталгия или болка – срещаме се с нашето минало.
Срещаме се със себе си.

 

София, 19 август, 1999 г. Емил Попов, архитект

 

Есето е публикувано във в-к “Култура” – 03.09.1999 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

20 коментар/a

Това там на 21.08.2019 в 18:31
Беше подтискащо място. Отглас от един чужд експеримент по подмяна на Вярата с една новоизмислена религия, с годините изгубила силата си до степен да стане обект на присмех. Гавра с човешки останки, изтърбушени, с извадени вътрешности, мозък, препарирани и изложени на показ.
СМЕХХХ на 21.08.2019 в 21:44
Tъжно е когато, човек който е направил толкова много за България, бива така поруган! Още по-тъжно е когато мижитурки, нагаждачи и некадърници, като софиянски, бакърджиев и прочие плазмодии правят това, а народът ръкопляска! Тъжно е народ да не иска да познава историята си, а да си я нагажда както си иска! Благодарение на Васил Коларов, Георги Димитров и още няколко българи, България не бе разпарчетосана след ВСВ. Срамно и тъжно е !!!
Отговорен на 21.08.2019 в 22:11
Не е тъжно заради това. Тъжно е защото, като бели патици, се опитваме да поумнеем задрасквайки на все по къси периоди миналото си..... И се маскираме кухо и скудоумно с "архитектски", "ценностни", "образователни стандарти" и пр. пластмасови аргументи ....
СМЕХХХ на 21.08.2019 в 23:25
Тъжно е и още как - тъжно е, като на собственото ни погребение е тъжно и тягостно. Някога един Капитан издигнал едно черно знаме на покрива на къщата си, на което пишело -"Те погребаха България". Ама вече и това няма кой да направи!
Отговорен на 22.08.2019 в 00:09
Капитан, адвокат Петко ... епохите раждат героите си. Може би тогава е било по-зле, знам ли?!
МОНА на 22.08.2019 в 02:53
Това бе чудовищна грешка на СДС!!!Сградата сега, в днешни времена би била чудесно използвана, но техните дребни душици не ги бе грижа за бъдещето на България. Мавзолеят бе в пълен синхрон с всички сгради наоколо и напълно естествено и перфектно завършваше в едно архитектурно каре в центъра на България. То бе изградено от велики архитекти на това време, оставяйки почерка на епохата. Някакево футболистче и преподавател по политикономика, решават съдбата на сградата, която велики архитекти и нашите родители, със своя безплатен труд бяха изградили. Как е възможно да ограбиш чуждия труд с лекомислието на уличен хулиган??? Как е възможно да заличаваш с наглост и сила историята на цял един народ?! Днес, все още с невъоръжено око, всеки от нас може да установи онази “черна” дупка, която разрушителите отвориха в сърцето на София. Архитектурният баланс и историята на столицата, а от там и на цяла България завинаги са нарушени.
Мавзолеят беше храм за поклонение на 22.08.2019 в 05:57
А храмовете, както знаем от историята ги разрушават победителите. Има период, когато във Византия унищожават стенописи, мозайки и икони, протестантите рушат манастири и статуи, османците църкви, ние джамии, болшевиките също рушат църкви и обръщат манастири в концлагери. Такава е и съдбата на паметниците на победените. Понякога символите на предишни епохи се запазват дълго, друг път изчезват заедно с тях.
помнещ на 22.08.2019 в 07:45
Дребни и нещастни душици, които с напредване на времето стават все по-незабелижими и незапомнени...посегнаха на нещо стойностно...на спомена за един велик българин...на един исторически етап в развитието на България, който все пак истински се е случил...и оставиха една мръсна нова действителност, потънала в бирени фестивали, псевдокултурни етюди и мракобесие...въплощение на обикновен, елементарен и български неофашизъм...
Кой не е грешал и не греши - той да хвърли камъка на 22.08.2019 в 09:32
При всичките "за" и "против" трябва да се помни, че историята и фалшифицирана и не, стой във времето. Нейната същност е както в градежа, така и в разрушителството. Естествено, последното носи повече вреда, когато става въпрос за сгради, паметници, заводи, язовири, самолети, ракети и други материални ценности създадени с труд от човешката ръка. За съжаление новите вандали разрушили и Мавзолея и паментика пред НДК и индустрия и армия и държавност се превърнаха в рушителите нашата България. Те получиха присъдата от народа – ненавист и омраза, а наказанието със сигурност ще получат от Бога, въпреки лукавостите, хитростите и постоянните лъжи, с които заблуждават населението.
Маги на 22.08.2019 в 10:05
И все пак историята няма да я затрият! Мавзолеят го няма, мнозината заводи ги събориха, продадоха за скраб, или заграбиха, земята разпарчетосаха, за да се награбят отново. Съдбите на българите ги разбиха, накараха ги да се чудят как да преживяват, и всичко това направиха едни наистина вандали с големи претенции, но всъщност прости, алчни и корумпирани. Но в историята ще останат с истинските си имена, но с малките букви, както по-горе го е написал форумецът, за тяхно съжаление и на техните потомци.
баба мара на 22.08.2019 в 11:15
събарянето на мавзолея беше голяма грешка това е история защо променяте учебниците на децата а събаряте паметници господ ще ги накаже всички де-били участвали в поругаването на историята
Фирма Камбуров - щампи матрици до Маги на 22.08.2019 в 16:59
СкраП, а не скраБ. Времената са други: "Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме..." Дънките ще ти цепна отмина. Днешните ми студенти са бели птици. Само лесни пари са им в главите. Пука им за някакъв мавзолей. Както казват те, в смисъл тоя, няма как да стане, всичко е точно, зайци гълтат нафтови печки... Нека идва ПРЕЗЛАТНИЯт СИМЕОН-ХАСАН, че да се оправим най-сетне... Загубена държава...
Идеалист на 22.08.2019 в 19:38
Историята е такава каквато се е случила. В историят нама ако... Историята не компютърна игра, която можеш да върнеш в началото и да започнеш на ново. По добре да беше останал, като паметник на онова време. Бил грозен, да не би Бронзовата къща да е по красива. Не станахме по-умни или по-добри като го взривихме. Когато човек отиде в Кремъл и влезе в Архангелския събор, вижда саркофазите на Цар Иван Четвърти и всики московки кнезе. Запитва се, защо все пак онзи комунист Сталин не ги е изхвърлил...? Втория въпрос е къде са гробовете на нашите Царе? Знеам само гроба на Калоян. Ще се оправдаем - робство или присъствие 500 г., други са виновни. Къде са костите на на Цар Борис Трети. Ще се оправдаем - Сталин ни ннакара да ги изровин и обругаем. Аз не вярвам да е така, защото видях Архангелския събор. Ние сме си такива, долни, гадни и подлезурци. Още не се регистрирал за кандитат кмет и един архитект се заканва събори паметника на Червената армия. Вероятно защото е толкова и архитект,,,Затова от 9 000 000 сме останали около 5 000 000 на територията на България, защото вече сме изчезнали - старите измират, младите бягат и ще си спомнят за корените си докато са живи бабите и дядовците им...Народ, който няма чувство за принадлежност и собствено достойнство, без гордост склонен към самоунищожение, Народ допуснал да го управляват хора с интелекта на Борисов, Цветанов, Валери Симеонов и скоро се очаква към тях да се присъедини и Слави Чалгаджията. Боже, опази ни от нас!
Руснаците си пазеха гробовете на царете на 23.08.2019 в 06:42
Защото Съюза беше продължение на империята, затова. А нашият Борис не.
Мики Рурк на 25.08.2019 в 10:26
Каквото повикало това се обадило. Та разрушаването на Мавзолея е нещо лошо а вандалщината с гроба на цар Борис дело богоугодно. Нещо не ми се връзват нещата,тия естети по горе дето оплакват езическия фараонски храм що се не сетят за разпилените кости на Борис. И същите след девети ноември с свещички в черквата. И никой се не сети за Ботев /че и в черквата затуй ходи ,че и черквата е търговия/.

Напиши коментар