Сключения между Франция и Германия договор за приятелство е събитие, което променя коренно статуквото в Европа и НАТО, като съдържание и визия. Нещо повече, то съдържа потенциала да се превърне в бъдеще в техен контрапункт, налагайки нови критерии за интеграция и сигурност. В този смисъл, независимо че подписаният договор в Аахен бе широко отразен в информационното пространство, значението му радикално се подценява. Което е може би умишлена стратегия от страна на французите и германците, но прави впечатление и мълчанието на останалите страни от Европейския съюз, както и на Съединените щати.

 

Снимка: Ройтерс

 

А всъщност двете най-мощни европейски държави се опитват да изградят модел на сътрудничество, който надхвърля рамките на ЕС и НАТО. Ако досега смятахме, че ЕС представлява единно икономическо пространство, вече трябва да сме наясно, че то може да бъде още „по-единно“, каквото ще е френско-германското.

 

Ако си мислехме, че НАТО предоставя надежна защита за своите членове, сега имаме пред себе си много по-ясен механизъм за двустранно взаимно подпомагане. Докато по същество Атлантическият съюз предвижда страните-членки да се консултират помежду си, в случай на опасност за една или повече от тях, споразумението от Аахен осигурява незабавна военна подкрепа между Берлин и Париж. Необвързана по никакъв начин с поведението на НАТО.

 

Нещо повече, двете страни намекват в договора си, че имат претенцията двустранното им сътрудничество да добива многостранни измерения. Открито натоварват споразумението, като първи етап от изграждането на обща европейска армия, както и създават квазимеханизъм за нейното управление - т. нар. Съвет за отбрана и сигурност.

 

В по-общ смисъл те представят начинанието си като противовес на дезинтеграционните и популистки настроения в Европа, но на практика отварят нов дебат в Европа, относно собствената си роля в Евросъюза. Защото в договора прозира ясно вторият му план, целящ да засили лидерските позиции на Германия Франция в ЕС. Превръщайки се в негово ядро, което с мощната си гравитация трябва да контролира и задържа периферията.

 

Въпросът е, дали Меркел и Макрон не пренавиха пружината на своите амбиции. В началото на 30-те г. на миналия век също е битувало убеждението, че Англия, Франция, Германия и Италия трябва съвместно да поемат управлението на Европа - т. нар. идея за Директория на четирите. Но агресивността на Хитлер и Мусолини, както и недоволството на по- малките европейски държави, успяват да торпилират проекта. 

 

Днес ролята на противовес се опитват да играят Италия и Полша. Но те не могат да бъдат равностойни съперници в дългосрочен план. Не само защото икономическият и военнният потенциал на двете страни е несравнимо по-слаб, но и защото те могат единствени да дефинират какво не желаят да виждат в Европа, но не и каква да бъде тя.

 

Но все пак Рим и Варшава обозначават една друга гледна точка, която в краткосрочна переспектива, вместо да тушира френско-германските амбиции, може да се превърне в нов деструктивен център за европейския проект. Защото опозицията срещу прекалената консолидация може лесно да се изроди в разпалването на големи дезинтеграционни процеси. Които могат да погребат под себе си ЕС или да го превърнат в клуб, раздиран от противоречията на два враждебни лагера.

 

И последният аспект от договора се изразява в невероятно нарасналата икономическа мощ на Берлин. Не звучи политкоректно, но е факт, че една от мечтите на германския империализъм от миналия век е вече реализирана - Европа се превърна в стопански придатък на Германия. Нейното положително търговско салдо с останалите страни-членки на ЕС е 55 млрд. евро и всяка година нараства. Образно казано и тази година цяла една България, като стойностно изражение, ще мине в „джоба“ на Федералната република.

 

Неслучайно френските националисти реагираха остро на договора от Аахен. При него прозира не толкова подчинената роля на Париж, а заплахата от загуба на френска идентичност. За да се добере до ползите на германската инономика, Франция е готова да жертва постоянното си място в Съвета за сигурност на ООН и да сподели управлението на ядрените си сили.

 

Нещо повече. Париж не просто върви към по-тясно сътудничество с Берлин, той застава на пътя на размиване на границите между двете държави. И не само в административен, а и в културен и национален план. 

 

Предвижданата интеграция предполага в граничните райони да се налага създаването на двуезични общности, което по същество е опит за подмяна на националната идентичност. Ако е успешен, с течение на времето той може да се разпространи върху самите държави и да приобщи нови. Може би първата стъпка към изграждането на чисто европейската идентичност предполага налагането на двуезиково самосъзнание. Като способ за дистанциране от националните корени.

 

Разбира се това са най-дълбоките „вълни“ на договора за приятелство между Германия и Франция и е трудно да се прогнозира отсега тяхното въздействие. Но първият тест за силата на оста Берлин-Париж се задава на хоризонта. И той ще се изрази в конструирането и работата на бъдещата комисия на ЕС. Ако Меркел и Макрон съумеят да наложат волята си относно нейния състав и политика, останала Европа ще трябва да се нагажда към новата реалност след „пакта“ от Аахен.

 

Свързани статии: 

http://glasove.com/categories/kino/news/bumerangyt-na-sankciit

http://www.glasove.com/categories/komentari/news/otvyd-razlajvaneto-na-kuchetata-v-siriya

 

Още от категорията

Драмата на Европа*

Драмата на Европа*

Драмата на Европа е духовна драма, драмата на Европа е драма на духа....

8 коментар/a

123 на 24.01.2019 в 14:37
Новоколониален франко-германизъм.
Новоколониален франко-германизъм. на 24.01.2019 в 15:55
Да не забравяме поразиите, кото е преживяла Европа от германите и техните първи братовчеди франките...
123 на 24.01.2019 в 14:37 на 24.01.2019 в 15:56
Плъховте първи напускат кораба, когато усетят, че се задава нещо нередно!
Чърчил на 24.01.2019 в 22:57
Е, те затова е Брекзита, де! Две войни наравихме, за да не стане това, а сега без война! Ааа, по-скоро война ще има!...
Евгени на 25.01.2019 в 06:16
Затова спасението за България е в Евразийския съюз.
passer-by на 25.01.2019 в 12:58
След Brexit и подписания в Аахен френско-германски договор, бъдещето на ЕС ще изглежда така: Център -„Наследниците на Каролингите“ (Германия, Франция, Белгия, Нидерландия, Люксембург ) + периферия (Дания, Австрия, Швеция, Италия, Ирландия, Чехия, Унгария, Словения, Испания, Португалия) + колонии (Малта, Кипър, Гърция, България, Румъния, Хърватска, Полша, Словакия, Литва, Естония, Латвия, Финландия, Черна гора, Косово, Македония, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина,Украйна, Молдова, Грузия.)
Мосю Воланд на 25.01.2019 в 21:44
Франция и Германия, НИКОГА няма да приемат България като равностойна държава и НИКОГА няма да приемат да общуват със българите като равностойни. Да не говорим пък за англосаксите, испанците,холандците и т.н. Бивши империи НИКОГА няма да приемат някакви си малки народи в периферията на Европа като равнопоставени. Защо тъпо и упорито българите драпат като диви прасета за благоволението на други нации ?!? Невероятно олигофренично е.
Името ми е Червен на 02.02.2019 в 08:19
Като влязохме в ЕС, разбрахме най-сетне на собствения си гръб истинското значение на прочутия израз "Совите не са това, което са"

Напиши коментар