Дийпак Чопра, човекът, който накара Америка да медитира

<p><strong>- Политици и икономисти от Изток на Запад повтарят само една дума: растеж. Разумно ли е днес да си представим посредством медитация път към намаляване на нашите желания, нужди, апетити? Вие разумен човек ли сте, Дийпак Чопра?</strong></p> <p>- Дали съм разумен човек? Не мога да отговоря, тези, които ме срещат, трябва да го кажат. Но аз мисля, че разумът е обусловен от един социален отпечатък, рамка, която се променя според епохите. Медитацията не е въпрос на разум, тя предлага да отидем отвъд разума. Както казваше един от вашите големи френски автори, Блез Паскал: &quot;Сърцето има причини, които разумът не познава&quot;. Аз се поставям на мястото на сърцето.</p> <p><strong>- Какво е вашето определение за медитацията?</strong></p> <p>- Това е универсална практика, която се състои в развитието на вниманието в настоящия момент такъв, какъвто той е, а не такъв, какъвто би ни се искало да бъде. Плуваме срещу течението, за да отидем отвъд ума, изпълнен с нашите мисли, емоции и усещания, към едно състояние на мълчание, присъствие, което отключва енергията и ни свързва с нашето вътрешно аз.</p> <p><strong>- Да останеш седнал в мълчание понякога обърква. Това научава ли се?</strong></p> <p>- Няма какво да се учи. Освен това не трябва да се стремиш да бъдеш мълчалив, защото това все още означава да искаш. Не изпразвате ума си, опитвайки се да го изпразните от своите мисли, защото това все още е мисъл. Трябва да оставите мълчанието да излезе на повърхността. Медитацията означава да бъдеш в света. Трудното е да разбереш, че да бъдеш в света, не изисква усилия.</p> <p><strong>- На нас ни липсва време, искаме време, тичаме след времето, което ни е страх да не пропилеем&hellip; Какво ни доведе дотук?</strong></p> <p>- Не съм съгласен! Ние имаме вечността, ако нашето внимание е насочено към настоящия миг. Но на Запад учат хората, като им повтарят, че трябва да стигнат до точка на пристигане. Така че всеки е вперил поглед в тази точка, в далечното. Аз мисля, че ако нашето внимание е загрижено преди всичко за бъдещето или за миналото, тогава времето направо ни разкъсва. Най-добрият начин да изпиташ времето е да живееш напълно в настоящия момент, да бъдеш убеден, че това е най-важният момент.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36844_eUgB7G4QfhEp2V3ENwum6DhkqjylTk.jpg" /></strong></p> <p><strong><em>Дийпак Чопра и Морган Фриймън&nbsp;</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Съвсем не е лесно в интензивния и активен професионален живот да имаш едновременно пълното съзнание за настоящия момент!</strong></p> <p>- Ако искате да действате ефикасно в настоящия момент, моят съвет е: преследвайте съвършенството, игнорирайте успеха. Докато целта ви е даден резултат, времето ще ви се подиграва и ще изтощава силите ви. Моят личен начин на действие е да преминавам през 24-те часа от един ден, разделяйки ясно времето за сън, за медитация, за работа, за връзки с другите, свързаното време и свободното време. Когато работя, не правя нищо друго; когато ви говоря, не правя нищо друго. Ако искате да използвате времето мъдро, никога не правете няколко неща едновременно! Зная, че това е ендемично зло на нашата цивилизация! Но ако мислим за себе си и живеем като същество едновременно с много задачи, това унищожава мозъка ни и това е единственото нещо, което се влошава с практиката. Струва ми се, че най-ефикасният начин да работим, е да го правим с успокоен ум, в енергично тяло и с лека душа.</p> <p><strong>- Повелите &quot;ти трябва&quot; - &quot;да бъдеш силен, да бъдеш ефикасен, да бъдеш на висота&hellip;&quot; - са друга мантра на нашата епоха. Тези предписания засягат ли телата и ако да, как?</strong></p> <p>- Разбира се, телата понасят ударите и щетите на прекалената дисциплина, амбиция, строгите планове за кариера, които си съставяме. Стресът е свързан с много форми на възпаления, смущения на сърдечния ритъм и разбира се, пристрастяване към работата, успеха, храната, алкохола или наркотиците&hellip; Става дума за механизъм за бягство, при който, в крайна сметка, човек никога няма достатъчно от това, което иска.</p> <p><strong>- На тези пристрастявания обикновено се гледа с чувство на вина&hellip;</strong></p> <p>- Да, защото чувството за вина е другата мелодрама на нашата епоха! Не можем да продължим да функционираме по този начин.</p> <p><strong>- Много жени разказват, че колкото по-ръководна позиция заемат, толкова повече се чувстват отделени от своите тела, от своите усещания&hellip;</strong></p> <p>- Защото се състезават с мъжете в среда, чиито правила са били определени от мъже. Ако искаме жените да бъдат утрешните лидери - което на мен лично ми се струва повече от необходимо, тъй като мъжките архетипи стигнаха до изчерпване - ние имаме нужда от нова енергия, която поставя акцента върху вниманието, радостта, състраданието. В САЩ невероятни жени като Ариана Хъфингтън или Хилари Клинтън изразяват това чред действията си. Но за да се върнем към тялото, винаги е възможно да се свържат отново с него, дори след години на стълкновение или отричане. Винаги е възможно да преоткриеш това усещане за тялото. Тогава трябва да са упражнява съзнанието за тяло, дишането и издишването, редовни упражнения по йога например, медитация&hellip;</p> <p><strong>- Това въпрос на тренировка ли е?</strong></p> <p>- Да, но тренировка, която може да трае само пет минути. Затваряте си очите и се опитвате да осъзнаете настоящите усещания във вашето тяло.</p> <p><strong>- Медитацията свързана ли е с удоволствието?</strong></p> <p>- Тя е свързана с удоволствието, с радостта, с бистрия ум. Тя позволява да отидем до първоизточника на нашата креативност. Същевременно, както вие добре знаете, френските екзистенциалисти, които са били много съзидателни, понякога са били и много нещастни!</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36844_IJEYXK4NZRIcz0jXh4nMmZqzf6C2mq.jpg" /></p> <p><strong><em>Дийпак Чопра с Ума Търман</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Това би могло да се каже за много американски музиканти, от Чарли Паркър до Джон Колтрейн, от Кърт Кобейн до Майкъл Джексън, когото добре сте познавали. Толкова съзидателни и толкова отчаяни.</strong></p> <p>- Мисля, че в началото те са били съзидателни и изпълнени с радост. Когато станат ужасно привързани към своя имидж, тогава идва трагедията. Когато нарцисизмът вземе връх над всичко останало, креативността остава, но душата е измъчена.</p> <p><strong>- Преминава ли медитацията през известна самота?</strong></p> <p>- Да. Но хората често смесват самотата и способността да бъдеш сам. Самотата е страшна, способността да бъдеш сам, е именно това, което ни свързва с другите. Самотата е изключване, способността да бъдеш сам е свързване. Моето убеждение е, че медитацията наистина води индивида &quot;от аз до ние&quot; (<span style="color:#3c3f41">&laquo;from me to we&raquo;).</span></p> <p><strong>- Може ли да замести съня?</strong></p> <p>- Тя влияе на качеството на съня, но не го замества. Много е важно да спиш, за да се чувстваш добре.</p> <p><strong>- Напуснали сте Делхи на 23 г. Спомняте ли си заминаването си?</strong></p> <p>- Беше 1 юли 1970 г. Първият ми етап беше&hellip; Париж! Имах 100 долара в джоба си и похарчих всичко в &quot;Мулен Руж&quot;!</p> <p><strong>- Защо там?!</strong></p> <p>- Бях отседнал в малък хотел, където предлагаха на туристите обиколка из Париж с посещение в &quot;Мулен Руж&quot;. Не издържах! Няколко дни по-късно пристигнах в Ню Йорк с празни джобове.</p> <p><strong>- Какво беше за вас напускането на родната земя - печалба, загуба и двете?</strong></p> <p>- Когато сте млад и изпълнен с авантюристичен дух, не мислите за трудностите&hellip; Знаете, че всяка печалба е и загуба. На 67 г. аз се чувствам глобално същество. След десет години всеки един от нас ще гледа на себе си по този начин, надявам се! А след 20 или 30 г., нациите вероятно ще бъдат изместени от нещо като Неткрация или Уебкрация, ще се гласува в интернет, за да се одобрят или отхвърлят културните, икономическите и другите политики&hellip;</p> <p><strong>- И ще се медитира в мрежата?</strong></p> <p>- Разбира се, но това вече съществува! На всеки три месеца от Центъра &quot;Чопра&quot; в Калифорния, заедно с Опра Уинфри, аз предлагам безплатен цикъл по медитация: 20 минути всеки ден в продължение на 21 дни. Моят глас и този на Опра провеждат медитацията. На последния цикъл събрахме един милион души по целия свят.</p> <p><strong>- Когато сте били млад, сте мечтали да станете писател, но сте станали лекар. Нерядко тези две амбиции вървят заедно - има толкова много лекари, които са успешни писатели. Какво е общото между двете професии?</strong></p> <p>- Лекарите прекарват живота си в събиране на историите на своите пациенти и те са много добри слушатели. Мисля, че някои могат да трансформират тези истории, пишейки по свой начин. Аз всяка сутрин пиша в продължение на два часа, това е като упражнение по медитация. Това е също така чудесно вътрешно преживяване! Концентрирам се върху сърцето си и ви уверявам, че усещам всеки негов удар.</p> <p><strong>- Щастието и благоденствието са универсален стремеж и чудесен пазар. В кой от тях участвате?</strong></p> <p>- Това е пазар, който предпочитам пред пазара на оръжията, на наркотиците или на порнографията. Ако щастието се стреми да стане глобален пазар, това не е лоша новина, нали?</p> <p><strong>- Бил Клинтън, Деми Мур, Опра Уинфри&hellip; Работата ви се радва на интереса на известни личности. Това гаранция за успех ли е?</strong></p> <p>- Не. Това е по-скоро в ущърб на моята работа. Тези известни имена излизат от пресата, не от мен. Това пречи, отдалечава сериозния аспект на моята работа.</p> <p><strong>- Страх ли ви е да остареете?</strong></p> <p>- Не. Това, което ме тревожи, е състоянието на ума и съзнанието. Всички ние ще остареем и ще умрем. Израснал съм в Индия, където виждах хора да умират в дома си, сред семейството си и в мир. Днес вече не става въпрос за това, защото много хора са обсебени от физическия аспект на благоденствието. Което винаги се отразява по един или друг начино на тялото: кръвно налягане, хормонално ниво, плътност на костите, имунни функции&hellip; всичко това е в обикновено състояние, ако умираш в мир. Ставам сутрин в 4 часа, медитирам до 6 часа. Не съм стресиран човек. Знаете ли, съветът на Ганди е бил следният: &quot;Станете вие самите промяната, която искате да се случи в света&quot;. Мъдростта не е нещо, което се учи, но човек става мъдър. Най-доброто нещо, което можем да направим, е да се опитаме да станем примера, за който мислим. Това е единственият начин да доведем промяната.&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>