Джефри Епщайн в имението си на Литъл Сейнт Джеймс с една от сътрудничките си, Сара Келън, играла ролята и на сводница
Луксозен живот срещу кошмарни нощи. Благодарение на този фаустовски договор Епщайн успява да затвори устата на цяла кохорта млади момичета, посещавали царството му на Вирджинските острови. Като всички тях, и Чаунти Дейвис познава тъмната страна на рая. Наета от бившата приятелка и сътрудничка на Епщайн – Гислейн Максуел, начинаещата масажистка е на 21 години, когато се среща за първи път с Епщайн. Приема го за късмет. А всъщност попада в ада. Всеки масаж завършва с мастурбация и опипване. До момента на изнасилването, по време на един от престоите й на развратния остров. Чаунти запазва мълчание цели 14 години, преди да съобщи на ФБР. Нейното обяснение: „Срамът ме възпираше да говоря“.
Чаунти Дейвис на острова
Веднъж я събуждат посред нощ. На шефа внезапно му се приискал масаж. Жена от персонала я води в тъмното. Привикана като прислуга, 21-годишната Чаунти Дейвис се озовава в стаята на Джефри Епщайн, под съучастническия поглед на Гислейн Максуел, нейната „маман“ и основен доставчик на млада плът. Той през цялото време не спира да говори. Сякаш за да разсее витаещото напрежение. Приближава се до нея, започва да я разсъблича, сграбчва я за китките и я мята на леглото. Тя му казва: „Please, no!“, макар да е наясно, че няма никакъв смисъл. Никой няма да й се притече на помощ. На малкия остров, насред океана, Чаунти е пленница. „Няма как да не е забелязал ужаса в погледа ми“, твърди младата жена днес. Но на господаря не му пука. Тук се разпорежда само той, Джефри Епщайн, и никой друг.
За Чаунти Дейвис всичко започва в деня, в който среща Гислейн Максуел в Лос Анджелис, в спа зоната на хотел Бевърли Хилс, където работи като масажистка. Гислейн, която я намира за талантлива, й предлага да я запознае с един голям мангизлия, който обожава масажите. „Достатъчно е да вършите това, което поиска, и всичко ще е наред“, уверява я тя. Първата среща е в Палм Бийч, в шикозната вила на милиардера. Епщайн я омайва, обяснява й, че е съсед с Доналд Тръмп... Стигат и до масажа. Който постепенно преминава, пред очите на сащисаната Чаунти, в мастурбация. Това обаче не й пречи да приеме втора покана. Този път на Карибите. Чаунти има чувството, че е попаднала в рая. „Джефри“, както свойски го нарича, й се струва малко странен, но толкова интелигентен! Познава целия свят, говори за Бил Клинтън и принц Андрю като за редовни гости на острова. Портретите им висят по стените на къщата.
Чаунти (вляво) с други "гостенки".
Добре дошли на Литър Сейнт Джеймс (Little Saint James), прочутото „Ксанаду“ на Джефри Епщайн, „островът на греха“, както го наричат местните. Бизнесменът го купува през 1998 г. за близо 8 млн. долара. И го превръща в любимото си място за почивка. Кацнал върху тюркоазените води на Карибите, островът с площ от 30 хектара и изобилна растителност е идеално разположен, в близост до Сейнт Томас, където е международното летище.
Когато човек пристигне на Сейнт Томас, главният остров на архипелага, разбира какво е привлякло мултимилионера. Мястото е хем близо до Ню Йорк – само на три и половина часа със самолет – хем накрай света. Островът изглежда леко западнал, което те кара да мислиш, че тук всичко е позволено и че законът и правилата са крайно относителни величини.
Мълчанието на островитяните по случая „Епщайн“ доста прилича на съучастничество. В този данъчен рай е достатъчно да инвестираш 100 000 долара, за да бъдеш освободен от данък. Така че Джефри Епщайн купува половината от местното яхтено пристанище и го прави седалище на голяма част от фирмите си. Той винаги е съчетавал полезното с приятното. Бизнесът и сексът. При всяко от идванията си на острова, два пъти месечно, на борда на частния си джет – Боинг 727, кръстен „Лолита Експрес“, го придружават млади момичета. Оттук ги взема един хеликоптер, за да ги закара ритуално до частния му остров Литъл Сейнт Джеймс, прекръстен от него на Литъл Сейнт Джефс – от Джефри Епщайн.
Измамният рай на Литъл Сейнт Джеф'с
Екипът на „Пари мач“ стига до острова с корабче за 15 минути. Мястото наистина е райско. Аркадите на основната резиденция се отварят към голяма зелена морава с фантастична гледка към морето. Мястото е обградено с кокосови палми. „Епщайн ги купуваше по 200 000 долара едната“, обяснява кормчията. На острова кипи необичайна активност: работници извършват ремонти, незнайно защо. Наоколо се виждат шамандури с печат LSG (Little Saint Jeff’s), статуи в естествена големина на крави и папагали, фонтани, които още работят, няколко бунгала и павилиона, както и едно странно кубично здание, подобно на оцветен египетски храм без прозорци, монтирано върху фундамент с американското знаме отпред. Хората разправят, че било замислено като библиотека, която да подслони 90-те хиляди книги на Епщайн, после станало музикален салон, в който собственикът, признат пианист, идвал да свири. Други пък му приписват по-прозаичните функции на гимнастически салон. Навремето върху сградата имало позлатен купол, но преди две години го отнесъл ураганът Мария. Сега прилича на мавзолей.
След първите крачки на острова, към нас се доближават осем въоръжени охранители в униформи с голф количка. Преводът е излишен. С поглед ни дават да разберем, че сме нежелани. Водачът ни съветва да не упорстваме: Джефри Епщайн е мъртъв, но сянката му продължава да витае.
Сред местните е оставил по-скоро добри спомени. „Да, вярно е, че го наричахме „педофила“, но в редките случаи, когато го срещахме, беше винаги усмихнат, симпатичен, приветлив и много дискретен“, разказва собственик на туристическа агенция. „Плащаше много добре и все променяше декора на къщата“, разказва Джон, един от работниците му, който, подобно на останалите, е заставен да подпише договор за конфиденциалност срещу привилегията да полива тревните площи. „Като минаваше покрай нас, винаги вдигаше ръка за поздрав. Но беше немислимо да го заговорим. Ако имахме нужда от нещо, минавахме през посредник“. На своя остров Джефри Епщайн се държи като английската кралица. Но към подчинените си е щедър. Така например, назначава съпругата на губернатора на Вирджинските острови Сесил ДеДжон за управител на едно от дружествата си. Наема за архитект друг роднина на същия този губернатор за построяването на резиденцията. Купува всички по пътя си, прави дарения за оборудване на училищата с компютри, съвместо с нобеловия лауреат Стивън Хокинг организира научни конференции за „границите на познанието“. Никой не може да му устои. За три години успява да окрупни владенията си като купува съседния остров Great Saint James с площ от 67 хектара за 22 милиона долара. И понеже собственикът – издънка на стара местна фамилия още от времето, когато архипелагът е принадлежал на Дания, отказва да му го продаде, Епщайн използва фалшиво име... После започва да строи без разрешителни, като плаща, без да се замисля, колосални глоби, с които местната власт кърпи бюджета.
Епщайн с бившата си любовница и настояща сводница Гислейн Максуел
Компютърният специалист Стив Скъли работи за Епщайн от 1999 до 2005 г. Плащат му 400 000 долара, за да изгради ултрамодерна система за телекомуникации, която да свърже острова с останалата част от света. „Беше много взискателен“, разказва Стив. „Ходил съм там поне сто пъти. Спомням си купищата тениски Лакост, размер М. Когато попитах персонала за какво са му толкова много, ми казаха, че имал навика да ги облича само по веднъж, след което ги давал на подчинените си“. Но най-потресаващото за Стив били стотиците момичета, на възраст 15-16 години, които се къпели голи в басейна. Както и снимките на голи жени навсякъде в къщата, в спалнята, в кабинета ... А Стив е баща на три момичета. „Накрая му отрязах квитанциите. Сега съжалявам, че съм работил за него“, признава той.
Джефри Епщайн никога не е имал подобни угризения: след като го осъждат през 2008 г. за склоняване на непълнолетни към проституция, той се изживява като жертва на правосъдието. Според него, го обвинявали за това, че е богат и влиятелен. Дори се сравнява с Гъливер в страната на лилипутите. Предимството на Вирджинските острови за този „невинно осъден“ е, че тук може да изнасилва млади жени и момичета напълно безнаказано. Присъдата от 2008 г. не променя нищо. Той продължава да поддържа контакти с най-влиятелните хора на света, като Бил Гейтс, например, обяснявайки, че не е направил нищо лошо. Веднъж дори съвсем сериозно обяснява пред някакъв журналист, че сексуалните отношения между възрастни и малолетни едно време били „нещо нормално“ и че криминализирането им е „културно отклонение, също като смъртното наказание за хомосексуални в някои страни“. Въпреки етикета „сексуален престъпник“, Джефри Епщайн продължава да се движи в компанията на „11-12 годишни момичета“, както свидетелства служителка на летището в Сейнт Томас. Въпросната жена твърди, че ги наблюдавала с бинокъл от контролната кула, до която паркирал самолета си. С техните чантички Диор и Гучи.
Джефри Епщайн в компанията на Доналд Тръмп
Чаунти също е решена да говори. Още не е забравила празния поглед на своя изнасилвач. През юли, четири дни след арестуването на Епщайн, тя дава показания пред американската полиция.
Джефри Епщайн оставя след себе си наследство от 500 милиона долара. Само Литъл Сейнт Джефс струва 64 милиона долара. Чаунти настоява за обезщетение. Ужасяващото интервю на принц Андрю, който упорито отрича да е забелязал нещо нередно у Епщайн, я мотивира допълнително. „Надявам се да е искрен. Но не разбирам как може да си приятел с Епщайн и да не забележиш нищо“.
Принц Андрю с едно от момичетата на Епщайн
Превод: Гласове
Източник: "Пари мач"