Дирижирането е преди всичко мисия, а не просто занаят. Това е призвание и огромна отговорност. Но и рядка привилегия – да разчиташ посланията на гениалните творци така, че да се усети и твоята позиция. Тази професия е особена. Не може да се сравни с никоя друга, уверява Ерих Лайнсдорф в автобиографичната си книга „Каденца – една музикална кариера”, издадена през 1976 г.

 

 

Започвам видео представянето му с прекрасната интерпретация на „Императорски валс” на Йохан Щраус с Виенската филхармония:

 

 

Кариерата на Лайнсдорф започва в Залцбург през 1934 година. Тогава Ерих е на 22 г. Година по-рано завършва Виенската музикална академия в класа по теория и композиция на Паул Писк. Надделява обаче страстта към диригентската палка. Лайнсдорф става асистент на Бруно Валтер в Залцбург, като същевременно работи и с Тосканини до 1938 година.

 

Заради еврейския му произход му забраняват всякакви изяви. Скоро е принуден да напусне родната Австрия и заминава за Америка. През същата 1938 г. е дебютът на диригента в Метрополитън, Ню Йорк, с „Валкюра”. Критиците са впечатлени от завладяващата енергия и безукорна прецизност в интерпретацията на Вагнеровата партитура.

 

Тъкмо Лайнсдорф поставя през следващите години отчетлив акцент върху немския и австрийския репертоар в знаменития театър с творби на Вагнер и Рихард Щраус. Ценни записи ни оставя маестрото на „Лоенгрин”, „Тристан и Изолда”, „Майстерзингерите”, „Ариадна на Наксос” и „Саломе”. Вижте как Лайнсдорф интерпретира Вагнер в Бостън през 1965 г.:

 



Още в МЕТ, а по-късно и в Ню Йорк Сити Опера, Ерих Лайнсдорф си навлича гнева на мнозина заради пословичния си перфекционизъм. Когато се налага, репетира до припадък, за ужас най-вече на певците. „Той бе неумолим - спомня си Биргит Нилсен. -  Изискваше максимална отдаденост и работа на пълни обороти. Примадоните нямаха никакъв шанс! Лайнсдорф бе фанатично предан на нотния текст, но усетеше ли свежа идея - мигом откликваше”, твърди сопраното Биргит Нилсен. Меломаните пък знаят, че записът на „Турандот” от 1959 г. с Нилсен, Юси Бьорлинг, Рената Тебалди и Ерих Лайнсдорф на диригентския пулт бе на челни позиции в звукозаписните каталози през 60-те години на миналия век, а и до днес е крайъгълен камък на това произведение.

 

1962 г. е преломна - Лайнсдорф наследява Шарл Мюнш на поста шеф диригент на Бостънския симфоничен оркестър. Плодотворното сътрудничество е увенчано с ред легендарни записи, с паметни турнета и участия на фестивала в Тенглууд. Ако зависеше от мен, казва Лайнсдорф, бих дал на всеки оркестрант партитура.

 

Така в пълна степен ще може да се оцени съвършената хармония, в градежа на която участва и той като оркестрант. А на младите си колеги дава следния съвет: Ако диригентът разполага само с голи факти, едва ли ще скъси осезаемо пътя до авторовия замисъл. Нужно е въображение, солиден запас от идеи, готовност да служиш на каузата.

 

Въщност най-бързо се стига до целта, ако превърнете следните правила в аксиома: 1. Великите композитори са знаели какво искат. 2. Изпълнителят трябва да разполага с неоспорими професионални и личностни качества. И накрая: търсете зад знаците в нотния текст, опирайки се на вашия опит и интуиция, пише Ерих Лайнсдорф в книгата си „В защита на композитора” от 1981 г. В нея са отразени впечатленията на маестрото от работата му с млади диригенти на ежегодни семинари, организирани от Нюйоркската филхармония и фондация „Рокфелер”. Ето едно легендарно изпълнение с тандема Лайнсдорф – Бостън СО – Бетовен, Девета симфония, 3 част:

 

 

Интензивният и вглъбен подготвителен период помага на Лайнсдорф с лекота да разчита най-сложни партитури в твърде обемист репертоар, пишат в американския печат. Той има свой подход в съставянето на програмите. Често събира в една вечер рядко свирени творби на велики композитори и съвременни опуси. А когато се опитват да ограничат свободата му, когато рискува да се озове в капана на рутината, Ерих Лайнсдорф не се колебае, продължава своя път, отбелязват критиците отвъд океана.

 

Това, вероятно, е и причината маестрото да напусне през 1969 г. един от най-престижните постове в американския музикален живот – шеф диригент на Бостънския симфоничен оркестър. 

 

 

Десетина години по-късно (в края на 70-те) Лайнсдорф бе шеф диригент на радиооркестъра на Западен Берлин. Тогава даде дума, че за последно се обвързва с траен ангажимент.


До края на дните си (до 1993 г.) работеше с големите европейски и американски оркестри. Последният концерт на Ерих Лайнсдорф е на 8 юли 1990 година. Мюнхенската Херкулесзаал е изпълнена докрай. Маестрото се сбогува с публиката с Девета симфония на Дворжак. На другия ден в печата се появява следното: "Изумително изпълнение! Свежо, спонтанно, с великолепна цветова палитра и нито грам сантименталност! Лайнсдорф добави още един шрих към бляскавия си ореол!".

 

Завършвам представянето на този прекрасен диригент отново с Бетовен. Чуйте Пета симфония, 1-ва част, с Бостънския СО – едно ярко доказателство, че Ерих Лайнсдорф завинаги ще остане в историята на дирижирането:

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Езерни молитви*

Езерни молитви*

Възкресител е моят Господ. Възкресява мъртви от сутрин до вечер и от...
Беседа за смъртта

Беседа за смъртта

Митрополит Антоний (в света Андрей Блум) е роден през 1914 г. в Лозана...
Бог като Творец

Бог като Творец

Актрисата Лайла МакКарти описва как веднъж отишла при Дж. Бърнард Шоу...
Разпаднатият свят

Разпаднатият свят

Разцеплението на днешния свят се вижда с просто око. Всеки наш съвреме...

Напиши коментар