Жана Моро: Не отстъпих пред вкуса към парите

<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Ако подхранвах филмите си с това, което съм, щях дълбоко да се отегч</em>а, обявява в началото на интервюто Жана Моро. Тонът е даден, откровеността е двигателят на целия разговор. Състояние на духа, което тя подхранва с признанието: <em>Моята филмография показва добре, че аз не отстъпих пред вкуса към парите, а можех да съм богата</em>. Няма да противоречим на актрисата, която избра да се снима във филма &bdquo;Една естонка в Париж&rdquo; на естонския режисьор Илмар Рааг, по кината във Франция от 26 декември.</p> <p>Жана Моро се връща към вихъра на своето детство, отдавайки почит на майка си, с която е била много свързана. Актрисата говори и за баща си, с когото също става много близка: <em>Благодаря му впрочем за това, че понесе търпеливо моето призвание. Той ръководеше бирария и научи от един клиент и от моя снимка във в. &bdquo;Франс соар&rdquo;, че играя на сцената. Удари ми ужасна плесница и ме изгони. Не бива да се забравя, че той беше роден през XIX в. и театърът беше за кокотките, за леките жени! Но неговата враждебност ми даде енергия да упражнявам тази професия въпреки и срещу всички. Простих му, разбира се. Впрочем той почина у дома</em>.</p> <p><img src="/uploads/editor/JANA-22.jpg" alt="" /></p> <p>Една умиротворена връзка, като се има предвид, че животът й започва със серия от травматизми, тъй като тя не е била желано дете: <em>Майка ми подписала договор със своята трупа, за да замине за Америка. Тъй като забременява обаче, не могла да отиде. Впрочем баба ми по бащина линия искаше майка ми да се махне. Тя не е искала нейния любимия й син, когото пазеше като зеницата на окото си, да се ожени за майка ми. Тогава й предложила да абортира. Представяте ли си? Католичка, прекалено набожна жена! В един момент дори си мислех, че баща ми не е мой баща. Мислех, че това е чичо Арсен, който се държеше много мило с мен</em>.</p> <p>Годините минават, но тя нищо не е забравила: <em>Когато като дете се оплаках на баща си, че хлебарят ме задиря, той се отнесе с мен сякаш бях развратница! А за живота на семейните двойки разбрах много бързо какво е! Баща ми беше хубав, обожаван от майка си, жените тичаха след него. Майка ми беше жертва</em>.</p> <p>Омъжена повторно за американския режисьор Уилям Фридкин, Жана Моро бързо разбира, че това не е за нея. Любовният й живот е белязан също от първия й брак с Жан-Луи Ришар, с когото има син, Жером. Но за него и за болезнената им връзка тя не говори: <em>Той не държи, аз също, това не засяга никого</em>.</p> <p>Впрочем тя искала още едно дете, от Пиер Карден, с когото е живяла и който също е искал. Но животът решава друго. На трийсетина години се разболява от рак, оцелява, но е променена, тъй като много млада е принудена да влезе в менопауза: <em>Бях сигурна, че ще се сп</em>ася.</p> <p>Цялото интервю с Жана Моро излиза в списание "Pleine Vie" през януари 2013 г.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>