Владимир Шаров "Бъдете като децата". Роман. Превод от руски Здравка Петрова. Редактор Георги Борисов. Художник Кирил Златков. Издателство ФАКЕЛ ЕКСПРЕС
В дневника на Крупская, в който тя от двайсет и втора до двайсет и четвърта година записвала всичко, което Ленин искал да предаде чрез Гетие на Троцки и Дзержински, са се запазили десетки бележки за грядущата нова революция.
1 май 1922 година. За Троцки: Милионите сираци, бездомниците, останали след световната и Гражданската война, след глада, тифа, испанската болест и холерата, са истинският пролетариат. Те са последният и най-пролетарският от пролетариатите, най-ощетеният и беззащитният, но именно в него е спасението на човека. По-рано, опитвайки да се оправдаят, родителите поколение след поколение насила са принуждавали децата да тръгват по пътя на греха – защото друг не е имало, а тези са свободни и ще изберат доброто. Вашата световна революция е революция на децата.
15 май 1922 година. За Троцки: Гладните, премръзналите, обраните до шушка, в каквото и семейство да са се родили, са революционерите до мозъка на костите, нашата най-надеждна смяна. Нито един няма да ни предаде, няма да премине на страната на врага. А дето по-рано с вас, Лев Давидович, се борехме за работническата класа, трябва да признаем – и ние, и партията направихме стратегическа грешка, но децата ще ни простят – на света няма по-милосърдни и благородни от тях.
18 май 1922 година. За Троцки: Работниците на Запад са подкупени и са се обуржоазили, не можем да разчитаме на тях. Друго нещо са бездомните деца. Те единствени не ценят нищо от стария живот, готови са да започнат всичко от чист лист. Именно на децата трябва да залагаме. Но има една опасност: както буржоазията е постъпила с пролетариата, така и тук не на място намерили се родители със сигурност ще започнат да подмамват чедата си, да ги прилъгват с топлина, ситост, домашен уют. Децата трябва да знаят, че това е измама, лъжа. Тях, чистите и невинните, ги очаква само Христос – понеже и той е дете.
И веднага за Дзержински: децата от детските домове още по-решително, отколкото пролетариатът, нямат какво да губят. Понеже не ценят високо живота, те единствени са готови да изгорят до пепел греха, от който той изцяло се състои. Сигурен съм, те ще бъдат безжалостни към враговете на революцията. За нас е полезно и това, че те лесно се събират на глутници.
Преценявайки децата като нов избран народ, Ленин все по-често и по-често си спомнял за Демидов и неговия възпитаник. Изследванията на приятеля на Гетие можели да се окажат за тях извънредно важни, едва ли не ключ към всичко. Най-важното било, че Ленин чувствал, че непременно трябва отново да види момчето, и то колкото може по-скоро, преди да бъдат дадени първите разпореждания. Но трябвало да се действа внимателно.
В понеделник (29 май 1922 година), един час преди закуска Гетие, както винаги, дошъл да види Ленин, да провери кръвното му налягане, сърцето, да го преслуша. Ленин мразел ежедневните сутрешни прегледи, но този път го понесъл кротко. А когато лекарят вече си тръгвал, го възпрял с ръка. За да му покаже, че им предстои строго секретен разговор, той няколко пъти докосвал с пръст устните си, после, за да не останат никакви съмнения, ги притискал с пръсти. Едва когато видял, че Гетие го е разбрал, преминал към същината. Оказало се, че да обясни какво иска, е много по-трудно, отколкото да подскаже на лекаря, че трябва да си затваря устата. Докато се справил с това, Ленин три пъти се облял в пот, но старанията му не отишли напразно. Момчето било доведено в Горки още на другия ден.
Цялата среща продължила по-малко от пет минути. Ленин задал на детето един-единствен въпрос: какво при всички обстоятелства трябва да правят комунарите, за да имат достатъчно сили да стигнат до Светата земя? Без да се замисля, момчето отговорило, по-точно изтропало по ръката на Демидов: „Преди всеки сериозен преход, хванати за ръце, да пеят в хор. – И пояснило: – Топлината, вибрацията, която при пеенето се предава от ръка на ръка – именно те са Светият Дух. Той ще им помогне да преодолеят всякакви трудности“.
След тази среща Ленин и момчето никога повече не се видели, а посещенията на Демидов в Горки станали почти редовни: за една година петнайсет, при което някои по над три часа.
Разбира се, до наши дни, говореше Ишченко, е стигнало малко от онези две години живот на Ленин, и то случайно. Твърде много хора са искали да погребат това време заедно с него. И въпреки това нещичко е оцеляло и първият извод е, че за него са достатъчни една-две тетрадки от дневника на Крупская: истинската работа започнала именно след разговора с възпитаника на Демидов.
Превод от руски Здравка Петрова
-----------------
Владимир Шаров (1952 – 2018) завършва история във Воронежкия университет и работи във Всесъюзниянаучно-изследователски институт за документиране на архивите, където през 1984 г. защитава дисертация по история на Смутното време в Русия (началото на XVIIв.). Разработва няколко оригинални исторически концепции и издава научния труд „Психология на руската история“. Чете лекции и доклади по руска история, литература и култура в Харвардския, Оксфордския, Кьолнския, Римския, Вашингтонския и други престижни университети.
Вл. Шаров е автор на сборници със стихове и есета и на девет романа, сред които „Преди и по време“ (1993), „Аз ли не жаля“ (1995), „Репетиции“ (1997), „Старото момиче“ (1998), „Възкресението на Лазар“ (2002), „Завръщане в Египет“ (2013), „Царството на Агамемнон“ (2018). Лауреат е на множество литературни награди.
Шаров си позволява да интерпретира крайно своеобразно и смело руската история от XVI до ХХ век. Всяка негова нова книга се превръща в събитие и е повод за възторзи и яростни дискусии. Романите му омагьосват с размаха на литературния замисъл, ослепителното въображение, поетичното слово и абсолютната оригиналност на повествованието.
Едни го наричат жив класик, други – литературен провокатор, който работи на границата между историософията и религиозно-мистичното възприятие на действителността. Сравняват писането му с реализма на Толстой и фантастичните абсурди на Кафка, а на Запад го наричат „новият Достоевски“.
"Съчетаването на игривост и абсолютна сериозност, пародия и лирика, святост и нечестивост показва удивителния талант на Владимир Шаров да асимилира и смесва наследството на руската литература от XIXи XXвек.Ослепителното му въображение и абсолютно владеене на руския стил в прозата се радват на световно признание – и въпреки това романите му в съвременната руска литература още не могат да намерят своята ниша."
Dictionary of Literary Biography
"Изключителен абсурдист, сюрреалист и мистификатор."
Елена Иваницкая
"Великолепен разказвач на истории, фантазията му е просто изумителна."
Вячеслав Курицин