Как бихте се почувствали, ако някой нарече детето Ви “чудовище”? А ако детето Ви е бебе и е с физическо увреждане? А как бихте се почувствали, ако Ви кажат, че въпросното бебе-чудовище може да бъде убито от Вас без особени правни последици? Ако смятате, че това е невъзможно (вече) в България, жестоко се лъжете. Децата с увреждания са наречени “чудовища” и на убийството им се гледа снизходително не къде да е, а в действащия Наказателен кодекс. Член 121 гласи: “За убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният родител се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.” И нека подчертаем дебело - този текст не е приет под натиск от норвежци, нито е бил финансиран от Сорос. Не, сами сме си го сътворили. Той не е част от прието ново европейско законодателство. Наричаме децата си с увреждания “чудовища” на свои собствени (традиционни?) основания.

 

 

 

Pavla P. Sivova ми обърна внимание върху този текст по повод наш разговор за дискусиите около новия Закон за социалните услуги и притесненията на мнозина родители. Научих също и повода, по който този действащ текст е попаднал в полезрението ѝ - скорошна съдебна практика по повод убийство на новородено.

 

Без да навлизам в (ужасяващите) подробности: бебето е убито веднага след раждането от бащата по особено жесток начин. Убиецът е осъден с доживотна присъда, но по време на процеса защитата се е позовала на въпросния член от НК, за да поиска по-лека присъда (пробация). Тъй като не е било доказано, че бебето е било “с чудовищен вид”, родителят съответно е понесъл най-тежкото наказание.

 

Нека обобщим: ако в качеството си на родител убиете здраво бебе, може да лежите до живот. Ако бебето е с някакво физическо увреждане, най-вероятно няма и да помиришете затвор. Това казва нашият закон. Текстът е от 1968 г. и е изменен веднъж през 2005 г., когато е добавена възможността за пробация (допълнително е олекотена възможната присъда).

 

Тоест, от 1968 г., през 2005, та до сега никой (разбирай: юристи, организации за защита на децата, организации на хора с увреждания, общественост, медии, изследователи, правозащитници, омбудсмани) не е намерил за необходимо: 1) да постави чисто езиковия и морален проблем с термина “чудовищен вид” и 2) да обърне внимание на непропорционално лекото наказание за убийство на такива бебета.

 

Каква е философията зад този член от НК? Очевидно се презумира, че “чудовищният вид” на едно бебе е потенциална причина за афектирано решение и действие от страна на майката или бащата. Да оставим настрана невъзможността за обективно измерване на “чудовищността” и попадането ѝ изцяло в субективната сфера (за някой неопитен родител едно малко по-сбръчкано или недоносено бебе би могло да изглежда чудовищно).

 

Но възможно ли е афектът от външния вид на едно дете (“рожбата”, по точния мил израз на закона) да бъде смекчаващо вината обстоятелство? И ако признаваме малформациите за легитимна причина за афект и съответно по-леко наказание при убийство на бебе, с какъв аргумент бихме се спрели да не приложим същия принцип и при убийство на възрастен с “чудовищен вид”, разбирай човек с увреждане?

 

Има нещо дълбоко шизофренично в способността ни да се позоваваме на “традиционни ценности” и “пословичната любов на българина към децата” и в същото време да пазим 52 години подобен текст в един от основните си закони. Да го пазим и да си го допълваме, да си го ползваме със здраве и без угризения.

 

И нека подчертаем дебело - този текст не е приет под натиск от норвежци, нито е бил финансиран от Сорос. Не, сами сме си го сътворили. Той не е част от прието ново европейско законодателство.

 

Наричаме децата си с увреждания “чудовища” на свои собствени (традиционни?) основания. И това, че този срамен текст не прави впечатление на никого и за него никой не пише становища и не предизвиква дебати, също е наша собствена заслуга, с която можем да се гордеем. И да спим спокойно. И не знам дали има деца с чудовищен вид, но този наш спокоен сън със сигурност има.

 
 
Източник: Фейсбук
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

 

Още от категорията

18 коментар/a

Айде, айде! на 02.01.2020 в 12:20
Първо, Господ да пази родителите от подобно нещастие! Животът и на родители и на дете се превръща в ад. За съжаление съществуват така наречените малоформации а те са необратими. Решението е жестоко но е единствено, просто друго няма. Дали ще се приложи - друг въпрос. И понеже по-горе се споменава Норвегия, авторът съзнателно или не изпуска един важен тамошен елемент. При установена малоформация по време на бременността или очаквани отклонения поради заболявания на родителите, бъдещите родители подписват декларация че се отказват от каквато и да е безплатна държавна помощ свързана с въпросното заболяване. Искаш "чудовище", гледай си го сам и за твоя сметка! Изглежда че в Норвегия "този срамен текст (закон!) не прави впечатление на никого и за него никой не пише становища и не предизвиква дебати". Но пред някои нашенци норвежците ряпа да ядат!
кривата краставица на 02.01.2020 в 14:56
Заглавието е двойно заблуждаващо.
Helleborus на 02.01.2020 в 17:28
За пръв път чувам, законът явно е написан от чудовище и прилаган от чудовище, ако изобщо е прилаган. Би трябвало да бъде отменен. За коментиралите - няма значение колко нерентабилно е отглеждането на едно дете, освен ако хората не са изгубили човещината си и не са станали търговци и в нормалното си ежедневие. Живот отнема само Бог (не, че го отнема, привежда го в друго състояние). Изглежда хората не разбират, че има нещо наречено съдба и тази съдба не касае личността на всеки, а и неговите близки. Ние се раждаме понякога ударени от съдбата, поне така си мислим, може да сме, може и да не сме, субективно е. Но ако си се родил сирак или сакат или много беден или крайно глупав или във време на война, човек приема съдбата си (няма избор). Проблемът е да нямаме двойни стандарти, защото ако се случи с друг, сме готови да го пожертваме. Каквото се е случило на детето ти, случило се е на ТЕБ, това е ТВОЯТА съдба, а не неговата (само). Така, както човек е длъжен да изтърпи своята "зла" съдба, проклетии, така е длъжен да изтърпи и онова, което идва с поколението му. Да се мъчиш да се отърсиш от всичко обременяващо, на цената да пожертваш живо същество в нужда, вместо да му се посветиш е краен егоизъм. Колкото до социалната система, тя би трябвало да поддържа живота, а не да инвестира само в случаи, в които има надежда за промяна, като нелечимите ги убиваме.
Tschuntscho на 02.01.2020 в 17:33
Спарта никога не е в миналото...
размисли без страсти на 02.01.2020 в 17:44
Дали умъртвеното новороденото е с чудовищен вид лесно се доказва или опровергава. Авторът, съзнателно или не, пропуска втората кумулативна предпоставка освен чудовищния вид - деянието да е непосредствено след раждането. Приема се, че психическото състояние на дееца в този момент освен от факта на раждането още и от вида на новороденото е особено. Това законодателно решение не е изсмукано от пръстите.
Долапчиев на 02.01.2020 в 19:46
Този "автор" не ги разбира тия работи. Тази правна норма, вярно, е от 1968г., но тя е съществувала в Наказателния закон и преди това. Съществува и в правните норми от наказателното право на други държави. Човечецът сега е открил "топлата вода", слаба или почти никаква правна култура, какво толкова са му обърнали внимание. Пък и самата правна норма почти не се прилага, тя е от така наречените "мъртви текстове", известни още от римското право.
Кукуряче, невежеството е сила! на 02.01.2020 в 19:55
Преди да морализаторстваш, разходи се до Медицинска академия и поискай да ти покажат спиртосаните чудовища. После ела да ни разкажеш кое от тях би си отгледал.
Я-а-а, коментарът ми за юридическото образование на автора, на 02.01.2020 в 20:03
което прави твърдението "И не знам дали има деца с чудовищен вид" смешно, беше изтрит с похвална бързина. Което не изтрива тератологията, мила редакция. Статията е заблуждаваща, защото по въпроса има съдебна практика и Върховният съд отдавна се е произнесъл що е това "чудовищен вид".
Денев на 02.01.2020 в 22:02
афтур
Helleborus на 03.01.2020 в 13:43
02.01.2020 в 19:55Явно не си преодоляла страстта си към фамилиарничене с непознати и нямаш никаква сила (като говориш за сила) да се чувстваш значима освен, като си самоназначаваш правомощия. Отговорът се съдържа във въпроса ти – чудовища в стъкленици. Защо трябва да се видят в стъкленица, защо не ги виждаме в реалния живот, чудовища на по тридесет години или в пенсионна възраст? Защото силите, които отмерват годините на човека не дават години за такъв живот, обикновено тези ударени хора си отиват много рано. Хората, които са около нас и имат увреждания, ние не наричаме чудовища. Защото или разумът е съхранен, а плътта уродлива (Квазимодо) или човекът е просто сакат, незрящ, парализиран или душевно болен. Така или иначе, щом има живот, има и някакъв смисъл от него и става дума за Човек, макар и в тъмница, похитен от проклетии. Но какво очаква Христос да струваме на хора в нужда „гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.“ /Матей 25:36/ Бог очаква да се прояви в нас нашата любов към Него, с която да правим добро на хора, които поради някаква причина не могат да се погрижат за себе си. Въпросът е само този, дали ще се самоназначим (своеволно) за ангели на смъртта и ще отмерваме дължината на човешкия живот или ще се явим като добрия самарянин, докато Бог реши да освободи такава душа от тлението.
черен хумор от черната уфсъ на 03.01.2020 в 14:55
назначете комисия от няколко жени и те ще решат проблема. Има виц за случай с такова дете-'чудовище': бяла жена имала извънбрачна афера с чернокож и забременяла от него. Как да излезе от това положение? Всяка нощ, когато съпругът й е дълбоко заспал, започва да пищи, събужда го и му казва, че имала кошмар, сънувала как ражда черно бебе с 2 глави. И така всяка нощ, без изключение това се повтаряло-един и същ кошмар имала за раждане на черно бебе с 2 глави... Идва деня на раждането, нервният съпруг крачи по коридорите и чака новината...идва докторът и казва,че му се е родило чернокожо бебе и..."Има ли 2 глави?"-прекъснал го съпругът? "Не"-бил отговорът. "Слава на Бога, слава на Бога , слава..."съпругът чак започнал да подскача от щастие:-)
Кукуряче, ама ти взе да се замисляш! на 03.01.2020 в 15:45
"защо не ги виждаме в реалния живот" - ами защото обикновено са нежизнеспособни и умират скоро след раждането. Затова и в закона пише "току-що родена рожба с чудовищен вид", умничке! В закона нищо не пише за сляпа, саката, гърбава и т.н. рожба!
Helleborus на 03.01.2020 в 16:07
За последен път ти отговарям на наглите постове, твърде си злобна, при това не четеш внимателно. Същото написах и аз, че животът на тези деца така или иначе е невъзможен и те сами преминават. Така че няма как да ги отглеждам аз или някой друг! Но тези "чудовищни" тела съдържат същите човешки души, каквито имаме и ние, макар нечии души на външно здрави хора да са много по-черни и замъртвели и за тях смъртта е много по-неизбежна! Слава Богу, душата не се накърнява от телесните увреждания и тези човешки същества имат повече бъдеще от мнозина от живите мъртви, които ходят по земята. Ние не коментираме доколко увредени хора могат да се родят, коментираме дали някой има правото да ги убива и да се счита оневинен. На тази тема е писал автора на статията и за това става дума- убийството на човек е убийство на човек, без значение колко е пострадал. Ти какво защитаваш точно, убийството ли? Или третирането на човек като животно?
Eisblock на 03.01.2020 в 17:37
Има различни гледни точки за какви ли не малки и големи проблеми разделящи плебса на противоборстващи групи. Но има и теми, където няма място за две мнения. Една такава е убийството на човек. Дали е на 1 мин. или на 100 год. - е все едно. Счита се, че всеки един роден човек, след 5..6 месец на бременността вече има душа. Някои изследователи и теоретици стигат дори в крайности: - за начало на скачването на душата с плода се сочат още първите няколко месеца след зачатието и стигат дори до към последният момент, другата крайност - при самото раждане. Лемата е: - Всяко отнемане на ЖИВОТ на същество с ДУША е най-тежко престъпление въобще!!! Дори тялото да е увредено никой не може да знае, защо дадена душа е потърсила такава поява в реалността ни тук и сега. Друг е въпросът, че в модерните времена има достатъчно тестове за да се знае предварително какво дете може да се очаква според генетичната картина на майката и бащата. ( - Забележете, все още се раждат деца само от разно полови родители. И тези полове са само два, а не 50 според джендъррастките тежнения! ) Освен преди зачатието, има изследвания и над бъдещето дете още в утробата на майката. Те са задължителни, щом родителите не искат изненади. Ако има регистриран някакъв сериозен проблем, то тогава още в началото на бременността е възможно тя да бъде прекъсната. Тогава аборта не се счита че е грях, понеже душата все още не се е свързала с бъдещият човек! *** Под черта трябва да се счита, че злополучният параграф цитиран от г-н Сивов в Закона е отживелица и следва да се промени! Обаче също е редно да не се правят паралели с либерастките извращния прокарвани и налагани срещу нормалността на човека. И ако се правят такива, то те имат единствено за цел критикуваните пасажи в отложените промени в законодателството (под натиска на обществеността), да бъдат легитимирани с помощта на извъртания и фалшиви, лъжливи аргументи!
Helleborus на 03.01.2020 в 19:32
Ако става дума за това кога душата се свързва със зародиша, според християнството това е самото зачатие. Поради тази причина християните не правят аборти. По принцип абортът е жестоко вмешателство в организма на жената, ако някой го прилагаше върху домашни котенца, щеше да се счита за извращение и жестокост над животните. Няма нищо нормално в това да бръкнеш с остър предмет в женската утроба и да отрежеш плод. Нито да търсиш гаранции, че ще имаш здраво дете, за да го родиш. Абортите най-вероятно са започнали исторически поради страх от смъртно наказание и публичен линч, заради извършено прелюбодеяние. Докато се стигне до това да се правят без никакви съществени причини. Те допринасят за феминистичното изпиране на блудството, като инструмент на сексуалната революция, т.е. плод са на поредния материалистичен езически култ към безбожието и греха.

Напиши коментар