САБ открадна пиеса на Народния театър и я представи в Брюксел

За по-малко от месец председателят на САБ Христо Мутафчиев успя да сътвори поредица от скандали, които предизвикаха голямо недоволство сред театралната общност. Седем театъра вече поискаха неговата оставка.

Мутафчиев намери сили да се извини на своите колеги, но оставка не последва. С последния скандал обаче, приятелската ръководна двойка на САБ Христо Мутафчиев и Валентин Танев въвличат в скандалния водовъртеж и представители на управляващата партия ГЕРБ. При това не на национално ниво, а директно в европейската столица на ЕС-Брюксел.  

Че пътят към ада е постлан с добри намерения, в това никой няма съмнения. Защото за първи път от създаването му в зала на Европейския парламент в Брюксел бе представена театрална постановка. И това беше пиесата „Духът на поета”, показана точно на националния празник на България – 3 март. Повод и за национална гордост, и за благодарности към инициатора, и към актьорите, реализирали тази постановка. И няма нищо по-естествено от това постановка на Народния театър „Иван Вазов”, който е националният театър на България, и пиеса на известния български драматург Стефан Цанев  да бъде първата изиграна постановка в Европейския парламент в Брюксел.

Дотук обаче с добрите намерения. Защото никой от Народния театър „Иван Вазов” даже не е информиран за това. В писмо до Христо Мутафчиев  и с копие до председателя на постоянната комисия по културата и медиите в 43-то НС Полина Карастоянова и до министъра на културата Вежди Рашидов, изпълняващата длъжността директор на Народния театър „Иван Вазов” Милица Трайкова припомня, че това е нарушение на Закона за авторското право и сродните права.

Още повече, че Валентин Танев, който е щатен актьор в Народния театър, заместник-председател на САБ  и заедно с Христо Мутафчиев участва в тази постановка, информира българската общественост, че представлението „ няма да бъде в истинския си вид, но ще бъде игрално направено”. Казано на достъпен език, някой ще си позволи да прави промени, без да се чувства задължен да информира автора Стефан Цанев, режисьора Маргарита Младенова и другите творци от постановъчния екип.

Оказва се, че тази постановка за първи път е била „приватизирана” от Съюза на артистите в България още в началото на годината, когато също е била представена в Брюксел. А на рекламния плакат пише първо Съюз на артистите в България, после Народен театър „Иван Вазов”, следват имената на тримата участващи. Но за това пък липсват имената на постановъчния екип.

Преди месец Мутафчиев нарече своите колеги държавни хрантутници. Сега неговите колеги питат: Кой е всъщност държавният хрантутник? А, че въпросът е реторичен, е повече от ясно. Защото Мутафчиев и Танев „вземат” наготово една българска пиеса, реализирана с държавни пари. Позволяват си да я преправят и да я представят и като продукт на Съюза на артистите в България. И накрая да продават билети по 25 евро за нейното представяне в Белгия и Люксембург. Чиста печалба.

И на още въпроси се чакат отговори: Кой плати пътните и престоя им? Колко хонорар взеха за положения си творчески труд или като певците от „Йоан Кукузел” представиха българското изкуство само и единствено за честта на българската държава?

Дали членовете на САБ ще намерят сили и желание да предизвикат общо събрание на съюза, за да попитат своя председател и заместник-председател защо, вместо да защитават правата на творците, ги нарушават, е проблем на членовете на САБ. И докога ще търпят Мутафчиев и Танев с действията си да рушат авторитета на тази творческо-синдикална организация, която има почти 100 годишна история, също е техен проблем.

Обществен проблем е обаче, когато се нарушават български закони и в скандали се въвличат национални български институти. Ей така, защото някой си позволява да постила пътя към ада с уж добри намерения,  а друг с бездействието си му го позволява.