Целите на наказанието са определени в чл. 36, ал. 1 от Наказателния кодекс. Те са следните: да се поправи и превъзпита осъденият, да му се отнеме възможността да извърши друго престъпление (индивидуална превенция) и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото (генерална превенция). В определението на съда на няколко страници се обосновава, че изпълнението на целите на наказанието е ... “дефинитивно и необратимо постигнато“. И не се казва и дума за генералната превенция и за това как ще се отрази на останалите членове от обществото актът на пускането на свобода на един убиец. Нито ред няма по въпроса за генералната превенция, за това какъв сигнал изпращаш към обществото с освобождаването на убиец от затвора 6,5 години предсрочно. Подобни съдебни актове изваждат правосъдието от житейската нормалност и обществения морал, според който виновните са в затвора, а невиновните са свободни. Не чухме Полфрийман да се извини на семейството на пострадалия, да изрази съжаление за стореното или да плати гражданския си дълг съм тях. Как да приемем, че се е покаял и поправил?

 

 

Участието ми в сутрешния блок на бТВ предизвика редица обаждания на мои познати. Понеже обажданията не бяха еднозначни и поради факта, че в едно кратко телевизионно интервю с двама участници не е възможно да се изложат ясно и последователно всички аргументи, реших да напиша настоящия материал. 

 

На 7 октомври ВКС ще разгледа искането на Главния прокурор на Републиката Джок Полфрийман да не бъде освобождаван от затвора.

 

Това става след като той вече беше освободен с Определение №429/19.09.2019 г. на Софийски апелативен съд, 2-ри състав постановено по въззивно наказателно частно дело. №921/2019 г.

 

Още в самото начало бързам да поясня, че според мен определението не подлежи на ревизия от страна на ВКС по предложение или по искане на когото и да е било. По тази причина този съдебен акт е влязъл в законна сила и подлежи на изпълнение. Казано по-просто, Джок Полфрийман не само следва да бъде освободен – ако съдът е последователен, трябваше да го освободи в съдебната зала. Нашите коментари не целят неговото ревизиране - то не е и възможно. Но не пречат да обърнем внимание на мотивите, довели до свобода за австралиеца. Защото те силно накърниха чувството за справедливост на обществото ни. А когато съдебната система генерира чувство за несправедливост, нито един друг демократичен маркер няма значение.

 

Това усещане се засилва още повече от факта, че защитниците на Джок Полфрийман и на определението на съда ни проглушиха ушите, че това било направено въз основа на закона.

 

Оставаше да е направено и въз основа на нещо друго.

 

Бихме искали да напомним обаче, че съдебната ни система, пак въз основа на закона, призна Ахмед Доган за хидроспециалист, въз основа на закона бяха избивани и евреите по времето на Втората световна война. Едва ли тези законови актове се приемат еднозначно положително от онези, които с пяна на уста ругаеха съдийската колегия на ВСС и в частност Вероника Имова, както ругаеха и всички, които не приемат предсрочното условно освобождаване на Джок Полфрийман.  

 

Виден правозащитник нарече казаното от мен арогантно. Не разбрах защо. Не разбрах и защо нямам право на мнение различно от неговото. 

 

Не приемам мотивите на Софийски апелативен съд по две причини, които по-долу за яснота ще разгледаме поотделно и последователно. 

 

На първо място, защото съставът на съда, постановил определението в противоречие с етичните норми, приема номинации и бива награждаван от една организация (БХК), която не е професионална и съсловна. Нещо повече - това е организация, която взема отношение в редица наказателни процеси, която има интереси в сферата на наказателното правораздаване и, меко казано, има спорна обществена (а напоследък и политическа) репутация. 

 

По същата тази логика, съдия, който гледа дела по несъстоятелност, би трябвало да приеме да бъде обявен за съдия на годината от Съюза на синдиците (примерно). Никак не намирам това за нормално. 

 

Подобна номинация може да приеме адвокат - специалист в защитата на основните права и свободи на гражданите, но не и съдия. Защото ролята на съдията е на решаващ орган.

 

Както не е нормално номиниран от БХК за личност на годината на бъде Джок Полфрийман (2015 г.),

 

година по-късно номинацията да бъде за съдия Калпакчиев, а три години по-късно същият съдия да пусне от затвора този осъден. При участие в състава и на още един близък до БХК съдия - Весислава Иванова, и при кредитиране на положителна характеристика, дадена на осъденото лице от несменяемия председател на БХК Красимир Кънев.

 

От кумова срама можеше да сложат положителна характеристика от някой друг привърженик на хуманността в наказателното правораздаване. А и откъде ли самият Красимир Кънев познава толкова добре Джок Полфрийман и в какви отношения се е намирал с него, че да е в състояние да даде кредитирана от съда положителна характеристика. 

 

Истината е, че релацията на осъдения за убийство Полфрийман със съда просто е опосредена от БХК. Но твърде видимо, за да приемем, че това е случайно. И тук не става дума за корупция. Но кой е казал, че определени зависимости могат да съществуват само на корупционна основа? Все пак „личност на годината“ е най-високото отличие, давано от страна на БХК, но и най-ангажиращата номинация. И е еднакво притеснително един съдия да приеме каквато и да е било номинация - както от страна на обвинението, така и от страна на защитата. БХК, ръководен дефинитивно неизменно от Кр. Кънев, ще остане в историята ни по-скоро с поредица от провокативни решения и акции на религиозна, етническа и расова основа, отколкото с реална защита на правата на българските граждани.

 

Ето защо в обществото ни се насажда усещане за един процес по читалищен сценарий, имащ за краен резултат освобождаването на един убиец предсрочно от затвора.

 

Упоритото мълчание на конкретния съдебен състав - защитата на определението им беше оставена в ръцете на журналисти, грантови сайтове, хейтъри на прокуратурата и пр. ни лиши от възможността да разберем и още един важен въпрос: защо съдът не се е самоотвел при наличието на всички тези обстоятелства - неприкритата подкрепа на БХК и лично на Кънев за Полфрийман, приеманите номинации от страна на председателя на състава и един от членовете му?

 

За да избегне каквито и да е съмнения в своята безпристрастност, е нормално един съд при публичната известност на всички тези обстоятелства да се отведе от разглеждането на делото. Това не е направено. И едва ли е случайно.

 

Втората група мотиви, водещи до усещането за липса на справедливост, противно на твърденията на симпатизантите на Полфрийман, не са свързани с въпроса кой и какъв е бащата на убития Монов, а с това налице ли са основанията да бъде освободен затворникът.

 

Това е главният въпрос по делото: Постигнати ли са целите на наложеното наказание, за да бъде освободен от затвора изтърпяващият го.

 

Поправил ли се е той?

 

Целите на наказанието са определени в чл. 36, ал. 1 от Наказателния кодекс. Това изложение няма за идея да бъде специализирана статия по въпроса и по тази причина ще се придържам към гражданския език. Та целите на наказанието са да се поправи и превъзпита осъденият и да му се отнеме възможността да извърши друго престъпление (индивидуална превенция) и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото (генерална превенция).

 

По тази причина, когато освобождаваш от затвора един убиец си длъжен да изследваш дали са постигнати всички цели на наказанието, а не само дали напоследък затворникът учтиво е поздравявал надзирателите и е поддържал добра лична хигиена.

 

В цитираното по-горе Определение на съда на няколко страници се обосновава, че изпълнението на целите на наказанието е ... “дефинитивно и необратимо постигнато“. И не се казва и дума за генералната превенция и за това как ще се отрази на останалите членове от обществото актът на пускане на свобода на един убиец. Нито ред няма по този въпрос - въпроса за генералната превенция, за това

 

какъв сигнал изпращаш към обществото с освобождаването на убиец от затвора 6,5 години предсрочно. 

 

Едно от най-разпространените клишета у нас е, че съдебните актове не се коментират (другото е: няма да коментирам, да оставим органите да си свършат работата...).

 

Тове не е вярно. На първо място няма забрана да се коментират. И на второ място, трябва да се коментират. Да, те не могат да бъдат променени от коментарите ни, но това не създава забрана за нас да вземем отношение по въпросите, които те предпоставят и това е част от свободата ни. Всеки един съдебен акт е послание към обществото. Това послание не е като посланието на апостол Павел към Римляните. Защото коментирано вкратце звучи като „Яж, моли се и обичай“. Защото означава, че каквото и престъпление да си извършил, ако в затвора се държиш добре, ако поради това, че си от единствените, които работят на компютър, станеш отговорник на залата с компютри и адресираш жалбите си до правилните институции, то след като изтърпиш половината от наказанието си, ще бъдеш предсрочно условно освободен. 

 

Още при освобождаването си от затвора Джок Полфрийман изрази ясна вербална агресия към началника на затворническата администрация.

 

Това не говори за поправянето му. Независимо, че бил научил български в затвора и освен това дистанционно учел висше образование (няма данни да е завършил същото).

 

Вероятно за почти 12 години в затвор в Австралия всеки един българин също би научил английски плюс аборигенски, а да следваш дистанционно и да попълваш тестове на компютър след кратка справка в учебника или търсачката на Гугъл не е и не може да бъде критерий за поправянето на дееца. Той все пак нещо трябва да прави в затвора, нали?

 

Казано с други думи - законът е предоставил една възможност за лицата, които наистина са се променили в затвора, които са се покаяли за деянието си, да бъдат освободени предсрочно условно. И преценката за това не следва да се прави на базата „той има наказания, но те са заличени“. Защото ако освобождаването от затвора е въпрос на преценка на формални критерии, ние няма да имаме нужда от съд, а от компютърна програма, в която да въвеждаме данни и попълваме квадратчета. И накрая да получаваме съответния акт.

 

Подобни съдебни актове изваждат правосъдието от нормалността, от житейската нормалност и обществения морал, според който виновните са в затвора, а невиновните са свободни.

 

Не чухме Полфрийман да се извини на семейството на пострадалия, да изрази съжаление за стореното или да плати гражданския си дълг съм тях. Как да приемем, че се е покаял и поправил?

 

Правото не може да излезе от ролята си на всеобщ регулатор на обществените отношения – то трябва да отговаря на обществените очаквания, особено в болезнени случаи като настоящия. Законът не е тайнство, досег до което имат само и единствено просветените, без значение дали са съдии, прокурори или адвокати и в коя съсловна професионална организация членуват. Елитаризмът е чужд на закона. По тази причина не можем да приемем тезата, че защитниците на Определението на съда са осенени свише, а противниците му са пещерни примати, както се опитват да ни убедят в последните дни публикации в грантови издания.

 

Яростните защитници на Джок Полфрийман стигнаха до още по-големи дълбини - те отрекоха изобщо вината му по постановената присъда. В твърдение за опорочен процес по осъждането му. В опит на една ревизия на отдавна влязъл в сила окончателен съдебен акт. Извадиха се някакви записи, на които услужливо ни сочат кой кой е, но тези записи ги нямало в делото. За бога, първата работа на Полфрийман пристигайки у нас е била да запаше нож на кръста и тогава да тръгне по софийските заведения и улици. Аз не постъпих така, когато отидох в Австралия. Нито пък се опитвах с нож в ръка да защитавам правата на местните аборигени.

 

Интересно би ми било,

 

каква щеше да бъде реакцията на същите тези защитници, ако на мястото на Полфрийман беше някой руснак?!

 

Иска ми се да вярвам, че Джок Полфрийман е последният привелигирован от хуманизацията на наказателното ни правораздаване и влиянието на неправителствени организации върху му. 

 

Защото и жертвите имат нужда от хуманност. Поне малко.

 

И ако приемем, по определението на Целз, че правото е изкуство за доброто и справедливото, то доброто (за Джок Полфрийман) е налице.

 

Въпросът е къде е справедливото - за жертвата, за близките и, за обществото.

 

Е, има и добра новина - вероятно още на 07.10. Джок Полфрийман ще си замине за Австралия. Освен ако не реши да продължи издевателството си над обществото и да стане коментатор на дейността на българския съд, който самият той определя като най-корумпирания.

 

На всички, които приемате за нормално хора, като Джок Полфрийман, да бъдат освобождавани предсрочно с такава лекота няма да Ви пожелая съдбата на сем. Монови. 

 

Само за миг, обаче, си представете, че сте на мястото им.

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

46 коментар/a

Eisblock на 07.10.2019 в 14:29
Ignorantia iuris nocet * Този казус с Полфрийман се превърна в знаков кръстопът на конфронтацията уж Ляво – уж Дясно, на уж Фили и на уж Фоби. Знакова за неосъзнатите движещи сили в общественото съзнание и с това как става видно трагичното, напълно хаотичното и ирационално разделение по какви ли не признаци - все дълбоки пропасти издълбани из плебса. Няма оформени истински фронтове, а всеки е срещу всеки!!! Защо ли? Но нека първо да видим „опорните точки“ в пледоарията на адв. Богданов: ... ** Повече тук: https://societe-chez-kerpeden.eu/index.php?topic=1151.msg55192#msg55192
богданов на 07.10.2019 в 14:36
малко шизофренно ми се вижда да делиш закон от морал, т.е.формално било законно но фактически било неморално. Ами нали законът отразява морала на обществото И АКО НЕ - значи законът е неморален.Тогава срещу какво протестира улицата - срещу съдиите спазили моралния закон или срещу депутетата които са го гласували и наложили...И да се върнем назад - значи съдиите от НАРОДНИЯ СЪД са взели правилните решения,като са се вслушали в гласа на морала на майките с черните забрадки и децата на жертвите на убийците.Днес плюем и вслушалите се в гласа на улицата тогава и тези които не са се вслушали в него сега.Или за едните може,щото не са от нашите , а за другите може щото пък и те не са от нашите.Жалки юристис двойни аршини
До Eisblock на 07.10.2019 в 14:29 на 07.10.2019 в 14:52
Не казваш нищо ново, още по-малко убедително! С цялото си много многословие /на societe-chez-kerpeden.eu.../, повтаряш все същата реторика, която слушаме вече няколко седмици, само дето този път горният адвокат се оказа адресат на твоя "юридически" гняв.
"Ignorantia iuris noce" на 07.10.2019 в 15:01
Освен това, мнението на коментатор, който иска да си придаде тежест като използва латински сентенции, автоматично олеква, когато този коментатор не успява да сдържи своите пристрастия, симпатии и антипатии.
Махайте го тоя боклук от държавата! на 07.10.2019 в 15:48
С абсолютна забрана да се връща тук, защото той на 100% това ще иска. В Австралия е скука, абсолютно скучна държава. За него там наистина ще е истински затвор! Пращайте го там!
Уфффф, какви фили и фоби ви е..т, бе! Какви леви или десни! на 07.10.2019 в 15:52
Политиката изпразни България, лиши я от децата и и няма кой да се вдигне на реален протест срещу жалките ни политици! България богата на всичко, за което си помислиш, но хората ги няма!
Имам питане. на 07.10.2019 в 17:48
Вече нееднократно чухме, че Полфрийман трябвало `да се поправи`. Иначе както ни се обясни някои кръгове /особено близки около главния прокурор на Републиката/ просто не могат място да си намерят от разяждащото ги чувство, че справедливостта е потъпкана. Интересно защо не се разяждаха заради Иванчева например? Ми не се разяждаха от възмущение, защото Иванчева, нищо, че е невинна нека си лежи 20 години. Хак и е, като не се съобразява с Мафията. Та въпросът ми е следният. Тия 15 човека /фашистчета ,които се нахвърлят върху невъоръжен човек с цел да го пребият, само защото е циганин/ дали някой го заболя и дали си зададе въпроса ТЕЗИ ИЗРОДИ, ДЕТО НЕ ПАДНАХА ПОД НОЖА НА ПОЛФРИЙМАН - ДАЛИ СА СЕ ПРЕВЪЗПИТАЛИ? И някой ще се погрижи ли да ги превъзпита? Или те могат да се развяват необезпокоявани и да безчинстват, обаче са деца на НАШИ ХОРА, никой няма право да ги закача. Не за друго, а защото бащицата Монов и важна клечка и пръв приятел на Главния Прокурор на Републиката.
беееееее на 07.10.2019 в 18:31
значи главният прокурор няма право да издава заповед за задържането на Полфрийман след решението на съда да бъде освободен, но това някак е заметено под килима... И все едно нищо не се е случило(защото над главния нали имало само бог...), се пренасяме на това дали е редно подсъдимия да бъде освободен или не, защото те онези, които са решили да го освободят преждевременно не разбират от закони, само главният прокурор разбира и затова няма проблеми закона да бъде нарушен лично от него. След това главният прокурор тази есен ще си получи някаква синекура длъжност далече от общественото мнение, а раята ще плаща последиците, защото какъвто и да е вече резултата, БГ ще бъде осъдена в Страсбург за тази поредна еквилибристика със закона(така, както вече беше осъдена поради "правораздаване" към същия Полфрийман) А за други такива случаи няма да се чуе, дори и имената на освободените преждевременно не трябва да се знаят, за да не се наруши правото им на личен живот :-) https://www.standartnews.com/lifestyle-lyubopitno/marin_pomilval_predimno_ubiyci-131640.html Еми, всеки народ си заслужава правителството, което пък вървяло заедно с главния прокурор, за да може Мафията да управлява без проблеми. А увсете рупат ли рупат.
Eisblock на 07.10.2019 в 18:34
Ето и други неудобни мнения: https://www.segabg.com/touche/tush-10082019. Поставени под една карикатура... А инак всички тъдява, от всичко разбират - само 'дето резултатите са малко ... инакви.
Чародей на 07.10.2019 в 19:02
Интересното ще стане, ако ВКС уважи искането на прокуратурата и отмени Определението на САС.... Божке ле, какво ще правят тогава грантовите глашатаи-съдът на любимия им Лозан уважил искане на Цацацров.... Мъка, родилна мъка,
Тоя митичен циганин, дето май били два на 07.10.2019 в 19:39
Айде огледайте се! Кога циганин, ама баш циганин, с абсолютното уважение към циганите, та кога и то нощем ще видите сам по улиците? Те в кръвта им е да се движат на тумби, най-малко трима! И ей богу, цигани да се нахвърлят на друг, да, но обратното наистина не ми се е случвало да видя. / ................ Тоя австралиец си е абсолютно копеле, тръгнало за емоции в Европа. Така и никой не разбра, с каква виза е бил е тука и какво се е мотал толкова време из България? ........................ Да не би за да се отърве от австралийското правосъдие? ...... Айде, да си открие накова сметка в австралия, да му помогнат на "несправедливо" осъдено момченце, да му съберат средства за кръвнината и да измият срама от държавата си и да си го приберат! ....... А тоя Х. комитет, свърталище на малоумници, те са си наша грижа!
`Тоя митичен циганин`..... на 07.10.2019 в 21:59
Ме сега какво прайм? Понеже се знае, че циганите никога не вървят сами, оттук следва, че и ТОГАВА циганина не е бил сам. И това идиотско доказателство сигурно важи за българския видиотен съд. Просто `такова животно нема` САМ ЦИГАНИН. И от това заключехме, че въпросната скинарска агитка се е била с повече от един циганин. /направо да им раздадат медали/ . А оттук пък следва, че австралиеца не е трябвало да се намесва. Или някаква друга идиотия.
SIMO на 07.10.2019 в 22:45
Само питам и отговор не чакам сигурни ли сте, че така любезно представеният и тиражиран от някои медии запис е автентичен? И от КЪДЕ се появи толково години след процеса? За е дин "преател" питам.......
Някой има интерес... на 07.10.2019 в 22:48
да се разпалват обществени конфликти, заради дребен келеш, с нечисто полицейско досие в Австралия, избягал в България (понеже е международно известно царство на слободия и безнаказаност), за да опита тръпката от забиването на нож в човешка плът, да вкуси мириса на човешка кръв, да отърве решетките, защото в България всичко е възможно срещу известно заплащане, и после да се прави на мъж из американските форуми за кръвожадните хънтъри на клошари и бездомници....
за __`Тоя митичен циганин`..... на 07.10.2019 в 21:59 на 07.10.2019 в 23:09
А за какво го дъвчиш тоя циганин, я го е имало, я не, и странно, защо да не е бил бездомник, а някак си, колко подходящо, циганин! Та циганинът сам щеше да се яви , да изкара някой лев като свидетел, а странно, никакъв го няма, ни пребит, ни здрав, как пък не се похвали в махалата за случилото се, телевизиията гърми, а той да не се похвали. ........................ Брей, как само за свое оправдание австралийският мухльо преподнася своя версия и всички трябва да ревем за него? Не мога да ти го пожелая, да си на мястото на бащата и майката на убитото момче. Но ти на друго място ще си намериш мястото, неизбежно е! .................................. История същита с бели конци! За мен лично, тоя боклук трябва да си ходи в Австралия, там ще му намеряъ майстора, от който е бягал очевидно. Как пък толкова дълго е стоял в България тоя боклук без никаква работа? От какво е бягал от Австралия?

Напиши коментар