Материалната или духовна криза е по-голяма

Материалната или духовна криза е по-голяма
В статия, публикувана на страниците на вестника за литература и изкуство „Съвременник“ преди 86 години, философът и критик Любен Казанджиев излага отношението си към духовния и културен упадък в българското общество по онова време – годините на тежката световна икономическа криза, станала известна като Голямата депресия.

 

Икономическата, т.е. материалната криза, която бушува напоследък в света и у нас е, без съмнение, доста осезателна. Но тя, според мен, не е толкова опасна в материално отношение, колкото в духовно. Икономическата криза носи тежки поражения за духовния живот на човечеството, без да има достатъчни основания за едно толкова голямо понижение на духовността въобще, каквото напоследък се забелязва. Нека не отиваме далеч; нека се озърнем около себе си.

 

Ако се вгледаме във всички онези обществени прояви, които, така да се каже, са барометрите на нашия духовен живот, ще видим, че живачните стълбци са ниско, твърде ниско – в много случаи и под него. Да вземем най-напред учащата се, „златната“ младеж. За гимназиите нито лошо, нито добро. Не защото това са подражатели, несамостойният елемент на обществото. Както се работи върху учениците, както се възпитават от своите ръководители и от външното влияние, такива се оформят и самите те.

 

Оркестърът на Първа софийска девическа гимназия, 1932 г.

 

Студентството вече е с единия крак върху общественото поле. И от тук именно, от него нататък, започват печалните констатации. Сегашното българско студентство е студентство предимно кариеристично, партийно, материалистично и много рядко студентство високо идейно и духовно.

 

Студенти пред Ректората на СУ "Св. Климент Охридски", 30-те години на ХХ век

 

Упрекът, който аз правя на студентите, е упрек, който може да се отправи и до мнозина от професорите. Особено до онези, които боравят с обществени движения. Болшинството от професорите на Юридическия факултет са политици в грубия смисъл на думата. И за сметка на политическите интереси, тези на науката, на духовната ни култура, отиват на втори и трети план. Господа професорите не сколасват да дадат на студентите си по един учебник в продължение на десетки години назад, ала намират време да взимат заплати от десет други места, вършейки работа, която няма нищо общо с високата наука и високото професорско звание.

 

Втори важен показател на духовния живот са читалищата и библиотеките. В България номинално съществуват 2500 читалища. От тях да се каже, че има 100, които следят пулса на българската книга, е твърде пресилено. Читалищните дейци ли са виновни или пък самият народ, грамотните между тоя народ – не зная.

 

Група мъже пред читалището в Пордим, 1936 г.

 

За сметка на читалищата, обаче, бодърстват твърдо на своите постове, въпреки ужасната криза, кръчмите и кафенетата. И спрямо тях уви, бедната книга е безпомощна.

 

Бирария-курорт "Алказар", края на 20-те години на ХХ век

 

Третият барометър на нашия културен живот са вестниците, пресата. Хубавите списания едвам виреят. И ако достигнат до 1000-1500 броя тираж, това вече е огромна цифра. Между туй, сензационната, жълтата преса, мощно цъфти. Само празнични и и следпразнични алармистични вестници има в София над десет.

 

 

Още по-лоша е картината с криминално-порнографската-любовно-полова литература. Тук вече фамозната криза е буквално съкрушена. Тая литература не само цъфти, но и връзва великолепни парици. Кризата не само не ѝ пречи, а сякаш ѝ помага най-енергично. Една книга например, като „Полово сношение, пресечено с цел за незабременяване“, на корицата на която има нарисувани гол мъж и жена току-що след половия акт, стърчи по всички будки в София и провинцията. Има и два-три вестника с полово-порнографско съдържание, най-калпавият от които е „Адам и Ева“. Там говори великият авторитет по любовта – Адов – и свободно развращава българската младеж под самия нос и на черквата, и на Министерството на просветата, и на Прокуратурата. Консулите не само спят, а и хъркат здраво.

 

Студенти и модели от Художествената академия в София, 30-те години на ХХ век

 

Най-после, що става с широките интелигентни кръгове у нас: адвокати, лекари, инженери, финансисти, търговци и пр., и пр. Всеки се е сгушил в своята специалност и се бои от книга, от литературата, поезията, изкуството като от дявола. Да предложим книга на този сорт съвременни интелектуалци, ще рече да им бръкнем в очите. И да чуеш и от тяхната уста глупавия възглас – „Криза! Много работа! Няма време!“. И хора, които имат доход над 15-20 000 лв. месечно, отказват да се абонират за едно списание, отказват да купят книги за 100 лв. през цялата година.

 

София, среща на банкери - Интернационална банка на България, 30-те години на ХХ век

 

Ето защо аз смятам, че съм прав да твърдя, че духовната криза у нас е много по-голяма от материалната. Аз не упреквам безработните, не упреквам бедното ученичество и студентство. Не! Упреквам средно състоятелните и състоятелните. Нима в тая 6-милионна страна няма 3-4-5000 души, у които да гори пламъкът на един по-голям идеализъм, на една по-висока духовност. Ако би имало само тези 3-4000 души, биха цъфтели у нас и книгата, и читалищата, и изкуството, и науката. А щом те не цъфтят, а живуркат, това значи, че ги няма, това значи, че солта у нас е започнала да се обезсолява, че скоро ще се вмиришем.

 

Книжарницата на Дончо Н. Дончев & Сие, София - ъгълът на ул. "15 ноември" и "Знеполе", 20-те години на ХХ век

 

 За един народ не е опасна кризата, която е безсилна пред футбола и ските, пред гумените ботушки и шапките a la imperatrice Eugenie, пред жълтата преса и порнографската литература, пред развлеченията и удоволствията, пред политическите клубове и пред кафенета и кръчми. Опасна, и то много по-опасна е другата криза, оная криза, която убива българската книга, изкуството ни, науката ни, която понижава ежегодно живота на българската духовност и изблиците на българския идеализъм.

 

София, културен афиш на ъгъла пред Халите, март 1932 г.

 

Какво ще стане с нас наистина ако спечелим целия материален свят, а погубим и изгубим душата си? И пред тази толкова дълбока и ценна мисъл на новозаветната нравствена философия, ние трябва сериозно да се замислим. Ние, съвременниците.

 

 

Любен Казанджиев,

сп. „Съвременник“, юни 1932 г.

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Не бива да забравяме,

    08 Окт 2015 18:03ч.

    че ние — българите — сме един селски народ (поне такъв бяхме до неотдавна), а трябва да ни е ясно, че селянинът «по душа», колкото и грамотен и образован да е, не може да захвърли собствения си селски прагматизъм. А именно неговият прагматизъм е тоя, който го кара да избягва да чете книжки, изпълнени със стихчета, тинтири-минтири и разни подобни «възвишености», а иска книгата да му даде знания най-напред КАК ДА ОЦЕЛЕЕ докато е на дъното, след туй КАК ДА ИЗПЛУВА на повърхността, и накрая — КАК ДА СЕ ОЗОВЕ «сред висините» на обществения и икономически живот. Е, духовност във всичките пориви не може да се открие, но пък българският гражданин (измоделиран «по селски») много добре знае какво да иска от тоя живот, в който място за «скрити вопли» и за «пробудни песни», понесли се над «рицарски замъци» НЯМА!…

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • «…българско студентство е … предимно кариеристично, партийно, материалистично…»

    05 Фев 2018 13:22ч.

    Ами как няма да бъде такова, след като през всички епохи българската майка е казвала на своя син: „Учи се прилежно, сине! Изучи се добре, че ДА НЕ РАБОТИШ! Ох! Ужасно е това: да трябва да работиш… Трябва СЪДБАТА СИ да я докараш до такова положение, че друг да работи за тебе, а ти да си клатиш краката и да лапаш.“ Е, как можем да се надяваме с такъв „елит“ да постигнем каквото и да било?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Български неволи

    06 Фев 2018 10:54ч.

    А може би вече е крайно време да заговорим за сбъркания обществен модел след 1878 година?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • JJJ

    08 Фев 2018 12:04ч.

    Без правилно оформен мироглед, светоусещане, без духа възпитан според Християнските ценности, без Християнския морал, няма и материално. Исус Христос е превърнал водата във вино, щом се е получила нужда от вино и е нахранил хората с три риби. Иначе проблемът със снобизма, със сляпото подражание, не е само български проблем. На него са посветени такива шедьоври в световната литература като "Панаир на суетата" на Текери и "Изгубени илюзии" на Балзак. Подмяната на Християнската ценностна система с ценностната система на мафията е пагубна не само за духовността, но и за България, за българите изобщо. Снимките всъщност ни разкриват един идеален от днешна гледна точка свят: ученички с черни престилки и бели якички; студенти в костюми и вратовръзки, ред и чистота. Моралният упадък днес е потресаващ: хазарт, наркотици, бързо кредитиране, чалга музика и кючек, деградирали студенти; брутални мафиози в анцузи и лъскави проститутки, затлъстели политици- все примери за подражание.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    10 Фев 2018 16:31ч.

    Статията е хубава, искам само да обърна внимание, по повод на коментарите за селяните, че духовност не означава непременно четене на книги и ходене по изложби и концерти. Духовността е това, което следваш като практика в живота си, как вземаш решенията си, дали си злобен, егоистичен или пък разбран и добронамерен. Различните духовности са различните пътища на душата. Така че един селянин не може да бъде считан за бездуховен, защото не ходи на театър. Целта на културата като продукт е да ни даде добър модел и вдъхновение, а не да служи за мярка за духовност, така че добри и работливи хора да бъдат осмивани, че не ходят на опера, а тя да е пълна с високомерни сноби. Селянинът може и да изпревари културтрегера в Небесното Царство, ако има по-здрав морал. Затова Христос казваше, най-добре да цитирам : Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие. Защото ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах със зацапани дрехи, и погледнете с почит към онзи, който е с хубавите дрехи, и кажете: Ти седни тук на добро място; а на сиромаха кажете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми, не правите ли различия помежду им и не ставате ли пристрастни съдии? Слушайте, възлюбени мои братя: Не избра ли Бог онези, които са сиромаси в светските неща, но богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тези, които Го обичат? А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и те ви влачат по съдилища? Нали те хулят почтеното име, с което се наричате? Обаче ако изпълнявате царския закон, според Писанието: Да обичаш ближния си като себе си, добре правите. Но ако гледате на лице, грях правите и от закона се осъждате като престъпници. Защото който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко. Понеже Онзи, Който е казал: Не прелюбодействай, казал е и: Не убивай, така че ако не прелюбодействаш, а пък убиваш, станал си престъпник пред закона. Така говорете и така постъпвайте, като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата. Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда. "

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Anonimen robot

    08 Апр 2020 22:06ч.

    Vypros filosofski - pochti kato koe e pryvichnoto - iajceto ili kokoshkata? A vsyshtnost prosto skacheni sydove. Obache takiva dilemi syzdavat genii, che i prezidenti!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Anonimen robot

    09 Апр 2020 2:24ч.

    Ne znam - nai-svidnite mi spomeni ot kontakti sys seliani sa ot kazarmata, a to beshe pochti po vremeto Казанджиевo. I da vi kazha ne si spomniam neshto polozhitelno. Imam spomeni ot tri kategorii - nai-sgovorchivi bqha tiq ot MeHe-to, na vtoro miasto narezhdam tia s maniqta za velichie na Filibe-to. Nai-omrazni mi bqha maketata - takava smesica ot kovarstvo, lipsa na vsiakakyv respekt kym interesa na drugia i tarikatlyk sym vizhdal samo u nqkoi systudenti-turcheta. Ama kak da si priznaia, che i az sym make po bashtina linia, no ot onia begalite prez voinata...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бояна

    28 Апр 2020 10:15ч.

    В статията се говори за култура и нравственост в начина на живот на българина, и неправилно се употребява думата духовност. Защото духовността е връзката с Бога, от която призтича правилното разбиране за нравственост, за добро и зло. Но за съжаление, още в тези години на миналия век като израз на духовност интелигенцията е приемала образоваността, положителното отношение към науката, изкуството и печатното слово, без крайните проявления на жълтата преса, порнографията и кръчмарските запои. Разбира се нравствеността, откъсната от източника ѝ, с времето ще "прогресира" и с бохемството, като израз на хедонизма, ще преодолее това разделение, като именно този светски дух, от който се ражда изкуството, ще се нарича духовност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Прав е

    11 Sep 2020 17:16ч.

    Много бързо забравяме или не се замисляме над фразата, която пеем обикновено поне на 24 Май : "... Напред духовността не пада, там дето занието живей..." За пишештия: "... учи, мама, да не РАБОТИШ...", много фактически(меко казано) си позволява да тълкува майчината заръка публично. Например мойта майка ни казваше на нас трите й деца; "Учете, за да работите по-добре от нас! По-грамотно! Без ТРУД няма нищо!"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи