Гласове

Колин Дейвис, за съжаление, не е много популярен в България, но за мен е един от най-изтъкнатите музиканти на ХХ и началото на нашия ХХІ век (роден е през септември 1927 г.) – име, олицетворяващо цяла епоха в историята на британската музикална култура.
Поредица „Великите диригенти на ХХ век” – Колин Дейвис

 

 

Започвам видеопредставянето му с легендарния запис от 1967 г. на Моцарт – Реквием с оркестъра на Би Би Си:

 

 

Малко история: през септември 1967 г. 40-годишният Колин Дейвис получава поста главен диригент на симфоничния оркестър на Би Би Си и се превръща в най-младия ръководител на един от най-престижните английски оркестри за цялата история на съществуването му. Но този факт не учудва никого, защото зад гърба на Дейвис вече са 18 години активна дейност и сериозна репутация в европейския музикален свят. А началото на бляскавата му кариера никак не е лесно. Родителите му са меломани и малкият Колин получава много и разнообразни музикални впечатления: „Все още си спомням Малкълм Сарджънт, който дирижира първия в живота ми концерт. Все още чувам Лориц Мелхиор във финалната сцена на „Зигфрид”, която звучеше от стара плоча на 78 оборота от грамофона на баща ми... Помня и момента, когато реших музиката да стане моя живот. Бях 13 или 14-годишен, а творбата бе Осмата симфония на Бетовен. Почувствах се тотално въвлечен, просто обсебен от музиката”, спомня си Колин Дейвис.

След общообразователното училище Дейвис завършва Кралския колеж за музика в Лондон със специалност кларинет. Негов преподавател е известният Фредерик Търстън, но гениалният му състудент Жервез дьо Пейер засенчва всичките си колеги. А Колин Дейвис още по онова време непрестанно мисли за дирижиране. Само че не може да осъществи мечтата си да го учи в колежа поради простата причина, че… изобщо не може да свири на пиано. Амбициите му са прекъснати и от задължителната по онова време във Великобритания военна служба, която той отбива като кларинетист в кавалерийски полк. След войната започва да свири и дирижира навсякъде, където има възможност. Първите му опити на пулта са с новосъздаден любителски оркестър, наречен „Калман”. Следва опит с малката трупа „Челси опера груп”. После го канят да дирижира руски балет, работи като преподавател и лектор в различни учебни заведения. Първият му сериозен пост е асистент-диригент на Шотландския симфоничен оркестър на Би Би Си. Шефът му избира стандартния репертоар, а за Дейвис остават модерните пиеси и рядко изпълнявани творби, като например тези на любимия му Берлиоз. През 1959 е забелязан от критиците след концерт с Лондонския СО и програма от творби на Моцарт и Стравински – още двама от предпочитаните му автори. Първият му сериозен успех идва, когато замества Ото Клемперер в представление на „Дон Жуан” в Роял Фестивал Хол през 1959 г. Година по-късно сър Томас Бийчъм го кани за сътрудник в подготовката на „Вълшебната флейта“ в Глайндбърн. Точно преди премиерата Бийчъм се разболява – шанс за Дейвис, който блестящо се справя с Моцартовата опера. Чуйте увертюрата, запис от Ковънт Гардън, но от 1988 г.:

 

 

 

Критиците са доволни, а оперните успехи на Дейвис му носят нов пост – главен диригент на Садлърс Уелс Опера. Следват Ковънт Гардън, Симфоничният оркестър на Баварското радио, Лондонският симфоничен оркестър, Концертгебау Амстердам и Бостънският симфоничен оркестър, преподаване в музикалната академия „Вебер” в Дрезден, награди, титли, рицарско звание... 

И до ден днешен сър Колин Дейвис смята себе си преди всичко за музикант, а след това – за диригент. Затова репертоарните му симпатии са толкова разнообразни, затова оперният театър е негов роден дом, а концертният подиум – любов завинаги. Затова и сър Дейвис е сред най-страстните пропагандатори на британска съвременна музика. Негов любимец е композиторът Майкъл Типет. Завършвам с Концерт за оркестър от Типет, изпълнен великолепно от Лондонския СО под диригентството на Колин Дейвис:

 

 

 
 
 
 
 
 
 
 

Още от категорията

1 коментар/a

Мартин Георгиев на 19.03.2015 в 05:27
Едно от най-незабравимите неща беше неповторимото качество на звука и атмосфера, които постигаше, които на запис се предават само частично, но на живо оставяха спомени, които не се забравят. Неповторим беше и репетиционния му подход. Не на последно място, беше дълбоко вярващ човек. Бог да го прости.

Напиши коментар