- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 4242
- 4
Снимка: Ладислав Цветков, бТВ
В последните месеци преди президентските избори доверието в президента се колебаеше в дялове около една четвърт от запитаните, а недоверието – около две трети. Така президентската институция записа исторически високи нива на недоверие по време на мандата „Плевнелиев“, съобщават от агенцията.
Галъп, проучване
Снимка: Галъп
Мандатът на президента Плевнелиев се разви на фона на сложна политическа обстановка и това явно беше неблагоприятно за популярността на институцията. През 2013 г. беше първият осезаем спад в доверието към президента. Тогава Росен Плевнелиев подкрепи едната от страните в мащабната обществена дискусия по повод протестите срещу кабинета на Пламен Орешарски и загуби подкрепата на отсрещната страна, сочи анализът на социолозите.
Обичайно високи са нивата на недоверие към парламент и правителство в края на техните мандати, обобщават още от „Галъп”.
Парламентът трайно се ползва с положителни оценки сред около и под 20% от пълнолетните българи и с негативни – сред повече от 70%. Малко по-благоприятно изглежда картината по отношение на правителството – с около и под 30% позитивни оценки в последните месеци и около и над 60% - негативни.
Галъп, проучване
Снимка: Галъп
По нива на доверие отиващите си парламент и правителство изглеждат по-добре в сравнение с мандата „Орешарски“, но без ентусиазъм в подкрепата – какъвто имаше в първия мандат на Борисов, коментират от „Галъп”.
В по-голямата част от мандата доверието в парламента и правителството запази относителната стабилност. На фона на предишния мандат на Бойко Борисов обаче нивата на доверие този път закономерно оставаха без ръст.
Победата в местните избори от есента на 2015 г. даде психологически „бонус“ подкрепа за властта, респективно за правителството. Загубата в президентските избори през есента на 2016 г. пък подейства обратно.
Тя явно се отрази негативно и на личния рейтинг на премиера. Бойко Борисов започна новата година с 25% доверие и с 61% недоверие.
