“Баналният човек е човек, който се задоволява да живее, който не спира да живее, който никога не поглежда назад към своите постъпки, думи, иначе казано, човек, който никога няма среща със себе си”. В интервю във “Фигаро” Беренис Льове ни припомня най-важните философски послания на Хана Арент. Професор по философия, дисертацията на Льове е посветена на Арент (Hannah Arendt et la littérature - "Хана Арент и литературата"), а по-късно й посвещава книгата Le Musée imaginaire d'Hannah Arendt ("Въображаемият музей на Хана Арент").

 

Хана Арент, 1930 г. 

 

През 1961 г. Хана Арент отразява процеса срещу Адолф Айхман в Израел за “Ню Йоркър”. Тогава тя въвежда категорията “баналност на злото”. Не става  дума за банализиране злото, а за осъзнаване на една реалност, за която нашата мисловна традиция изобщо не ни е подготвила: 

 

изключителното зло се извършва от обикновени хора,

 

същества, в които няма нищо чудовищно, нищо сатанинско.  

 

Баналният човек е човек, който не мисли, а под мислене Хана Арент разбира, следвайки Сократ, способността да установиш вътрешен диалог със себе си. Следователно баналният човек е човек, който се задоволява да живее, който не спира да живее, който никога не поглежда назад към своите постъпки, думи, иначе казано, 

 

човек, който никога няма среща със себе си.

 

Моралното съзнание не произтича от подчиняването на заповед (на Бог или на разума, както при Кант), а от  предусещането на този момент, в който ще се окажа сам със себе си и ще дам сметка на това алтер его, което е в мен. Само този, който има опита за това, може да се въздържи да извърши определени действия, отказвайки перспективата да живее в компанията на доносник или на убиец, изтъква Беренис Льове.

 

Присъствието на литературата в творчеството на Арент е безспорно. За да осмисли индивидуалната идентичност, тя се позовава на Карен Бликсен, по въпроса за доброто и злото - на Мелвил и Достоевски, относно политическото призвание на хората - на Омир и Рене Шар, за Първата световна война - на Фокнър… Открих също, че докато е слушал ораторията “Месия” на Хендел, е имала откровение за 

 

“метафизичния смисъл на раждането”, 

 

разказва Беренис Льове.

 

Хана Арент много добре показва, че нуждата от стабилност, дълготрайност, продължителност и желанието за промяната, вкусът към новото преминават през всяко човешко същество. Фактът, че ги издигаме в противоположни сили, според нея е знак за изгубено равновесие. Арент знае обаче, че новото, промяната, ни заслепява за една безкрайно по-спешна задача: да запазим, да съхраним, да попречим на света да “кипне”, както казва тя. А истинската свобода, тази, която свидетелства за способността на човека да влияе на хода на нещата, се проявява в консервативното поведение. 

 

Арент не се оставя да я затворят в каквито и да било категории - “аз не се вписвам”, обичала да казва тя, - но със сигурност е много критичен мислител на модерността, изтъква Беренис Льове. Модерните философски постулати са компрометирани от тоталитаризма, от логиката им на “всичко е възможно”, от политиката им на социално и антропологично инженерство. Модерността се характеризира, според Арент, и това е основен момент в нейното творчество, с разбунтуването си срещу съществуването. 

 

Характерно за модерните хора е невъзможното им помирение с човешката ситуация. Модерният човек е неспособен на благодарност, безчувствен е за измерението на дара в това, което му е дадено, което не е избрал, на което не е автор. Независимо дали става дума за завещанието на вековете или за половото тяло, в което се е родил…

 

Арент е анти-Бовоар: раждаш се жена и ставаш такава.

 

Според Хана Арент ако има някакъв урок, който трябва да извлечем от тоталитаризма, това е именно да сложим край на този бунт срещу дадеността. Но през 1958 г., когато става свидетел на първите опити да са създаде живот в епруветка и обещанието човека да бъде направен безсмъртен започва да вълнува умовете и лабораториите, тя е принудена да констатира, че 

 

хората не са склонни да се примирят с крайността. 

 

“От известно време голям брой учени се опитват да направят живота “изкуствен” (Арент намеква да опитите за създаване на живот в епруветка - б. р.) и да прережат последната връзка, която все още държи човека сред децата на природата. (…) Подозирам, че желанието да избягаме от човешката ситуация би обяснило и надеждата да се удължи продължителността на съществуването над сто години. Този бъдещ човек, когото учените ще създадат, както те ни казват, след век, не повече, ще се окаже жертва на бунта срещу човешкото съществуване, такова, каквото ни е дадено, дар, дошъл отникъде (говорейки като лаик) и който искат да разменят срещу изделие на собствените им ръце”, пише Хана Арент в увода на “Човешката ситуация”. 

 

С есето “Кризата на възпитанието” аз влязох в нейното творчество, разказва още Беренис Льове. “Една фраза улучи право в целта: “Със зачатието и раждането родителите дават не само живот, те въвеждат в свят”, като свят означава цивилизация, отделна форма на човечеството, формирала се през вековете. Индивидът е предшестван. Тук Арент полага основите на антропология на предаването. Задачата на възрастните е да придружат детето в тази гора от символи, в която влиза като чужденец, да го научат да ги познава и да обича тази цивилизация, която е била там преди него и е призвана да остане и след него”, подчертава френският фисолоф. Според нея геният на Арент е, че обединява задълженията на възрастните към децата със задълженията им към “непрекъснатостта на света”.

 

Възпитанието е застраховка срещу заплахата от разрушение, 

 

която новодошлият представлява за исторически формиралата се цивилизация. Друг важен момент: Арент изтъква добродетелите на предаването на миналото: изоставяйки детето в настоящето, ние не го освобождаваме, а го затваряме в затвора на тук и сега. Без наследството на вековете, духът на времето го връхлетява. Откъдето и парадоксът, дръзко заявен от Хана Арент: “Именно за да запазим новото и революционното във всяко дете, възпитанието трябва да бъде консервативно”, завършва Беренис Льове.

 

Беренис Льове

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

11 коментар/a

Изключителното зло се извършва от обикновени хора на 10.08.2018 в 21:46
Това означава ли, че всички обикновени хора са изключитрлно зли за разлика от т.н. елити? Това означава ли, че обикновените хора трябва изначално да имат чуство за вина и да си налягат парцалите без да протягат алчните си обикновени зли ръчици към привилегиите на аристокрацията?
Не! Виктимизацията има много ракурси на 11.08.2018 в 00:25
Преди всичко се информирайте и после анализирайте, идентифицирайте и... най-после бъдете свободни да не се припознавате във всяка добре скроена философия! Със здраве и здрав разум! https://www.bg-pravo.com/2012/09/14.html
Амира на 11.08.2018 в 13:39
Благодаря на "Гласове", че ни напомниха за мъдрата Хана Аренд. Двата вълка - на доброто и злото, водят извечната си битка във всяка душа, затова без оправдания: колкото и непосилно трудно, банално и подтискащо да е битието, човек си когато разпознаваш и храниш само добрия вълк.
До първия коментирал на 12.08.2018 в 00:13
Защо решихте, че Хана Аренд има предвид социално необикновените хора? Аристократите са си хора като хора. Да не би да имат две сърца и четири дроба черни? Мисля, че тя говори за обикновените спрямо злото хора. Хора като вас, първия коментирал. Хора, които не режат глави, не пребиват жените си, не изнасилват дъщерите си, не продават жени в робство, не са серийни убийци или педофили или рекетьори. Нормални хора. Вие сигурно ядете пастет.Пастетът стига до небцето ви чрез садистично, сатанинско зло, което вие не забелязвате, но и да го забележите, ви е е все тая. Гъските се раждат, за да бъдат ваши роби. Забождат ципите им с топлийки, за да не се движат и ги тъпчат с храна, наливат им храна през тръба в човките, докато черният им дроб се разболее, уголеми като на болните от рак и алкохолиците, след което вие го изяждате, очаквайки от плевелите на злото в стомаха ви да поникват розите на здравето. А после се възмущавате защо здравната каса се отнася към вас толкова жестоко. Ами защото не и пука за вас, както на вас не ви пука за гъските. Сега вие сте гъската. Подобното привлича подобно. Препоръчвам ви линка в края на коментара ми. Там Филип Уолън споменава чий е израза ''баналност на злото''. Аз не бях обърнала внимание на това, така че пак научих нещо ново и смислено от ''Гласове''. Не знам кой е Фипил Уолън, не съм се интересувала. Прилича на социален аристократ, но най-вече е аристократ на Духа и мисълта. https://www.youtube.com/watch?v=Nwn49VoBdUs
Helleborus на 12.08.2018 в 09:42
Признавам си, че не мога да чета такива дълги философствания не заради дължината, а защото не ми е приятно да се гмуркам из объркани съзнания и да се опитвам да визуализирам техните измислени фантазии. Предпочитам да плувам в чисти води. Самото заглавие, което търси някакъв профил на злия човек е отблъскващо. Има една притча, която казва, че един господар имал много длъжници, един дължал повече, други по-малко. Те си дължали и помежду си... става си цял свят от длъжници... От време на време някой се сещал да помоли господаря да му опрости дълговете и той ги опрощавал, тогава той не бил вече длъжник. Само че продължавал да изисква от другите техните задължения, след което бил наказван за коравосърдечието си. Притчата е за греховете на хората, всички сме длъжници. Никой не може да говори с високомерие за злото, сякаш има правото да се дистанцира, като някой съдник и да морализаторства. Защото той прилича точно на онзи, който сам има нужда от опрощаване, но не може да прощава. Злото е част от нашия живот, всички сме грешни. То прониква чрез нашите чувства и после снася яйца и в ума. То може да прониква чрез съвсем невинни на пръв поглед чувства, каквито изпитваме всеки ден дори към близките си и основната причина е, че гледаме на собствения си комфорт като самоцел. Тогава всичко, което ни вади от комфорта, дори страданията на едно дете, може да бъде дразнещо, така ставаме жестоки. Проблемите на другите ни обременяват, радостите им още повече, понеже завиждаме, защото всеки иска да заеме спрямо останалите царското място и да получи най-голям дял почит, признание и богатство, заедно с липса на нужда от работа, подчинение, усилия, отговорности. Другата дума за това е егоизъм. За да спре човек да върши зло, трябва първо да спре да бъде центъра на света, а това никой човек не е постигнал, освен този, който се е смирил пред волята, която подрежда света, която му дава и неговото собствено място в света. Така че вместо да драпа да се качи на главите на останалите, да им бъде полезен, позволявайки да бъде поставен на правилното място и впрегнат в правилния труд. Защото когато всеки заеме царското място в съзнанието си, не остава нищо друго, освен постоянна война между претендентите.
До първия коментирал на 12.08.2018 в 00:13 на 12.08.2018 в 15:02
Леле... Прав е докторът от св. Наум да се оплаква, че случаите на циклични разстройства вече не се проследяват надлежно, а това води до влошаването им!
Helleborus на 12.08.2018 в 09:42 на 12.08.2018 в 15:05
Брилянтно!!! Вашите коментари са достойни за благородна завист!
До Кукуряк на 14.08.2018 в 10:46
сигурно ти е много скучно
[email protected] на 14.08.2018 в 18:17
Аз не знам какъв е критетирия за "добро" и "зло"? Според мен това са двата полюса на едно цяло. Точно, като любовта и омразата. Едно и също чувство, изразено по различен начин. Много често се случва, така че привидно рушeйки нещо, ние съзнателно или не - създаваме друго. Дори и в най-зловещи ситуации. От всяко действие произлиза някакъв резултат. Ако проследим събитията в дългосречен план, то тогава се изяснява смисъла.
"Изключителното зло се извършва от обикновени хора" на 15.08.2018 в 11:57
Хахахаха. това им е номерът да вменяват колективна вина, след което да я фискализират!
Името ми е Червен на 17.08.2018 в 08:14
За Хана Арент - поклон! Първосигналните ѝ тълкуватели не са нищо ново.

Напиши коментар