Доц. д-р Маргарит Ганев и проф. д-р Иво Христов публикуваха обръщение към юридическата общност в България. "Обръщаме към вас с призив за намиране най-после на сериозен консенсус относно правната реформа. Даже най-перфектното обучение, каквото още не сме постигнали, не може да гарантира успех. Даже най-модерните нормативни решения продължават да бъдат в плен на определени конюнктури и никой не се наема да предвиди колко още изменения и допълнения ще претърпят ГПК, НПК, АПК и другите актове от зората на европейската ни интеграция. Най-важното е постигането на справедливо работеща система, която постепенно да излекува традиционния скептицизъм на хората. Нужни са висок морал и огромна отговорност към обществото", се казва в отвореното писмо на двамата юристи. "Гласове" публикува пълния текст на обръщението.


 Снимка: Епицентър.бг

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

от доц. д-р Маргарит Ганев и проф. д-р Иво Христов

 

Уважаеми колеги,

 

С разбираем интерес се запознахме с Декларацията на Съюза на юристите в България относно новоприетата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността “Право” (обн. ДВ, бр. 35 от 2 май 2017 г.).

 

Приветстваме позицията на най-авторитетната организация на юристите в България по един толкова важен въпрос.

 

Едновременно с това сме длъжни да внесем някои необходими уточнения и да изкажем определени съображения с оглед коректното третиране на темата!

 

Както е добре известно, обучението по специалността “Право” е държавно регламентирано и това напълно отговаря на изискванията на Европейския съюз за придобиване професионална квалификация в най-важните за обществото сфери (медицина, дентална медицина, фармация, архитектура, промишлено и гражданско строителство и т.н.).

 

Първата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността “Право” и професионална квалификация “юрист” бе обнародвана през 1996 г. (ДВ, бр. 31 от 1996 г.).

 

Нейното прилагане в следващия период доказа необхоимостта от усъвършенстване на регламентацията в редица насоки.

 

В началото на 2005 година Министерството на правосъдието разгледа и прие концепция, съобразно която реформите в съдебната област трябва да засегнат три основни компонента:

 

  1. Качество на подготовката на студентите във висшите училища и тяхното допускане до упражняване на юридическата професия.
  2. Изготвяне на адекватно и съобразено с критериите на Европейския съюз законодателство.
  3. Гаранции за равен достъп до упражняването на юридическите професии. 

 

Въз основа на концепцията бе стартиран проектът „Реформа на юридическото образование – реализиране на очакванията” като част от работната програма на Комуникационната стратегия за присъединяване на България към Европейския съюз за 2005 година.

 

Министерството на правосъдието изпрати свой екип във всички съществуващи юридически факултети. Неговата основна цел бе да бъдат проведени срещи както с деканските ръководства и преподавателите, така и със студентите с оглед уточняване на нивото на преподаване, на достъп до информация и модерни технологии и очакванията за бъдещата професионална реализация. Подобна пряка комуникация никога не бе осъществявана по-рано, нито за съжаление бе реализирана по-късно.

 

Представителното социологическо проучване доказа по безспорен начин, че в редица висши училища (Бургаски свободен университет, Варненски свободен университет и Нов български университет) студентите разполагат с много добра материална база и имат широк достъп до специализирана информация и библиотечни фондове, включително от водещи университети и научни институти от Западна Европа и Северна Америка.

 

Резултатите от проекта на Министерството на правосъдието бяха представени и дискутирани на заключителна национална среща с участието на равен брой преподаватели и студенти. Вследствие бе създадена работна група, в която влязоха представители на всички юридически факултети (на ниво декани или заместник-декани), както и на Института за правни науки при Българската академия на науките. По нейно предложение в Министерския съвет бе внесен от Министерството на правосъдието и Министерството на образованието и науката проект за изменение и допълнение на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право” и професионална квалификация „юрист” .

 

С акт на Министерския съвет бяха осъществени най-значимите изменения и допълнения в Наредбата – общо над двадесет на брой, от които се открояват:

 

- забрана за обучение на юристи във филиали на висши училища;

- уеднаквени условия за прием в специалност „Право”;

- въвеждане в преподаването на всяка учебна дисциплина на основните достижения (актове и практики) от Правото на Европейския съюз;

- допускането в кръга на задължителните дисциплини да бъдат включвани и допълнителни, съобразно профилирането на съответния юридически факултет (напр. в сферата на международното право, на публичното право и т.н.);

- обогатяването на спектъра на избираемите дисциплини, които задължително трябва да бъдат предлагани в учебния план;

- създаването на правни клиники като възможност за подобряване на практическата подготовка на студентите;

 - задължителната двуседмична учебна практика от втори до четвърти курс;

- връщането на двустепенната система при полагане на държавни изпити (писмена и устна фаза);

- единният конспект за държавните изпити и единният списък на хабилитираните преподаватели, които могат да бъдат включвани в държавните комисии.

 

За съжаление не бяха постигнати нормативни решения в някои важни области:

 

- Министерският съвет отхвърли предложението за провеждане на единен държавен изпит по специалност „Право” за всички завършили студенти, вследствие на което един път завинаги щяха да отпаднат традиционните етикети за възпитаници на „столични” или „провинциални” висши училища, респективно за държавни и частни;

- не бе приет и компромисният вариант поне един от двамата хабилитирани преподаватели в състава на държавната изпитна комисия да бъде гарантирано необвързан, т.е. да няма трудов или граждански договор със съответното висше училище;

- най-после, макар да се намирахме в предприсъединителна фаза към Европейския съюз, бе игнорирано предложението за отделен държавен изпит по международно право и право на Европейския съюз. 

 

* * *

 

В Наредбата за единните държавни изисквания от 1996 г., заедно с измененията и допълненията от 2005 г., бе принципино уреден въпросът за придобиване на юридическа правоспособност. Междувременно, през 2002 г., Министерството на правосъдието прие и специална наредба в тази насока.

 

През януари 2017 г. същото това министерство представи за обществено обсъждане проект за изцяло нова наредба за юридическа правоспособност на основание измененията и допълненията на Закона за съдебната власт през 2016 година. При внимателния прочит не можаха да бъдат открити фундаментални разлики или нововъведения, ако не бъде отчетен фактът на удължаването продължителността на стажа от три на шест месеца (което междувременно бе уредено в други нормативни актове), както и провеждането на теоретико-практическия изпит не всеки месец, а само два пъти в годината (април и октомври), което в никакъв случай не улеснява колегите, които ще се явяват на него, тъй като между периода на полагането на държавните изпити, започването и завършването на предвидения стаж и явяването на изпита за придобиване на правоспособност могат да се появят неоправдано големи разлики във времето.

 

При проследяването на обществената дискусия, посветена на проекта, направи впечатление, че реакциите бяха сдържани и дори критични. Това даде повод на някои медии справедливо да констатират, че „Реформата в юридическото образование тръгва отзад напред”.

 

На този фон приемането на Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на всише образование по специалността “Право” и професионална квалификация “юрист” с ПМС № 82 от 26 април 2017 г. бе посрещнато с повишени очаквания.

 

Какво е “новото” в новата наредба? Без съмнение като заслуга може да бъде изтъкнато увеличаването на минималния хорариум на редица задължителни учебни дисциплини като Международно публично право, Право на Европейския съюз, Наказателно процесуално право, Данъчно право, Вещно право. Особено внимание е отделено на Административното право и Административния процес, които досега бяха изучавани в рамките на 150 часа, а предвиденият за в бъдеще хорариум за три отделни дисциплини – Административно право (обща част), Административно право (специална част) и Административен процес е 325 часа. Доколко то е оправдано? Не се ли получава преекспониране на административната материя, колкото и важна да е тя? Увеличаването на хорариума по Право на Европейския съюз с 45 часа ще бъде оправдано само в случай на промяна в сегашния модел на преподаване – за специалистите е напълно ясно, че сега се изучава само институционална система на ЕС, но не и същенско право (регламенти и директиви). В предишната наредба специално бе предвидено, че в рамките на отделните учебни дисциплини трябва да бъде включено общностното право. С малки изключения това все още не се осъществява пълноценно.

 

На фонa на тези общо взето добри намерения, буди учудване фактът, че хорариумът на дисциплината Международно частно право остава 105 часа, т.е. е неизменен от 1996 г. насам. В последните двадесет и пет години поне два милиона българи се установиха в чужбина, но доколкото остават свързани с нашата държава, далеч не е безразлично какво ще бъде третирането на сключените от тях бракове, на родените им деца, на придобитите имущества и т.н. Нещо повече, възниква необходимостта от особено внимание и задълбочено познание на международния граждански процес (дали като част от курса по МЧП или още по-добре като самостоятелна дисциплина), но при всички случаи след изучаване на родното гражданско съдопроизводство.

 

Друго модерно решение е увеличаването на броя на дисциплините, които да бъдат включени като задължителни, избираеми или факултатативни по решение на висшите училища. В предишната наредба бяха предвидени седем дисциплини, които висшето училище е длъжно да предложи в учебния план (Римско частно право, Право на интелектуалното сибственост, Криминалистка, Криминология, Банково право, Наказателно-изпълнително право и Правен режим на държавната служба). Сега спектърът е значително обогатен и при това не е лимитиран - Нотариално право, обществни поръчки, Защита на потребителите, Защита на околната среда, Здравеопазване, Защита на конкуренцията, Вътрешен пазар на Европейския съюз, Защита на правата на човека, Организация на съдебната система и правозащитните институции, Юридическа техника. Разбира се, могат да бъдат предявени своеобразни претенции относно някои от формулировките – например “Здравеопазване”, “Защита на околната среда”, “Защита на конкуренцията”...

 

Ежегодните практики по публичноправни, частноправни и наказателноправни науки са увеличени от две на четири седмици. Това предизвиква определени съмнения, тъй като и досега тези практики в повечето случаи са провеждани формално и без гарантиране на заинтересованост както от страна на обучаемите, така и от страна на обучаващите.

 

Създаването на правни клиники бе регламентирано още в предишните редакции на Наредбата. В новия вариант са предвидени кръжоци и организиране на състезания. Такива форми съществуват от много отдавна и едва ли тяхното включване и дефиниране в нормативния текст дава някаква придадена стойност.

 

Аналогично стои въпросът и за задължителното включване на обучение по чужд език, а и е трудно да бъде обяснено откъде висшите училища ще си осигурят преподаватели, които са специализирани в юридическата област за съотетния език, тъй като и до момента те са крайно дефицитни в България.

 

Много красиво звучи текстът за провеждането на писмени конкурсни изпити за проверка нивото на владеене на българския книжовен език, хуманитарната култура и аналитичните способности на кандидатите. Това е скъсване с архаичната и порочна система за подготовка и полагане на изпити по история, български език и литература. Смущаващ обаче е фактът, че всяко висше училище ще определя съответната материя и критериите за оценка. Това предполага липса на равен старт и дори субективизъм с оглед удовлетворяване на конкретни интереси.

 

Разбира се, в центъра на вниманието остава полагането на държавните изпити. Тук определено могат да бъдат констатирани някои компромисни крачки в сравнение с досегашната уредба.

 

За вида и начина на ползване на нормативни актове при държавни изпити преди беше необходимо разрешение от министъра на правосъдието, а сега то се дава от декана на факултета, т.е. има възможност за прилагане на различни стандарти.

 

Утвърждаването на единните конспекти за държавните изпити по предишната Наредба бе възложено на министъра на образованието и науката и министъра на правосъдието, а сега остава само в компетенциите на министъра на правосъдието, макар §9 от ПЗР да възлага изпълнението на Наредбата съвместно на двамата министри.

 

Според нас най-сериозният недостатък на новата наредба е назначаването от ректора на висшето училище на държавните изпитни комисии. Съгласно чл. 12, ал. 5, в тях се включват хабилитирани преподаватели, които са водили лекционен курс по учебна дисциплина, която влиза в обхвата на съответния държавен изпит, поне през една от последните три години преди провеждането на изпита. По никакъв начин не става ясно дали тези преподаватели са водили курса в същото или друго висше училище. По нататък енигмата получава своето разрешение чрез текста на чл. 13, ал. 3: “Председател на комисията е хабилитираният преподавател от съответното висше училище, заемащ по-високата академична длъжност”. В този случай ние сме съгласни с декларацията на Съюза на юристите в България, че не могат да бъдат постигнати гаранции за обективност при оценяване на студентите, след като оценяващият е обучител, а това е форма за оценка и на преподавателската му дейност.

 

Този дефект можеше да бъде премахнат, а спекулациите за личностни обвързаности и интереси щяха да бъдат елиминирани, ако още през 2005 г. Министерският съвет бе възприел предложението на Министерството на правосъдието за единните държавни изпити.

 

В декларацията на Съюза на юристите в България фигурира твърдението, че във всишите училища ежегодно се приемат хиляда души, а завършват две хиляди.

 

Без съмнение всяка година има разлика в числото на приеманите и завършващите, защото, в хода на обучението има както отпаднали, така и възстановили студентски права. Тази разлика, обаче не е толкова фрапантна, защото вече са почти неприложими практиките за попълване на обучаващите се в най-престижните специалности, каквато без съмнение е “Право”, чрез популярните още от едно време категории на “парашутисти” и “подводничари”.

 

Не можем да споделим становището от същата тази декларация, че единственият обективен критерий за качеството на юридическото образование са изпитите за придобиване на адвокатски права.

 

От 2004 г. започнаха ежегодните конкурси за младши съдии, прокурори и следователи. Не толкова регулярни са тези за нотариуси, частни съдебни изпълнители, синдици... Всичките обаче си приличат в едно - постоянно засилващата се конкуренция. В началото имаше по десет кандидати за едно място, след това станаха двадесет, тридесет, а в определени случаи наближават сто.

 

Току-що приключилата процедура за младши съдии, прокурори и следователи е извънредно показателна.

 

Тези процедури също трябва да бъдат вземани под внимание и отчитани при реализацията на завършилите специалност “Право”.

 

Като че ли съвсем се забравя, че младите колеги имат научни и преподавателски перспективи и то в много по-висока степен, отколкото във времето на нашите поколения, тъй като сега източниците на информация, международния обмен и езиковата подготовка предоставят несравнимо по-високи възможности. Това също е критерий за качество!

 

Нека обаче се върнем към основната плоскост в търсене на реализация от Декларацията на Съюза на юристите в България.

 

Макар извънредно демократична по традиции и най-отворена спрямо кандидатите, нашата адвокатура бе длъжна и закономерно повиши критериите за прием. Съдете сами съответстват ли 13 500 адвокати и младши адвокати към 2016 г. на реалните нужди на обществото. Нещо повече, създават се условия за професионална нелоялност!

 

Имали сме възможност и по други поводи да подчертаем, че пазарът на юридическия труд в България на практика вече е зает. За това битките във всеки обявен конкурс са все по-жестоки и неминуемо обагрени с много страсти, корупционни нагласи и дори отровени корупционни практики!

 

“Капсулирането на гилдиите” (особено на тези от тях, където са акумулирани големите финансови интереси) не само няма да бъде премахнато, а ще придобива все по-гротескни измерения.

 

С оглед на всичко гореизложено, особена значимост придобива въпросът за броя и териториалното разположение на юридичесите факултети. Категорично не сме съгласни, че нескопосният опит през 1999 г. на тогавашния министър на образованието и науката проф. Димитър Димитров за преобразуване на разкритите вече юридически факултети и за намаляване на техния брой, е подходящ пример. Вярно е, че бяха закрити юридическите факултети в Монтана (където действаше филиал на УНСС) и в Славянския университет, вследствие прекратяване дейността на цялото висше училище. Слава Богу, че с това откровената административна принуда, която в голяма степен беше оправдана, приключи.

 

През 2005 г. Министерството на правосъдието категорично отклони подбна намеса и възприе, че обективният критерий е конкуренцията в пазара на образователните услуги. Именно на тази база преустановиха съществуването си юридическите факултети в Икономическия и Техническия университети във Варна.

 

Сега научаваме, че шест от деветте юридичеси факултета не са образувани по реда, предвиден в Закона за висшето образование. Какво предвиждат релевантните текстове на този закон?

 

- Народното събрание с решение открива, преобразува, преименува и закрива висши училища, както и филиали и факултети, в които се извършва обучение по специалности от регулираните професии; (чл. 9, ал. 2, т. 1 ЗВО);

- Министерският съвет предлага на Народното събрание откриването, преобразуването, преименуването или закриването на висши училища, както и размера на трансфера от държавния бюджет за всяко държавно висше училище (чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗВО);

- Министерският съвет открива, преобразува и закрива факултети, институти, поделения на висшите училища в чужбина, филиали и колежи в държавните висши училища, извън случаите по ал. 2, т. 1 въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието и науката, като за филиалите и колежите се посочват професионалните направления, в които ще се извършва обучението (чл. 9, ал. 3, т. 3 ЗВО);

- Частните висши училища могат да имат и друга структура, начин на управление и определяне на ръководните органи, при условие че с това не се нарушават академичните свободи. (чл. 36 ЗВО).

 

Кои в такъв случай са създадените в съответствие със ЗВО юридически факултети у нас? Проведохме десетки разговори с ръководители и авторитетни преподаватели и никой не си призна, че неговата структура е нелегитимна.

 

Известен е фактът, че в началните години на демокрацията бяха създадени или преобразувани редица висши училища, като често това ставаше под въздействие на партийно-политически или икономически интереси. Съвсем закономерно основно внимание бе обърнато на специалността “Право”, тъй като тя придаваше в този период особен авторитет. Двадесет и шест години по-късно нещата не стоят вече по този начин, но и не могат да бъдат вкарани в друго русло.

 

Ще си позволим едно лирично отклонение. Внесеният в Народното събрание проект за Административно-процесуален кодекс предвиждаше създаването на максимум четиринадесет административни съдилища при отчитане на тяхната потенциална заетост в кръга на предоставените им компетенции. Народните избраници, независимо от партийно-политическа принадлежност, се заеха вкупом да отстояват местните интереси. Така в България се появиха двадесет и осем административни съдилища. Сега е пределно ясно, че голяма част от тях вегитират, но магистратите просперират поради липса на нормална натовареност. На други места техните колеги направо изнемогват.

 

Връщайки се към нашата тема, и без каквато и да било идея за толериране на съществуващите към момента юридически факултети, сме длъжни да обърнем внимание на няколко изключително важни фактора:

 

  1. Регионализацията е оправдана, тъй като по социално-икономически причини студентите (включително тези по специалност “Право”) не могат да бъдат концентрирани само в столицата.

 

  1. Основна концепция за развитието на висшето образование в Западна Европа и САЩ е стимулирането на конкуренция, а не създаването на своеобразни “свещени крави” и на “истини от последна инстанция”.

 

  1. До този момент редица юридически факултети направиха усилия за специализация, каквато е световната водеща практика (напр. Бургаския свободен университет в сферата на публичната администрация, Варненския свободен университет в националната сигурност).

 

Уважаеми колеги, това писмо е рожба на изстрадан опит и бихме искали да представим картината на висшето юридическо образование в България по един обективен начин.

 

Същевременно, се обръщаме към вас с призив за намиране най-после на сериозен консенсус относно правната реформа. Даже най-перфектното обучение, каквото още не сме постигнали, не може да гарантира успех. Даже най-модерните нормативни решения продължават да бъдат в плен на определени конюнктури и никой не се наема да предвиди колко още изменения и допълнения ще претърпят ГПК, НПК, АПК и другите актове от зората на европейската ни интеграция. Най-важното е постигането на справедливо работеща система, която постепенно да излекува традиционния скептицизъм на хората. Нужни са висок морал и огромна отговорност към обществото.

 

 

 

 

Още от категорията

2 коментар/a

с добри намерения на 16.07.2017 в 20:38
Нямам нужната професионална квалификация, за да критикувам написаното. НО, това което бие на очи е следното: 1/ Структурата на писане: Тя е най-важната, особено за човек с диплома по право. Вашата не само, че не е на ниво, тя е за тройка. Не се сърдете, излезте от рамките на титлите си, те, титлите ви, трябва да се доказват чрез писаното от вас, а не да се разчита на тях като броня. Как трябва да бъде ли? Не е проблем за вас да намерите тук всеки участник. Ако помолите, с готовност ще преработя написаното от вас и нека арбитърът да бъде един от факултета по право а друг от ЕС. 2/ Според Вас "Според нас най-сериозният недостатък на новата наредба е назначаването от ректора на висшето училище на държавните изпитни комисии. ..не могат да бъдат постигнати гаранции за обективност при оценяване на студентите, след като оценяващият е обучител, а това е форма за оценка и на преподавателската му дейност" Как е на запад, как е на изток по този въпрос? Дайте примери, обосновете плюсовете и минусите им и приложнието им в наша обстановка . иЛИ Вие мислите , че сред жестоката конкуренция и корупция външен оценител би бил безпристрастен? ! Или може би този външен оценител би бил оценител и на преподавателя също. Ако има нередности в качеството на преподаветля.. материя.. тези неща не са и не бива да бъдат предмет на третиране относно комисията. За тях, както знаете има друг раздел и ако имате работещи предложения, дайте ги дам. Относно комисията, може да имате допълнителен безпристрастен наблюдател. Но да апелирате към рушение на структурата за провеждане на държавен изпит под предлог, че има пристрастност и корупция. С вашето предложение те и двете могат да станат и по-болями. 3/ Бъдете сериозни, бъдете академични. Отправяте апел по тема, която не търпи нито вестникарски нито емоционален похват. а/ Казвате, че ще си позоволите "лирично отклонение"?! Защо лирично, т.е. субективно в случая и защо отклонение, т.е. отстъпление в случая? Ако го замените с простичкото: че ще си позволите пример в ... в днешно време, би било точно на място. б/ ето го лиричното ви отклонение в това което пишете: "нескопосният опит през 1999 г. на .. министър... юридически факултети и за намаляване на техния брой, е подходящ пример." Ако бяхте написали неуспешен, недообработен щяхте да сте по-убедителни и едно, изричение обяснение на въпроса защо би сложило везните във полза на това, което твърдите. Имате сериозен проблем, не слагайте себе си над темата или целта, която искате да постигнете. Освен ако целта не е да се унищожи питомното за да дойде дивото. Простете, ако се чуствувате засегнати, недейте; не това е целта, по-скоро да ви даде сигнал, че вие не бива да правие това. Благодаря.
случайно попаднал на 24.07.2017 в 11:43
тези двамата да не дават акъл на никого...червени наследници на червената чума ....

Напиши коментар