„Направихме ужасна грешка, когато 2007 г., променяйки Конституцията, без дебат по същество, въпреки мнението на професионалните военни, които смятаха, че не трябва да бързаме с отменянето на наборната военна служба, а трябва да търсим вариант за смесена такава. В програмата сме отбелязали военно обучение в училищата като за начало. Там, освен уроците за славата на българската армия, трябва да се учат и конкретни неща – как се борави с оръжие, как се реагира във военна ситуация, как се оказа първа помощ“, обясни вицепремиерът.
Той посочи, че след военното обучение, е въпросът за въвеждане на доброволния принцип за онези граждани, които желаят доброволно да служат в армията. „Темата с наборната военна служба не е затворена, защото тази тема се налага от само себе си, наблюдавайки събитията около България и практиката на други европейски държави“, категоричен бе Красимир Каракачанов.
Той обясни, че наборната военна служба в момента съществува в Швеция, Австрия, Швейцария, Дания, Норвегия, Естония и Финландия. „Никой не се е отказал от темата и тя не може да създаде проблем в коалиционните ни отношения, напротив. Това е тема, която ще продължи да се обсъжда. В програмата е записано - обучение в училищата, доброволния принцип и разговорът за наборната военна служба остава да се води във взаимното ни сътрудничество“, подчерта вицепремиерът.
" Наборната военна служба се налага, защото ако се случи нещо и се налага да мобилизираме хората да защитават страната си, те ще бъдат пратени като едно пушечно месо без елементарна подготовка. Въпросът е дали ще пристъпим към този ход, а не къде ще ги настаним и колко ще струва. Сигурността на българските граждани не може да бъде оценявана в пари, това е въпрос на задължения на България и институциите ѝ”, каза още Каракачанов.