Отживелица. Фотограф: Шон Галъп/Getty Images
Ядрената енергетика е отживелица и не се харесва на природозащитниците по целия свят, но тя е най-ефикасната въглеродно неутрална енергийна технология, достъпна в момента. Атомните централи произвеждат енергия в 31 държави, задоволявайки 11,5% от нуждите от електроенергия в световен мащаб. Единадесет държави, 10 от които са в Европа, разчитат на ядрената енергия за производството на 30 или повече на сто от електроенергията си. България, Чешката република, Финландия, Унгария и Словакия използват реактори руско производство. Последните две държави инсталират повече от тях. Тези реактори използват руско гориво, което осигурява значителни приходи на руската държавна компания „Росатом“ – най-големия световен износител на ядрена технология. Килограм обогатен уран, достатъчен да снабди с енергия 33 средностатистически американски домакинства за една година, струва около 1900 щатски долара.
„Уестингхаус“, която беше купена от японската корпорация „Тошиба“ през 2006 г., се опита през 2000 г. да се наложи на този пазар, като предложи да доставя гориво за руските реактори и да намира клиенти във Финландия и в Унгария (с известно колебание). „Росатом“ отвърна на удара с подбиване на цената на „Уестингхаус“. Американската компания след това се насочи към политическото лобиране. В допълнение на пряката държавна помощ под формата на евтини заеми от американската „Ексимбанк“ за нейните клиенти, „Уестингхаус“ привлече американските дипломати за спечелване доверието на органите на Европейския съюз, загрижени за сигурността на доставките от Русия след анексирането на Крим през 2014 г. През 2015 г. Европейският съюз предостави на консорциум, ръководен от „Уестингхаус“, 2 милиона евро финансиране за разработване на конкурентно предлагане на гориво за руските реактори. Американската фирма обеща да бъде готова след две години. Също така Европейският съюз блокира проекта за изграждане на два нови реактора в Унгария, финансиран от Русия, тъй като споразумението регламентирало доставки за срок от двадесет години.
Този месец Европейският съюз най-накрая одобри унгарския проект „Пакш-2“, този път регламентиран в десетгодишен договор за доставки с „Росатом“. Не са се разсеяли опасенията на Европейския съюз за прекомерна зависимост от руската енергия, ала проблемите на „Уестингхаус“, свързани с преразходи и закъснения, са били известни още преди да бъде подадено заявлението по реда на Глава 11 от американския Кодекс за несъстоятелността. Европа е принудена да признае една пазарна реалност: възможностите за диверсификация са ограничени. Избирането на „Уестингхаус“ като основен доставчик на гориво от страна на Украйна (която има договор с американската компания до 2020 г.) изглежда сега е под въпрос, а и е малко вероятно фирмата от Питсбърг да се сдобие с множество договори за изграждане на нови реактори, докато решава многобройните си проблеми. Състоянието на френския оператор на ядрена енергия „Арева“ също е нестабилно. Нейният основен акционер – френското правителство, наскоро се съгласи да спаси компанията чрез 5 милиарда евро (5,3 милиарда щатски долара) финансова инжекция.
За разлика от тях „Росатом“ е стабилна, постоянно развиваща се компания, с добри резултати на експортните пазари въпреки опитите на Запада да изолира Русия в отговор на агресията й в Украйна. Според годишния доклад за 2015 г., който е последният изготвен, десетгодишният портфейл на чуждестранните поръчки на компанията се е увеличил от 101,4 милиарда щатски долара през 2014 г. до 110,3 милиарда през 2015 г. Компанията има сключени договори за доставка на 36 реактора в следващите 10 години.
Разбира се, съществува опасност, че Кремъл може да направи опит да упражни политическо влияние чрез своите проекти, но това сега изглежда по-малко вероятно, тъй като приходите от петрол на Русия намаляват и тя трябва да укрепи своя търговски баланс. Руският доставчик на природен газ „Газпром“ в миналото се използваше като геополитическо оръжие, но напоследък те действат разумно, постигайки компромис с Европейската комисия за отпадането на най-обременителните разпоредби от договорите си за доставка в Централна и Източна Европа.
За страни, които не искат да се откажат от атомната енергия (както Германия обеща да направи до 2023 г.), единствената реална алтернатива на Русия е Китай. Китайските държавни компании са закупили технология от Русия (което им позволява да доставят гориво за реактори, проектирани от Русия), от „Уестингхаус“ (техният реактор от трето поколение е избран от китайската държавна корпорация по ядреноенергийни технологии при извършването на ново строителство) и от „Арева“. Понастоящем китайското правителство не е просто решено да намали замърсяването чрез увеличаване на ядрения дял от енергийния микс на страната – то възнамерява да превърне Китай в основен износител на ядрени технологии.
АЕЦ „Хинкли Пойнт“ на Обединеното кралство, в която министър-председателят Тереза Мей наскоро одобри китайските инвестиции, е първият пробив на китайската експанзия в Европа. Ако се одобрят още проекти и китайските фирми затвърдят позициите си в Европа, „Росатом“ ще се противопостави. Конкуренцията и диверсификацията са чудесни, само че това ще се превърне в борба между държавни компании от два авторитарни режима, разигравана на западните пазари. Ето още една основателна причина да се помисли за постепенното премахване на ядрената енергия в полза на вятърната и слънчевата енергия.
Превод: Савина Савова