През март тази година президентът на Съвета за международни отношения, Ричард Хаас публикува забележителната си статия, озаглавена „Почивай в мир, либерален световен ред”, в която той казва, перифразирайки Волтер, че угасващият либерален световен ред не е вечен, нито либерален, нито световен, а дори не и ред.

 

Ричард Хаас

 

Леонид Савин,                                     

https://www.fondsk.ru/

фото

 
 

От устата на 66-годишния Ричард Хаас това е сериозно изявление. Той заема поста президент на Съвета за международни отношения в продължение на 15 години. Преди това е оглавявал службата за политическо планиране в Държавния департамент на САЩ, работил е в Пентагона, бил е специален посланик при уреждане на споровете в Северна Ирландия, координатор за Афганистан, специален помощник на Джордж Буш-старши, старши директор за Близкия изток и Южна Азия в Съвета за национална сигурност, политически консултант по операциите в Ирак "Пустинна буря" и "Щит на пустинята". Автор е на многобройни книги за външната политика и управлението, професор, старши сътрудник в Фонда „Карнеги” и Международния институт за стратегически изследвания.

 

"Либерализмът се намира в отстъпление. Демокрацията изпитва последиците от нарастващия популизъм. Партиите на политическите крайности спечелиха позиции в Европа. Гласуването в Обединеното кралство в полза на Брекзит е свидетелство за загубата на влияние на елита. Дори Съединените щати преживяват безпрецедентни атаки от страна на собствения си президент в медиите, съдилищата и правоприлагащите органи на страната. Авторитарните режими, Китай, Русия и Турция, станаха още по-силни. Страни като Унгария и Полша не се интересуват от съдбата на своите млади демокрации и виждаме при тях появата на регионален ред... Опитите да се създаде глобалната рамка на либералния ред се провалиха", пише Ричард Хаас. Той и преди това е правил тревожни изявления, но сега измежду редовете на неговата статия може да се види отвращението на един от водещите глобалисти интелектуалци.

 

Ричард Хаас е разочарован, че Вашингтон едностранно променя правилата на играта, и не се интересува от мнението на своите съюзници, партньори и клиенти. "Решението на Америка да се откаже от ролята, която играеше повече от седем десетилетия, е повратна точка. Либералният световен ред не може да оцелее сам, когато към него няма достатъчно интерес или средства за да бъде подкрепен. Крайният резултат ще бъде по-малко свободен, по-малко проспериращ и по-малко сигурен свят, както за американците, така и за всички останали”.

 

В този възглед за света Ричард Хаас не е сам. Неговият колега от CFR, Стюарт Патрик, е съгласен с твърдението, че самите САЩ погребват международния либерален ред и го правят заедно с Китай. Ако по-рано в САЩ са се надявали, че процесите на глобализация постепенно ще трансформират Китай, то трансформацията не се случи по начина, по който го очакваше Америка. Китай премина през модернизация без да се „позападнячи” и сега разширява своето влияние в Евразия. За САЩ тези процеси са болезнени.

 

"Дългосрочната цел на Китай е да се разруши системата от съюзи на САЩ в Азия, заменяйки я с по мек, от гледна точка на Пекин, регионален ред на сигурността... Инициативата на Китай "Един пояс - един път" е неразделна част от тези усилия. Още по-агресивно Китай придвижва скандалните си юридически претенции върху почти цялото Южнокитайско море, където продължава работата си по изграждането на островите, а също така участва в провокативните действия срещу Япония в Източнокитайско море" - казва Патрик Стюарт. Той нарече САЩ "изморения титан, който повече не желае да носи бремето на глобалното си лидерство", в резултат на който "силнo износеният либерален международен ред е без шампион, който да иска да инвестира в тази система".

 

Вината за това състояние на нещата в света - и Ричард Хаас, и Патрик Стюарт, я прехвърлят на Доналд Тръмп, но тук, трябва да се гледа много по-дълбоко.

 

Норвежкият държавник, с опит в международните организации, Стейн Рингер в книгата си "Хората на дявола. Лидерите на демократите и проблема с подчинението" отбелязва, че "днес изключителността на американската демокрация се определя от една дисфункционална във всяко едно отношение система, която не гарантира обществения договор и лоялността. Оргията на безконтролността ни доведе до това, капитализма да изпадне в криза. Парите имат активно влияние върху политиката и подкопават основите на самата демокрация. Американската политика вече не зависи от силата на средния избирател, ако някога тя въобще е зависела от него... Американските политици са наясно, че са затънали в морален упадък, но не могат да направят нищо".

 

Тръмп е отражение на дисфункционалността на американската система. Той е американският Горбачов, който започна „перестройката” в неадекватно време. Той се опитва с палиативни средства да подкрепи националната държава, но болестта е толкова сериозна, че без радикални мерки нищо няма да стане.

 

Ситуацията се разпространи и в Европа. Стейн Рингер продължава: "Транснационалните финансови организации са монополизирали политическия дневен ред в отделните държави и то в отсъствие на глобална политическа сила, която да може да ги контролира. Европейският съюз, този най-голям експеримент за изграждане на наднационален демократичен съюз, се проваля... ".

 

Характерно е, че в някои незападните системи, които използват рецептите на либерализма, като например в Латинска Америка или Югоизточна Азия, подобно паническо настроение няма. Вероятно, причината се корени в разликата в цивилизациите. Френският философ Люсиен Голдман разсъждава за това още през 1955 г. в работата си "Съкровеният Бог": „В западната култура, нито в пространството, нито в общността на индивида няма установени правила, няма посока, която би могла да бъде водеща за неговите действия" - пише той. А либерализмът, съгласно своята природа продължава механично да "освобождава" индивида от  всички ограничения като каста, религия, семейство и т.н. Кризата на Запада по този път е неизбежна. Мощният възход на популистките движения, протекционизма, консерватизма – това е естествения инстинкт за самосъхранение на народите. Сътресенията, преживяни от Запада, са вътрешно присъщи за този западен проект. А идеологическата пустота, която Западът изпитва, неизбежно ще бъде запълнена от други социално-политически проекти.

 

Вероятността упадъкът на либералния световен ред да доведе до края на глобалния мираж е наистина висока.

 

Превод: Павел Марков

 

 

Източник: https://www.fondsk.ru/news/2018/05/17/smert-liberalnogo-miroporjadka-46154.html

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Шепот от Бергман

Шепот от Бергман

Светът отбелязва на 14 юли 100 години от рождението на един от най-вел...

5 коментар/a

Да-а-а на 22.05.2018 в 20:51
Тоталитаризъм за интелектуална публика. Интересно. И кому е нужно. Устоите на държавата се крепят от простолюдието.
индианец на 23.05.2018 в 06:30
Добро е когато откраднем конете на другото племе. Лошо е, когато другото племе открадне нашите коне.
модерно робовладелство на 23.05.2018 в 08:39
САЩ не се съобразяват даже с васалите си по трансатлантическа линия. На какво основание още е оборотно понятието "авторитарни режими" извън западния свят, след като емблемата на западния свят е необуздаем като цигански тартор? Диктатурата в глобален мащаб отново смени цвета си - от либерална стана пак откровено фашистка.
Байгън на 23.05.2018 в 18:21
Фантазиите на Фарятиев. Всичките грешни, само самодържието във феодалната империя е право. Байгън.
веган на 23.05.2018 в 19:05
''...плачете, филантропи, за палатите на страшните вампири...''

Напиши коментар