„Руска мина” или „динена кора”?

Снимка: Сергей Антонов, OFFNews.bg

Тъжно е за сетен път да се убеждава човек колко нелицеприятно могат да изглеждат нашите политици в сложни ситуации, особено когато изпаднат от кръга на „привилегированите”. Тъжно е да се наблюдава на живо и „каквито политиците ни, такива и журналистите”. Отхвърлен от своите, и г-н Местан най-после се е убедил, че действителността е доста по-различна, отколкото им изглежда в уюта на властта или винаги около нея. Може би по-добре би било да беше решил да помълчи не 12 дни, а доста повече време, за да осъзнае, че признанието със задна дата на факти като „аз бях пионка” или „бях поставен, а не избран” и „целях връщането на ДПС във властта през парадния вход, а не през бизнес интереси, което е възможно само ако политическото поле на партията се освободи от опасните линии, с които е обрасъл публичният образ като едрокорпоративна партия, свързана с руски интереси” си е чиста проба „харакири”.

Не за друго, а защото българите, включително „моят народ”, както се изрази сподвижникът и депутат Хафъзов за българските граждани с турски етнос, винаги с подозрения се отнасят към твърдения, които прикриват истински причини или са просто пиар акции за излъскване на търсен образ. В случая образа на жертва, която е имала благородни евроатлантически идеи, но „русофилите” не са допуснали да се реализират докрай. Да се принизяват дадени процеси до втръсналото взимане на страна в геополитически сблъсъци, в случая между Русия и Турция, не носи нищо друго освен поредно разделяне на народа ни, а сега и между изповядващите мюсюлманска религия български граждани. Още повече че в такива ситуации винаги има „случващо се зад кадър”, което в повечето случаи не става достояние на обществото, но за него може да се съди по сигнали, изглеждащи като изненада действия или просто по изпуснати слова.

Защо е пазен зорко г-н Местан, и то не от вчера? Защо някой някъде е решил в даден момент да отзове охраната му, а той „немедленно” е потърсил спасение в резиденцията на турския посланик, където по собствените му признания на предварително договорена вечеря са уговаряли организация за посещение на висши турски представители на локални панихиди и чествания в смесен регион като Кърджалийско, а после се е крил при приятели пак там, някъде в провинцията българска, г-н Местан не намира за нужно да поясни. Редовият българин трудно може да си обясни как може един партиен лидер да уговаря гостуване на чужди висши представители на дадено правителство, включително външен министър и вицепремиер, и това да става едва ли не зад гърба на упълномощените за целта органи като МВнР. Дори и посещението да е легитимирано като частно. Я да отиде нашият посланик в Анкара на частно посещение в Югоизточна Турция.

Не стана ясно и защо външният ни министър намира за достатъчно „да посъветва турския посланик” за „недопустими действия”. Това, че членството в ЕС отнема част от суверенитета ни, е известно. Но това да проявяваш чувство на малоценност, едва ли не васалност, когато става въпрос за Турция, някак не се преглъща лесно. Още повече когато само преди месец си защитавал в Брюксел точно турски интереси с настояването за зона за сигурност по сирийско-турската граница, падане на изискването за визи, 3 млрд. компенсации за бежанците и т.н. И то в период, когато турски медии пишат, че „договорките с Меркел и ЕС в момента се отписват. Шенген отпада, по думите на експрезидента Саркози, а само една отворена глава в преговорния процес не отваря входа за ЕС”.

Редица турски наблюдатели в прав текст казват, че нито Турция скоро ще влиза без визи, нито ще получи пари от Брюксел. Тогава за какво „стратегическо партньорство” и препоръки за активен диалог с Анкара ни убеждава г-н Местан? Ние живеехме с мисълта, че отношенията ни с Турция са по принцип добронамерени, независимо от съществуващи от столетие нерешени проблеми. Никак не ни се струваше, че е налице сред българите „възприемане на Турция като някогашен османски владетел”. Това го има най-вече в станалата напоследък прословута у нас „Стратегическата дълбочина” на турския премиер Давутоглу, където точно възприемането на бившите османски провинции като поле за защита на изконни турски интереси се защитава по особено атрактивен начин.

Доста се шумя с т.нар. „мека сила” и опъването на чадър над населението по Балканите, което изповядва мюсюлманска религия. Но да се твърди, че „моят народ” е нямал права в България, и да се гордееш със заведено дело в Страсбург за използване на турски език си е направо недомислица. Питайте по-зрелите българи колко се дразнеха по времето на соца, когато младите хора от Родопите или Североизточна България, т.е.от смесените райони, влизаха без приемни изпити или с ниски оценки да следват висше образование. Сега някои от тях благодарение на точно това образование доста добре устроиха живота си в Турция. Считало се е, че това е начин за приобщаване, без да се подценяват събития, които наистина са носили огорчение сред тези наши съграждани. Всеки си плаща за грешките, но да се действа в посока разделение няма как да се приеме от мислещите хора у нас днес.

Да се признава едва след „ритуално екзекутиране”, че си предизвикал „прекратяване мандата на Орешарски, което беше цел за плавна стабилност”, и „аз бях първият, който заяви, че „Южен поток” е възможен само при съгласие на европейските партньори”, пък да се окаже, че „Южен поток” няма, а бе провъзгласен „турски”, някак също не звучи българофилски. Гражданите ни като цяло така и не разбраха кой и защо лобира в една или друга посока, но самочувствието им като българи получи нов удар. Някой някъде нещо решава в нечий интерес, а тук поставени за управленци лица козируват. Как да не си мразиш и плюеш държавата!

Бил искал Русия да се върне на полето на международното право заради анексията на Крим, украинската криза и убийството на Немцов, както и за възстановяване диалога с Анкара.  Това са постановки, които има в редица изявления на турски и западни управляващи, но ако човек се вгледа по-задълбочено в анализите, ще му светне, че всеки защитава интереси, включително олигархични, т.е. корпоративни, а прозорливите и малки запазват „на една ръка разстояние”, защото геополитиката е променлива и кризите не само се застъпват, а стават все по-непредсказуеми. Не призивът да се прочете отново декларацията относно свалянето на руския самолет от Турция, която прочете г-н Местан в Народното събрание, а словото на Доган би трябвало да се чете под лупа, колкото и да е осеяно с разговорно-цинични думи предвид обстановката, защото там няма дума да се заеме страната на Русия, а само посочване на сложната ситуация, в която се намира светът, ЕС, отношенията Русия/Турция и това няма как да не носи негативи, меко казано, на България.

Обстановката около нас е взривоопасна, а къде е евроатлантическото съюзничество? АЛДЕ застана зад Доган, каквото и да говори г-н Местан, а другото си е наша вътрешна работа. Много шум, малко истина, повече задкулисни действия. С коя Турция иска стратегическо партньорство г-н Местан? С тази на Ердоган? Ами България не е проявила агресивна политика в какъвто и да било аспект към този наш съсед, независимо че едва ли нашите граждани одобряват плавната ислямизация на страната. Да, там има наши изселници, които в голямата си част са светски хора и повечето гласуват за опозиционната НРП с лидер Калъчдароолу. Но ръководителите на земляческите общности там са пряко свързани с управляващата ПСР на Ердоган и не е тайна, че влиянието им се използва в тази насока. Някои от тези ръководители бяха около г-н Местан заедно с турския посланик на последните чествания в Кърджалийско. А дали той разчита на такова влияние в следващи избори, бъдещето ще покаже.

Само с турски средства няма как да се получи. Впрочем държавата ни някак е загърбила тези свои съграждани, защото те имат и български паспорти, включително и децата им, родени там, а не знаят български. Да, те са светски хора, повечето от тях, но и страхът им не е малък. Не е лесно в нова, ислямизирана Турция. Особено когато отново се воюва с кюрдите, арестуват се журналисти, привърженици на проповедника Фетулах Гюлен, живеещ в САЩ, води се повече от агресивна политика в Близкия изток и се навлиза в чуждо териториално пространство без съобразяване с международното право, и всичко това няма как да не се взема предвид, когато се анализират отношенията между която и да било страна и страната на Ердоган. Доган казва и че ЕС е в криза и става още по-сложно. Вярно ли е? Дали е необходимо още да се дискутира кой крив кой прав? А че пресконференцията на г-н Местан бе медийно събитие, за което дори премиерът може да завижда, спор няма.

Въпросът е дали си заслужава да се дава повече гласност на неговите оправдания, и то след 19 години в партия като ДПС, за да се види, че Доган е прав и за това, че „с политика трябва да се занимават хора, които разбират от политика”? И това се отнася не само до ДПС. Защото някой наскоро припомни стара турска поговорка: „Аъза бак, сюнгле давран”, т.е. „Гледай устата, па готви щика”. А някой сети ли се, че всичките ни нови магистрали са насочени предимно към Истанбул, а онези към Европа изостават? Даже тези, които би трябвало да свържат София със Скопие и Албания? Или през Белград до Будапеща? Къде е евроатлантическото сътрудничество в този случай? Примери много, но жалбата на г-н Местан се оказа по-важна и поне още 3 дни ще я дискутираме. Нали?