„Председателството бе натрапчиво употребявано за вътрешнополотически пиар, с всички произтичащи от това последствия“, каза президентът Румен Радев в изказването си на конференцията „Българското председателство на Съвета на ЕС – време за равносметка“, организирана от фондация „Фридрих Еберт“. „Нормално беше, по време на подготовката и в процеса на самото председателство България да стане по-демократична, европейска страна, с независими и ефективни институции, с утвърждаване на върховенството на закона, с ефективно разделение на властите, със свобода на словото. Това обаче не се случи. Правителството се хвърли изцяло във външната политика и се посвети на европредседателството, като абдикира от сложните и взривоопасни проблеми в страната, които точно сега изискват лидерство и отговорност“, посочи държавният глава.

 

 

Публикуваме пълния текст на изказването на Румен Радев:

 

"Първо, благодаря на организаторите за поканата да открия днешната конференция, която си поставя твърде амбициозна цел – равносметка на българското европредседателство.

 

То приключи преди три дни и медиите вече бълват анализи. Но може да се окаже, че те са с кратък срок на годност. Защото първото българско европредседателство съвпадна с критични за Европейския съюз времена. В организацията протичат центробежни процеси, които поставят под въпрос досегашната й архитектура. А според някои водещи европейски политици и самото й съществуване.

 

Затова нашето европейско председателство може да се окаже една подробност в исторически времена.

 

Бих искал да благодаря на всички наши сънародници, които вложиха усилия в организацията. В логистичен план нашата администрация се справи с отговорностите си. Получихме и стандартните за всяко европредседателство комплименти, които не бива да ни заблуждават. Състоянието на съюза днес е такова, че Брюксел може да си позволи само положителни самооценки. Тези дни на много места ще прочетете, че за тези шест месеца баха затворени 78 досиета. Но това е чиновническа статистика. Броят на прегръдките и целувките, броят на лидерите, позирали на моста на влюбените, стотиците проведени срещи и изработени документи са просто статистика.

 

Онова, което историята ще запомни е какво се е случило със съюза през тези шест месеца.

 

По тази причина не бих разделял оценката си на позитиви и негативи, не бих влязъл и в елементарната парадигма на славословене или критика.

 

В духа на тези разсъждения би следвало анализът на приоритетите на нашето председателство да не се заглушава от фанфарите за Западните Балкани,  да не се размива в изброяването на постоянните приоритети на всички председателства – икономически растеж, свързаност, заетост, цифровизация, енергиен съюз, сигурност. За нас е важно да си отговорим:

 

  • доколко бяха избрани и отстоявани приоритети, значими за решаване на критичните за единството и солидарността на Европа проблеми, за нейното бъдеще

 

  • доколко приоритетите бяха значими в регионален и национален план

 

  • доколко България реагира адекватно на важни събития по време на европредседателството

 

Приоритетът Западни Балкани е важен, бе последователно провеждан, но с времето се оказа задминат от дневния ред на съюза и критичният проблем за обединена Европа – нейното единство, солидарност и бъдеще.

 

Днес Европа говори за миграцията и тя поставя на изпитание ценостите и бъдещето на съюза. Този проблем извади наяве дълбоки разломи в организацията, които заплашват нейното единство и проявяват институционалните й слабости. В този контекст Западните Балкани останаха приоритет за София, но изпаднаха извън фокуса на обединена Европа още преди края на тези шест месеца.  

 

Събитията днес се развиват твърде бързо и Европа сама не смогва да следва дневния си ред. Къде остана Бялата книга на ЕК за бъдещето на Европа, по която трябва да имаме решение през 2019? Накъде отива Европа и потърсихме ли отговори и решения по време на нашето председателство? Уви, не.

 

Тези въпроси изискват истинско лидерство. Механичната надпревара между ротационните председатели за закриване на по-голям брой досиета в условията на безидейност, може да доведе до закриване на самия ЕС. Неслучайно когато с румънският президент Клаус Йоханис обсъждахме техните приоритети, той посочи, че основният приоритет на тяхното председателство ще бъде бъдещето на ЕС. Този далечен хоризонт убягна на нашето председателство.

 

Що се отнася до регионалните приоритети, пропуск е, че Дунавската стратегия не получи подобаващо място. Повдигам тази тема отдавна – поради нейната значимост за една по-обединена, свързана и просперираща Европа и особено поради значението й за Северна България. Пропуснат бе огромен шанс за нейното възраждане най-вече поради факта, че три последователни председатели на СЕС – България, Австрия и Румъния, са дунавски страни. Организирах и специална 3-странна среща на тримата президенти в гр. Русе, на която констатирахме потенциалът на Дунавската стратегия и необходимостта от нейното съживяване. . Надявам се поне Австрия и Румъния да се отнесат по-сериозно към проблемите и бъдещето на този, така важен за България, регион. Българското правителство пропусна тази възможност. Тъкмо по дунавския вектор преминава транспортната, културната и икономическата връзка между България и Европа. И така е от векове. Уви, той бе недооценен и засенчен от приоритета Западни Балкани.

 

Сигурността и стабилността на Европа бяха сред обявените приоритети на нашето председателство. Но се случиха ред важни събития, на които България не отреагира и не ги постави за задължително обсъждане:

 

  • многобройните политически декларации относно здравината и перспективите на трансатлантическата връзка и сериозното икономическо напрежение между САЩ и Европа ясно показаха, че Европейската сигурност навлиза в нов, повратен период. Редица лидери направиха резки и немислими до вчера изявления, че Европа вече не може да разчита на други и следва да вземе сигурността в собствените си ръце.

 

  • България не отчете тези ключови декларации. Редно беше да инициираме дебата за бъдещето на европейската сигурност, който сега протича без България и не във формата на съюза, а в по-тесен формат, което засилва центробежните процеси в Европа.

 

  • Вместо това, България като председател, допусна в нейно отсъствие да се сформира група за военна намеса само от 9 европейски държави, без да постави основателни въпроси: истинските цели и критерии за членство, влияния върху по-нататъшното развитие на НАТО и ПЕСКО, и най-вече върху страните извън групата

 

В регионален аспект фанфарите председателството и Западните Балкани започваха да отшумяват и наред с положителните неща, които се случиха – като връщане на европейския фокус върху нашите съседи, все повече изплуват въпросите и тревогите: за отношенията между Сърбия и Косово; развитието на ситуацията около Македония и реалната стойност на Софийската декларация.

 

Ръкостискането между президентите на Сърбия и Косово по време на Софийската среща, макар и с чужда помощ, бе представено едва ли не като решаване на проблема между двете страни. Само няколко седмици по-късно обаче Вучич заяви, че в преговорите е необходим „нов подход“ и че проблемите могат да се решат само с пряката ангажираност на САЩ и Русия. Това е красноречива и трезва оценка за стойността на европейското посредничество. Уви, компромисът остава все така далечен.

 

Председателството бе натрапчиво употребявано за вътрешнополотически пиар, с всички произтичащи от това последствия.

 

Стремежът в медите да се афишира лидерската роля на България на Балканите и да се постигне прогрес по отношение членството на Македония в НАТО и ЕС, доведе до решения със съществени компромиси и дългосрочни последствия в триъгълника България-Македония-Гърция.

 

Пълноценният анализ на ситуацията, в която се озоваха 3-те страни, изисква преглед на генезиса на развитие на новите договорни отношения. Трябва да се отдаде дължимото на премиера на Македония Зоран Заев, защото позитивните промени започнаха реално от него. Българското правителство всъщност се възползва от рязката промяна в Македония и заявената готовност за загърбване на враждебния тон и отварянето към интеграционни процеси и побърза да подпише дългоочаквания Договор за приятелство и добросъседство:

 

Вместо обаче да се анализира задълбочено днешната ситуация и условията на потенциално споразумение между Македония и Гърция, българското правителство преписа с минимални изменения политическата декларация от 1999.

 

Дори и най-беглото сравнение на двата договора – между България и Македония и между Гърция и Македония показва съществени разлики:

 

  • Нашият договор може да бъде променян и денонсиран от една от двете страни, което дава възможност за обратимост на процесите, докато договорът между Македония и Гърция не подлежи на промяна и прекратяване

 

  • Гърция реши проблемите с идентичността, историята и езика на политическо ниво в самия договор, по категоричен начин и с ясни срокове, докато в нашия тази сложна задача бе оставена на комисията – без срокове и с правомощия само в историята, без да може да адресира потенциални политически напрежения

 

  • Тревожно звучат и 4-те условия, поставени от Брюксел за преценка през Юни 2019 за готовността на Македония за начало на преговори за членство: реформа на администрацията, на службите за сигурност, на правосъдната система и изпълнение на договора с Гърция. Нито дума за договора с България!

 

  • Учудваща е и рязката промяна в позицията и безкритичността на българското правителство по отношение на името Северна Македония, което в миналото будеше основателни възражения.

 

  • Силно се надявам правителството да не е водило „политика на случайността и на наивността“.

 

  • Отново призовавам за своевременни допълнителни гаранции за защита на българския национален интерес и най-вече за включване на клаузите от договора с Македония в глава 35 на бъдещата договорна рамка на преговорите на Република Македония за членство в ЕС.

 

Едно от най-големите постижения на нашето председатлство е, че българската администрация придоби познания в начина на функциониране на европейските институции. Но дали България стана по-европейска  – като интегрираност в европейските структури и механизми за вземане на решения, като приемане и затвърждаване на европейските ценности при управлението на обществените процеси и функционирането на държавата.

 

За съжаление, по време на своето председателство, България затвърди положението си на страна в  периферията на ЕС – и по отношение на формиралите се групи, и по отношение на участие в основните дебати.

 

Нормално беше, по време на подготовката и в процеса на самото председателство България да стане по-демократична, европейска страна, с независими и ефективни институции, с утвърждаване на върховенството на закона, с ефективно разделение на властите, със свобода на словото. Това обаче не се случи. Правителството се хвърли изцяло във външната политика и се посвети на европредседателството, като абдикира от сложните и взривоопасни проблеми в страната, които точно сега изискват лидерство и отговорност.

 

Това доведе до парализа на институциите. Съдебната реформа функционира неудовлетворително, а действията на новият антикорупционен мегаорган се посрещат с орония и недоверие в обществото. Реформата в образованието се сведе до увеличаване на заплати и ремонти на училища. Реформата в здравеопазването се сведе до кадрови промени. По време на самото европредседателство бе регистрирано сериозно изтегляне на чуждестранни инвестиции от България. Властта продължава да бъде наблюдател на катастрофалните демографски процеси, които се вихрят в страната.

 

В страната се множат протестите, на които властта няма отговор. Нещо повече, европредседателството стана алиби за тяхното пренебрегване, а неудовлетворението на гражданите бе обяснявано с опит да се провали европредседателството. Това е цинично и недопустимо.

 

В основата на всичко това стои отношението на властта към европредседателството. Последното бе употребено като инструмент за вътрешнополитически пиар. Това е най-сигурният начин българите да бъдат разколебани в европейската идея.

 

Външната политика не може да бъде легитимация за бездействието по критично важните за обществото теми. Европейската идея не бива да се партизира, нито да се приватизира. Властта трябва да осъзнае своята отговорност, да се освободи от еуфорията и от този изкуствено граден образ и да се върне възможно най-бързо в нерадостната българска действителност.

 

Благодаря за вниманието!"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Борисов на ръба

Борисов на ръба

България отдавна не се управлява ефективно - тя се носи по инерция. Ли...

14 коментар/a

passer-by на 03.07.2018 в 11:54
мутрата "буда" е патологичен лъжец - това и децата го знаят ! a становището на Линкълн за политиката : "Може да мамиш част от народа през цялото време, може да мамиш целия народ за известно време, но не можеш да мамиш целия народ през цялото време..."
Поли от Симитли на 03.07.2018 в 12:05
Германският канцлер Ангела Меркел и вътрешният министър Хорст Зеехофер постигнаха в последния момент споразумение в спора за миграционната политика, който заплашваше стабилността на правителството. Имаме постигнато съгласие по три пункта. Това ми дава основание да запазя поста си на вътрешен министър, заяви късно в понеделник Хорст Зеехофер. Ръководствата на ХДС и ХСС са се договорили за изграждането на транзитни центрове по границата на Германия с Австрия, в които ще бъдат настанявани кандидатите за убежище, които вече имат регистрация в друга страна от ЕС. От въпросните центрове ще става връщането на вече регистрираните мигранти в съответната страна, пише в компромисното решение, цитирано от Дойче веле. Т.е. това означава, че мигрантите ще трябва да се връщат в България, Гърция и Италия. Най-вече в България, защото Гърция и Италия се правят на луди и не регистрират всички преминали от там. За да не могат да им ги връщат. Засега Бойко Борисов мълчи и прави последна обиколка за снимки в евро-лидери, покрай края на председателството. Меркел определи постигнатото споразумение като "наистина добър компромис". А от ХСС гледат на договорката като на стъпка, водеща към промяна на сегашната миграционна политика. Компромисът обаче, очевидно е за сметка не на някой в Германия, а за сметка на други страни, т.е. на нас...
Ivan на 03.07.2018 в 12:06
Президентът е изключително умен човек! Но Будата-Винету управлява - е какво ще се прави???????????
Cicero на 03.07.2018 в 12:36
Вярно е, че президентът Радев е много нива над Боце и герберите, за което без съмнение му помага и наличието на свестни и умни хора в екипа му.
Айде, айде! на 03.07.2018 в 13:01
Според председателя на Европейския парламент Антонио Таяни: „България постигна резултати по ключови въпроси за гражданите като прекратяването на геоблокирането, въвеждането на електронните карти за студентите и с даването на ясна перспектива за ЕС на Западните Балкани”. Този израз е рядък пример дори в дипломацията когото думата НИЩО е заменена с хвалебствия които не означават нищо конкретно! Електронната търгови и така си вървеше, студентските карти пък са толкова незначителен въпрос че дори не си заслужава да се говори за него. Ясната перспектива пред Западните Балкани всъщност е турският вариант. Много на брой неприемливи за нормални хора условия и не реално кратки срокове. Т.е. пак нищо. Президентът е изключително прав в своят анализ на европредседателството. Видно е че Радев за разлика от Борисов, разбира от това за което говори а не повтаря като папагал заучени клишета. Радев във всичко превъзхожда Борисов. Само че на чичо Сам са му нужни Тикви а не хора!
Махмут на 03.07.2018 в 13:33
Към всички българи. Прочетете отчета на Борисов днес в Евроапламента и анализа на Президента и ще разберете космическата разлика в интелекта между двамата, в това кой служи истински на своя народ и кой го дои и гледа на него като материал да бъде преизбран. Господ се смили над България и след 10-годишно мракобесно управление на бившите комунисти и безродници изпрати свят човек и достоен българин. Всички зад големия българин- президена- генерал Радев.
Сапунен мехур на 03.07.2018 в 14:34
Постигнатото от европредседателството ни е едно голямо нищо! Голям сапунен мехур, но те толкова си могат
Не така на 03.07.2018 в 14:35
Чичо Сам ИСКА, но електоратът ИЗБИРА! Това е искало болшинството от ЕЛЕКТОРАТЪТ ! Вбийте си го и не мъркайте! Като че ли преди изборите не се знаеше какви са тези от ГЕРБ. "Щом са ни избрали, ще управляваме!" заяви бъдещия и сегашен Примиер-министър на България. За съжаление по Конституция, нашият Президент не може другояче да се намесва в работите на държавата, освен да озвучава какво трябва да стане и нищо повече.Той просто няма на кой да се опре като организирана сила! "Управляем хаос"-ето това чичо Сам е майстор над майсторите, за да продава на българите най-скъпия ток от собствените му ТЕЦ-ове, да си взема златото на страната колкото си иска на безценица, да си има бази без да плаща нищо и т.н. и т.п. както е редно за една колонизирана държава по собствено желание!!!
червени бабички на 03.07.2018 в 15:38
Това е нашият любимец!
майска на 03.07.2018 в 17:04
Изключителен анализ! Имаме истински държавник!
Kubis на 03.07.2018 в 17:52
С по - простички думи, нашето европредседателство е пълен провал, друг извод не може да има. А тези които го провалиха ще продължат да го хвалят, т.е. да лъжат.
didi на 04.07.2018 в 08:21
МНОГО ТОЧНО,МНОГО АДЕКВАТНО,НО И БОЛЕЗНЕНО ИЗКАЗВАНЕ НА НАШИЯ ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ПРЕЗИДЕНТ.ЗА СЪЖАЛЕНИЕ С ТАЗИ МУТРИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ ОТ ПОЧТИ 30 ГОДИНИ,ПОДКРЕПЯНА ОТ ЗАПАДНИТЕ СИЛИ НЕ ОСТАНА ЧИТАВ НАРОД В БЪЛГАРИЯ.ОБРЪЩАМ СЕ КЪМ ХОРАТА,КОИТО НЕ ГЛАСУВАТ ПО ИЗБОРИ.ТЯХНОТО ПАСИВНО ПОВЕДЕНИЕ ЗАТВЪРЖДАВА И'' ЦИМЕНТИРА'' ТОВА ПРЕСТЪПНО И ПРОСТО БОЙКОБОРИСОВСКО УПРАВЛЕНИЕ.
надъхване на 04.07.2018 в 10:31
Червените другари куфеят!
ХАСКОВСКИ КАУНЬ на 04.07.2018 в 11:53
Тези 80 % на Иво Христов не могат да разберат , че Агент Мойсей го назначиха за Президент в колонията България от администрацията на Обама. НАТОвският льотчик е учил в САЩ , американско момче е и случайни неща не стават. Бойко Борисов за трети път го назначават от ЕС и Меркел и , ще го назначават колкото си искат. Партията на милионерите БСП и Комедия Нинова избори не могат да спечелят.

Напиши коментар