- Автор: Лияна Панделиева
- 10 Sep 2020
- 225
- 17
Къде да поумняват децата - в ПГССТ, ПГСАГ, ПГМСС, ПГТХТ или ПГМКР?
<p>По темата с бъдещето на родното образование започвам с кадър, свален от новото място за живот на модерните хора – Фейсбук: </p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42368_Xhsu8nGSNddcUlJUz622bU32sZWodJ.jpg" style="height:546px; width:800px" /></p>
<p><em>Това, което Ви предлагаме е 100% надеждно устройство за взимане на изпит – микрослушалка </em><em>+ устройство с аудио запис (записан от нас въз основа на писмения материал, който сте ни изпратили), „незабележими бутони“ за сменяне, превъртане и паузиране на удио записа. Цената за наемане е 35 лв. Ако имате въпроси, не се колебайте да ни потърсите на посочените телефони.</em></p>
<p><em>„Преписвател 2000“ е базиран на няколко технологии, които гарантират безпрепятствено НЕЗАГЛУШИМО преписване на изпити. </em></p>
<p> </p>
<p>И така, студентска фондация „Взет изпит“ обещава пълноценно подсказване без да може „щурчето в ухото“ да бъде заглушено и така потичат едни шестици, едни образователни степени... При това само срещу 35 лв.</p>
<p>Подобни продукти нямаше да се предлагат и да се купуват, ако не бе толкова голям броят на младите хора, които изобщо не се интересуват дали ще знаят нещо, дали ще ги бива в нещо - те просто искат заплата някъде, където да не правят нищо.</p>
<p> </p>
<p><em>Само преди дни телекомуникационна фирма кани на интервю за работа млад мъж, завършил именно телекомуникации в елитен наш университет. Понастоящем той работи за една от най-големите държавни компании в която компететността му (на теория поне) гарантира живота на хиляди хора всеки ден. </em></p>
<p><em>По време на интервюто го питат кои предмети е учил, за да тръгне приказката за проектите, над които би трябвало да работи във фирмата. Младият кандидат обаче не помнел. Нито един предмет не си спомнил. Препитват го и за владеенето на английски. Тъй като от никъде не излиза и искрица на познание, интервюиращите проявяват инат и човекът признава, че парите му стигнали да си плати за такава диплома, че в държавното предприятие никой никога не е пожелал да разбере дали изобщо знае нещо, а английския написал сред уменията си, защото и другите го пишели.</em></p>
<p>Отдавна не е нужно да се прави изследване за средната грамотност на хората – достатъчно е да се видят публикациите в социалните мрежи. Все повече новинарски сайтове преливат от езикови и граматични нелепици. И без нарочно проучване можем да твърдим, че над половината от всички грамотни български деца започват обучението си извън страната и само една миниатюрна част от тях си правят планове да се завърнат.</p>
<p>Та на този фон от реалността, само преди няколко дни, в Българска академия на науките, съвместно с в. „Стандарт“, се проведе конференция, посветена на бъдещето на образованието под надслов „Дневният ред на България в образованието и науката – цели и приоритети“.</p>
<p>Краткото обобщение между всички досега слушани отчети на кое да образователно министерство – дългосрочно, временно, харесвано или мразено, е забележителният оптимизъм, който лъха от тях. Във всеки доклад всичко се</p>
<ul>
<li>повишава,</li>
<li>подобрява,</li>
<li>оптимизира,</li>
<li>реализира,</li>
<li>надгражда,</li>
<li>допълва,</li>
<li>модернизира,</li>
<li>съобразява</li>
</ul>
<p>и накрая – ето, гордеем се с отличници от международни олимпиади по математика и програмиране (които, между другото, също не остават в България). Става и още по-обнадеждаващо, защото тепърва ще се гради „образователна среда в която ученикът е в центъра на образователния процес“. Ерго – след 25 години мъки за реформиране става пределно ясно, че ученикът си седи в периферията. А от практиката знаем, че все по-често учениците дори не си правят и труда да бъдат там, където е училището. Но обещанията продължават: „Отваряне на образователната система, повишаване обхвата на децата.“<br />
Е, докато експертите „отварят“, „повдигат“ и усукват образователните практики, успоредната система на образованието съществува успешно от десетилетия и дава неоспорими резултати – добруването и на учители, и на деца лежи почти изцяло за частните уроци, чрез които се постига оценка на класното, прием в гимназия, резултати на тестове за висше училище.</p>
<p>Идеите на МОН продължават с грижа за преподавателя и неговата „постоянна и всеобхватна квалификация с непрекъснат характер като част от стратегията за учене през целия живот.“</p>
<p>Един от проблемите на тази концепция е, че средната възраст на педагозите у нас е 55 години, а болшинството са надхвърлили тази възраст и не им е останал много живот през който да учат изцяло нови познания, базирани на напълно непознати практики и технологии. За цели поколения преподаватели овладяването на такива познания е практически непостижимо. В клас децата въртят на старите педагози всевъзможни технологични номера, които остават неуловими.</p>
<p>Искането на Янка Такева, вече 25 години председател на Синдиката на българските учители, е повишаване заплащането на учителите, постоянни курсове за опресняване на знанията. От една страна, ако учителите бъдат по-добре платени, към професията ще се насочат млади хора, които подлежат на лесна квалификация, защото са съвременни, грамотни и необременени. От друга – при сега съществуващата система на преподаване, механично наливане на пари за заплати е безмислено, защото не е ясно къде, какво и на кого се преподава и каква е целта на това преподаване. Тоест – квалификацията като съдържание е също толкова неясна като съдържание и фокус и за младите специалисти.</p>
<p><strong><em>Разслоението в интересите, познанията, компетентностите, дори и потенциала на децата в България започва да става опасно голямо.</em></strong></p>
<p>Водещи в резултатите по успеваемост, а също и в познанията си са учениците от големите градове, а със свиване размера на населеното място и увеличаване на нивата на местна безработица, интересът към образованието драматично спада.<br />
Расте броят на отпадащите от училище ученици. Само през миналата учебна година 2340 деца са напуснали училище заради семейни проблеми и бедност. Друга група са тези, които никога не са стъпвали в клас, а трета група просто спират да ходят на училище. По данни на учителския синдикат, годишно поне 15-16 хил. деца обръщат гръб на школото.</p>
<p>Най-често основанието за това е недоимък и необходимостта децата да работят наравно с възрастните. Процесът се отнася не само до циганите, но и до много етнически българи, които живеят в бедни региони.</p>
<p>По време на цялата конференция обаче не бе отронена и дума за проблемите на хиляди ученици с овладяване на български език както от малцинствата, така и от младите хора в региони, където първият език на децата е турски; нито думичка не бе казана по въпроса за приобщаване децата на бежанците, които – щем или не – са тук, растат тук ден след ден и трябва да се интегрират. Ако това не се случи, те се превръщат в реална криминална опасност.</p>
<p>Повече от наивно е да мислим, че кой да е експерт ще признае грешката на МОН в скандала с децата в село Калище, където на първия учебен ден хлапетата на бежанците бяха изгонени единодушно от кмет, даскали и родители. Учителка бе казала на български ученик: „Тези са болни, заразни и не заслужават да живеят.“</p>
<p>И като слушаме всички приказки за „квалификационни курсове“, и „учене през целия живот“, даскалите от Калище на какъв курс по-точно да бъдат изпратени? На уроци по биология и медицина или по основи на етническа толерантност и възпитание?<br />
Е, в БАН по време на национална конференция не може да се говори за такива неприятни случки. Звученето трябва да е в съзвучие с хубавите краски на пълната безидейност какво всъщност трябва да се случи в образователната ни система.</p>
<p>От изложението на Евгения Костадинова, директор „Образователни програми и съдържание“ в МОН става ясно, че са създадени</p>
<p><strong>стратегии по всички възможни пера</strong></p>
<p>на образователния процес, коя от коя по-дългосрочна и целеустремена. За първи път страната ни получава достъп до европейско финансиране рез следващия програмен период по ОП „Наука и образование“. </p>
<p>Но следва и очевадния за цялото общество извод: „Системата на обучение демотивира и отблъсква ученика, защото не казва какво да прави с наученото.“</p>
<p>И още интересни наблюдения: В България се учи по-малко от средното за Европа, като начало на възраст на обучение и на обща продължителност. Т.е. у нас децата не само тръгват с поне година по-късно от първолаците в Европа, но са и с най-дълга лятна ваканция. Не съществува друга европейска държава, където хлапетата си веят перчемите три месеца през лятото (със списък задължителна литература). Двусрочната система на оценяване е също демотивираща, защото се наблюдава разпиляване в концентрацията на учениците в началото на срока и луд галоп и зубрене в края му. Примерите от други държави показват по-честа отчетност на резултатите от наученото, по-разумно разпределени ваканции и кратка лятна почивка, та детето не забравя всичко, което е учило до този момент.</p>
<p>Евгения Костадинова акцентира на факта, че функционалната грамотност на нашенчетата е далеч от тази на връстниците им в развитите държави. Казано на прост език: докато българските родители редовно отделят</p>
<p><strong>перо в бюджета си за частни уроци</strong></p>
<p>по „важните“ предмети, децата в други държави се научават как се работи с институциите, как да се представят в нова среда, какво означава социална ангажираност, учат се на безопасност и действия при кризи, поемат извънкласна отговорност, участват в събития, свързани с техния квартал или град, активни са в училищния парламент. Всеки опит на наши педагози да въведат сред учениците ангажименти, свързани с труд, с доброволни грижи за някого или нещо, първо срещат суровия отпор на родителите, които приравняват такива идеи към „ленининските съботници“.</p>
<p>Костадинова подчерта, че е крайно време водещо да бъде постигането на компетентност, а не да се търси количеството на самите знания.</p>
<p>Да се върнем тогава на темата за модернизирането на образованието. Отговорът на тази нерешима главоблъсканица се крие в библейската символика на Моисей и 40-те години ходене през пустинята.</p>
<p><em>В тролея жена на средна възраст с обувки за около 20 лв. и чанта за 15-тина говори с младо момче с раница на </em><em>Ferrari и айфон в ръка: „Вие имате ли си група във Фейсбук?“ „Да, госпожо.“ „Напиши там тогава, че контролното ще бъде върху темите от последните два часа, да се подготвят всички, няма да има неприятни изненади.“ „Добре, госпожо.“</em><br />
<em>Учителката слиза. </em></p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42368_rDy5EWnThWTH7IwOq5yLOvByEl0KY3.jpg" /></p>
<p><em><strong>Ученици обсъждат как да напишат домашното по литература... </strong></em></p>
<p> </p>
<p>След като по-голямата част от днешните преподаватели не могат да се мерят по притежание на технологични джаджи с учениците си, не разбират скоростта с която децата се ориентират във виртуалната среда, те остават в кръга на т.нар. традиционалисти. Те още страдат, че баба Илийца и нейния кол отпаднаха от програмата по литература; те искат напоително да говорят от дъската и после да посочват с пръст учениците за изпитване. И докато това са основната група от преподавателите, остава да изчакаме вече споменатите 40 години (при възрастовия профил на българските учители, срокът е по-къс)</p>
<p>Експертът от МОН Костадинова призна, че системата за оценяване и изпитване е архаична и неефективна. На този фон, далеч сме от момента, когато училището ще бъде предизвикателство, а не присъда.</p>
<p>Всъщност,</p>
<p><strong>учениците са сред най-онеправданите работници</strong></p>
<p>в държавата с практически безкрайно работно време. Учебният ден започва в 7,30. Това означава ставане в 6. Всеки ден. Следват 7-8 учебни часа, за да се изредят всички задължителни предмети. И след този пълен работен ден, ученикът се прибира и... започва да работи отново, пак по същите предмети. А тъй като трябва да се развива хармонично, трябва да ходи на спорт, на музика, на чужд език, на допълнителни уроци.</p>
<p>При двусменното учене, други започват „работа“ в 13,30, стоят в клас до тъмно, учат преди училище и под огромно напрежение, разкъсват се в допълнителните си задължения и занимания и в крайна сметка полудяват от нерви. По време на втора смяна в училище, работният ден на едно дете достига 15 часа.</p>
<p>За подобно трудово натоварване всеки шофьор на междуградски автобус ще бъде арестуван; всеки смел служител ще да осъди своя работодател за нарушаване на трудовото законодателство.</p>
<p>А това, което се случва с учениците е все едно и също: задължават ги да правят нещо, което те не разбират защо им се случва и то средно по 10-11 часа дневно. В резултат: децата не правят пълноценно нито едно от тези силово наложени задания и протестът им води до ниска грамотност, но най-вече до поколенческа незаинтересованост към институцията на образованието (вж. първата снимка).</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42368_lSpLokh1DuKQniwfiMVnszXDL46oUB.jpg" /></p>
<p><strong><em>През работния ден възрастните излизат да пушат, да пият кафе, да си говорят с колеги, а децата вдигат ръка и казват: „Може ли до тоалетната...“</em></strong></p>
<p> </p>
<p>Категорично не навсякъде е така. Затова всяка година хиляди българчета да заминават да учат висше образование в чужди държави. А там мелачката на сериозното образование ги задължава да бъдат отговорни към ученето всяка минута.</p>
<p><strong>Учители доработват като... учители с ЕС финансиране</strong></p>
<p>Броят на професионални училища в България са два пъти по-малко от центрове за професионално обучение, които предлагат курсове, финансирани по европейските програми и с публични средства от националните програми. Почти всички преподаватели в центровете са преподаватели от съответните професионални училища. Това каза директорът на Националната търговско-банкова гимназия Емилия Иванова. Всъщност е нужна малко предприемчивост от страна на родните учители и те вече изкарват много добри пари. Дори не говорим за частните уроци, които се леят за всички, които работят по предметите математика, български, история, биология, химия, чужди езици. Кадърен преподавател по математика, който подготвя за кандидатстване в профилирани гимназии изкарва между 3 и 5 хил. лв. месечно, за които не плаща лев данъци. Опитът на едно правителство да задължи преподавателите да декларират часпрома и да плащат данъци за него предизвика малко смях и с това въпросът беше приключен.</p>
<p>Държавата активно съдейства на страничните начини за допълнително финансиране на учителите. И наместо бюджети да бъдат насочени направо към училищата, деца, които са завършили коя да е обикновена гимназия и са останали безработни (логично), чрез бюрата по труда получават квалификация от учителите, които би трябвало да са ги обучили в средното професионално училище.</p>
<p>Факт е, че от 2009 г. досега броят на децата в професионалните училища е спаднал с 30% до 90 хил., съобщи директорът на търговско-банковата гимназия Емилия Иванова. В същото време в 15 на сто от училищата, които се рекламират с обучение в добиването на професия, не са професионални, допълни тя.</p>
<p>Тоест – достатъчно е директорът на школото да каже, че дават професия и после да напечата такива дипломи. На това май му се казва държавен черен пазар на дипломи. Или направо – фалшификати с държавен печат.</p>
<p>Така, в опит да привлекат повече ученици, независимо с какъв потенциал и успех към момента на приемане, все повече гимназии добавят към името си „професионална“ и така се ражда цяла плеяда нови абревиатури: ПГССТ, ПГСАГ, ПГМСС, ПГТХТ, ПГМКР... – който иска, да си ги намери в Google.</p>
<p>По-сериозният проблем обаче е, че прогресивно спада интересът към професионалните училища. В момента в списъка с професии са записани 473 специалности, което е разбивка буквално по дейности: „Подавач на сурови банички към фурната“; „Държач на гаечен ключ за завиване на кранче“. За 2014 г. приетите деца са по 226 от специалностите в списъка.<br />
Човек би си помислил, че ако за половината от обявените интересът е нулев, може би нещо в измислянето им не е съвсем наред.</p>
<p><em>На карибския остров Тортола (от атола Британски Вирджински острови), всички ученици задължително получават професионално обучение в гимназията, като приемът по всяка специалност е предварително съобразен със стопанската конюктура на острова – понякога са нужни повече дърводелци, друг път автомонтьори и т.н. В специалностите задължително е залегнало: „домакиня“. Специалността учи младите момичета на всичко, свързано с управление на семеен бюджет, разпределение на времето, как да участват в обществени активности, грижа за дома, за градината, изготвяне на седмично меню за готвене, готварски, сладскарски курсове, такива по плетене, шиене, пеене на детски песнички.</em></p>
<p>Колко измислена и напудрена бе конференцията в БАН показва и фактът, че никой по никакъв начин не отчете съществуването на</p>
<p><strong>явлението „домашно училище“.</strong></p>
<p>Независимо дали темата би била заклеймена, обсъдена, осмислена, дори само маркирана – тя несъмнено трябваше да бъде част от голямото говорене. Протестът срещу хаоса в средното образование вече намира своя отдушник в лицето на образовани родители, които поемат нещата в свои ръце и не допускат децата си до системата на образованието у нас. Така докато се говорят големите приказки за големите цели в извисяването на образованието, тези все още малко на брой хора и техните непосещаващи училище деца, се оказваха неважни.</p>
<p>Все пак идеята за образованието на децата не е начин да се намери заетост за възрастни хора, които да упражняват разни стратегии върху подрастващите, а да се разбират процесите, които се случват в обществото и как те трябва да бъдат отразени от институциите, свързани с образованието.</p>
<p>Докато обаче темата е колко да бъдат учебниците и как да бъде унифицирана системата за оценяване, пожеланието с „отварянето“, „откриването“ и „фокус върху всеки ученик“, ще си остане фраза от докладите.</p>
<p>За пореден път за образование говориха специалисти, които още не знаят в коя посока да потеглят, за да се случи нещо работещо с него.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
