Първата световна война: Марна. Германия губи войната на Запад

Германските и френските сили следват идентичен ритъм на подготовка за влизане в бой. И едните, и другите завършват мобилизацията си до 7 септември, а само след 4 дни вече са заели районите, от които трябва да преминат към активни действия. Сякаш между другото, още в първия ден на мобилизацията германците окупират Люксембург. Следва редът на Белгия и Франция. Срещу тях Молтке е подготвил 7 полеви армии и отделния Елзаски отряд.

Начело на Първа армия е генерал Клук, разполагащ с 5 корпуса, 210 000 човека и 760 оръдия. Войските му са разположени североизточно от Аахен и на тях им предстои да извършат най-дългия преход в планирания военен поход. Преминавайки през Белгия, те трябва да се спуснат на юг и да заобиколят Париж от запад. Освен дължината на зададения ѝ маршрут не по-малко предизвикателство за армията е фактът, че тя ще трябва сама да се грижи за сигурността на десния си фланг.

Втора армия е най-силната и се състои от 8 корпуса, 260 000 човека и 850 оръдия. Нейният командващ е генерал Бюлов. Разгръща се южно от Аахен. Тя трябва да разчисти белгийските „препятствия”, да прикрива левия фланг на Първа армия и което е може би най-важното - с мощта си да приковава вражеското противодействие и да освобождава място за маньовър на Клук. Целият замисъл на операцията изисква тя да има подчинено поведение на десния си съсед, впрочем това се отнася за всяка една армия, като се изключи Първа. Постулат, който не е докрай осмислен и от самото немско командване.

„Маневрената” част от германското разгръщане се завършва от Трета армия. Тя разполага с 5 корпуса, включващи 160 000 личен състав и 600 оръдия, разположени южно от Сент Вит. Командващ е генерал-оберст Фон Хаузен.

Четвърта и Пета армии, въпреки че имат свои направления за настъпление, като дълбочина то не подлежи на сравнение с първи три армии. Общата им численост е 410 000 човека, като прави впечатление, че Пета армия е втората по сила от разгърнатите на Запад немски съединения. Очевидно Молтке се опитва да се презастрахова с един сравнително силен център, с чиято помощ да се парират евентуални кризи по фланговете. Двете армии разполагат съединенията си по линията Трир-Диденхофен (Тионвил)-Мец.

Операционната „статика” в немското военно планиране е поверена на Шеста и Седма армии. На тях е зададена охраната на самата френско-германска граница. Докато Шлифен е бил готов да жертва територии, за да усили ударната мощ на своя маньовър, Молтке се решава да изгради една сравнително стабилна отбрана на южния си фланг.

Съсредоточавайки две армии, разполагащи с 360 000 бойци, той съумява да създаде здрав фронт, но се лишава от възможността да има резерв в тила на офанзивната си групировка. Построението на войските му има до голяма степен „политически” акцент, очевидно шефът на Генералния щаб изпитва сериозно безпокойство от възможността да му бъде нанесено поражение в Елзас и Лотарингия и чужда католическа армия да нахлуе в Южна Германия.

Макар Молтке да е редуцирал силата на първоначалния удар в сравнение с оригиналния план „Шлифен”, като цяло разположението на германската армия съдържа в себе си огромен офанзивен потенциал. В противовес на това, френската армия се разгръща по един крайно неудачен начин. Тя се оказва в положение, при което е неспособна нито да нанесе концентриран удар към Лотарингия, нито да парира противниковото обходно движение.

Въпреки агресивната си фразеология, началникът на Генералния щаб Жофр е скован в своите действия от страха за последиците от евентуално поражение. Той се опитва не толкова да разгроми неприятеля, колкото да има възможност да възстанови армията си, ако тя бъде постигната от неуспех. Подход, който води до катастрофа по време на Пограничното сражение, но и се оказва впоследствие път към спасението.

Френският план XVII предвижда армиите да се разгърнат на един фронт с дължина около 370 километра. Първа армия, под командването на генерал Дюбайл, в състав 10 пехотни и 2 кавалерийски дивизии, е разположена на линията Белфор-Люневил. Тя разполага с 266 хил. човека и 684 оръдия. На север от нея, по линията Люневил Понт-а-Мусон, е съсредоточена Втора армия, начело с ген. Кастелано, в състав 13 пехотни и 2 кавалерийски дивизии, 323 хил. човека и 800 оръдия.

Източно от Вердюн се намира Трета армия, под ръководството на ген. Рюфе, разполагаща с 10 пехотни и 1 кавалерийска дивизия, наброяваща около 200 000 човека. В северния фланг на развръщането е дислоцирана Пета армия под водачеството на ген. Ланрезак. Тя се състои от 12 пехотни и 1 кавалерийска дивизия, личен състав от почти 300 000 човека, подкрепени от 780 оръдия. В оперативно подчинение на ген. Ланрезак се намира 1 кавалерийски корпус и Четвърта група резервни дивизии, с обща численост от 70 000 човека. Непосредствено зад това кордонно разположение на френските армии, между реките Марна и Арагон, е позиционирана Четвърта армия, в състав 160 000 човека и 384 оръдия.

Френският главнокомандващ генерал Жозеф Жофр

Както правилно отбелязва Новицкий , френската армия се построява по начин, който предполага заемането на една изчаквателна позиция спрямо действията на врага. Линейното разположение на армиите и формирането на един пасивен резерв е признак за липсата на подготвена военна стратегия. Затова още със започването на бойните действия френското командване изпуска инициативата и е принудено не да реализира своите намерения, а да пречи на реализацията на немските планове.

В допълнение към това, английските войски се транспортират неоправдано бавно и към 20 август едва половината от подготвения експедиционен корпус е съсредоточен в района на Льо Като-Мобьож. Фелдмаршал Френч разполага с около 70 000 човека, огромна сила, ако става въпрос за колониална кампания, и нищожна в рамките на започналите бойни действия.

Първият етап от плана „Шлифен” предполага не просто преодоляването на белгийските крепости Лиеж и Намюр, а тяхното светкавично превземане, особено на първата. За тази цел немското командване предвижда сформирането на специална армейска група, включваща 6 пехотни бригади, 1 кавалерийски корпус, части за усилване и сравнително слаба тежка артилерия - 2 батареи 21 см мортири. Тази групировка, без да дочака пълната си мобилизация, под предводителството на ген. фон Емих на 4 август пресича белгийската граница и се насочва към Лиеж.

От нейните действия зависи доколко Първа и Втора армии ще получат свобода да извършат маньовъра, който се явява в основата на планираната победа над Франция. Немските летци разхвърлят листовки, в които обещават, че ще уважават правата и собствеността на мирните граждани, но ефектът от това се оказва почти нулев. Белгийската армия и народ са решени да бранят независимостта си.

Към момента на германското нахлуване белгийската армия е завършила своето съсредоточаване, макар и частите да не са напълно мобилизирани. Основната маса на армията е разположена в триъгълника Брюксел-Лиеж-Намюр, като по една пехотна дивизия е предадена на последните две крепости, за да се запълнят промеждутъците между фортовете и за провеждане на контраатаки, спрямо евентуалното вклиняване на противника. Като цяло въоръжените сили се подготвят да влязат в открит двубой с враг, който многократно ги превъзхожда.

Очевидно има надценяване на ролята на фортификационните съоръжения, но затова едва ли можем да виним белгийските генерали. Те са съвременници на това как далеч по-слаби крепости от рода на Порт Артур и Одрин съумяват с месеци да устояват на вражеския натиск. В техните представи Лиеж и Намюр могат да играят ролята на онзи препъникамък, който ще забави сериозно немското напредване и ще позволи на английските и френски части да се притекат на помощ.

Диспозицията на белгийската армия е изградена именно от гледна точка на авангарда, очакващ подкрепа от основните сили. Но за да бъде реализиран такъв сценарий, белгийските дипломати е трябвало да се потрудят много преди откриването на военните действия и Брюксел да е заел ясна геополитическа позиция в редовете на Антантата. В хода на започналите военни действия е повече от наивно да се очаква, че Жофр ще преразгледа из основи своите планове само защото белгийците са отправили горещ апел за помощ.

Белгийският крал Алберт

В основата на немския подход за превземането на Лиеж стои идеята да се нахлуе през пространствата между фортовете, да бъдат те изолирани един от друг, като по този начин цялостната крепостна система бъде атомизирана и се намали рязко съпротивителната ѝ сила. На 5 срещу 6 август германските части пристъпват към реализация на плана си.

Пехотата тръгва в нощна атака без артилерийска подготовка и подкрепа, на войниците е забранено да стрелят, а на някои батальони дори не са раздадени патрони. Но елементът на изненадата не е постигнат, защитниците откриват огън, немската пехотата не успява повсеместно да подави противниковите огневи точки и да пререже телените заграждения. Вместо концентриран удар боят приема формите на разпокъсано сражение и ако има изненада, тя е за немските командири, които са срещнали неочаквано твърда съпротива.

Но за тяхна чест трябва да се признае, че те не се обезкуражават, а решават да повторят атаката. Упорството в постигането на поставените цели тепърва ще се превръща в запазената марка на германските офицери. След кратък отдих на обяд на 6 август щурмът на крепостта е подновен. И пробивът е постигнат, макар и само от една от атакуващите колони - 14 пехотна бригада под командването на ген. Лудендорф успява да завземе един от старите крепостни фортове, с което си осигурява контрол върху височините над града.

Отказвайки се да извърши контраатака на немския пробив, белгийският командващ ген. Леман решава да изтегли частите на 3 пехотна дивизия на западния бряг на река Маас, която разделя града на две. Практически източните фортове са оставени сами на себе си и обсаждащите сили получават шанс да се справят с всеки от тях поотделно.

Развалините на Лиеж

Но още преди да паднат фортовете, пада цитаделата. Бригадата на Лудендорф влиза необезпокоявана в опразнения от белгийците град. Това е успех, който има преди всичко морални измерения, но не решава главната цел - разчистване пътя за настъпление на армиите на Клук и Бюлов. На тях им е нужно елиминиране на всички фортификационни точки, за да могат войските им да форсират необезпокоявани река Маас.

За ускоряване на превземането на крепостта Бюлов отделя нови, много по значителни сили. Това са 3 пехотни корпуса, подкрепени със значителна тежка артилерия, включително станалите всеизвестни 42 см гаубици, наречени Дебелата Берта, както и „арендованите” от Австро-Унгария 30,5 см гаубици „Шкода”. Едва пристигането на тази сила дава тласък на превземането на крепостта.

То се случва не толкова благодарение на смелостта на войните и находчивостта на офицерите, а изключително чрез мощта на тежката артилерия. Снарядът на „Берта” тежи 820 кг и по това време не съществува железобетонно укрепление в света, което може да издържи подобен удар. Операцията продължава до 16 август, когато бива разрушен и последният от дванадесетте форта. Германските загуби са около 25 000 човека, а белгийските - 15 000.

Щурмът на Лиеж е донякъде импровизирано начинание на немското командване. Първоначалният план за атака е неуспешен не като резултат, а като скорост. Но германските генерали показват способността си да поправят светкавично своите грешки и да налагат също така бързо формираните в хода на самата война успешни практики. Опитът от превземането на Лиеж е използван веднага при обсадата на втората, считана за равна по сила крепост - Намюр. Тук още в началото на атаката са съсредоточени крупни артилерийски сили, включително 10 батареи 21 см гаубици, 4 батареи 30,5 см мортири и 1 батарея 42 см мортири. Числеността на цялата немска групировка надхвърля 65 000 души.

„Дебелата Берта” - свръхтежка германска гаубица. Маса - 43 285 кг, калибър - 42 см, маса на снаряда - 820 кг, обсег - 9300 м

Щурмът започва на 21 август с мощен артилерийски обстрел, концентриран по северните фортове на крепостта. Едновременно с това се нанасят удари и по самия град, очевидно за да се деморализира гражданското население и да се постави пред белгийското командване въпросът за хуманитарната цена на съпротивата. Следващият ден също преминава основно под акомпанимента на кайзеровата тежка артилерия, като за тези два дни се нанасят сериозни поражения върху капацитета на крепостта.

На 23 август, след като отблъсква една белгийска контраатака, немската пехота успява да се промъкне покрай обезкръвените северни фортове и навлиза в пределите на самия град. Нанесено е поражение и на пристигналите слаби френски подкрепления, така че защитниците на крепостта са окончателно лишени от надеждата, че могат да получат помощ отвън.

Три от деветте форта падат или се предават същия ден. Белгийските полеви части и френските съединения започват да се изтеглят от града, целейки да избегнат обкръжаването. На 24 август методичните обстрели и атаки продължават и нови 4 форта падат. Германското командване е дотолкова уверено в своя успех, че предава голяма част от пехотните си съединения на Втора и Трета армия.

На 25 август са превзети и последните два форта на крепостта и пред десния флаг на Молтке вече не стоят никакви фортификационни препятствия. Само в едно отношение немското командване допуска определена слабост, като не полага усилия за създаване на плътен обръч около крепостта и така позволява на голяма част от защитниците на Намюр да се изтеглят на юг.

----------------------------

[1] Новицкий Василий Федорович. Мировая война 1914–1918 г. Кампания 1914 года в Бельгии и Франции.