Най-добре е като начало да се прочете решението на Светия Синод на БПЦ. Там се казва накратко, че такова посещение ще има, и че папата може да бъде приет в сградата на Синода, и то лично от патриарха. Обръща се внимание на невъзможността за общи богослужебни действия: но не защото това не е очевидно за православния християнин, а за да не се допускат излишни коментари по вестниците. В решението не се споменава за никаква „католическа църква“, „свети отец“, „апостолически“ пътувания, нунции и монсеньори.
Посещението на римския папа и медийния шум - какво трябва да се знае

 

 

Ето какво е нужно да се знае и повтаря, за да се разбере смисълът на такива прояви и медийния шум около тях.

 

Като духовно лице (лидер) папата посещава не България, а своите последователи в България. Дори да са много, те не са част от българската Църква. Макар и български граждани, в духовно отношение те са чужденци. Това, което казвам, не е обидно, тъй като няма нищо лошо в това, някой да е чужденец. Аз примерно съм чужденец в Италия и Гърция (макар да разбирам италиански и гръцки), и ако някой ми го каже, няма да се засегна. Дори да стана италиански или гръцки гражданин, в някакво отношение ще си остана чужденец.  

 

Като политическо лице папата посещава българските политици. Това също не е беда, защото няма нищо лошо политиците да се срещат и да обсъждат отношенията между своите страни. Особеното е, че папата е държавен глава и духовен лидер едновременно: и не случайно, а защото това е заложено в самото устройство на държавата му. Не зная дали другаде в света има аналогично положение. Някой би си спомнил за Иран, но и там не е така, защото до неотдавна те имаха президент (Ахмадинеджад), който беше светско лице, а не духовник. 

В православния свят положението е друго: архиереят не е политик/държавник по начало, макар да е възможно това да се случи (някогашният президент на Кипър, архиепископ Макарий). Според Църквата политическата и духовната власт трябва да са отделени, защото събирането им в една институция може да доведе до злоупотреба и с двете.

 

Патриархът и Синодът на България не отказват да се срещнат с папа Франциск,  първо поради това, че той е политически влиятелно лице; и второ, защото се явява религиозен лидер на част от българските граждани. Но трябва да се забележи, че инициативата за срещата идва не от тях, а от самия папа (от неговата религиозна общност). Същевременно, поради съчетанието на тези две роли в папския институт, както и поради други особености на вероизповеданието, което папата представлява, те не могат да го посрещнат така, както биха посрещнали предстоятеля на някоя от православните църкви. 

 

Медийният шум около това посещение и повечето коментари относно решението на Синода се стремят - първо чрез самия език, с който си служат - да внушат, че в България идва висш християнски духовник, комуто не се оказва подобаващата чест. Истината обаче е друга. Римският епископат не е част от християнската Църква, а на папата се оказва дори по-голяма чест, отколкото е редно той да получава при идването си в една християнска страна.  

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Епохата на Путин

Епохата на Путин

Путин никога не се стреми да притисне противника в ъгъла, той винаги...

46 коментар/a

Римският епископат не е част от християнската Църква на 07.04.2019 в 20:03
Ясно и точно. Браво на автора! Чакаме да доприпкат мултикултурниците от управляващата коалиция.
М. Д. на 07.04.2019 в 20:08
Смел и точен анализ! Браво на автора и на "Гласове"!
ДИАЛОГ на 07.04.2019 в 21:24
На кого ми трябва "викарий" на Сина Божи, бил той облечен в бели дрехи!? След като имаме Него! Нали ... " ... където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях." Нашата " ... Една, Света, Съборна и Апостолска Православна Църква има за свой вечен и непреходен Глава Самия неин Божествен Основател, нашия Господ Иисус Христос и се направлява от живеещия в нея Свети Дух." Затова Той е едновременно и с нас, и " ... в гроба с тялото Си" , и " ... в ада - с душата Си", и " ... в рая - с разбойника", и " ... на престола - с Отца и Духа", ... " ... изпълвайки всичко като неописуем." ..... ТЪКМО НАВРЕМЕ! :) ...............................................................................................................................................................................................................Богу слава, сега и винаги, и во веки веков! Амин!
Макар и български граждани, в духовно отношение те са чужденци. на 08.04.2019 в 00:00
“Макар и български граждани, в духовно отношение те са чужденци”. Това е изключително гнусна мисъл, и ако някакъв си е в състояние да я напише, въпросът е, как сте допуснали да се публикува? Значи аз трябва да отхвърля всеки, който има друга религия или не е религиозен, независимо от човешките му качества, а да приема всеки от моето стадо като близък? Няма да стане.
фалшив плач и тракане със зъби на 08.04.2019 в 08:30
"Християнската църква" е фикция в главите на някои хора, и кой е член или не е член се определя от самоназначили се авторитети по измислени правила. По същия начин католиците не признават православните и са абсолютно прави за себе си. Иначе казано - разкол. А християнската църква по определение е неделима. И е казано първо да се помириш с брата си, после да ходиш в храма - което НЕ правят и двете страни. Същите борби ги има в исляма, в будизма и т.н. Автора се води от принципа - изберете българското.
Нищо лошо на 08.04.2019 в 08:36
Увеличиха държавната заплата от БЮДЖЕТА на РБ на православните свещеници, след това на мюсулманските, сега е ред на католическите … нищо че са отделени от държавата.И те са хора, и силно изнемогват….
Католическите имоти у нас на 08.04.2019 в 09:15
Да не се окажат и на папата?
Гларус на 08.04.2019 в 09:15
Малко уточнения,ако позволите. Относно мисълта за чужденците,явно автора е пропуснал и историята и географията на Бг. Знае ли кои населени места са приоритетно католици. Чипровчани с какво по-малко българи са? Относно църковните дела имат думата КЛИР-А. Но аз виждам какво прави Ватикана в Италия,Испания,Португалия... там няма да умреш от глад ако потърсиш подслон в църквата. Тук дали е така? Във Варна например има постоянна кухня за бедни , а в студа дори приют за бездомни,пак от католическата църква,ордена на майка Тереза. Няколко пъти сме носили дрехи и продукти,винаги приемат и ти подаряват иконка, молитва и каквото има. Въпреки че Киро-попа ми беше близък освен дарения КЕШ друго не вземат???? Относно папа Франческо,ами няма по-земен човек от него.Често може да го видите извън Ватикана,забързан а около него миряните са като свита ,охрана ако щете. Например не дава да му се целува ръка и често е много конфузно при аудиенциите. Така че ако католиците не са ми братя то поне са ми роднини,същото важи и за мюсулманите. По важно е да има ВЯРА отколкото неверници,като комунистите!/дето пълнят църквите по празниците/
"Макар и български граждани, в духовно отношение те са чужденци. " на 08.04.2019 в 11:42
Познавам читави свещеници, които не биха се подписали под толкова тесногръдо изказване. На Николай Гочев не му прави чест да говори от името на БПЦ.
Helleborus на 08.04.2019 в 11:43
Папата ще посещава България, така е обявено, поканил го е Борисов. Самият папа не е конкретизирал кого в България иска да посещава и като какъв точно. Това означава, който иска да се види с мен и да ме чуе, аз ще съм тук, вратата е отворена. Мисията на един християнски лидер е винаги обърната към всички. Както и мисията на Христос беше такава. Имаше голяма разлика какво Той говореше на площада, в синагогата, на различни трапези или между Своите ученици. Не, че сравнявам папата с Христос, но и не ми е работа да го съдя. Въпросът е в това, когато светът се опитва да рамкира духовната дейност според някакви канони, обаче тя не подлежи на такова рамкиране. Защото Бог има думи за всеки, няма спор, че има специална благодат за последователите Си, но Той има слово и за враговете си и за спящите, които трябва да се събудят, за всички. Така че папата, доколкото търси да представлява Спасителя, също трябва да се счита за естествено, че може да се срещне с всеки и да говори на всеки, включително на политици, на общество, да общува по братски и с наши свещеници. Разбира се не като последна инстанция, за каквато го считат само неговите конкретни последователи. Но като един глас, който иска да общува с другите гласове, в търсене на общи позиции по някои проблеми в света. Тук не става въпрос за обединяване на религии, а за търсене на общи позиции, в обща отговорност за съдбата на човечеството. Подобно както политическите лидери правят срещи, после излизат и казват за какво са се споразумяли и за какво не. Защото съдбата на човечеството е грижа на всеки духовен човек, той мисли и за близки и за далечни и за чужди и за свои. Доколко нашите свещеници и католическите се чувстват братя в Христа, те си знаят. Смятам, обаче, че позицията на православните да считат католиците за отпаднали от благодатта антихристи е доста крайна. Тъй като богословските теоретични различия никога няма да бъдат разделителната линия, спрямо която всички ще бъдем съдени. Ние ще бъдем съдени за отношението си към живото Слово, което някога е дошло към нас, било чрез човек, пратеник, било вътре в съвестта ни. Това живо слово преди всичко изобличава човека за неговите собствени грехове, а не го изпитва по конспект. Затова, според мен, всички християни по света би трябвало да са малко по-отзивчиви на тема комуникация помежду си, без да бързат да осъждат себеподобни като сектанти, антихристи и т.н. на база разлики в теорията. Никой не знае кой кого ще изпревари в Божието Царство, кои първи ще са последни и кои последни ще са първи. Но мисълта ми е, че комуникацията е хубаво нещо, признак на цивилизованост, на загриженост за света и неговите проблеми и нужди, в нея явяваш своята позиция и предложения, никой не е казал общи литургии да правят. Може да се намери не литургична форма на съвместна комуникация, след която биха станали ясни поне няколко неща, със сигурност, в които двете общности могат да си сътрудничат като мисия в света, в което и православната църква ще се популяризира. В противен случай в света ще стане ясна позицията и усилията на папата, но няма да стане ясна позицията и усилията на православието. Което ще си остане затворено и некомуникативно.
Посещението на римския папа и медийния шум - какво трябва да се знае на 08.04.2019 в 12:28
Браво!!! Кратко и ясно или както казваше един познат: "Обяснявам просто, за да ме разберат и простаците!"
Дочакахме мултикултурниците! на 08.04.2019 в 12:39
Ура, дами и господа! "Сега остава последния ни враг - руското православие!" (с) Збигнев Бжежински. И дайте да не се лъжем - ако Путин не беше вързал тенекия на Бжежински и Ко, досега руската православна църква щеше да е ликвидирана, а заедно с нея и българската. Димукратити на др. Луканов почти я бяха усмъртили, с идеята да се молим на Единия Б-г Долара и на неговия пророк Сорос.
София на 08.04.2019 в 13:05
Православието ще спаси света ! Бог да пази Русия като крепост на Православието !
някой на 08.04.2019 в 14:26
Чудесна статия, поздравления! Позицията на Св. Синод е напълно оправдана от канонична гледна точка и, да, католиците са "чужденци". Вярата не е "борба за мир", а изповядване на Истината. След като не изповядваме една и съща Истина, не може да провеждаме съвместни служения. Църквата не е панаирно-площадна, а установена и ръководена от Бог институция. Когото го привличат културно-масовите мероприятия на еретиците да ходи по площадите (може да има и клоуни в "месата", голяма забава), православните християни няма какво да дирят по подобни сборища, още по-малко през Светлата седмица.
София, светът е голям. на 08.04.2019 в 14:28
Не е православието, което ще спаси света, а искреното уважение към чуждата различност. Да не се бърка с ЛБГТ на Сорос. Путин събра на едно място ръководителите на Индия и Китай за пръв път от 1948 година; накара ги да седнат от двете му страни, дето е съвсем за пръв път; пред тях дефилираха индийски, китайски и руски гвардейски роти, дето си е фантастика отсекъде. Както предвидливо е предвидил Джордж Оруел, Океания ще го духа под вода. Цунки - https://www.youtube.com/watch?v=m-E2x32EMyA&list=PLMT2LlxmHyBeO7rqF56VkvKTfSPuM4kNL

Напиши коментар