Оставката на британския министър на отбраната е последният епизод от кампанията “Издай свинята” срещу сексуалния тормоз. Нито един лидер, нито една публична личност, министър или държавен глава, не е защитен от изобличение, основателно или не, целящо да го дискредитира и уволни.

 

Максим Тандоне е бивш съветник на френския президент Никола Саркози. Той е автор на книгите Histoire des présidents de la République (История на президентите на Републиката) и на Parias de la République (Париите на републиката).

 

Медийната кампания срещу сексуалния тормоз, последвала аферата “Уайнстийн”, придобива неочаквани размери в западния свят. Британският министър на отбраната Майкъл Фалън току-що обяви своята оставка. По каква причина? Той е обвинен, че сложил ръката си върху коляното на журналистка преди петнайсетина години. 

 

40 британски депутати и шестима министри също били заплашени от подобни разкрития.

 

Разбира се, сексуалният тормоз е бич, който заслужава най-строги наказателни санкции. Медийното възпламеняване около този феномен обаче повдига много въпроси.

Първият е въпросът за презумпцията за невинност, стар принцип, който е в самото сърце на демокрацията и човешките права. Достатъчно ли е един човек да бъде заподозрян или обвинен, за да стане идеалният виновен, който трябва да плати с доброто си име или да се откаже от кариерата си само заради едно изобличение, без друга форма на присъда?

Това би означавало да се върнем към кралското писмо за затваряне без съд - наказание без справедлив процес - или към закона за заподозрените от 1793 г., който позволявал да се изпраща на гилотината всеки човек само заради едно изобличение. В нашите демокрации съществуват обаче полиция, натоварена с разследването, и правосъдие, което трябва да установи фактите, да ги квалифицира и санкционира. 

 

Никой не бива сам да раздава правосъдие: това е един от основните принципи на нашите демокрации.

 

Съсипването на доброто име на един мъж или жена, само заради едно изобличение, нарушава този принцип. 

Вторият въпрос е за пропорционалността. Ръка, сложена на коляното - един, разбира се, скандален жест -, 15 години по-рано, трябва ли да се постави на една и съща плоскост с акт на корупция, предателство, шпионаж или престъпление от общото право, убийство, изнасилване, които очевидно оправдават една оставка? Сегашната логика почива на нарушение на разсъдъка и на феномен на 

 

медийна истерия, улеснена от социалните мрежи, която изглежда обърква ориентирите на здравия разум.

 

И, накрая, докъде ще стигне този ситуация? Майкъл Фалън не е единственият. Много личности в момента са обвинени. Кампанията се разпространи в киното, с Дъстин Хофман, актьорът от прекрасния филм “Маратонецът”, обвинен в “неуместни забележки и неприлични искания” преди 35 години, през 1985-а…

Пресата и медийната среда също са засегнати с пълна сила: американският главен редактор Майкъл Орескес, че е “целунал жени без тяхно съгласие”, главният редактор на LCI Ерик Моние.

 

И така, докъде? И кой, в бъдеще, няма враг, способен да си отмъсти,

 

отправяйки публично обвинение в сексуален или психически тормоз, истинско или фалшиво, за което се предполага, че е извършено дори десетилетия по-рано?

Какви доказателства, какви свидетелства и какви критерии за установяване на истината и тежестта на фактите? Трябва ли да смятаме, че понятието за предписание - като това за справедлив процес на базата на доказателства и свидетелства - е премахнато?

Логиката, че всяко публично обвинение е достатъчно за унищожаването на една личност и подтикването й да подаде оставка, улеснява процес на

 

хаос в западните демокрации. 

 

Нито един лидер, държавен мъж или жена, нито една публична личност, министър или държавен глава, не е защитен от изобличение, основателно или не, целящо да го дискредитира и уволни. 

Така че този феномен е част от общо движение на отслабване или отричане на властта. То произтича от логиката на дестабилизация. Оставката на британскиа министър на отбраната в един кипящ свящ, докато заплахата от ислямисткия тероризъм тегне повече от всякога над сигурността на Великобритания и на всички демокрации, е най-очевидният знак за това.

Още веднъж, въпросът не е да се отрича скандалния и непоносим характер на тормоза, особено сексуалния, а да се върнем към основните понятия на демокрацията: 

 

спазване на презумпцията за невинност, а не осъждане без доказателства, 

 

без зачитане на правото на защита и на свързаните с него предписания, без съдебна присъда и отказ от медийния линч и отмъщение - спонтанни наказания, които са извън съдебния процес.

Принципът на медийния линч не прави услуга на каузата за борба срещу сексуалния тормоз, която е чудесна кауза. Трябва да се наказва възможно най-строго всеки акт, който засяга женското достойнство, и да се подтикват жертвите да подадат жалба, правосъдието да ги съди и наказва, но при зачитане на правовата държава и основните принципи на демокрацията.

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

### на 03.11.2017 в 20:11
Повече от един милион убити и Бог знае колко бежанци струваше разправата с Ирак, без да има каквито и да е доказателства за несъстоятелните обвинения, какво остава за някаква си личност...

Напиши коментар